Снимка: Istock

Август започна по типичния си начин – с трусове. Пазарите, които само преди седмица се къпеха в оптимизъм и рекордни стойности, бяха рязко върнати в реалността от комбинация от стари страхове и нови съмнения. Повишените мита, обявени от администрацията на Тръмп, и слабите данни от пазара на труда в САЩ се оказаха идеалната буря, която разклати увереността на инвеститорите и припомни, че в пазарите нищо не е напълно сигурно. И може би точно в това се крие чарът – и рискът.

Когато президентът заплаши с нови мита върху внос от над 12 държави, включително дори Швейцария, това изглеждаше като познат ход. Пазарите от години са свикнали с този стил на преговори – ултиматуми, реторика, после отстъпки. Но този път тонът бе малко по-различен. Срокът – твърд. Географският обхват – по-широк. И всичко това – на фона на икономически данни, които вече не звучат толкова устойчиво, колкото преди месец.

Данните за неселскостопанската заетост в САЩ, публикувани в петък, показаха слабо увеличение от едва 73 хиляди нови работни места – доста под очакванията. По-притеснително беше обаче ревизията на предходните месеци и това, че безработицата леко се повиши – от 4.1% на 4.2%. Само по себе си това не е трагедия, но когато се комбинира с нарастващата несигурност около търговската политика и цикличното отслабване на инерцията в потреблението, сигналът е ясен: трябва да започнем да внимаваме повече.

И все пак, пазарът не изглежда готов да се предаде. S&P 500 остава с над 25% ръст спрямо априлското дъно, а Nasdaq – с внушителните 35%. Големите технологични компании продължават да демонстрират сила – Apple, Microsoft, Meta – всяка със свои позитиви и контекст. И въпреки петъчния спад, инвеститорите изглеждат по-склонни да „купуват спада“, отколкото да бягат панически. Този модел, който наблюдаваме вече повече от година, остава жив – особено когато се усеща, че Федералният резерв може да се върне към по-мека позиция.

Федералните банкери вече заговориха с тревога за пазарите на труда. И точно това върна на масата сценариите за лихвен спад още през септември. За акциите – това звучи почти като покана за ново рали. Евтини пари = по-високи оценки = „забравете за реалността“. Но в основата си остава въпросът: ще проработи ли този механизъм и този път, или сме пред момент на пречупване?

Интересното е, че именно смесената макросреда засилва волатилността, но не я насочва ясно. Инфлацията расте в някои компоненти, но изглежда под контрол. Растеж има, но с цената на изкривени данни заради напомпани импорти и предварително пласирани поръчки. Пазарът на труда се крепи, но показва признаци на умора. А потребителят – този велик герой на американския модел – е раздвоен между стабилна заетост и усещането, че всичко поскъпва. Това разслояване създава атмосфера на объркано доверие – хората харчат, но с тревога.

На фона на всичко това, август исторически не прощава. Сезонността е срещу пазара – Nasdaq, S&P и Dow често регистрират спадове през месеца, а септември е дори още по-коварен. Това не означава, че ще има срив. Но означава, че разхлабената бдителност може да струва скъпо. Много скъпо.

Обърнете внимание и на сигналите от облигационните пазари. Доходността на дългосрочните облигации остава капсулирана, въпреки нарастващата инфлация. Това подсказва, че пазарът не вярва на дългосрочния растеж. Или поне не вярва, че ще има нужда от по-високи лихви, за да се охлажда икономиката. Това отваря врата за спекулативни активи, но и напомня, че „истинският“ ръст все още не е тук.

Накрая, остава елементът на политическия риск. Тръмп може да използва тарифите като инструмент за натиск, но ако пазарите реагират твърде остро – той също ще отстъпи. Това го видяхме преди. Но колко дълго тази игра ще работи? И ще има ли момент, в който пазарът ще каже „стига“?

Засега, оптимизмът се крепи върху крехки основи: желание за понижение на лихвите, устойчивост на Big Tech и вяра, че макроданните са временен шум. Но когато вятърът се обърне – както често се случва между август и октомври – трябва да си готов. Не с паника, а с ясно осъзнаване, че пазарите не са праволинейни. Те са емоционални, циклични и често – парадоксални. И точно в това се крият и възможностите.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.