Снимка: iStock

Финансовите пазари обикновено не започват да оценяват възможните резултати от изборите до месец или два преди деня на изборите. Инвеститорите обаче, започват да правят това по-рано тази година.

От 27 юни лихвеният процент по 10-годишните държавни ценни книжа е скочил с около 10 базисни пункта, или една десета от процентния пункт. Това може да не звучи много, но е обръщане на низходящата тенденция, която се наложи през последните седмици, тъй като данните за инфлацията бяха много меки и разпалиха надежди за намаляване на лихвените проценти.

Около 27 юни нещо изглежда е променило перспективите на инвеститорите за лихвения процент. Това беше датата на първия президентски дебат между президента Джо Байдън и бившия президент Доналд Тръмп, по време на който Байдън бе много разпокъсан и дори не изглеждаше последователен на моменти.

Представянето на Байдън беше толкова смущаващо, че бързо промени перспективите за изборите. Шансовете на Тръмп да спечели се повишиха, но по-важното за пазарите, шансовете Тръмп да спечели и републиканците да получат контрол над двете камари на Конгреса също се повишиха. Пазарите се интересуват от това, защото един президент не може да изпълни пълния си дневен ред, освен ако приятелски настроен Конгрес не е в състояние да приеме законодателството, което той подкрепя.

„Всичко става въпрос за това, че инвеститорите в облигации започват да оценяват възможността не само Доналд Тръмп да излезе победител, но и Републиканската партия да вземе Камарата на представителите и Сената“, пише икономистът Дейвид Розенберг от Rosenberg Research в анализ на 3 юли. „Инвеститорите надушват нещо тук, което е контролът на Републиканската партия върху Конгреса.“

Като предприемач на недвижими имоти, който някога се е наричал „краля на дълга“, Тръмп предпочита най-ниските възможни лихви. Но Уолстрийт смята, че политиката на Тръмп през втория мандат е по-вероятно да тласне лихвите нагоре, отколкото надолу.

Качване нагоре? Уолстрийт смята, че политиката на Тръмп през втория мандат е по-вероятно да тласне лихвите нагоре, отколкото надолу. Има няколко причини за това. Първо, Тръмп иска да наложи нови мита върху вноса, което би повишило цените на хиляди ежедневни артикули, което по същество е инфлационно. Това ще дойде в момент, когато вграденият инфлационен натиск, като тесни глобални енергийни пазари и прекъсвания на корабоплаването в Червено море, е много по-силен, отколкото когато Тръмп беше президент от 2017 до 2021 г.

През 2022 г. Федералният резерв започна бързо да повишава краткосрочните лихви, за да се бори с инфлацията, която достигна своя връх от 9% през същата година. Фед спря да повишава лихвите миналото лято и инфлацията вече е 3,3%. Последните данни сочат, че ако нищо не се промени, инфлацията трябва да продължи да намалява и Федералният резерв може да започне постепенно да намалява лихвените проценти до есента, което би било от полза за купувачите на жилища и автомобили и много други кредитополучатели.

Но Trumpflation, ако се развие, може да спре тези намаления на лихвите. Фед може да отложи намаляването на лихвените проценти дори при перспективата Тръмп да спечели през ноември - особено ако пазарите сигнализират, че това е очакваният резултат. И ако Trumpflation действително се материализира, Фед може да се наложи да повиши лихвите, вместо да ги намали.

Тръмп също така иска да намали ставката на корпоративния данък с още един процентен пункт и да удължи облекченията на индивидуалните данъци, които изтичат в края на 2025 г. Подобни ходове биха принудили Министерството на финансите да вземе много повече заеми от настоящите прогнози, което би довело до рекордно високи федерални дефицити дори по-високи от настоящите.

През последните месеци вече имаше някои смущаващи пропуски в търговете на Министерството на финансите поради големия обем на федералния дълг на пазара. Издаването на още повече може да предизвика дълговата криза, която много анализатори очакват от години. Това ще се случи, ако/когато няма достатъчно купувачи за целия дълг, който чичо Сам издава, което ще принуди лихвите да се повишат, за да привлекат купувачи. Когато лихвите по облигациите на Министерството на финансите се повишават, всички лихвени проценти по заемите се повишават едновременно.

Неотдавнашното покачване на 10-годишния лихвен процент след дебата на 27 юни беше още по-рязко, докато председателят на Фед Джеръм Пауъл не направи оптимистични забележки относно перспективите за инфлацията на 2 юли. Това намали дългосрочните лихвени проценти малко и възроди надеждите за лихвен процент да бъде понижен през септември.

Но все още има премия на Тръмп върху ставките. Общият ръст преди Пауъл да говори беше около 20 базисни пункта, или две десети от пункта. Така че е справедливо да се приеме, че пазарите засега повишават дългосрочните лихвени проценти с две десети от пункта по-високо, отколкото биха били иначе въз основа на шансовете за републикански удар.

Ако Тръмп наистина спечели и лихвените проценти се повишат по начина, по който инвеститорите изглежда очакват, това вероятно ще постави Тръмп на военна позиция от първия ден. Тръмп има дълга история да критикува Федералния резерв и неговия председател Пауъл, че не натискат лихвите по-ниски. По време на първия мандат на Тръмп той можеше да твърди, че има малък риск от инфлацията и лихвите трябва да бъдат намалени.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.