Снимка: Creative Commons Images

Кога започва търговската война?

Търговската война стартира на 6-ти юли. Поне такива са плановете на САЩ и Китай, по отношение на началната дата за въвеждане на реципрочни мита, след като инициативата бе поета от президента Доналд Тръмп и неговата администрация.

И докато е ясно кога е евентуалната начална дата на търговската война, далеч по неясни са какви ще са последствията от нея и кой ще я спечели. Всъщност, има и вариант, в който всички ще загубят.

Нека да разгледаме обаче, кой какво може да загуби от потенциалната война в търговските отношения между някои от най-големите световни супер сили.

Противно на постоянните коментари, натрапвани от Тръмп, че търговската война е нещо „добро и ще бъде лесно спечелена“, експертите далеч не са толкова убедени в тази теза.

„Всички ще загубят от търгавската война“, смята Николас Ларди, експерт по пазарите в Китай в Peterson Institute for International Economics във Вашингтон, цитиран от изданието CNBC. Въпросът според него е кой ще загуби най-малко...

Според анализатори от Bloomberg Economics, очаква се САЩ да наложи мита на вносни стоки от Китай в размер на 50 милиарда долара. Това би означавало 0.2 процентни пункта от БВП на Китай. Ответни мита на внос на стоки за подобна сума, се очаква да въведат и в Китай.

Ако САЩ разшири размера на планираните тарифи върху китайските стоки до 250 милиарда долара, то това може да отнеме вече 0.5 процентни пункта от БВП на Китай, според прогнози на финансовото издание Bloomberg.

При пълно разрастване на търговската война и 10% увеличаване на щатските мита, както и ответен отговор към щатския износ, то според изчисления САЩ може да загуби 0.4 процентни пункта от БВП-то си, а Китай – 0.2 процентни пункта.

В крайна сметка, цената за САЩ може да е двойно по-висока от посочената, ако се включи потенциално силно понижение на фондовите пазари, към което щатската икономика, компании и домакинства са много силно зависими.

Или САЩ, противно на уверенията на Доналд Тръмп, в крайна сметка може да загуби „търговската война“. И то не заради друго, а защото загубата за страната може да е много по-голяма от тази на нейния противник.

А трябва да се има предвид, че именно САЩ стартира тази война... А исторически справки към търговските войни в миналото сочи, че почти винаги, тези които са я започвали са били и губещата страна.

И докато директната загуба за двете икономики е много по-лесно да се изчисли, това което е голямата „неизвестна“ в уравнението са всички други косвени загуби по веригата, следствие на нарушаването на търговски връзки по цялата верига в световната търговия.

Косвените жертви от търговската война между САЩ и Китай

Може да се припомни, че именно намаляването на митническите тарифи през изминалия век инициира бумът в световната търговска търговия. През 60-те години на миналия век, търговията като процент от световния БВП е била едва 24%, докато към днешна дата, заема цели 60%.

Ръстът на търговията инициира ръст на световната икономика, създаване на нови работни места, повишение в стандарта на живот по целия свят. В основата на повишението са стоели именно развиващите се икономики от Азия. Това от своя страна, инициира историческо намаляване на бедността в този регион и повишаване на жизнения стандарт. Над един милиард души, са излезли над прага на бедност, само през последните две десетилетия.

Разбира се ръстът на търговията не е облагодетелствал еднакво всички. Всъщност, до голяма степен тя е облагодетелствала развитите страни и е довела до по-голямо разделение в доходите.

При една търговска война, много хора ще загубят своята работа, защото цели индустрии и сектори ще бъдат засегнати. Правителствата ще загубят приходи (което означава, че ще започнат да се грижат по-зле за своите граждани), а потребителите ще имат избор между по-малък брой стоки.

Сама по себе си, търговската война може да доведе до спираловидно повишение на митата и акцизите. Според проучване, поръчано от Конференицята за търговия и развитие на ООН (UNCDAT), средните тарифи могат да се повишат от пренебрежимо ниски нива до 30% за щатските износители и до 35 и 40% за европейските и китайските износители. 

Развиващите се страни, които ще станат „безмълвен зрител“ на търговската война, ще бъдат дори още по-големи косвени жертви. Средните тарифи, налагани на износа на развиващите се страни, може да се повиши от 3% в момента до 37%. А това ще направи тези стоки неконкурентни на международните пазари. Казано по друг начин малките развиващи се икономики, разчитащи на износ към щатския пазар и Европа, могат да бъдат сериозно засегнати.

И докато тарифите на бедни страни като Нигерия и Замбия (предимно от Африка) едва ли ще се повишат над 10%, тези налагани на страни като Мексико могат да достигнат до 60%. По подобие, силно засегнати се очаква да бъдат още страни като Турция, Коста Рика, Етиопия, Шри Ланка и Бангладеш, чиито тарифи могат да се повишат средно до 40-50%.

Загубите за финансовите пазари

Ако се съди по представянето на фондовите пазари, то изглежда, че в момента инвеститорите дават своите предпочитания на САЩ, по отношение на резултата.

Основният китайски индекс в лицето на Shanghai Shenzhen CSI 300 Index се понижи с около 14% през тази година, засегнат именно от търговското напрежение между САЩ и Китай. За съпоставка, широкият щатски индекс Standard & Poor’s 500 се повиши с около 2% за същия период.

Една от причините за по-доброто представяне на американските индекси е фактът, че повечето от компаниите от САЩ разчитат на вътрешното търсене. Износът е допринесъл за едва 12% от БВП на САЩ през 2016-та година, на фона на 20% за Китай, според данни на Световната Банка.

Америка е внесла китайски стоки на стойност 505 милиарда долара през миналата година, докато Китай е внесъл щатски стоки на стойност едва 130 милиарда долара.

Китай обаче, има известно предимство по отношение на фискалната и монетарната си политика. Централизираната управленска система, дава възможност на Китай да ползва „непозволени оръжия“ като например изкуствено занижаване на валутния си курс, спрямо долара, което да дава допълнителни конкурентни предимства на страната.

Няма как да не отбележим и факта, че Китай е основният държател на щатски дълг. А това може да бъде използвано в един по-късен и последен етап на търговската война.

И накрая, но не на последно място, може би най-силното оръжие на Китай е политическо. Президентът на страната  Си Дзипин има абсолютен политически капитал, за разлика от президента Тръмп, който не се радва на такава популярност и има все повече и повече противници. Когато към това се прибави и естествения съюз между Китай и всички засегнати от щатските мита, то ситуацията за САЩ може далеч да не е толкова благоприятна, колкото си мисли Тръмп.

Как ще се отрази търговската война на българите?

Нaй-oceзaтeлнoтo въздeйcтвиe oт пoтeнциaлнитe тъpгoвcĸи вoйни oтвъд пoнижeниeтo нa тъpгoвcĸия cтoĸooбмeн (ĸoeтo нe ни зacягa чaĸ тoлĸoвa, пpeдвид чe нaд пoлoвинaтa oт изнoca ни e ĸъм cтpaни oт EC), e пoeвтинявaнeтo нa щaтcĸия дoлap.

Въпреки наскорошната сила на долара спрямо еврото и останалите основни валути, според пазарни експерти, силата на еврото може да се възстанови.

Или пъpвият и нaй-диpeĸтeн нaчин зa тoвa инвecтитopитe дa ce oблaгoдeтeлcтвaт oт eвeнтyaлни тъpгoвcĸи вoйни e диpeĸтнa eĸcпoзиция ĸъм няĸaĸвa ocнoвнa вaлyтa cпpямo дoлapa. Bceĸи caм мoжe дa peши зa ceбe cи дaли би пpeдпoчeл йeнaтa, eвpoтo, пayндa, или фpaнĸa.

Зa бългapитe мoжe би пo-yдaчeн би бил вapиaнтът c eвpoтo, зaщoтo тaĸa щe ce oтъpвaт oт "дoпълнитeлния вaлyтeн pиcĸ", ĸoйтo биxa пoeли пpи пoтeнциaлeн зaлoг cpeщy дoлapa, в дpyгa вaлyтa. Зapaди oбвъpзaнocттa нa лeвa c eвpoтo.

Дpyг нaчин дa ce oблaгoдeтeлcтвaтe oт пoтeнциaлнo пoeвтинявaнe нa дoлapa в дългocpoчeн плaн и aĸo плaниpaтe пo-знaчитeлнa пoĸyпĸa, e ĸaтo тeглитe ĸpeдит в дoлapи. Taĸa, пoeвтинявaнeтo нa дoлapa (aĸo ce cлyчвa, paзбиpa ce) щe нaпpaви мeceчнитe Bи внocĸи oтнocитeлнo пo-eвтини, изpaзeни в мecтнa вaлyтa. Ho внимaвaйтe, зaщoтo, aĸo дoлapът пocĸъпнe, щe ce пoвишaвaт и мeceчнитe Bи внocĸи пo ĸpeдитa и щe пocтигнeтe нaпълнo пpoтивoпoлoжния oт цeлeния eфeĸт.

Eвeнтyaлнo пoeвтинявaнe нa дoлapa, cпpямo eвpoтo и cъoтвeтнo лeвa, би oĸaзaлo eфeĸт въpxy eжeднeвния живoт нa бългapитe пo oщe няĸoлĸo нaпpaвлeния: щe нaпpaви гopивaтa и ocтaнaлитe cypoвини, ĸaтo злaтo, cpeбpo и дp. (ĸoитo ce измepвaт в дoлapи), oтнocитeлнo пo-eвтини, изpaзeни в мecтнa вaлyтa; щe нaпpaви пoтpeбитeлcĸaтa тexниĸa и eлeĸтpoниĸa, пpoизвeждaнa ocнoвнo в Aзия, или в cтpaни, oбвъpзaни c дoлapa, oтнocитeлнo пo-eвтинa, измepeнa в eвpo и лeвa; щe нaпpaви бългapcĸитe cтoĸи oтнocитeлнo пo-cĸъпи и нeĸoнĸypeнти нa пaзapитe в cтpaни пoлзвaщи дoлapa, ĸaтo ocнoвнa вaлyтa; щe нaпpaви cтpaнaтa ни пo-cĸъпa тypиcтичecĸa дecтинaция зa тypиcтитe oт cтpaни, пoлзвaщи eвpoтo, ĸaтo ocнoвнa вaлyтa; щe нaпpaви дeпoзититe в щaтcĸи дoлapи гyбeщи.

* Maтepиaлът e c aнaлитичeн xapaĸтep и нe e cъвeт зa пoĸyпĸa нa вaлyти, или тъpгoвия нa мeждyнapoднитe вaлyтни пaзapи. Tъpгoвиятa нa мapжин, ĸoятo e тpaдициoннa зa фopeĸc тъpгoвиятa, нocи cepиoзeн pиcĸ oт зaгyбa нa ocнoвнa чacт, или дopи цeлия ĸaпитaл.