Снимка: iStock

Автомобилът дълго време беше един от най-разпознаваемите символи на американския стандарт на живот. Днес той все повече се превръща в пример за нещо друго – как комбинацията от високи цени и скъпо финансиране може постепенно да направи дори обикновена покупка недостъпна за средното домакинство. Средният нов автомобил в САЩ вече струва над 50 000 долара, употребяваният около 27 000 долара, а проблемът не свършва с цената. Купувачът трябва да финансира тази покупка при лихви, които са значително по-високи отпреди пет години.

Средната лихва по кредит за нов автомобил е достигнала 6.35% спрямо 4.09% през 2021 г. При употребяваните автомобили промяната е още по-болезнена – от 8.59% до 11.19%. Така американският потребител получава двоен удар. Той купува по-скъп автомобил и едновременно плаща повече, за да финансира по-високата му цена.

Резултатът вече се вижда в месечните плащания. Средната вноска при нов автомобил е над 700 долара още от 2022 г., а днес 20% от новите автомобилни кредити са с месечна вноска от поне 1000 долара. Това означава, че при всеки пети финансиран нов автомобил говорим за разход, сравним с наем или ипотечна вноска в немалка част от страната.

Но най-добрият начин да разберем колко много се е променил пазарът е да погледнем средното американско домакинство.

При годишен брутен доход от около 84 000 долара едно популярно правило за личните финанси допуска автомобилната вноска да бъде максимум 8% от брутния доход, ако кредитът бъде изплатен за три години. Това означава около 560 долара месечно.

При днешните цени тази сметка почти не работи.

За среден нов автомобил за 50 000 долара домакинството би трябвало да внесе приблизително 32 000 долара първоначално, или около 64% от цената, за да остане под тази граница при средната лихва и тригодишен кредит. Това вече няма много общо с традиционното правило за 20% първоначална вноска. За огромна част от домакинствата подобни 32 000 долара свободни средства просто не съществуват.

Употребяваният автомобил също не решава автоматично проблема. При цена от 27 000 долара и средна лихва от 11.19% са необходими около 10 800 долара първоначално, или 40%, за да се получи тригодишна месечна вноска от приблизително 530 долара.

Това е може би най-показателното число в цялата история. Дори средният употребяван автомобил вече трудно се вписва в консервативните правила за достъпност за домакинство със среден доход.

Потребителите естествено са намерили начин да заобиколят проблема. Не чрез по-ниски цени или по-високи доходи, а чрез удължаване на времето.

Един от всеки четири нови автомобилни кредита вече е за 84 месеца. Седем години.

Това намалява месечната вноска, но не прави автомобила по-евтин. Напротив, увеличава общата платена лихва и удължава периода, през който собственикът може да дължи повече, отколкото струва автомобилът му. При актив, който се обезценява от момента, в който напусне автосалона, това е особено неприятна финансова конструкция.

Още по-тревожно е, че първоначалните вноски се движат в обратната посока. Според данните на Edmunds медианната първоначална вноска е спаднала от 14.7% в началото на 2023 г. до 11.1% в началото на 2026 г. Тоест потребителят плаща по-висока цена, при по-висока лихва, внася по-малко собствени средства и компенсира всичко това с по-дълъг срок.

Това не е решение на проблема с достъпността. Това е преместването му в бъдещето.

Данните на Experian показват същото. Средният купувач на нов автомобил, използвал кредит през второто тримесечие, е финансирал 43 610 долара при 6.35% лихва за средно 69.5 месеца. Резултатът е месечна вноска от 765 долара.

Преди пет години средният кредит е бил 35 163 долара при 4.09% за практически същия срок – 69.36 месеца. Месечната вноска тогава е била 575 долара.

Разликата е 190 долара всеки месец, или 2280 долара годишно. И това е само автомобилният кредит. В сметката все още няма гориво, застраховка, поддръжка, гуми, данъци и ремонти.

Затова традиционното правило домакинствата да отделят под 10% от брутния си доход за всички транспортни разходи изглежда все по-трудно приложимо. Още през 2024 г. средното американско домакинство е отделяло 12.8%.

Това има значение далеч отвъд автомобилния сектор.

Всеки допълнителен долар, който отива за автомобилна вноска и лихва, не може да бъде използван за спестяване, инвестиции, жилище или друго потребление. Ако милиони домакинства трябва да отделят допълнителни 100, 200 или 300 долара месечно само за да запазят същото ниво на транспорт, това постепенно променя структурата на потреблението.

Именно тук автомобилният пазар се превръща в интересен индикатор за състоянието на американския потребител.

На повърхността продажбите могат да продължат. Хората имат нужда от автомобили и намират начин да ги купят. Но под повърхността условията се влошават – сроковете се удължават, първоначалните вноски намаляват, плащанията остават около исторически върхове, а рискът домакинството да се окаже с кредит, по-голям от стойността на автомобила, расте.

Това е различен тип инфлация от тази, която виждаме всеки месец в официалните индекси. Цената на продукта е само едната половина. Другата е цената на парите, необходими за неговото купуване.

Автомобил за 50 000 долара при евтин кредит и автомобил за 50 000 долара при скъп кредит са две напълно различни покупки.

И затова високите лихви започват да показват истинското си въздействие не непременно чрез внезапен срив на потреблението, а чрез постепенно разтягане на балансите на домакинствата. Потребителят все още купува. Просто взема по-голям кредит, за по-дълъг период и отделя по-голяма част от бъдещия си доход, за да го обслужва.

Един от всеки четири нови автомобилни кредита вече е за седем години. Може би няма по-добра цифра, която да покаже колко далеч се е отдалечила цената на автомобила от финансовите възможности на средния американец.

Проблемът не е, че американците внезапно са спрели да могат да купуват автомобили.

Проблемът е колко години от бъдещия си доход вече трябва да обещаят, за да могат да си ги позволят днес.

Дисклеймър: Материалът има информационен и аналитичен характер и не представлява индивидуален финансов или инвестиционен съвет. Посочените правила за достъпност са ориентировъчни подходи за лично финансово планиране и не са универсално приложими към всяко домакинство.