Европейският комисар по земеделието Фил Хоган започва дипломатическа офанзива за намирането на нови пазари на европейските производители, заради продължаващата криза в европейския агросектор, ниската изкупна цена на млякото и удълженото ембарго на Русия за внос на стоки. Това е особено валидно за износа на месни и млечни продукти. Еврокомисията се надява да помогне за пробив през 2016 година на пазарите в Китай, Япония, Виетнам и Индонезия. Прави се опит и за пробив на пазара на ябълки и круши в САЩ.

Днес е първият ден от официалната обиколка на Хоган в Колумбия и Мексико, където го съпровожда делегация от 32 фирми от 14 държави-членки на ЕС с годишен сборен оборот от 260 милиарда евро. В делегацията са включени и представители на млекопреработвателната и месопреработвателната индустрия в България. Какви са шансовете на българските производители да заместят руския пазар с нови, "екзотични" дестинации и как това ще се отрази на джоба на обикновените фермери у нас?

Защо някой в Мексико би искал да купува месни или млечни продукти именно от България? Ние сме малък пазар предимно с дребни производители. Това са отдалечени държави. Ще бъде ли по-лесно да продаваме там, отколкото в Русия например, която е по-близо и е традиционен пазар за износ?

"Ако представителите на българските млекопроизводители успеят да намерят нови пазари като Мексико, те ще могат да изнесат продукцията си от свръхнаводнения български пазар и така ще помогнат за премахване на пренасищането, характерно за целия ЕС. С времето ще се постигне и по-добра пазарна цена за производителя. Имайте предвид, че за всеки 1000 евро изнесена продукция в чужбина се създава едно работно място в селските райони. Глобалното свръхпроизводство на европейско мляко и свинско месо е причината за ниската изкупна цена и за кризата в сектора. За да се възстанови балансът, трябва да можем да продаваме тази продукция извън ЕС. Знам, че е по-лесно да се изнася за Русия, но България дори не изнасяше всичко за там."

Ако представителите на българската хранително-вкусова промишленост успеят да сключат сделки в Латинска Америка или другаде по света, как това ще се отрази на малките животновъди фермите в България? Някои дори се оплакват, че компенсиращите мерки на Еврокомисията след руското ембарго не са достатъчни.

"В пакета за солидарно подпомагане ние решихме да включим приоритетно страни, които пострадаха от руската забрана за внос - като България. Българските земеделци получиха значителна финансова помощ от ЕС - доста по-голяма, отколкото са очаквали. Такава помощ те не са получавали преди. Българските фермери не изнасят много мляко за Русия. Въпреки това ние щедро ги компенсирахме заради вторичния ефект в продажната цена на млякото. Съседните на България страни, които наистина спряха да изнасят мляко и млечни продукти за Русия, пренасочиха продукцията си към българския пазар на по-ниска цена. И вие, и аз знаем добре кои са тези съседни на България страни. Така или иначе, това доведе до индиректно отражение на руското ембарго върху българските фермери. Компенсаторните мерки работят. Никога няма да видите фермери да подскачат от щастие в която е да е страна-членка. Като син на фермер, аз познавам техния манталитет. Въпреки това правим всичко възможно да финансираме тези компенсаторни мерки в рамките на бюджета, с който разполагаме. По-голямата част от 500-те милиона евро за 2015 година вече бяха разпределени."