Носителят на Нобеловата награда за икономика за 2015 г. е професор Ангъс Дийтън за неговия "анализ на потреблението, бедността и благосъстоянието", съобщиха от националната банка на Швеция, учредител на Нобеловите награди за икономика.

Дийтън е роден през 1945 г. в Единбург, Шотландия, и има британско и американско гражданство, но в последните години работи в университета "Принстън" в САЩ.

"За да се създаде такава икономическа политика, която стимулира по-високите доходи и намалява бедността, е необходимо да бъде разбран потребителският избор на отделния индивид. Ангъс Дийтън повече от всеки друг е допринесъл за укрепването на това разбиране", пише в съобщение на организаторите на Нобеловите награди.

Икономистът е известен с т. нар. Парадокс на Дийтън, според който потреблението варира изненадващо плавно, въпреки резките изменения на доходите.

Анализите, за които Дийтън получава наградата, отговарят на три основни въпроса:

- Как потребителите разпределят средствата си за купуване на различни стоки? Отговорът на този въпрос е необходим не само за обясняването и прогнозирането на действителните потребителски модели, но е и от решаващо значение за оценката от различни политически реформи върху състоянието на потребителите. В началото на своята научна кариера - около 1980 г. - Дийтън разработва система, която обяснява как търсенето на определена стока зависи от цените на всички стоки и от индивидуалните доходи. Този подход и по-късните му изменения са се превърнали в стандартен инструмент не само в академическите среди, но и при оценки на реално прилагани политики.

- Каква част от доходите на обществото се изразходва и каква се спестява? В серия публикации от 1990 г. Дийтън обяснява как съществуващата тогава теория за потреблението не може да обясни взаимодействието между доходите и консумацията. Според него учените трябва да разглеждат как всеки индивид адаптира потреблението си спрямо собствения си доход.

- Как най-добре да се измерва благосъстоянието и бедността? В по-скорошните си изследвания Дийтън подчертава как използването на надеждни показатели за потреблението на едно домакинство могат да помогнат за различаването на механизмите зад икономическото развитие. Той открива важни капани в сравняването на степента на бедността. Дийтън описва също и как умелото използване на данните за домакинствата може да хвърли светлина върху въпроси като връзката между доходите и приема на калории, като степента на половата дискриминация в едно семейство.

Премията в областта на икономическите науки, известна още като Нобелова награда за икономика, в действителност е учредена през 1968 г. от националната банка на Швеция (Sveriges Riksbank) и се връчва от Кралската академия съгласно принципите за отличаване от 1901 г. насам на постиженията в други области, както е завещал Алфред Нобел. Удостоените с наградата получават 8 млн. шведски крони (978 хил. долара).

В цялата почти 50-годишна история на наградата за икономика, тя е присъждана най-много на американци - 80% от лауреатите. Връчвана е само веднъж на жена - през 2009 г. я получава Елинор Остром, американски политолог и икономист. Най-възрастният носител на отличието е Леонид Хурвич. Той е бил на 90 години, когато получава приза през 2007. Най-младият е Кенет Дж. Ароу, който е бил на 51 години, когато му присъждат наградата през 1972 г. Средната възраст на лауреатите е 67 години, а повечето от тях са били отличени заради изследванията си в областта на макроикономиката.