Източник:  www.darikfinance.bg

Европейският съюз е на кръстопът. Начинът, по който ще изглежда след пет години, считано от сега, ще бъде избран в следващите 3-5 месеца.

Година след година, ЕС успешно се промъкваше през трудностите. Но сега трябва да се справя с два източника на напрежение - Гърция и Украйна. Това може да се окаже твърде много.

Дългосрочната перманентна криза в Гърция беше третирана неправилно от всички от самото начало. Емоциите сега са толкова силни, че протакането изглежда като единствената конструктивна алтернатива.

Но Украйна е по-различна. Тя е напълно ясен случай. Русия на Владимир Путин е агресор и Украйна, в защита на себе си, отстоява ценностите и принципите, на които се основава ЕС.

И все пак Европа третира Украйна като друга Гърция. Това е погрешен подход и той води до грешни резултати. Путин печели в Украйна, а Европа е толкова заета с Гърция, че не обръща никакво внимание на заплахата.

Подходът на Кремъл в Украйна е да предизвика финансов и политически колапс, да дестабилизира страната, до степен, в която ще може да я контролира без военна сила и без да носи пряка отговорност за нея. Путин ясно показа това, като на два пъти прекъсна военните победи на бунтовниците с примирия.

Влошаването на положението в Украйна между двете споразумения за прекратяване на огъня - Минск I, договорено през септември и Минск II, през февруари - показва степента на успех на тази стратегия на Путин. Но този успех засега е временен. А Украйна е твърде ценен съюзник за ЕС.

Нещо фундаментално не е наред с политиката на Брюксел. Как иначе Русия може да манипулира с лекота съюзниците на Украйна, които са водещите икономически и военни сили в света?

Досега Европа се отнася с Украйна, точно както с Гърция. В резултат Украйна едва оцелява, докато Путин постепенно поема инициативата.

Влошаването на ситуацията се ускорява. Финансовият колапс през февруари беше само тревожен сигнал. Украинската гривна се срина с 50% в рамките на няколко дни, а Националната банка трябваше да инжектират големи суми за спасяване на банковата система на страната. Кулминацията на кризата беше достигната на 25 февруари, когато в Украйна бе въведен капиталов контрол, а основният лихвен процент бе повишен до 30 на сто.

Този срив разтърси общественото доверие и застраши балансите на украинските банки, като затрудни плащанията на дълговете в чуждестранна валута. На практика той разби на пух и прах изчисленията, върху които бяха основани спасителните програми на Международния валутен фонд за Украйна.

Страните от ЕС, изправени пред собствените си фискални ограничения, дори не показват намерение да обмислят допълнителна помощ за украинското правителство. Украйна продължава да се клати на ръба на пропастта.

В същото време радикалната програма за реформи на правителството набира скорост и постепенно превръща украинските институции в европейски. Има огромен контраст между влошаващата се външна обстановка и продължаващия напредък във вътрешните реформи.

Съвсем реалистичен сценарий е Путин да успее в задълбочаването на процесите на дестабилизация и засилване на гражданската война до степен, в която Украйна ще се разпадне. Тогава Европа ще бъде залята от бежанци, най-малко два милиона изглежда като обективна оценка. Путин ще е ясният победител от ситуация, в която всички други са губещи.

Това е най-лошият възможен сценарий за Европа, която ще се превърне в бойно поле за влияние между Русия и САЩ и ще престане да бъде функционираща политическа световна сила.

А докато европейските политици се бавят и олигарсите все по-активно противостоят на усилията на държавата за реформи и новата Украйна заприличва на старата.

Путин не може да спечели нова студена война. Нещо повече, той се нуждае от цени на петрола около 100 долара за барел, дори само, за да запази властта си в Русия.

Но това не прави провала на европейската политика по-малък. Европа и САЩ трябва да направят всичко възможно, за да защитят споразумението от Минск с пари и дори с военна сила, ако е необходимо. Това ще помогне на ЕС да си възвърне ценностите и принципите, които изглежда, е загубил. /Джордж Сорос в The Project Syndicate/