Снимка: iStock

Европейската централна банка (ЕЦБ) гласува да запази лихвените проценти непроменени, оправдавайки пазарните очаквания, въпреки че инфлацията в еврозоната се повиши до най-високото си ниво от три години насам, пише CNBC.

Така основният лихвен процент на централната банка – този по депозитното улеснение – остава на ниво от 2,5%, след като през септември беше повишен с 25 базисни пункта.

В свое изявление Управителният съвет на институцията посочи, че растящите цени на енергията създават рискове за повишаване на инфлацията и рискове за забавяне на икономическия растеж, но отбеляза, че базовата инфлация и заплатите засега остават сравнително стабилни.

„Към настоящия момент не наблюдаваме вторични ефекти, извън онези, които вече са заложени в прогнозите“, представени през септември, заяви председателят на ЕЦБ Кристин Лагард пред Анет Вайсбах от CNBC по време на пресконференция.

Лагард посочи основните промени, настъпили след последното заседание на ЕЦБ: по-високите разходи за енергия – включително за петрол, бензин, горива, газ и маржове при рафинирането – както и рязкото покачване на разходите за дългосрочно финансиране, като средната доходност по 10-годишните държавни облигации се е повишила с около 35 базисни пункта.

„Ако вземем предвид тези два фактора – всъщност Управителният съвет обсъждаше дали е уместно повишение на лихвите – предвид нарастващата несигурност, както и факта, че базовата инфлация остава до голяма степен непроменена, Управителният съвет взе единодушно решение, че на този етап сме в подходяща позиция да запазим лихвите без промяна и че един премерен подход остава най-удачен“, каза Лагард.

Общата инфлация в еврозоната достигна 3,8% през миналия месец – най-високото ниво от септември 2023 г. насам. Инфлацията при цените на енергията достигна 18,8% на фона на продължаващата нестабилност в Близкия изток.

Засиленият натиск върху цените на енергията, последвал избухването на войната между САЩ и Израел, от една страна, и Иран, от друга, през февруари, доведе до това, че през юни ЕЦБ повиши лихвените проценти за първи път от 2023 г. насам.

Икономиката на еврозоната продължи да расте през третото тримесечие на годината, като секторът на услугите отбеляза възстановяване след началото на конфликта в Близкия изток, се посочва в мотивите към решението на Управителния съвет, оповестени в четвъртък.

Производственият сектор, дигиталните услуги и износът получават тласък от инвестиции, свързани с изкуствения интелект, докато държавните разходи за инфраструктура и отбрана подкрепят бизнес активността. Същевременно обаче натискът от цените на енергията вероятно ще се отрази негативно на потребителското доверие, а по-високите разходи за финансиране ще забавят растежа.

„Прогнозирането на посоката на паричната политика на ЕЦБ става все по-трудно“, отбеляза в анализ от четвъртък Марк Уол, главен икономист за Европа в Deutsche Bank.