Източник:  www.darikfinance.bg

Засилващият се конфликт в Украйна между прозападното правителство и подкрепяните от Русия сепаратисти насочи вниманието към един фундаментален въпрос: Какви са дългосрочните цели на Кремъл?

Въпреки, че непосредствената цел на руския президент Владимир Путин е ограничена до възстановяване на контрола над Крим и задържане на известно влияние в украинските дела, неговите по-дългосрочни амбиции са много по-смели.

Не е трудно да се види какви са те. Путин неведнъж е отбелязвал, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата катастрофа на ХХ век. Логично, неговата дългосрочна цел е да възстанови СССР в някаква форма, може би като наднационално обединение на държави-членки, подобно на Европейския съюз.

Тази цел не е изненадваща. Русия винаги е виждала себе си като велика сила, която трябва да бъде заобиколена от буферни държави. При царете и императорите, който разширяват нейната територия през вековете. След това, по времето на болшевиките е построен Съветският съюз и неговата сфера на влияние, която обхваща голяма част от Централна и Източна Европа. А сега Путин планира да създаде, с течение на времето, широк Евразийски съюз.

Въпреки че той все още е само митнически съюз, опитът на Европейския съюз показва, че една успешна зона за свободна търговия може да бъде подложена на икономическа, парична, и в крайна сметка политическа интеграция.

Кремъл не цели да изгради Споразумение за свободна търговия като това в Северна Америка, а достоен конкурент на ЕС, в който да държи всички реални лостове на властта. Планът е ясен. Започва се с митнически съюз - първоначално Русия, Беларус и Казахстан и след това се добавят повечето от другите бивши съветски републики. Всъщност Армения и Киргизстан вече са на път да влязат в новото обединение.

След като се създаде широк митнически съюз и търговските, финансовите и инвестиционните връзки в него се задълбочат до такава степен, че неговите членове да стабилизират обменните курсове на валутите си, вече може да бъде въведена нова обща парична единица, например евразийска рублата.

Както показва опитът от еврозоната, поддържането на паричен съюз изисква банково, данъчно, и пълно икономическо обединение. И, след като членовете се откажат от своя суверенитет върху фискалната политика, банкирането и икономическите въпроси, те могат в крайна сметка лесно да станат част от политически съюз.

Този план изисква преодоляване на сериозни предизвикателства и ангажиране на големи финансови ресурси за период от десетилетия. Но първата стъпка е митническия съюз и в случая с Евразийския съюз, той трябваше да включва Украйна, най-големият съсед на Русия на запад. Ето защо Путин оказваше толкова силен натиск върху бившия президент Виктор Янукович да се откаже от сключване на споразумение за асоцииране с ЕС. Това е и причината Кремъл да реагира светкавично на свалянето на правителството на Янукович, като анексира Крим и дестабилизира Източна Украйна.

Последните събития допълнително отслабиха пазарно-ориентираните и прозападно настроени фракции вътре в самата Русия и укрепиха държавния капитализъм и националистическите групировки. Напрежението с Европа и САЩ през Украйна кара Русия да се опитва да измести посоката на износа на енергийни суровини към Азия и Китай.

Русия и нейните партньори от БРИКС (Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка) създадоха собствена банка за развитие, която е да служи като алтернатива на Международния валутен фонд и Световната банка, контролирани от Запада. Налагането на американката гледна точка в интернет може да нара Кремъл да създаде своя собствена мрежа за обмен на данни, под контрола на администрацията на Путин.

Дори се говори, че Русия и Китай подготвят създаването на алтернативна международна платежна система, която да замени наложената от САЩ SWIFT. Така Москва ще може да се справи по-лесно с финансовите санкции на Запада.

Против Путин работят факторите в собствената му страна, като демографската криза и липсата на реформи, заради която много от руските производства изостават технологично от чуждестранните си конкуренти.

Но Путин е амбициозен, и подобно на други автократи в Централна Азия, той може да остане на власт в продължение на десетилетия напред. А каквото и да се случва, Русия ще остане суперсила в производството на суровини, дори да се провали с технологиите.

Сили като Русия, Китай и Иран изглеждат готови да се изправят срещу световният икономически и политически ред, създаден от САЩ след разпадането на Съветския съюз. Кремъл действа агресивно, за да изгради новата си имперска сфера на влияние.

Американският президент Барак Обама заяви, че това не е началото на нова Студена война; сегашните тенденции скоро могат да разкрият обратното./Нуриел Рубини пред The Project Syndicate