Делът на правителствения дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) е нараснал в Европейския съюз и в еврозоната през първото тримесечие, показват данните на Евростат. България е сред трите страни с най-малък дял, но отчита по-голямо от средното за ЕС повишение на правителствения дълг както спрямо предходния период, така и спрямо същия период на 2013 година.

В края на първото тримесечие на 2014 година отношението правителствен дълг към БВП в Европейския съюз е 87.2%, спрямо 88% през четвъртото тримесечие на 2013 година. За еврозоната процентите са съответно 93.9% и 92.7%. Увеличението в еврозоната идва след две последователни тримесечия на спад. Отношението правителствен дълг-БВП спрямо първото тримесечие на 2013 година също се е повишило в ЕС (от 86.2% до 88%) и в еврозоната (от 92.5% до 93.9%).

През първото тримесечие на тази година ценните книжа, различни от акции, са 80.9% от правителствения дълг в ЕС и 79.3% от този на еврозоната. Кредитите са съответно 15.4% и 17.9% за ЕС и еврозоната, а валута и депозити представляват 3.7% и 2.8% от дълга.

Делът на междуправителственото кредитиране от БВП е 2.4% в еврозоната и 1.8% в ЕС-28.

Най-високи дялове правителствен дълг към БВП в края на първото тримесечие са отчетени в Гърция (174.1%), Италия (135.6%) и Португалия (132.9%), а най-ниски - в Естония (10.0%), България (20.3%) и Люксембург (22.8%).

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2013 година, 19 страни членки се увеличили отношението правителствен дълг-БВП, 6 държави са отчели спад, а Естония остава на същото равнище. България е регистрирала увеличение с 1.4 процентни пункта (п.п.).

Най-големи увеличения са регистрирани в Словения (+7 п.п.), Унгария (+5 п.п.), Белгия и Португалия (с по 3.9 п.п.). Най-голямо понижение е отчетено в Полша (-7.6 п.п.), Германия (-1.1 п.п.) и Гърция (-1 п.п.).

През първото тримесечие на 2014, спрямо същия период на 2013 година, увеличение на правителствения дълг има в 16 държави-членки на ЕС, а намаление - в 10. България регистрира увеличение с 2.4 п.п.

Най-голямо повишение на годишна база е отчетено в Кипър (+24.6 п.п.), Словения (+23.9 п.п.), Гърция (+13.5 п.п.) и Хърватска (+9.9 п.п.). Най-голям спад е регистриран в Полша (-7.7 п.п.), Германия (-3.2 п.п.),Чехия (-2.2 п.п.), Латвия (-1.4 п.п.) и Белгия (-0.9 п.п.).