Снимка: iStock

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи Канада да стане първата държава със статут на „асоцииран член“ на Европейския съюз - концепция, която досега не съществува в институционалната структура на блока и чието конкретно съдържание тепърва трябва да бъде определено.

Фон дер Лайен направи предложението в присъствието на канадския премиер Марк Карни, като заяви, че ЕС и Канада трябва да преминат отвъд сегашното си търговско партньорство и да изградят значително по-тясна икономическа и стратегическа връзка.

„Бих искала да работим заедно, за да отворим вратата Канада да стане първият асоцииран член на Европейския съюз“, заяви председателят на Европейската комисия. Официалният текст на речта потвърждава, че Брюксел разглежда инициативата като част от по-широк опит за изграждане на нови международни партньорства.

Засега обаче „асоциирано членство“ е политическа концепция, а не съществуваща категория в европейското право.

Пълноправното членство в ЕС изисква продължителен процес на присъединяване и включва достъп до единния пазар, но също финансови, правни и фискални задължения. За предложения на Канада статут няма установени правила, права или задължения и преговорите за създаването му могат да продължат години.

Канадското правителство приветства предложението за преминаване отвъд съществуващото Всеобхватно икономическо и търговско споразумение CETA към „много по-силен и амбициозен съюз“.

Сред областите, посочени от Отава и Брюксел, са критичните суровини, отбранителната индустрия, изкуственият интелект и изчислителната инфраструктура, енергийната сигурност, космосът, финансовите услуги и платежните системи. Двете страни обсъждат и по-свободна цифрова търговия със стоки извън земеделието и широк кръг услуги.

Фон дер Лайен представи бъдещата връзка като „Алианс за бъдещето“, който трябва да създаде общо пространство за просперитет и икономическа сигурност.

Планът включва сътрудничество в интелигентното производство, технологиите, отбранителните индустриални бази, енергията, батериите, квантовите технологии, киберсигурността и Арктика. Европейската комисия посочва, че търговията със стоки между ЕС и Канада е нараснала със 75% след въвеждането на CETA.

Отношенията вече се разширяват и в отбраната.

Канада има достъп до европейската програма SAFE - инструмент за до 150 млрд. евро за финансиране на съвместни отбранителни поръчки. Самите заеми са предназначени за държавите членки, но след двустранното споразумение с ЕС канадски компании могат да участват в определени съвместни обществени поръчки.

Това е пример за вида интеграция, който евентуалното асоциирано членство би могло да разшири и към други сектори.

Икономическата връзка между Канада и ЕС вече е значителна, но остава недовършена в някои отношения. CETA се прилага до голяма степен временно, но все още не е окончателно ратифицирана от всички национални парламенти в ЕС. Канада поставя завършването на този процес сред приоритетите си в отношенията с блока.

По-тясното сближаване идва и на фона на опита на Канада да диверсифицира икономическите и стратегическите си партньорства.

Правителството на Карни определя Европа като един от основните партньори в усилията за увеличаване на стратегическата автономия, устойчивостта и сигурността на страната. Официалната позиция на Отава е, че сътрудничеството трябва да се разшири едновременно в търговията, инвестициите, отбраната, технологиите и критичните суровини.

Предложението има значение и за самия ЕС.

След Brexit блокът досега нямаше модел, който да позволява на голяма развита държава извън Европа да получи статут, намиращ се между обикновено стратегическо партньорство и пълноправно членство.

Съществуват различни специални договорености с Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария, но нито една от тези държави не се нарича „асоцииран член“.

Ако ЕС и Канада действително създадат новия статут, той може да се превърне в модел за отношенията на блока и с други близки партньори. Bloomberg отбелязва, че инициативата неизбежно повдига въпроса дали подобна рамка в бъдеще би могла да има значение и за Великобритания, макар Лондон да има различна политическа и институционална история с ЕС.

Засега най-важната неизвестна остава какво реално ще означава „асоциирано членство“.

Не е ясно дали то ще включва частичен достъп до единния пазар, по-свободно движение на капитали и услуги, участие в повече европейски програми или специални правила за отбраната и технологиите.

Канада и ЕС заявяват, че конкретният модел ще бъде разработен съвместно. Следователно предложението е начало на потенциално дълъг процес, а не решение за незабавно присъединяване.

Но самият факт, че Европейската комисия предлага създаването на изцяло нов тип връзка с държава извън континента, показва колко сериозно ЕС и Канада разглеждат възможността за значително по-дълбока трансатлантическа интеграция.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.