Снимка: iStock

Американски и израелски бойни самолети са нанесли удари по ирански плавателни съдове в Ормузкия проток и по други цели, свързани с иранските сили, съобщи Bloomberg, позовавайки се на информация от иранската държавна агенция Nour News и на изявление на Централното командване на Съединените щати. Според иранската страна атаката е извършена южно от остров Ларак, в един от най-чувствителните морски коридори в света, като са загинали няколко ирански военнослужещи.

Случилото се дойде в особено деликатен момент. Само часове по-рано Доналд Тръмп заяви, че разговорите с Иран за временно споразумение, удължаване на примирието и повторно отваряне на Ормузкия проток „напредват добре“. Тази разлика между дипломатическия тон и военната реалност очертава основното противоречие в сегашната криза: страните говорят за сделка, но продължават да действат така, сякаш се подготвят за следващия удар.

Държавният секретар на Съединените щати Марко Рубио, който говори пред журналисти по време на посещение в Индия, предупреди, че разговорите с Техеран може да продължат няколко дни. По думите му Доналд Тръмп ще приеме само сделка, която смята за добра, или няма да приеме никаква. Това послание е насочено едновременно към Иран, към съюзниците на Вашингтон и към вътрешнополитическата публика в Съединените щати, където войната вече тежи върху обществените настроения.

Най-големият залог остава Ормузкият проток. Водният път, през който преминава значителна част от световната търговия с петрол, е почти затворен от края на февруари, след като Съединените щати и Израел атакуваха Ислямската република. Последиците бяха бързи и болезнени: енергиен шок, ускоряване на глобалната инфлация и нов натиск върху правителства, които вече се бореха с високите разходи за живот.

Пазарите реагираха веднага на новината за ударите. Акциите ограничиха ръста си, а цената на петрола отново тръгна нагоре. Сортът Brent поскъпна с около 2 процента и се движеше близо до 98 долара за барел, след като в понеделник бе загубил повече от 7 процента. Подобни колебания показват, че инвеститорите вече не оценяват само вероятността за дипломатическо решение, а и риска от внезапно разширяване на конфликта.

В основата на преговорите стои американското искане Иран да прекрати обогатяването на уран и да предаде високообогатения материал, близък до нива, използвани за ядрено оръжие. Доналд Тръмп заяви, че иранският обогатен уран трябва или да бъде предаден на Съединените щати, или, още по-добре според него, да бъде унищожен на територията на Иран. За Техеран подобно условие засяга не само сигурността, но и въпроса за суверенитета, което прави компромиса изключително труден.

Натискът върху Белия дом идва и от собствената политическа среда на президента. Републиканският сенатор Линдзи Греъм и други твърдолинейни фигури настояват, че оформящото се споразумение може да даде твърде много отстъпки на Техеран. За Доналд Тръмп това създава риск да изглежда едновременно прекалено мек пред вътрешните си критици и прекалено агресивен пред международните посредници.

Паралелно с това президентът призова Саудитска Арабия, Катар и други държави да се присъединят към Abraham Accords и да признаят Израел. Тази дипломатическа линия има двойна цел: да разшири регионалната изолация на Иран и да покаже, че Вашингтон не търси само прекратяване на огъня, а по-широко пренареждане на Близкия изток. Саудитска Арабия и Катар обаче досега обвързват подобна нормализация с напредък към палестинска държавност, което остава сериозна пречка.

Конфликтът вече не се ограничава до Иран и Ормуз. Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заяви, че Израел ще засили ударите срещу подкрепяната от Иран групировка Hezbollah, след като израелски сили атакуваха обекти в Южен Ливан. Ескалацията последва атаки с дронове на Hezbollah, достигнали израелска територия, както и ракета, прихваната от израелските военновъздушни сили.

За Иран прекратяването на враждебните действия срещу Hezbollah в Ливан е част от всяко възможно мирно споразумение със Съединените щати. Според информация, цитирана от Bloomberg, проект на евентуална сделка между Вашингтон и Техеран включва текст за край на войната между Израел и Hezbollah. Това превръща преговорите в много по-сложен процес, защото всяка отстъпка в една част на региона може да бъде възприета като слабост в друга.

Дипломатическите канали остават активни. Иранска делегация, водена от председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф, е отпътувала за Доха за разговори с висши катарски представители. В състава ѝ е и управителят на иранската централна банка Абдолнасер Хемати, който трябва да обсъжда освобождаването на замразени ирански средства. Съобщава се също, че началникът на пакистанската армия Асим Мунир пътува към Доха, след като Пакистан се включи като посредник в разговорите между Вашингтон и Техеран.

Възможното временно споразумение би могло да спре война, отнела живота на хиляди хора в Близкия изток, най-вече в Иран и Ливан. То би намалило и политическия натиск върху Доналд Тръмп преди изборите за Конгреса през ноември, особено на фона на обществено недоволство от високите цени на горивата. Но новите удари показват, че всяка дипломатическа формула ще трябва да решава не само ядрената тема, а и въпросите за морската сигурност, регионалните съюзи и ролята на въоръжените групировки.

Най-непосредственият тест ще бъде свободното преминаване през Ормузкия проток. Иран настоява да запази възможност да управлява морския трафик през този стратегически коридор, докато Съединените щати, арабските държави и Европа отхвърлят такава перспектива. Техеран вече е смекчил позицията си по идеята за такси върху транзита и говори за плащания за „навигационни услуги“, но дори тази формулировка може да се превърне в нов източник на напрежение.

От една страна, дипломатите продължават да работят, посредниците се движат между столиците, а пазарите реагират на всяка надежда за компромис. От друга страна, военните удари, мините, ракетните позиции и ливанският фронт напомнят, че регионът все още се намира на ръба на по-широк сблъсък. В такава среда мирът не се измерва с изявления, а с това дали страните могат да овладеят собствената си логика на ескалация.

Преговорите между Съединените щати и Иран може да продължат, но доверието между страните остава почти изчерпано. Ормузкият проток вече е не само морски маршрут, а изпитание за способността на големите сили и регионалните играчи да избегнат конфликт, чиито последици ще се усетят далеч отвъд Близкия изток.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.