Снимка: iStock

В продължение на десетилетия икономическото съперничество между САЩ и Китай се обясняваше сравнително просто. Америка имаше по-дълбоки капиталови пазари, по-евтин капитал, технологично превъзходство и достъп до евтина енергия, докато Китай компенсираше с евтина работна ръка и огромен производствен капацитет. През 2026 г. тази картина вече изглежда различно. Китай не само продължава да има предимство при цената на труда, но постепенно е изместил баланса в своя полза и при цената на капитала, а според някои оценки вече има леко преимущество и при електроенергията за бизнеса. САЩ запазват едно изключително важно предимство, което трудно може да бъде измерено с обикновена статистика: по-предвидимата институционална среда и по-ниската цена на държавната намеса за бизнеса.

Това е рамката, която изпълнителният директор на Gavekal Research Луи-Венсан Гав използва, за да сравни двете най-големи икономики. Вместо да прогнозира кой ще спечели геополитическото съперничество, той разглежда четири основни разхода, които определят конкурентоспособността на една икономика: капитал, труд, енергия и държава. По неговата оценка три от тези четири фактора вече се движат в полза на Китай. Четвъртият обаче е достатъчно важен, за да обясни защо китайската икономика и капиталовият пазар все още не превръщат тези предимства в безспорно икономическо превъзходство.

Най-ясната разлика е при капитала. Според изчисленията на Гав цената на капитала в САЩ в момента е с приблизително 3,5 до 4 процентни пункта по-висока, отколкото в Китай. Това е огромна разлика в свят, в който държавите и компаниите трябва да финансират нови заводи, електроенергийни мощности, полупроводниково производство, центрове за данни и инфраструктура за изкуствен интелект. Компания, която може да финансира дългосрочна инвестиция значително по-евтино от своя конкурент, започва всяко капиталово състезание с преднина.

Преди петнадесет години ситуацията беше почти обратната. След световната финансова криза САЩ разполагаха с изключително евтин капитал, доларът беше сравнително слаб, трудът беше конкурентен, а революцията при шистовия газ понижи драстично цената на енергията. Комбинацията създаде почти идеална среда за американските компании и за фондовия пазар. Днес Китай се намира по-близо до подобна комбинация. Гав отбелязва, че страната има една от най-ниските цени на капитала, много ниска цена на електроенергията, евтин труд и валута, която според него изглежда сериозно подценена.

На теория това би трябвало да бъде рецепта за икономически бум. На практика Китай продължава да се бори със слабост в потреблението, проблеми в недвижимите имоти, дефлационен натиск и недоверие сред част от международните инвеститори. Това противоречие е много по-важно от простото сравнение на темповете на растеж между двете държави, защото показва, че ниската цена на производствените фактори сама по себе си не е достатъчна.

Китай вече не е просто икономиката на евтиния труд

Един от най-устойчивите стереотипи за Китай е, че конкурентното му предимство се основава на евтината работна ръка. Този фактор продължава да има значение, но вече не обяснява китайската индустриална мощ. Ако беше само въпрос на заплати, производството отдавна щеше масово да се е преместило към държави с още по-ниски разходи за труд.

Истинското китайско предимство постепенно се превърна в цяла производствена система. Доставчици, пристанища, железопътна инфраструктура, огромен вътрешен пазар, квалифицирани инженери, достъп до финансиране и мащабно производство съществуват на едно място. Това позволява на китайските компании да преминават от идея към серийно производство със скорост и цена, които трудно могат да бъдат повторени чрез преместването на една фабрика в друга държава.

Резултатът се вижда в огромния търговски излишък на страната. Гав посочва ниската цена на труда като една от причините за тази конкурентоспособност, но по-голямата картина е съчетанието между труд, капитал и индустриална инфраструктура.

Това е важно и за инвестиционния дебат. В продължение на години Китай беше разглеждан предимно като евтина производствена база за западните компании. Днес страната все по-често е директен конкурент в отрасли с висока добавена стойност. Електромобили, батерии, слънчеви панели, промишлено оборудване и все по-голяма част от технологичната верига вече не могат да бъдат обяснени единствено с евтини работници.

Енергията се превръща в стратегически актив

Вторият голям фактор е енергията. Преди десетилетие това беше едно от най-силните американски преимущества. Шистовата революция превърна САЩ в един от най-конкурентоспособните енергийни пазари сред развитите икономики и осигури евтин природен газ за промишлеността.

Това предимство не е изчезнало. Според Гав именно евтиният природен газ е причината американската цена на енергията да остане близо до китайската. Китай обаче вече има леко предимство при цената на електроенергията за бизнеса.

Преди няколко години тази разлика би имала ограничено значение за технологичното съперничество. В ерата на изкуствения интелект тя може да стане стратегическа.

Центровете за данни превръщат електричеството от обикновен оперативен разход в един от основните фактори за технологична конкурентоспособност. Колкото повече изчислителна мощност изискват моделите, толкова по-важни стават производството на електроенергия, електропреносната мрежа, трансформаторите, охлаждането и възможността нови мощности да бъдат присъединявани бързо.

Така състезанието между САЩ и Китай вече не се води само за най-добрия полупроводник. То постепенно се превръща в състезание кой може да осигури най-евтината изчислителна мощност в огромен мащаб.

Голямото американско предимство не се вижда в лихвите

Ако Китай има по-евтин капитал, по-евтин труд и леко предимство при електроенергията, логичният въпрос е защо китайската икономика не расте много по-бързо и защо международният капитал не се насочва масово към китайските активи.

Отговорът на Гав е четвъртият фактор: цената на държавата.

Тя е най-трудната за измерване, защото няма лихвен процент или борсова котировка. За една компания обаче регулаторната предвидимост може да бъде толкова важна, колкото цената на кредита. Ако правилата могат да се променят внезапно, ако цели отрасли могат да бъдат подложени на ограничения или ако достъпът до финансиране зависи от политически решения, необходимата възвръщаемост за инвеститора се увеличава.

Китай има болезнен опит точно в това отношение. Гав припомня намесата на властите около фондовия пазар през 2015 г. и по-късните ограничения върху финансирането на строителните компании, които допринесоха за кризата в недвижимите имоти. Към тях могат да бъдат добавени регулаторните удари върху технологичния сектор и образователните компании през предходните години. От гледна точка на инвеститора проблемът не е само дали дадено решение е правилно или неправилно. Проблемът е доколко то може да бъде предвидено предварително и включено в оценката на риска.

Това е причината евтиният китайски капитал да има две лица. Финансирането може да е евтино, но инвеститорът може да изисква по-голяма отстъпка в оценката заради политическата несигурност. Китайските акции могат да изглеждат евтини спрямо американските не само защото пазарът ги пренебрегва, а защото част от тази разлика представлява цена на институционалния риск.

САЩ също не са имунизирани. Търговските конфликти, митата и промените в индустриалната политика увеличават несигурността и за американския бизнес. Но според рамката на Гав Китай все още плаща по-висока икономическа цена за този четвърти фактор.

За американските акции това е много по-важно, отколкото изглежда

Сравнението има пряко отражение върху фондовия пазар. Преди петнадесет години американските компании получиха почти идеална комбинация от евтин капитал, ниски енергийни разходи, сравнително евтин труд и благоприятна валута. Към това постепенно се добавиха нулевите лихви, огромното обратно изкупуване на акции и технологичното превъзходство на американските дружества.

Тази среда позволи не само на печалбите да растат. Тя позволи на инвеститорите да плащат все повече за всеки долар корпоративна печалба.

Точно това вече става по-трудно.

Гав смята, че американският бичи пазар оттук нататък ще зависи почти изцяло от растежа на корпоративните печалби, а не от допълнително повишаване на оценките. Причината е, че S&P 500 вече се търгува близо до исторически високи съотношения, докато част от икономическите попътни ветрове от предходното десетилетие са изчезнали.

Това е съществено разграничение. Цената на една акция може да расте по две основни причини: компанията печели повече или инвеститорите са готови да платят по-висока цена за същата печалба. Последните петнадесет години дадоха на американския пазар и двете. Следващият период може да изисква значително повече от първото.

При висока цена на капитала, скъпа енергия, огромни инвестиции в изкуствен интелект и вече високи оценки пространството за ново разширяване на съотношенията постепенно намалява. Това не означава край на американския възход. Означава, че корпоративните печалби трябва да свършат повече работа.

Изкуственият интелект може да обърка цялата сметка

Най-интересната част от анализа обаче е факторът, който не се побира добре в нито една от четирите категории. Това е изкуственият интелект.

На пръв поглед той изглежда като чисто американско преимущество. САЩ контролират голяма част от най-напредналата полупроводникова и програмна екосистема, разполагат с най-големите технологични компании и с капиталовите пазари, способни да финансират инвестиции за стотици милиарди долари.

Но успехът на изкуствения интелект има цена.

Ако технологията не успее да произведе обещаното увеличение на производителността, компаниите ще останат с огромна инфраструктура и капиталови разходи, без достатъчна икономическа възвръщаемост. Трудът ще остане сравнително скъп, а инвестициите няма да доведат до очакваното намаляване на разходите.

Ако изкуственият интелект успее, възниква друг проблем. Ще бъдат необходими още повече центрове за данни, електроенергия, полупроводници, мрежова инфраструктура и капитал. Това може да увеличи цената на енергията и финансирането именно в момент, когато САЩ вече имат по-висока цена на капитала от Китай. Гав описва изкуствения интелект като двуостър фактор: провалът му би оставил труда скъп, а успехът му може да увеличи цената на енергията и капитала.

Това е далеч по-интересно от простото противопоставяне „Америка има по-добър AI, следователно Америка печели“. Технологичното лидерство не е достатъчно. Въпросът е при каква икономическа цена може да бъде поддържано.

Ако един американски център за данни трябва да се финансира при значително по-висока цена на капитала и да купува по-скъпа електроенергия от китайски конкурент, технологичното предимство трябва да бъде достатъчно голямо, за да компенсира разликата. Ако китайските модели постепенно намалят технологичното изоставане, икономиката на изчислителната мощност може да се превърне в много по-важен фактор.

Това вече не е битка само за технологии

Съперничеството между САЩ и Китай често се представя като състезание за полупроводници, изкуствен интелект, електромобили и военни технологии. Под тази видима битка обаче протича друга, по-бавна и вероятно по-важна: коя икономика може да комбинира капитал, труд, енергия и институции при най-ниска обща цена.

Китай вече има значително по-различна позиция от тази преди петнадесет години. Евтиният труд остава предимство, но към него се добавят ниска цена на капитала, огромна индустриална база и конкурентна електроенергия. САЩ запазват дълбоките капиталови пазари, технологичното лидерство, силната енергийна позиция и по-предвидимата институционална рамка, но вече трябва да плащат значително повече за капитала.

Това прави инвестиционната картина далеч по-сложна от простото твърдение, че едната страна ще „победи“ другата. Китай може да бъде структурно по-конкурентоспособен в производството и въпреки това китайските акции да продължат да се търгуват с отстъпка заради политическия риск. САЩ могат да имат по-висока цена на капитала и едновременно да запазят най-печелившите компании в света благодарение на технологиите, институциите и способността си да превръщат нововъведенията в глобални бизнеси.

Изкуственият интелект е неизвестната величина, защото може да промени почти всички компоненти на това уравнение едновременно. Ако доведе до рязък скок на производителността, цената на труда може да стане много по-малко важна. Ако изисква непрекъснато нарастващи инвестиции в центрове за данни, цената на капитала и електроенергията ще стане още по-важна. Ако технологиите постепенно се превърнат в широко достъпна стока, предимството може да се премести от този, който има най-добрия модел, към този, който може да го използва най-евтино.

Затова най-интересният въпрос в съперничеството между САЩ и Китай вече не е кой разполага с повече фабрики или кой има най-мощния модел за изкуствен интелект. По-важно е коя от двете икономики може да превърне технологията в производителност при по-ниска обща цена на капитала, труда, енергията и държавната намеса.

В момента Китай изглежда по-силен в три от тези четири измерения. Америка все още притежава предимството, което трудно влиза в електронна таблица: способността капиталът да вярва на правилата на играта. А следващите години ще покажат дали изкуственият интелект ще увеличи стойността на това предимство или ще направи цената на капитала и енергията по-важна от всякога.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.