Снимка: iStock

Управителят на Федералния резерв Стивън Миран, най-агресивният защитник на бързото и незабавно намаляване на лихвените проценти в централната банка на САЩ, заяви в четвъртък, че може отново да намали темпото, с което според него лихвените проценти трябва да падат, тъй като инфлацията се оказва по-устойчива от очакваното, пише "Ройтерс".

В коментари на икономически форум във Вашингтон Миран заяви, че според него динамиката на инфлацията в САЩ е станала „малко по-неблагоприятна“ дори преди войната на САЩ с Иран да повиши световната цена на петрола, и намали перспективата си за лихвените проценти на срещата по паричната политика миналия месец от агресивни шест намаления до края на 2026 г. на само четири.

С ключов показател за очаквано увеличение на цените в САЩ от 3,2% към март, в сравнение с целта на Федералния резерв от 2%, „Може би имам три (намаления на лихвите), може би имам четири, не съм решил“, каза Миран, отбелязвайки, че макар все още да очаква Фед да постигне целта си за инфлация през следващата година, войната с Иран е променила рисковете около перспективите.

„Мисля, че ще се окажем доста близо до целта след една година“, каза Миран, добавяйки, че все още би подкрепил намаляване на лихвите на срещата на централната банка на САЩ на 28-29 април, предвид опасенията му относно забавящия се пазар на труда.

Но в същото време, каза той, „енергийните развития промениха разпределението на рисковете... и увеличиха рисковете от по-висока инфлация“.

Коментарите на Миран, идващи от най-сдържания политик на централната банка и служителя, най-съгласен с призива на президента Доналд Тръмп за драстично по-ниски лихвени проценти, показват как конфликтът в Близкия изток е объркал перспективите за паричната политика, които вече бяха трудни за номинирания от Тръмп за шеф на Федералния резерв, Кевин Уорш.

Тръмп заяви, че е уверен, че Уорш ще намали лихвите, но сред служителите на Федералния резерв - освен Миран - има малка подкрепа за вида незабавни намаления, които президентът защитава.

Още по темата:

Добрите новини стават лоши новини за пазарите?