Снимка: iStock

Владимир Попдимитров

През 2025 година през Ормузкия проток са преминали близо 15 милиона барела суров петрол дневно и общо почти 20 милиона барела петрол и петролни продукти. От суровите потоци едва около 600 хиляди барела дневно, или само 4%, са били насочени към Европа. Основният поток е отивал към Азия, като само Китай и Индия са получили 44 процента от суровия петрол преминал през този маршрут, а голяма част от останалите обеми също са били поети от други азиатски икономики. На картата Европа изглежда като страничен клиент. На пазара обаче тя плаща като фронтова линия.

Причината е, че енергийният пазар не наказва само преките купувачи на суровината. Европа днес внася по-голямата част от своите петролни масла от Съединените щати, Норвегия и Казахстан, а при втечнения природен газ водещ доставчик е отново Съединените щати. Това означава, че континентът е по-слабо зависим пряко от Персийския залив, отколкото големите азиатски икономики. Но именно тази привидна дистанция лесно създава фалшиво чувство за сигурност. Когато през Ормузкия проток се замрази една четвърт от световната морска търговия с петрол, цената не остава локална. Тя се превръща в световна цена, а Европа я внася дори тогава, когато не внася самия петрол оттам.

Тук започва по-важната част от историята - Европа не е най-уязвима при суровия петрол, а при готовите горива. Международната агенция по енергетика посочва, че държавите от Залива са ключов източник на рафинирани продукти за световния пазар, особено на средни дестилати като дизел и самолетно гориво. През 2025 година производителите от региона са изнесли 3,3 милиона барела дневно рафинирани продукти и 1,5 милиона барела дневно втечнен нефтен газ. В същото време над 3 милиона барела дневно рафиниращ капацитет в региона вече са били спрени заради удари и затруднен износ, а пазарът на дизел и самолетно гориво и без това е бил напрегнат. Това е причината Европа да усеща криза в Ормузкия проток не толкова като липса на суров петрол, а като дефицит в горивата, които движат камионите, самолетите и част от индустрията.

Сигналът от Брюксел вече става все по-ясен. Към края на март Европейската комисия предупреди държавите членки да се готвят за продължително сътресение на енергийните пазари. Според Европейската комисия доставките на суров петрол и природен газ за блока не са ударени пряко от затварянето на Ормузкия проток, защото Европа получава повечето от тези енергийни източници от други региони. Въпреки това краткосрочната тревога е насочена именно към дизела и самолетното гориво.

През Ормузкия проток минават над 30 процента от световната търговия с карбамид и около 20 процента от търговията с амоняк и фосфати. Това е важно, защото при сътресение по маршрута рискът не се изчерпва с по-скъпото гориво. Под натиск попадат и суровини, от които зависи земеделието, а това означава, че ударът може да стигне до хранителната кошница не само през транспорта, но и през самото производство. Така Ормузкият проток се превръща в проблем не само за рафинериите, а и за цената на хляба, зеленчуците и месото месеци по-късно.

Пазарите вече показват тази логика. След началото на войната в Близкия изток цената на сорта Брент е скочила с над 60 процента през март, а европейският газов показател е нараснал с над 60 процента. Това е моментът, в който темата престава да бъде сюжет за кораби и карти и се превръща в икономически данък върху целия континент. По-скъпата енергия влиза в разходите на индустрията, транспорта, търговията и домакинствата почти едновременно, а после се разлива по цялата ценова верига.

Най-ясно това се вижда в промяната на очакванията за еврозоната преди и след войната. В декемврийската прогноза за 2026 година се очакваше растеж от 1,2 процента и инфлация от 1,9 процента. В мартенската прогноза, вече след включването на войната и енергийния шок, очакваният растеж е понижен до 0,9 процента, а инфлацията е повишена до 2,6 процента. Важно да се отбележи е, че към тези влошени икономически очаквания за инфлация и растеж се залагаше основен вариант, при който войната приключва за няколко седмици. В случай, че конфликтът се разшири времево или географски ще има ново преизчисление с още по-влошени икономически очаквания. Още по-показателно е, че през второто тримесечие на 2026 година инфлацията се очаква да скочи до 3,1 процента, а храните да започнат да поемат по-силно натиска от края на годината, когато по-скъпата енергия се пренесе по-надолу по веригата. Това не е просто поредният енергиен епизод. Това е класическо влошаване на комбинацията от растеж и цени - Европа расте по-бавно и поскъпва по-бързо.

България няма нужда да бъде голям пряк клиент на петрола от Ормузкия проток, за да пострада. Достатъчно е да е част от европейски пазар, в който течните горива движат транспорта, а транспортът движи голяма част от цените. Последните бързи данни показват, че през март 2026 година групата „Транспорт“ е с най-висок месечен ръст в българската потребителска кошница - 5,5 процента. При малката кошница за домакинствата с най-ниски доходи храните също вече се покачват. Това е първият ясен сигнал как подобен външен шок се превежда на местен език.

Българската уязвимост е дори малко по-специфична от средноевропейската. Данните за транспорта показват, че през 2025 година автомобилният товарен транспорт у нас е превозил 165,668 милиона тона стоки. Това означава, че всеки по-сериозен натиск върху дизела се прехвърля почти автоматично към логистиката и после към крайните цени. Наред с това България е страната в Европейския съюз с най-висок дял на втечнения нефтен газ в автомобилния транспорт - 13,6 процента през 2023 година. Тоест българската чувствителност не се изчерпва с бензина и дизела. При нас рискът е по-широк, защото голяма част от домакинствата и малкия бизнес разчитат и на автомобилната газ като по-достъпен вариант.

Затова големият извод не е дали България купува достатъчно суров петрол от Ормузкия проток, за да има основание да се тревожи. Истинският въпрос е друг: дали Европа може да избегне нов кръг на по-висока инфлация и по-слаб растеж, след като е ударена едновременно през горивата, газа и част от суровините за храните. Отговорът засега е мрачен. Ормузкият проток е далеч от България като география, но е съвсем близо като цена. Първо се покачва дизелът, после транспортът, после храната. И чак тогава става ясно колко струва една война, която на картата изглежда далечна.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.