Снимка: iStock

Великобритания е на път да понесе по-тежки икономически последици от войната в сравнение с държавите от еврозоната, въпреки че не е сред най-пряко изложените на енергиен риск страни. Това е основният извод, който се налага както от последните оценки на Organisation for Economic Co-operation and Development, така и от реакцията на облигационните, валутните и ипотечните пазари. Зад това влошаване стои комбинация от структурни слабости, които правят британската икономика по-малко гъвкава именно в момент, когато външният шок изисква бърза адаптация.

Само преди броени седмици очакванията бяха различни. Великобритания изглеждаше подготвена да се представи поне малко по-добре от част от големите икономики в еврозоната. Междувременно обаче картината се обърна рязко. В последния си пролетен обзор Organisation for Economic Co-operation and Development понижи прогнозата си за растежа на британската икономика през 2026 г. до 0,7% при предишни 1,2%. Още по-показателна е ревизията при инфлацията, която вече се очаква да достигне 4% вместо по-рано предвижданите 2,5%. Така Великобритания се нарежда сред развитите икономики с най-неприятна комбинация от слаб растеж и ускоряващи се цени.

Именно тук се откроява ключовата разлика с еврозоната. На континента поскъпването на енергията също е сериозен проблем, но засега то не се пренася със същата сила и устойчивост към цялата икономика. При Великобритания механизмът работи по друг начин. Повишението на цените на газа, петрола, дизела, самолетното гориво и торовете не остава ограничено до енергийния сектор, а бързо се разлива към сметките на домакинствата, транспортните разходи, тарифите и възнагражденията. Така първоначалният външен шок прераства във вторичен вътрешен натиск, който централната банка не може да пренебрегне.

Особено показателен е британският модел за ценообразуване при електроенергията. На практика цената често се определя от най-скъпия източник, необходим за покриване на търсенето, а това в много случаи остава природният газ. Системата бе изградена с идеята да насърчи инвестициите в енергийния преход, но в условия на нова геополитическа криза тя има и очевиден недостатък: заключва по-високи разходи за домакинствата и бизнеса. Паралелно с това таванът върху енергийните цени не премахва проблема, а само го разпределя във времето. До следващото тримесечно преразглеждане потребителите получават кратка глътка въздух, но след това натискът може да се върне още по-силно.

Слабостите не свършват дотук. Великобритания разполага с ограничени запаси от природен газ и остава зависима от внос по тръбопроводи, основно от Норвегия и Нидерландия. Освен това страната внася значителна част от необходимия си дизел. Тоест дори без директна и масивна зависимост от Персийския залив британската икономика е уязвима към всяко ново пренареждане на световните енергийни и суровинни потоци. При скок на международните цени този ефект се пренася по-бързо и по-дълбоко, отколкото в част от държавите от еврозоната, които вече преминаха през болезнена, но поучителна адаптация след енергийната криза, последвала войната в Украйна.

Затова и пазарите реагират така нервно. Доходността по британските държавни облигации със срок от 10 години се повиши значително по-рязко от тази при германските и американските книжа. Валутният пазар също подава важен сигнал. Британският паунд не отслабва драматично, но устойчивостта му не отразява икономическа сила, а по-скоро очакванията за по-високи лихви за по-дълъг период. Именно това прави ситуацията по-неприятна: валутата се задържа, защото паричната политика е принудена да остане по-строга, а не защото фундаментите внушават спокойствие.

Оттук нататък натискът се пренася директно върху домакинствата чрез ипотечния пазар. Във Великобритания ефектът от променените лихвени очаквания се усеща сравнително бързо в цената на жилищното финансиране. Това вече личи в офертите по новите кредити, които поскъпват чувствително в рамките само на един месец. За купувачите с по-малък самоучастие цената на заема вече преминава психологически чувствителни нива, а при среден размер на ипотеката месечната вноска може да нарасне драматично. Подобен удар не се изчерпва с пазара на имоти. Когато жилищният сектор се охлажда, това бързо се превръща в проблем за търговията, услугите, потребителското доверие и в крайна сметка за целия вътрешен растеж.

В еврозоната картината остава нееднородна, но като цяло по-стабилна. Различните национални модели на ипотечно кредитиране омекотяват шока в различна степен, а средните разходи по заемите не нарастват със същата скорост. В някои страни, като Испания, индексите, по които се определя цената на кредита, засега задържат месечните плащания по-ниско. В други, като Германия, натискът е по-осезаем, но дори там условията не се влошават така рязко, както на британския пазар. Това дава на еврозоната време, което Великобритания очевидно губи.

Същевременно британското правителство разполага с ограничено пространство за маневри. След политическите и пазарните травми от 2022 г. Лондон е много по-внимателен към всяка идея за нова мащабна интервенция в енергетиката. Кабинетът не желае да се върне към щедри спасителни схеми, но в същото време строгото придържане към бюджетните правила стеснява фискалната гъвкавост точно когато икономиката има нужда от буфер. Това поставя управлението в трудна позиция: ако не помогне, рискът за домакинствата и бизнеса расте; ако помогне прекалено, пазарите могат отново да накажат страната заради съмнения в устойчивостта на публичните финанси.

Допълнително напрежение внася и енергийната политика на правителството. Лондон продължава да държи на ускорения преход към нулеви нетни емисии и не показва готовност за значимо разширяване на новия добив в Северно море. При вече високо данъчно натоварване върху енергийните компании стимулът за бързи инвестиции остава слаб. Така стратегическата цел за зелена трансформация се сблъсква с непосредствената нужда от по-голяма енергийна сигурност и по-мека ценова амортизация.

Всичко това обяснява защо международните инвеститори, анализаторите и пазарните участници започват да оценяват Великобритания като по-рисков случай от еврозоната в рамките на настоящия военен шок. Проблемът не е просто във войната и не е само в цената на петрола. Проблемът е, че британската икономика изглежда по-малко способна да поеме удара без да го превърне в по-дълъг период на стагфлационен натиск. А именно това е най-неприятният сценарий за всяко правителство: слаб растеж, високи цени, напрежение на облигационния пазар и изтощени домакинства, които още не са се възстановили от предишната криза в разходите за живот.

Новият конфликт действа като ускорител на вече съществуващи британски слабости. Докато еврозоната посреща сътресението с по-ниска инфлация и по-умерени финансови условия, Великобритания навлиза в него с по-малка гъвкавост и с по-висока цена на всяка следваща грешка. Това превръща Острова в една от най-уязвимите развити икономики в настоящата геополитическа фаза.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.