Снимка: iStock

Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп заяви, че не е поемал ангажимент пред китайския лидер Си Дзинпин по въпроса за Тайван, но остави открито решението за планирана оръжейна сделка на стойност 14 милиарда долара. Изказването му след срещата в Пекин поставя отново под прожекторите дългогодишната американска политика на стратегическа неяснота и риска Тайван да се превърне в най-опасната точка на напрежение между двете най-големи сили в света.

По думите на Тръмп решението ще бъде взето в „сравнително кратък срок“, след като той разговаря с човека, който „управлява Тайван“. Американският президент не уточни кого има предвид, но самият израз подсказва деликатността на темата. Съединените щати поддържат тесни връзки с демократично управлявания остров, включително чрез доставки на отбранително въоръжение, но не признават Тайван като независима държава. Именно върху тази сложна конструкция стъпва американската политика от десетилетия - достатъчно близка до Тайпе, за да възпира Пекин, но достатъчно предпазлива, за да не провокира открит конфликт.

Разговорът между двамата лидери изглежда е бил необичайно директен. Доналд Тръмп заяви, че със Си Дзинпин са говорили „много“ за Тайван, а китайският лидер е подчертал, че не желае да види борба за независимост, защото това би довело до „много силна конфронтация“. Този език не оставя съмнение в китайската позиция. За Пекин Тайван не е просто външнополитически спор, а въпрос на суверенитет, национално единство и легитимност на управлението. За Вашингтон обаче островът е ключов елемент от баланса на силите в Индо-Тихоокеанския регион.

Особено показателен е въпросът, който според Тръмп Си Дзинпин му е задал директно: дали Съединените щати биха защитили Тайван при военен конфликт. Американският президент е отказал да даде ясен отговор, като е заявил, че „само един човек“ знае това - самият той. Тази реплика се вписва в традицията на стратегическата неяснота, но я поставя в по-личен и непредсказуем регистър. От десетилетия Вашингтон избягва да каже категорично дали би се намесил военно при китайска атака срещу Тайван. Целта е двойна: да се възпира Пекин от употреба на сила и едновременно с това да се обезкуражава Тайпе от едностранни действия към формална независимост.

Именно затова евентуалното обсъждане на оръжейни доставки за Тайван със Си Дзинпин е толкова чувствително. Отношенията между Съединените щати и Тайван се основават на няколко важни политически и правни рамки, сред които т.нар. „шест уверения“ от времето на президента Роналд Рейгън. Те включват разбирането, че Вашингтон няма да се консултира с Пекин относно продажбите на оръжие за Тайпе и няма да преразглежда Закона за отношенията с Тайван, който задължава Съединените щати да осигуряват на острова средства за самоотбрана.

Въпросът, зададен на Тръмп на борда на самолета, бе именно дали не подкопава тази основа, ако поставя оръжейната сделка в контекста на разговорите си със Си Дзинпин. Отговорът му бе двусмислен. Той отбеляза, че 1982 година е „много отдавна“, но повтори, че не е поемал ангажименти пред китайския лидер. В същото време думите му оставиха съмнение дали Вашингтон действително ще продължи с продажбата на оръжия на стойност 14 милиарда долара. „Последното, от което имаме нужда сега, е война на 9500 мили разстояние“, заяви Тръмп.

Това изречение вероятно ще бъде анализирано внимателно както в Пекин, така и в Тайпе и Вашингтон. За Китай то може да прозвучи като сигнал, че американският президент не желае да влиза в открита конфронтация заради Тайван. За Тайван - като тревожен знак, че американските гаранции могат да бъдат преценявани през призмата на моментната политическа сделка. За Конгреса на Съединените щати - като възможно отстъпление от двупартиен консенсус, който отдавна разглежда подкрепата за Тайван като част от американската стратегия в Азия.

Ситуацията е още по-напрегната заради думите на Си Дзинпин, отправени по време на срещата. Китайският лидер предупреди, че неправилното управление на тайванския въпрос може да доведе до „сблъсък“ между двете страни и да тласне цялостните отношения между Китай и Съединените щати в опасна посока. Това е необичайно рязка формулировка за среща на толкова високо равнище, особено на фона на внимателно подредения позитивен тон около визитата.

Американската администрация се опита бързо да ограничи впечатлението за ново напрежение. В официалното съобщение на Белия дом след срещата темата за Тайван не бе поставена на преден план. Висш представител на администрацията заяви, че и двете страни са повторили добре познатите си позиции и че няма промяна в американската политика. Държавният секретар Марко Рубио също увери, че позицията на Вашингтон по Тайван остава непроменена - подкрепа за острова без признаване на неговия суверенитет.

Под повърхността обаче въпросът става все по-труден за управление. Китай настоява Съединените щати да заявят официално, че се противопоставят на независимостта на Тайван, а не просто че не я подкрепят. Разликата може да изглежда езикова, но в дипломацията тя е съществена. За Пекин такава промяна би била дипломатическа победа и натиск върху Тайпе. За Вашингтон тя би изглеждала като отстъпление от досегашната гъвкавост и би предизвикала сериозна реакция в Конгреса.

Планираната оръжейна сделка поставя Тръмп пред избор без удобен изход. Ако Белият дом я блокира или отложи, това почти сигурно ще предизвика критики и от републиканци, и от демократи, които ще видят в подобен ход знак за слабост пред Китай. Ако сделката бъде одобрена, Пекин вероятно ще реагира остро с дипломатически протест, санкции или нов военен натиск около Тайванския проток. И в двата случая темата ще остане тест за реалното съдържание на американската политика към Китай.

Предстоящото посещение на Си Дзинпин в Белия дом през септември добавя още един пласт към напрежението. Ако това е втората от четири планирани срещи между двамата лидери през годината, Тайван неизбежно ще се върне на масата. Въпросът е дали дотогава Вашингтон ще е взел решение за оръжейната сделка и дали Пекин ще го приеме като управляем елемент от отношенията, или като провокация, изискваща твърд отговор.

В по-широк план случващото се показва колко крехко е равновесието между прагматичния диалог и стратегическото съперничество. Съединените щати и Китай могат да договарят търговски отстъпки, да обсъждат Иран, енергийната сигурност и технологичните ограничения, но Тайван остава темата, която най-бързо може да превърне дипломатическото напрежение в криза. За разлика от митата или инвестициите, тук залогът не е само икономически. Става дума за военен риск, национален престиж и доверие в съюзническите ангажименти.

Доналд Тръмп напусна Пекин без ясен ангажимент, но и без ясен отказ. Тази неопределеност може временно да даде пространство за маневриране, но също така увеличава несигурността за всички участници. Пекин ще търси знак, че Вашингтон е готов да ограничи подкрепата си за Тайван. Тайпе ще настоява за потвърждение, че американската подкрепа остава реална. Конгресът ще следи дали Белият дом не използва оръжейните доставки като разменна монета в по-широка сделка с Китай.

Сдържаното заключение е, че срещата между Тръмп и Си не е намалила значението на тайванския въпрос - напротив, тя го е поставила още по-ясно в центъра на отношенията между двете сили. Решението за оръжейната сделка ще бъде повече от административен акт. То ще покаже дали Вашингтон иска да запази досегашния баланс между възпиране и предпазливост, или е готов да пренареди една от най-деликатните линии в американската външна политика.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.