Снимка: iStock

Светът навлиза в ера на „перманентна несигурност“ – какво означава предупреждението на МВФ за глобалната икономика

Глобалната икономика навлиза в нов етап на структурна нестабилност, в който кризите вече не са временни събития, а постоянна характеристика на икономическата среда. Това беше основното послание на управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, която предупреди, че правителствата и централните банки трябва да се адаптират към свят на продължителна геополитическа и икономическа несигурност.

Според Георгиева световната икономика постепенно преминава от период на относителна стабилност към ера на „перманентна несигурност“, в която едновременно се наслагват геополитически конфликти, енергийни шокове, търговски конфликти и технологични трансформации. Това означава, че традиционното очакване за „връщане към нормалност“ след всяка криза вече не е реалистично. Вместо това правителствата трябва да изграждат икономики, способни да функционират в среда на постоянни сътресения.

Този нов икономически режим се оформя на фона на глобална икономика, която през последните години преживя пандемия, енергийна криза, рязко затягане на паричната политика и серия от геополитически конфликти. Световният БВП в момента расте с приблизително около 3% годишно, което е по-ниско от средните темпове преди финансовата криза от 2008 г., когато глобалният растеж често надхвърляше 4–4.5%.

Новият риск: енергийният шок и инфлацията

Една от основните тревоги на МВФ е възможността за нов инфлационен шок, свързан с енергийния пазар. Георгиева предупреди, че ескалацията на напрежението в Близкия изток и потенциалното затваряне на Ормузкия проток може да предизвика нова вълна на инфлация.

Ормузкият проток е един от най-важните енергийни коридори в света. През него преминават приблизително 20 милиона барела петрол на ден, което представлява около една пета от световната търговия с петрол, както и значителни количества втечнен природен газ.

Дори частично прекъсване на този маршрут може да доведе до рязко покачване на цените на енергията. Исторически подобни събития често имат бърз ефект върху инфлацията, тъй като енергията влияе върху транспортните разходи, производството и цените на храните.

Това поставя централните банки в изключително сложна ситуация. След години на агресивно повишаване на лихвите Федералният резерв и Европейската централна банка започнаха да обсъждат кога може да започне цикъл на намаляване на лихвените проценти. Но ако нов енергиен шок доведе до ускоряване на инфлацията, подобни планове могат да бъдат отложени.

Натиск върху развиващите се пазари

Георгиева също така обърна внимание на риска за развиващите се икономики. В периоди на глобална несигурност инвеститорите често насочват капитала си към т.нар. „безопасни убежища“ – активи като щатския долар, американските държавни облигации и златото.

Това може да доведе до значителен отлив на капитал от по-малките икономики, което отслабва валутите им и повишава разходите по финансиране. Подобни процеси вече се наблюдават на глобалните финансови пазари.

В този контекст Георгиева даде пример с Южна Корея, която създаде стабилизационен фонд на стойност 68 милиарда долара, предназначен да защити финансовата система и валутата при внезапни пазарни сътресения. Според МВФ подобни механизми могат да се окажат жизненоважни за икономики, които са по-чувствителни към глобални капиталови потоци.

Технологичната трансформация продължава

Въпреки нарастващите геополитически рискове, Георгиева подчерта, че технологичният прогрес остава ключов фактор за икономическия растеж. Особено важна роля играят инвестициите в изкуствен интелект, които според редица анализи могат да увеличат производителността на труда в глобален мащаб.

Според различни оценки внедряването на AI технологии може да добави между 7 и 15 трилиона долара към световната икономика през следващото десетилетие, като трансформира цели индустрии – от производството и логистиката до здравеопазването и финансовите услуги.

В същото време МВФ предупреждава, че тази технологична трансформация може да задълбочи социалното неравенство, ако не бъде придружена от адекватна регулаторна рамка и политики за преквалификация на работната сила.

Опасността от глобална икономическа фрагментация

Един от най-сериозните дългосрочни рискове, посочени от МВФ, е т.нар. геоикономическа фрагментация. Това е процесът, при който глобалната икономика постепенно се разделя на конкуриращи се търговски и технологични блокове.

В момента световната търговия все по-често се структурира около две големи икономически оси: западния блок, воден от САЩ и Европейския съюз, и нарастващото влияние на Китай и групата БРИКС+.

Според изчисления на Международния валутен фонд подобно разделение на глобалната икономика може да доведе до загуби от до 7% от световния БВП в дългосрочен план. За сравнение, това би означавало икономически ефект, сравним или дори по-голям от този на глобалната финансова криза през 2008–2009 г.

Причината е, че фрагментацията намалява ефективността на глобалните вериги за доставки, увеличава разходите за производство и ограничава технологичния обмен между държавите.

Икономика в нова епоха

Предупреждението на МВФ ясно показва, че глобалната икономика се намира в период на дълбока трансформация. Енергийни шокове, геополитически конфликти, технологични промени и нарастваща търговска фрагментация създават среда, която е много по-нестабилна от тази, която доминираше през първите две десетилетия на XXI век.

В този нов контекст устойчивостта на икономиките може да се окаже по-важна от максимизирането на растежа. Държавите, които успеят да изградят гъвкави институции, стабилни финансови системи и диверсифицирани енергийни и търговски връзки, ще бъдат в по-добра позиция да се справят с бъдещите сътресения.

Посланието на Кристалина Георгиева е ясно: светът вече не се движи между отделни кризи. Той навлиза в ера, в която нестабилността се превръща в постоянна характеристика на глобалната икономическа система.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.