Снимка: iStock

Екзекуцията на 11 души, свързани с киберизмамни центрове в Мианмар, не е просто криминална новина – тя е израз на стратегия, в която държавната воля, геополитиката и социалната тревожност се преплитат в един все по-напрегнат регионален контекст.

Новината дойде без излишен шум, но с тежестта на окончателно решение. Китай е екзекутирал 11 души, свързани с мащабни киберизмамни операции, базирани в Мианмар – хора, определени от държавните медии като „ключови членове“ на престъпна мрежа. Става дума за т.нар. „клан Мин“, признат за виновен не само в измами и незаконен хазарт, но и в умишлени убийства. Одобрението на смъртните присъди от Върховният народен съд на Китай подчертава, че Пекин е решил да превърне този случай в демонстративен прецедент, а не в поредния ред от съдебната хроника.

В последните години Югоизточна Азия се превърна в глобален хъб за киберпрестъпност – сенчеста икономика, оценявана на милиарди долари, която използва институционалната слабост на гранични райони в Мианмар, Камбоджа и Лаос. По данни на UN Office on Drugs and Crime тези центрове често функционират като хибрид между високотехнологична измама и класически трафик на хора, където самите „служители“ са държани насила. Именно тази морална амбивалентност прави темата толкова сложна – престъпници и жертви често съжителстват в едни и същи комплекси.

Китайският отговор обаче е лишен от подобни нюанси. Официалната линия, представена от China Central Television, говори за над 10 милиарда юана незаконни потоци, за смъртта на 14 китайски граждани и за десетки пострадали. В тази рамка екзекуциите се вписват като логичен край на наратив за „възстановяване на реда“, в който държавата защитава не просто финансови интереси, а социалния договор със собственото си население.

Този твърд подход има и външнополитическо измерение. Пекин подчертава „активното сътрудничество“ с Мианмар и съседни държави в борбата с трансграничните телекомуникационни измами. Думите на говорителя на външното министерство звучат като сигнал, че Китай е готов да упражнява натиск отвъд границите си, когато става дума за заплаха, която ерозира доверието вътре в страната. В свят на дигитална свързаност престъплението вече не е локално, а суверенитетът се защитава и чрез показни жестове.

Случаят напомня за по-ранни моменти на затягане на контрола – от следкризисната решителност след 2008 г., през антикорупционните кампании на 2012 г., до дисциплиниращия шок на пандемията през 2020 г. И както тогава, така и сега, реакцията идва в период на икономическо забавяне и нарастваща обществена чувствителност към измами, които засягат спестяванията на домакинствата. В този смисъл наказанието не е само юридически акт, а психологически – опит да се възстанови усещането за контрол.

Катализатор за сегашната ескалация стана и отвличането на китайския актьор Wang Xing в граничен район между Тайланд и Мианмар в началото на 2025 г. Случаят, широко отразен в медиите, ускори съвместните операции и доведе до репатрирането на стотици китайски граждани от измамни центрове. Оттогава насам посланието е ясно – търпението е изчерпано.

Зад суровата статистика и тежките присъди стои по-дълбок въпрос за бъдещето на дигиталната икономика в региона. Когато технологиите изпреварват регулациите, държавите често отговарят с най-стария инструмент – страха. Дали това ще доведе до трайно изкореняване на мрежите или само до тяхното преместване, остава отворено. Но едно е сигурно: в тази битка Китай избира да покаже, че за него значението на примера е по-важно от самия факт.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.