Снимка: Istock

Потребителските цени в Китай паднаха до най-ниското си ниво от повече от година, подчертавайки постоянния дефлационен натиск във втората по големина икономика в света.

Индексът на потребителските цени (CPI), бенчмарк за измерване на инфлацията, се понижи с 0,7% през февруари спрямо предходната година, съобщи в неделя Националното статистическо бюро на Китай (NBS). Спадът беше по-рязък от прогнозираното от проучване на Reuters сред анализатори, обръщайки скромното увеличение от 0,5% през януари и отбелязвайки първото свиване от януари 2024 г.

Дефлацията е проблем, защото дава малко стимули на хората да харчат точно сега, в очакване на по-ниски цени. Това води до намаляване на потреблението, което е важен компонент на икономическия растеж.

Спадът през февруари беше отчасти повлиян от по-ранната от обичайната лунна нова година – когато се осъществиха стотици милиони пътувания, стимулирайки туризма и разходите. Празникът падна изцяло през януари тази година, в сравнение с предишния, който продължи през февруари. Това означава, че е имало много по-висока база за сравнение през 2024 г.

Народната банка на Китай каза, че потребителските цени биха се повишили с 0,1%, като се изключи въздействието на по-ранния Пролетен фестивал. Основният CPI на страната, който изключва артикули с променливи цени като храни и горива, също се понижи с 0,1%, първото понижение от януари 2021 г.

Междувременно индексът на цените на производител (PPI), който проследява цените на едро, отбеляза намаление с 2,2% през февруари спрямо предходната година. Фабричните цени се свиват за 29 последователни месеца от октомври 2022 г.

„Като оставим настрана временните сезонни изкривявания, както CPI, така и PPI инфлацията бе твърде ниски през последните две години, което подчертава дисбаланса на търсенето и предлагането в китайската икономика“, пишат икономистите на Goldman Sachs в неделна изследователска бележка.

Икономиката на Китай продължава да бъде притисната от слабите потребителски разходи, несигурните перспективи за заетостта и продължителния спад в сектора на имотите. В международен план той също е изправен пред натиск, тъй като Съединените щати нагнетяват търговската война срещу Китай, който отдавна разчита на износа, за да стимулира растежа.

„Несигурността на външната среда се увеличава, докато ние също се сблъскваме с проблеми като недостатъчно вътрешно търсене и оперативни трудности за някои индустрии“, каза Джън Шанджие, ръководител на държавното планиране на Китай, Националната комисия за развитие и реформи, на пресконференция миналата седмица.

Пекин си е поставил амбициозна цел за икономически растеж от 5% за 2025 г., същото като миналата година. Той също така намали целта си за увеличение на потребителските цени тази година до 2% от 3% миналата година, сигнализирайки признаването на Пекин за продължаващия дефлационен натиск.

Но по време на дългоочакваното откриване на церемониалното законодателно събрание миналата седмица правителството не успя да обяви широкомащабни стимули за насърчаване на растежа, въпреки че подчерта необходимостта от стимулиране на потреблението.

На пресконференция в кулоарите на Общокитайското събрание на народните представители в неделя Ван Сяопин, министър на човешките ресурси и социалното осигуряване, каза, че задачата за стабилизиране и разширяване на заетостта тази година ще бъде „трудна“ и „под натиск“.

Ни Хонг, министър на жилищното строителство и развитието на градските и селските райони, подчерта, че правителството „полага всички усилия да стабилизира и възстанови доверието в пазара на недвижими имоти“.

Той подчерта квотата от 4,4 трилиона юана (608 милиарда долара) за специални облигации на местното правителство тази година, които ще бъдат частично разпределени за придобиване на завършени жилища. Закупените жилищни проекти ще бъдат превърнати в достъпни жилища и работнически общежития.