Снимка: iStock
Дилемата на Европейската централна банка дали да осигури 10-то поредно увеличение на лихвените проценти в четвъртък зависи главно от това колко бързо нейните прогнози показват отстъпление на инфлацията, пише "Блумбърг".
Актуализираните прогнози за еврозоната до 2025 г. сега са най-важният принос, тъй като официалните лица избират или да спрат своята безпрецедентна кампания за затягане на паричната политика, или да вдигнат лихвения процент по депозитите до рекордните 4%.
Въпреки че се очаква да се промени малко, новите перспективи за цените имат капацитета да решат това, което се превърна в главоболие на срещата: 34 икономисти, анкетирани от "Блумбърг", прогнозират задържане, докато 32 предвиждат повишение. Паричните пазари дават коефициенти две към три за ново увеличение.
Всякакво твърдо усещане за резултата в рамките на самия Управителен съвет също липсваше на срещата, според хора, запознати със ситуацията. Политици, включително Марио Сентено от Португалия, се тревожат, че ново покачване на разходите за заеми би застрашило затруднената икономика на Европа. Други, като Петер Казимир от Словакия, смятат, че инфлацията няма да се върне към целта от 2% без по-нататъшно движение.
Каквото и да е решението на ЕЦБ, придружаващото изявление вероятно ще запази формулировката, въведена през юли, че разходите по заемите ще бъдат „определени на достатъчно рестриктивни нива за толкова дълго, колкото е необходимо“, за да се гарантира своевременно връщане на инфлацията до 2%.
Фразата позволява потенциално повече повишения, както и удължено плато на лихвените проценти, като същевременно отблъсква инвеститорите, които виждат съкращения, които се материализират през следващите месеци.
Гуверньорът на централната банка на Франция Франсоа Вилерой дьо Гало отдавна твърди, че продължителността на времето, през което разходите по заемите остават високи, има значение точно толкова, колкото колко високо в крайна сметка достигат - ако не и повече - и неговите възгледи все повече намират подкрепа.
Спекулациите дали ЕЦБ може да намали разликата между лихвения процент по депозитите и лихвения процент, при който банките могат да заемат пари за седем дни, намаляха напоследък.
Въпреки че подобно решение би намалило относителните разходи за усвояване на заемите, то вероятно също би сигнализирало, че служителите са приключили със затягането и би изпреварило резултата от по-широк преглед на това как ЕЦБ иска да провежда политика в бъдеще. Това упражнение няма да приключи преди края на годината.
Още по темата:
Кристин Лагард: Паричната и лихвена политика на ЕЦБ не е на автопилот
