Снимка: iStock

Разпродажбите на технологични акции върнаха вниманието към скъпите оценки и огромните инвестиции в изкуствен интелект. Според икономиста Робин Брукс обаче пазарните движения разкриват и по-дълбоко притеснение - растящата цена на американския държавен дълг.

Старшият сътрудник в Brookings Institution смята, че високата доходност по дългосрочните американски облигации все повече отразява несигурността около публичните финанси. В анализ, цитиран от Fortune, той оспорва обяснението, че основният натиск идва от корпоративните емисии за финансиране на AI инфраструктура.

Спорът е важен, защото предполага различни сценарии за пазарите. Ако високата доходност е предимно резултат от временно струпване на корпоративни заеми, забавянето на тези емисии би могло да донесе облекчение. Ако инвеститорите искат по-голяма компенсация заради бюджетната траектория на САЩ, проблемът би останал и след охлаждане на технологичния сектор.

През годината доходността по десетгодишните американски държавни облигации се е повишила с над един процентен пункт преди последното отстъпление, преминавайки над 5%, посочва Fortune. Сред причините за натиска са поскъпването на петрола след началото на войната с Иран и очакванията за по-високи лихви от Федералния резерв.

Успоредно с това големите технологични компании набират средства на облигационния пазар за своите инвестиционни програми. Така корпоративните емитенти и американското правителство се конкурират за капитала на инвеститорите. Този механизъм може да влияе върху доходността, но според Брукс не обяснява достатъчно убедително цялото движение.

Икономистът разглежда последната разпродажба като възможност да провери различните обяснения. Особено внимание той обръща на т.нар. десетгодишна форуърдна доходност след десет години - пазарен показател за цената на дългосрочното финансиране в по-далечно бъдеще.

Според неговия прочит показателят не е спаднал заедно с доходността по двегодишните и десетгодишните облигации. Брукс приема това като аргумент, че опасенията около бюджета продължават да тежат, дори когато инвеститорите преосмислят перспективите пред AI.

Това е аналитична интерпретация, а не пряко измерване на фискалния риск. Форуърдната доходност включва очаквания за бъдещите лихви, инфлацията и компенсацията за поемане на дългосрочна несигурност. От нейното движение не може еднозначно да се изолира само влиянието на държавния дълг.

Бюджетните числа обаче показват защо темата привлича внимание. Според данните на американското финансово министерство, цитирани от Fortune, дефицитът за финансовата 2026 г. е достигнал 1,99 трилиона долара. Това е приблизително 12% повече спрямо отчетените 1,78 трилиона долара година по-рано.

Приходите са се увеличили с 3% до около 5,4 трилиона долара, докато разходите са нараснали с 6% до приблизително 7,4 трилиона долара. Разминаването означава, че държавата продължава да добавя значителни нови задължения към вече натрупания дълг.

Все по-голямо място в бюджета заема обслужването му. Брутните лихвени разходи за финансовата година са достигнали 1,36 трилиона долара. Нетните лихвени плащания, след отчитане на съответните лихвени приходи, са около 1,05 трилиона долара - увеличение с 8% спрямо предходната година.

Именно нетната сума се равнява на приблизително 2,9 млрд. долара дневно. Тя показва мащаба на разход, който трябва да бъде покриван наред с финансирането на социалните програми, здравеопазването, отбраната и останалите държавни дейности.

По-високите пазарни лихви не се прехвърлят незабавно върху целия дълг. Част от облигациите продължават да носят договорените по-рано по-ниски купони. Натискът се натрупва постепенно, когато старите емисии достигнат падеж и бъдат заменени с ново финансиране, както и при набирането на средства за текущия дефицит.

За инвеститорите последиците излизат извън държавните облигации. Доходността по американския дълг служи като ориентир при оценяването на множество активи. Когато тя остава висока, компаниите трябва да предложат по-убедителни перспективи за печалба, за да оправдаят цената на акциите си.

Бюджетният натиск ограничава и свободата за реакция при бъдещо икономическо забавяне. Новите стимули биха изисквали още финансиране, докато вече нарасналите лихвени плащания заемат по-голяма част от ресурсите.

Тезата на Брукс поставя въпрос, който ще остане важен и след последната технологична разпродажба: каква доходност ще изискват инвеститорите, за да продължат да финансират американските дефицити. Отговорът ще влияе едновременно върху бюджета на Вашингтон, корпоративното кредитиране и оценките на фондовия пазар.

Материалът е с информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.