Снимка: Istock

Европейският софтуерен сектор преминава през класическа фаза на деградация на мултипликаторите, докато в периферията на същия този пазар се оформя обратен процес на преоценка. Това създава рядък контраст: западните софтуерни лидери губят оценъчна премия, а българската Сирма Груп влиза във фаза на разширяване на оценките. Историята тук не е просто различие в представянето, а разминаване в капиталообразуващия наратив.

В Западна Европа компании като Endava и Capgemini са под натиск от комбинация от по-високи лихвени нива, икономическа стагнация в Германия и Франция и пренаписване на очакванията около изкуствения интелект. Компресия на оценките е логична последица, когато растежът се забавя, а дисконтовият фактор остава висок. При подобен режим дори стабилните парични потоци не са достатъчни, за да поддържат старите оценки. Пазарът не наказва приходите, а намалява толеранса си към бъдещи обещания.

На този фон Сирма Груп се движи в противоположна посока. Пазарната ѝ капитализация е приблизително €75 млн., като за последната година ръстът е 150%. Консолидираните приходи достигат над 84 млн. лв., с ръст от 34% към третото тримесечие на 2025 г. P/E в диапазона 12–15x остава по-висок от някои западни конкуренти, но далеч под американските технологични оценки. Това не е спекулативна експлозия, а преход от „невидимост“ към „откриване“.

Ключовият катализатор е двойното листване във Франкфурт на 24 февруари 2026 г. То променя режима на внимание. Докато западните компании страдат от „over-ownership“ – прекомерно институционално позициониране, което усилва разпродажбите при съмнение – Сирма излиза от локалната изолация на БФБ и навлиза в процес на откритие на стойност от чуждестранните инвеститори. Арбитражът на видимостта заменя преоценката. Капиталът не бяга от риска, а тепърва го оценява.

AI наративът допълнително задълбочава контраста. В Западна Европа съществува страх от дезинтермедиация – че генеративните модели ще намалят нуждата от консултантски услуги и традиционна системна интеграция. Този страх натиска маржовите очаквания. При Сирма обаче AI се възприема като инструмент за повишаване на производителността. Чрез Sirma.AI и разширяването в Дубай компанията позиционира изкуствения интелект като добавена стойност в нишови вертикали като финанси и здравеопазване. Разликата е в структурата на бизнеса – интеграционен модел с висока домейн-специфичност срещу мащабен консултантски модел, изложен на автоматизация.

Макроикономическата рамка също работи в полза на източния сценарий. Приемането на еврото от България от 1 януари 2026 г. понижава рисковата премия върху българските активи. Цената на капитала се компресира структурно. Това има директен ефект върху оценките, защото дисконтовият процент в DCF моделите спада. Докато индустриалната стагнация в ядрото на Европа ограничава корпоративните бюджети за трансформация, регионалната конвергенция в Югоизточна Европа действа като ускорител.

Исторически аналог може да се намери в началото на 2000-те, когато след спукването на технологичния балон периферни пазари започнаха да растат от ниска база, докато центърът се консолидираше. Разликата днес е, че става дума не за балонен срив, а за пренастройване на очакванията след AI еуфорията. Multiple compression в Западна Европа не означава колапс, а нормализация. Разширяването на финансовите оценки в България не означава мания, а догонване.

Психологическият пласт е ключов. Западният инвеститор в момента е в режим на защита. Висока дисперсия в отчетите, повишена волатилност и натиск върху маржовете създават усещане за структурен риск. В периферията обаче доминира наративът за „convergence play“ – сближаване на оценките със зрелите пазари. Това е огледален ефект на един и същ цикъл. Когато центърът губи инерция, периферията получава шанс за преоценка.

Историята тук не е, че Сирма е имунизирана срещу европейския софтуерен спад, а че капиталът в момента търси различна комбинация от растеж, оценка и макро подкрепа. Докато западните компании се борят със свиване на мултипликаторите, Сирма се възползва от намаляваща рискова премия, по-висока видимост и регионален макро катализатор. Това е класически случай на асиметрична фаза в рамките на един и същ секторен цикъл.

Когато пазарът сменя режима си, алфата рядко остава в центъра. Тя се премества там, където вниманието тепърва се насочва и където оценката все още не отразява новия структурен контекст. В момента този контекст поставя Запада в позиция на нормализация, а Изтока – в позиция на откриване. Разликата не е в технологията, а в цената на капитала и в наратива, който инвеститорите са готови да приемат.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.