Снимка: Istock

В края на 2025 година историята около Tesla все по-малко се върти около продажбите на електромобили и все по-ясно се пренаписва като разказ за изкуствен интелект, автономност и дългосрочна технологична трансформация. Пазарът на практика започна да оценява компанията не като автомобилен производител с временни затруднения, а като платформа, чиято бъдеща стойност зависи от способността ѝ да превърне софтуера, данните и изчислителната мощ в нови източници на приходи. Това пренареждане на очакванията е ключът към разбирането защо акциите приключват годината близо до рекордни нива, въпреки че основният автомобилен бизнес преминава през една от най-слабите си фази от години.

Чисто числово картината изглежда парадоксална. Продажбите на Tesla намаляват на ключови пазари – спад от около 9% в Китай, приблизително 39% понижение в Европейския съюз на годишна база и очакван спад от около 9% в Съединените щати през 2025 година. В същото време данъчните стимули за електромобили в САЩ изтекоха, конкуренцията се засили, а ценовият натиск ограничи маржовете. И все пак пазарната капитализация остава около 1.6 трилиона долара, а акциите нарастват с над 20% за годината, изпреварвайки широкия индекс. Историята тук не е в текущите приходи, а в това какво инвеститорите вярват, че Tesla може да се превърне.

Централният елемент в този разказ е автономното придвижване. Tesla започна реални операции с роботаксита през юни в Остин, като към края на годината услугата остава ограничена по мащаб и география. Флотът е малък – около 160 активни превозни средства според публични наблюдения – и далеч под амбициозните цели, които Elon Musk постави в началото на годината. Обещанието за разширяване в поне осем големи града до края на 2025 година очевидно няма да се реализира в този срок. В исторически план това не е нещо ново за Tesla – компанията често изпреварва реалността с комуникацията си, а пазарът е свикнал да дисконтира времевия компонент.

Важно е обаче, че закъсненията не разрушават доверието, защото зад тях стои аргументът за безопасност. След примери от конкуренти, при които инциденти доведоха до спиране на тестове и регулаторен натиск, Tesla очевидно избира по-предпазлив подход. Това забавя мащабирането, но намалява риска от системен удар върху програмата. За инвеститорите това означава по-бавен, но потенциално по-устойчив път, стига да има видим напредък, а не перфектно изпълнение на първоначалните срокове.

Сърцето на цялата стратегия остава системата за самостоятелно управление, известна като Full Self Driving. Към третото тримесечие едва около 12% от клиентите плащат за активиране на този софтуер, което показва колко далеч е Tesla от превръщането му в масов източник на приходи. Именно тук 2026 година се очертава като критична. Одобренията от регулаторите извън САЩ могат да се окажат решаващ фактор. Потенциалното разрешение в Китай, тестовете в Нидерландия и възможността за разширяване в други държави от Европейския съюз биха дали не само нови приходи, но и огромен обем от данни, които да подобрят алгоритмите и да ускорят развитието на автономността.

Пазарът възприема тези регулаторни решения като „непредсказуем фактор“. Ако те се развият благоприятно, Tesla може да увеличи значително дела на клиентите, които използват и плащат за софтуера, което пряко променя структурата на приходите – от цикличен хардуер към повтаряеми, софтуерни постъпления. Ако обаче процесът се проточи или бъде ограничен, волатилността на акциите вероятно ще се увеличи, защото очакванията вече са високи.

Отвъд роботакситата, Tesla залага и на още по-дългосрочен залог – хуманоидните роботи Optimus. Оценките за потенциалния пазар достигат до около 5 трилиона долара до средата на века, а самият Мъск твърди, че този продукт може един ден да представлява по-голямата част от стойността на компанията. На практика обаче Optimus остава в ранен етап. Проблеми с механиката, липсата на изградена верига за доставки и технологични ограничения означават, че приносът към печалбите няма да се появи в близките години. За 2026 година Optimus е по-скоро стратегически сигнал, отколкото финансов фактор.

По-прагматичният елемент от тази визия е разработката на новия изчислителен чип AI5. Той трябва да захранва автономното управление, роботакситата, роботите и бъдещите центрове за данни. Ако заявените подобрения в ефективността и производителността се окажат реални, Tesla може да намали зависимостта си от външни доставчици и да оптимизира разходите за изчисления – критичен фактор в ерата на изкуствения интелект. Това не е просто технологичен детайл, а основа за икономиката на цялата автономна екосистема.

В този контекст слабостта на автомобилния бизнес започва да изглежда като временно препятствие, а не като екзистенциална заплаха. По-ниските продажби и маржове създават напрежение в краткосрочен план, но също така прочистват пазара. Само компании с силна марка, дисциплина в разходите и лоялна клиентска база могат да запазят позиции, когато субсидиите изчезват. Това е сред аргументите, поради които част от анализаторите виждат текущия период като болезнен, но необходим етап.

Основната теза за Tesla в навечерието на 2026 година е, че компанията вече се оценява като опция върху бъдещето на автономния свят. Цената на тази опция е висока, а изпълнението – несигурно. Но пазарът е готов да търпи закъснения и волатилност, стига посоката да остава ясна. Историята тук не е дали Tesla ще продаде повече коли догодина, а дали ще убеди инвеститорите, че притежава технологията, данните и мащаба, за да превърне изкуствения интелект в реален, устойчив бизнес модел. Именно върху тази вяра се гради оценката днес – и именно тя ще бъде подложена на най-сериозното изпитание през 2026 година.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.