Снимка: Istock

Последните години изведоха Smart Organic от нишов локален производител до една от малкото български публични компании, които реално оперират в паневропейска среда. Това развитие е важно не само само̀ по себе си, а защото поставя дружеството в нова категория – такава, в която сравнението вече не е със стари оценки на Българската фондова борса, а с реални алтернативи от европейските пазари. Именно в този контекст сравнението с Oatly е особено показателно, въпреки че двете компании не са идентични по мащаб и продуктова структура.

Същността на това сравнение не е в търсене на „по-добрата“ компания, а в разбирането как пазарът оценява сходни истории в различни географски и пазарни рамки. И Smart Organic, и Oatly оперират в сегмент, който доскоро се възприемаше като растежен по дефиниция – биологични, растителни и функционални храни. Това е сектор, който съчетава потребителска чувствителност, регулаторна подкрепа и дългосрочна промяна в навиците. Именно затова и двете компании привлякоха значителен интерес в различни фази на цикъла.

Smart Organic изгради модел, който е по-близък до класическа производствено-търговска структура. Компанията комбинира собствени марки, контрол върху суровините, преработка и дистрибуция, като постепенно разшири присъствието си извън България. Основната сила на този модел е контролът върху веригата на стойността и относително добрата предвидимост на маржовете. Ръстът не е експлозивен, но е устойчив, а балансът остава управляем дори в периоди на инфлационен натиск и скъпи суровини.

Oatly, от своя страна, представлява другия край на спектъра. Това е компания, която изгради глобален разказ около един основен продукт и една силна потребителска идентичност. Растежът ѝ беше бърз, почти агресивен, подкрепен от маркетинг, мащабни инвестиции и навлизане на множество пазари едновременно. Този модел донесе високи приходи, но и значителен натиск върху рентабилността. В момента Oatly се намира в фаза на охлаждане, в която пазарът вече не плаща за историята, а за реалната способност да се генерира печалба.

Тук се появява първият ключов контраст. Smart Organic никога не е била оценявана като „история за хиперрастеж“. Това я лиши от еуфорични оценки, но и я предпази от последващ срив на доверието. Oatly, обратно, премина през класическия цикъл на прекомерни очаквания и болезнено приземяване. Днес двете компании се срещат не в растежа, а в нуждата да доказват устойчивост – едната чрез разширяване и оптимизация, другата чрез дисциплина и контрол на разходите.

От гледна точка на риск профилът също е различен. Smart Organic носи типичния риск на по-малка компания от по-малък пазар – по-ниска ликвидност, по-ограничен достъп до капитал и по-голяма чувствителност към регионални шокове. В замяна инвеститорът получава по-добра видимост върху операциите и по-малка зависимост от настроенията на глобалните пазари. Oatly е изложена на глобални потребителски цикли, промени в търсенето и силна конкуренция, но разполага с мащаб и пазарен достъп, които Smart Organic тепърва изгражда.

Исторически това напомня класическия сблъсък между регионален производител с дисциплиниран модел и глобална марка, която търси равновесие след период на експанзия. Пазарът често подценява първия заради ограничената му видимост и надценява втория заради разпознаваемостта. В определен момент обаче тежестта на доказуемите резултати започва да има по-голямо значение от силата на разказа.

Същинската стойност на това сравнение е в разбирането на алтернативната цена на капитала. За българския инвеститор Smart Organic е „позната“ компания, с ясна логика и локално доверие. Oatly е далечна, по-сложна и подложена на чужди регулаторни и пазарни сили. Но именно тази дистанция понякога води до по-строга пазарна дисциплина и по-бърза корекция на грешките. Разликата не е в качеството на бизнеса, а в средата, която го оценява.

Финансово сравнение между двете компании

Данните за Smart Organic са от консолидирания отчет към 30.09.2025 г.

Под тази таблица се вижда най-важното: двете компании живеят в различни финансови режими, независимо че могат да бъдат поставени в една и съща потребителска тема – “по-качествена храна” и “растителни продукти”. При Smart Organic режимът е на печалба и контролирана задлъжнялост, при Oatly режимът е на отрицателна печалба и висока финансова чувствителност. Това не е морална оценка, а диагноза за цикъла: една компания вече работи като “произвеждам, продавам, печеля и финансирам растежа вътрешно”, другата все още носи тежестта на по-ранната фаза “първо строя мащаб и марка, после плащам цената на финансирането”.

При Smart Organic деветмесечните приходи от продажби са 86.943 млн. лв., а нетната печалба е 9.884 млн. лв., което по самия отчет дава нетен марж 0.11 и EBITDA/приходи 0.17. Това е профил на бизнес, който вече е минал през фазата на “да докаже, че може да прави пари” и сега спорът се мести към качеството на растежа: дали ускорението идва с прекомерно нарастване на разходите, какви са ефектите от новите мощности, колко устойчиви са маржовете при суровинен натиск. В самите пояснения се вижда и балансова дисциплина: привлеченият капитал е 35.230 млн. лв. при собствен капитал 83.502 млн. лв., а съотношението привлечен/собствен е 0.42. Това не е “без дълг”, но е структура, която по-скоро намалява, отколкото увеличава риска от принудително финансиране, когато пазарите станат нервни.

При Oatly картината е огледална. Приходите за последните 12 месеца са 843 млн. щ.д., но нетният резултат е -224.83 млн. щ.д., а EBITDA е -46.38 млн. щ.д., като посоченият нетен марж е -26.67%. Това е бизнес, който продължава да купува време с капитал. Самият баланс, както го даваш, подсказва къде е напрежението: общ дълг 547.58 млн. щ.д., парични средства 58.9 млн. щ.д., текущ коефициент 0.42 и изключително високо дълг/собствен капитал. При такъв профил пазарът рядко “прощава” дълго, защото всяка промяна в лихвите, в достъпа до финансиране или в цените на суровините се превръща в пряко счетоводно събитие. Затова е логично оценката да изглежда ниска по цена/приходи (0.38) и по EV/приходи (0.96), но пазарът да държи висока цена/балансова стойност (17.23) – не от щедрост, а защото балансовата стойност е малка и крехка, а не защото компанията е “скъпа”. Това е типичният парадокс на компании, които още не са стабилизирали печалбата: евтини по оборот, “странни” по баланс.

Точно тук сравнението става полезно за материала. Smart Organic изглежда като европейски производител и дистрибутор, който вече печели от широка география: 67% от продажбите са извън България, като регионът DACH носи 47.962 млн. лв., тоест около 55% от общите приходи за периода. Това е важно, защото показва, че историята не е само “български растеж”, а реална конкуренция в най-трудните потребителски пазари на Европа. При Oatly географията не е в таблицата, но финансовият отпечатък казва, че мащабът е купен с цена, която още не е компенсирана от печалба.

Рискът и при двете компании се промъква в различни детайли. При Smart Organic рискът е в това, че разходите растат по-бързо от приходите за периода (в отчета: общи приходи +34%, общи разходи +43% на годишна база), а нетната печалба е по-ниска спрямо предходната година за същия период, въпреки силните продажби. Това е типична цена на разширяване и интеграции: растежът идва, но дисциплината на разходите става решаваща, защото именно там се решава дали компанията ще запази режима “печалба” при ускоряване. При Oatly рискът е по-структурен: когато текущата ликвидност е ниска и дългът е висок, цикълът на лихвите и настроението на капиталовите пазари става почти толкова важен, колкото и продажбите.

Пазарът обикновено не греши в това кой има по-силна марка, но често греши в това кой има по-устойчив модел, защото устойчивостта се вижда не в рекламата, а в маржа, ликвидността и способността да финансираш растежа без да ставаш заложник на финансирането, а в тази двойка именно разликата между “разказ, подкрепен от печалба” и “разказ, подкрепен от капитал” е истинският сюжет.

В крайна сметка това не е материал за избор между България и Европа, а за съпоставка на два различни пътя в един и същи сектор. Smart Organic показва как устойчивият растеж и контролът могат да създадат стойност без еуфория. Oatly показва как мащабът и бързата експанзия могат да ускорят развитието, но и да увеличат риска от разочарование. И двете компании илюстрират една и съща истина – пазарът рядко греши в числата, но често греши в историите, които избира да вярва.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.