Снимка: Istock

Януари се оказа онзи рядък месец, в който Българската фондова борса не просто “наваксва”, а се държи като пазар в собствен режим – бърз, концентриран и с много ясна посока. Основният индекс SOFIX затвори месеца на 1 374.91 пункта при старт 1 169.69 и месечен ръст от 18.89%, което в абсолютни числа е движение от 218.48 пункта за четири седмици. Това не е просто силно представяне – това е смяна на темпото. И още по-важно: ръстът дойде в месец, в който глобалните пазари също бяха “в режим на движение”, така че SOFIX не печели точки само с локален шум, а влиза в световното сравнение с реална тежест.

Първият важен детайл е динамиката вътре в месеца. SOFIX направи най-големия си удар още в първата седмица: от 1 169.69 до 1 323.06 пункта, или +14.41% само за седмица, при оборот 3.51 млн. евро. Втората седмица добави още +6.20% до 1 405.09 при още по-висока активност – 5.31 млн. евро. След това темпото видимо се промени: третата седмица донесе леко охлаждане (-1.25%), четвъртата също (-0.91%), а месечният връх беше достигнат на 20 януари при 1 419.74 пункта – около +21.38% над началото. Това е класически профил на “взрив и консолидиране”: пазарът прави голямото пренареждане в началото, после преминава в режим на тестване – кой остава в позиция, кой прибира печалба и дали новите нива ще “хванат корен”.

Вторият важен детайл е ликвидността. Общият обем за месеца е 15.66 млн. евро, което за нашия пазар е значима сума, особено като се има предвид, че голяма част от движението се случва в сравнително кратък прозорец. Това е типично за БФБ: когато настроението се обърне, ликвидността се появява не постепенно, а на вълни. И точно това видяхме – активност, която подсказва, че имаше реално пренареждане на позиции, а не само “маркиране” на по-високи цени при тънък пазар.

Най-интересният контраст обаче не е вътре в SOFIX, а между сегментите на борсата. Докато основният индекс прави двуцифрен скок, индексът на BEAM – BEAMX е на минус за месеца (спад от над 1%). Това разминаване казва много за това как работи рискът на малък пазар. Когато има еуфория, тя почти винаги първо “хваща” големите и познатите имена, защото там има повече доверие, по-дълбока търговия и по-лесно влизане и излизане. При малките емисии проблемът не е бизнесът, а механиката: по-ограничен брой компании, по-ниска ликвидност и по-малко институционални участници, а това означава, че дори добрите истории не се капитализират автоматично в цена, ако няма кой да поеме обема.

Точно затова новините около BEAM през януари звучат като “пазарът работи, но още няма двигател”. Планираните емисии конвертируеми облигации, намеренията за финансиране и опитите за растеж през борсата са сигнал, че екосистемата се опитва да развие инструменти и навици, които да превърнат сегмента от “витрина” в реален капиталов канал. Преместването на компания като Смарт Органик към основния пазар пък е двуостър процес: от една страна показва пътя на съзряване, от друга “източва” капитализация от BEAM и оставя индекса му по-уязвим.

Ако поставим SOFIX на глобалната карта за последния месец, картината става още по-впечатляваща. В таблицата със световни индекси за период от един месец виждаме екстремни случаи като Венецуела (+71.07%), след което идват Южна Корея (+23.97%) и Турция (+23.33%). Ако поставим SOFIX с неговите +18.89% в този контекст, България би стояла непосредствено след тези пазари и пред Унгария (+16.03%), Египет (+14.62%) и Бразилия (+12.56%). Тоест, при сравнение с тази извадка, SOFIX би бил в топ групата на най-силните едномесечни движения в света, изпреварвайки редица горещи пазари и теми, включително секторни кошници като злато и сребро (+10.17%) и PHLX Semicon (+11.75%). Това не означава, че сме “по-добри” от света. Означава, че през януари България е имала специфична локална инерция, която е надградила върху глобалния риск-апетит.

И тук идва голямата теза за януари: ръстът на SOFIX е едновременно сигнал и предупреждение. Сигнал, защото показва, че когато има доверие и поток, БФБ може да се движи изненадващо бързо и да произведе “международен” резултат. Предупреждение, защото на малки пазари подобни ускорения често идват с висока концентрация и с риск от “празно пространство” под цените, ако настроението се обърне. Самият факт, че индексът не задържа върха си при 1 419.74 пункта и затвори месеца на 1 374.91, подсказва, че след първоначалния импулс започва периодът на преценка, а това е здравословно. Пазарът, който расте без прекъсване, обикновено не е устойчив; пазарът, който расте и после се подрежда, си изгражда основа.

Големият въпрос за февруари не е “ще продължи ли да расте”, а “какъв ще е режимът”. Ако януари беше режим на скорост, февруари вероятно ще е режим на селекция: кои истории имат продължение, къде ликвидността ще остане, и дали интересът ще се разшири отвъд големите имена към по-малките сегменти. Ако BEAM остане назад, това ще означава, че капиталът е влязъл в БФБ като “индексна идея” или като залог за големите позиции, но не и като вяра в широка пазарна дълбочина. Ако обаче активността започне да се прехвърля и към малките емисии, това вече би било знак за по-зрял цикъл – не просто рали, а разширяване на пазара.

Пазарите не говорят с лозунги, а с ритъм. И ритъмът на БФБ през януари беше ясен: силно начало, бърз възход, връх в средата на месеца и нормално охлаждане към финала. Историята днес не е само, че SOFIX е нагоре с 18.89%. Историята е, че пазарът показа способност да привлича внимание, да създава импулс и да влезе в световната класация като реален участник – а оттук нататък тестът е дали тази енергия ще се превърне в по-устойчива широчина, или ще остане концентриран изблик.

*Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.