Снимка: iStock

Теодор Минчев

Има компании, които растат, защото „пазарът е добър“, и такива, които растат, защото пазарът се променя по начин, който работи в тяхна полза. ITF Group попада ясно във втората категория. Това не е история за краткосрочен цикъл, а за структурно пренареждане на кредитирането в България – и за това кой печели, когато банките доброволно се отдръпват от определени сегменти.

ITF Group е небанкова финансова институция, оперираща изцяло на българския пазар, с фокус върху потребителско кредитиране и свързани финансови услуги. Компанията е листната на BEAM Growth Market през 2023 г. и използва капиталовия пазар като допълващ източник на финансиране наред с корпоративни облигации.

През последните десет години банковото потребителско кредитиране в най-малките диапазони – под 2 500 евро – на практика е замръзнало. Номинално обемите изглеждат стабилни, но реално, коригирани за инфлация и растеж на доходите, те стагнират. В същото време кредитите в диапазона 5 000 – 25 000 евро се удвояват, с приблизителен средногодишен ръст от около 8%. Това е ясен сигнал: банките оптимизират баланса си, като търсят по-големи кредити, по-дълги срокове и по-малко административен разход на единица отпуснат капитал.

Тази стратегия оставя огромна празнина. Хора и малки бизнеси, които имат нужда от бързо финансиране, по-малки суми или по-гъвкави условия, остават извън банковия фокус. Именно там се появява небанковият сектор, който през последното десетилетие увеличава обема си около 3.5 пъти и достига приблизително 2.5 млрд. евро към края на третото тримесечие на 2025 г. Това вече не е ниша, а самостоятелен пазар със собствена логика, динамика и конкуренция.

ITF Group се развива именно в този контекст. Шесткратното увеличение на кредитния портфейл за пет години не е резултат от еднократна експанзия, а от системно заемане на пазарен дял в сегмент, от който банките се оттеглят. Тази динамика се вижда директно във финансовите резултати. Приходите на групата растат със средногодишен темп от около 42% за петгодишния период до края на 2024 г., достигайки приблизително 13.3 млн. евро. През 2025 г. ускорението продължава – към края на септември приходите вече са близо 17 млн. евро, което означава допълнителен годишен ръст от около 37%.

Данни: Елана Трейдинг

Какво показва тази таблица?

Таблицата показва три ключови процеса, които трудно се улавят само с текст. Първо, приходите не просто растат, а се ускоряват в абсолютна стойност, дори когато процентният ръст логично започва да се нормализира. Скокът от 4 млн. до около 17 млн. евро за четири години е качествена промяна в мащаба на бизнеса.

Второ, маржовете се разширяват паралелно с растежа, което е нетипично за много бързорастящи финансови компании. Обичайният сценарий е ръст за сметка на рентабилността. Тук виждаме обратното – икономия от мащаба и по-добър продуктово-клиентски микс.

И трето, TTM 2025 не е „пик“, а междинно състояние. Забавянето на процентния ръст при приходите е естествено, но при по-висока база и по-здрави маржове това прави печалбата по-устойчива и по-предсказуема – нещо, което пазарът обикновено оценява с лаг.

Как се променя бизнесът на компанията?

Това не е „растеж на хартия“. Той се превръща в реална печалба. Моделът на ITF традиционно разчита на комбинация от лихви и такси, като в ранните години наказателните такси при удължаване на заеми са формирали над 60–70% от приходите. Това е характерно за целия сектор в Европа, където регулациите ограничават ефективната лихва и изместват ценообразуването към такси. По-интересното е, че с нарастването на мащаба и навлизането в по-разнообразни продукти този дял постепенно намалява. Към края на третото тримесечие на 2025 г. наказателните такси вече са около 41% от приходите.

Тази промяна е ключова. Тя означава, че бизнесът става по-малко зависим от най-агресивната част на модела и постепенно се доближава до по-устойчив микс, в който по-голям дял имат стандартните кредитни продукти и по-дългосрочните отношения с клиенти. Това е особено важно в среда, в която регулаторният риск винаги виси над небанковия сектор. Намаляването на зависимостта от наказателни такси не елиминира риска, но го прави по-управляем.

Другият важен елемент е финансирането. От 2019 г. насам ITF използва капиталовия пазар като реален източник на растеж, а не като формално присъствие. Чрез три корпоративни облигации компанията набира около 16 млн. евро, а листването и първичното публично предлагане добавят още приблизително 1.5 млн. евро собствен капитал. Това позволява растежът да се финансира без прекомерен банков дълг и без агресивно разреждане на акционерите.

След листването компанията въвежда и ясна дивидентна политика – разпределение на около 25–30% от годишната нетна печалба. Реално изплатените дивиденти дават приблизителна доходност от около 4% на база пазарните цени към момента на разпределенията. Това е силен сигнал, че мениджмънтът не гледа на пазара само като на инструмент за финансиране, а и като на дългосрочен партньор, който трябва да получава възвръщаемост.

От гледна точка на оценката картината е любопитна. При цена около 4.4 евро за акция пазарната капитализация на ITF е приблизително 15 млн. евро. Коефициентът цена/печалба е около 6, а цена/балансова стойност – под 2. Това са нива, които по-скоро отразяват предпазливост, отколкото еуфория. Пазарът признава растежа, но очевидно още не е готов да го оцени като напълно безрисков и устойчив в дългосрочен план.

Именно тук се появява асиметрията. Ако сегментът продължи да расте с темпове, близки до историческите, и ако компанията успее да запази тенденцията към по-качествен приходен микс, текущите оценки изглеждат по-скоро консервативни. В същото време рисковете са ясни и не трябва да се подценяват – регулаторни промени, влошаване на събираемостта или рязко покачване на цената на капитала биха ударили първо именно небанковите кредитори.

Стратегическите ходове към P2P кредитиране и финансиране на микро, малки и средни предприятия добавят още един слой към историята. Това не е просто нов канал, а опит за диверсификация на риска и за изместване към клиенти с по-висока икономическа активност. Този преход обикновено не е линеен – в краткосрочен план може да натисне маржовете, но в дългосрочен план прави бизнеса по-устойчив и по-малко зависим от най-рисковите потребителски профили.

В крайна сметка ITF Group изглежда като компания, която се движи заедно със структурна промяна в пазара, а не срещу нея. Банковият сектор доброволно освобождава територия. Небанковият сектор я заема. ITF не просто участва в този процес, а показва, че може да го монетизира с високи темпове на растеж, подобряваща се структура на приходите и дисциплиниран достъп до капитал.

Това не е „безрискова история“ и никога не е била. Но именно комбинацията от силен пазарен вятър, доказуем растеж в цифри и все по-зряло корпоративно поведение я прави една от най-интересните на българския пазар в момента. Въпросът вече не е дали секторът ще расте, а кои компании ще успеят да превърнат този растеж в устойчив бизнес. ITF към момента изглежда като една от малкото, които имат реален шанс да го направят.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.