Снимка: Istock

Теодор Минчев

Когато говорим за капиталовите пазари в Централна и Източна Европа, Българската фондова борса почти винаги стои в сянката на съседите си. А цифрите, ако се погледнат отблизо, са достатъчно показателни. По данни от края на август 2025 г. индексът SOFIX се търгува при съотношение цена/печалба от 7.61 и цена/счетоводна стойност 2.29. Това на пръв поглед изглежда като добра комбинация – ниско P/E, което предполага относителна евтиния на акциите, и P/B над 2, което подсказва, че инвеститорите вече плащат премия за някои компании. Но истината е, че тези числа сами по себе си не обясняват защо БФБ изостава толкова видимо от съседните пазари.

В Румъния например индексът BET се търгува около 11–12 пъти печалбата, при P/B близо 1.8. Полският WIG се движи около P/E 14 и P/B 1.3. В Унгария BUX е на нива от 10–11 пъти печалбата, но с по-висока капитализация и ликвидност, а чешкият PX върви при коефициенти близки до средните за Европа.

Най-интересна е картината в Гърция, където индексът ASE след десетилетие на криза и възстановяване вече отново се търгува при двуцифрени оценки и привлича свежи потоци от чужди инвеститори. На този фон SOFIX изглежда като пазар, който е евтин спрямо печалбите, но в същото време скъп спрямо балансовата стойност – един парадокс, който издава малкия мащаб и концентрацията на родния пазар.

Исторически, слабостта на БФБ идва не толкова от оценките, а от обема и ликвидността. В Румъния през последните години IPO-та на енергийни гиганти и финансови институции създадоха дълбочина и доверие. Само през 2023 г. в Букурещ се реализираха сделки за над 20 милиарда евро, докато у нас целият оборот за година често не достига половин милиард лева. Това означава, че дори когато българските акции изглеждат евтини, чуждите фондове просто не могат да влязат – няма достатъчно предлагане, няма мащаб. В резултат оценките остават ниски, но тази „евтиния“ не се превръща в устойчиво предимство.

Регионалната динамика също е ключова. В момента световните потоци към emerging markets се увеличават, особено след сигналите на Фед за възможни нови понижения на лихвите. Исторически, в такива периоди инвеститорите търсят по-рискови активи с по-добър потенциал за растеж. Но вместо да идват към София, парите отиват към Варшава и Букурещ. Причината е проста – там има дълбочина, институционални инвеститори и компании, които вече са интегрирани в глобалните вериги на стойност.

България пропусна няколко ключови момента за развитие на пазара. Липсата на сериозни IPO-та е може би най-болезнената слабост. Ако в Полша всяка година има по няколко значими листвания, включително технологични и енергийни компании, у нас новите емитенти са епизодични. Това създава усещане за застиналост – пазар, който не расте и не се подмладява, пазар, където играчите са едни и същи от десетилетие. Липсата на свежа кръв отблъсква младите инвеститори, а институциите просто гледат към по-динамични пазари.

Другият проблем е културен. В Полша и Румъния броят на индивидуалните инвеститори се увеличи драстично през последното десетилетие. Това се дължи на активни кампании, платформи с ниски такси и държавна политика, която насърчава инвестициите на дребно. В България хората все още държат парите си в депозити, въпреки отрицателната реална доходност при висока инфлация. Това е парадокс, който държи БФБ в капана на ниския интерес и ограничената ликвидност.

Въпреки това, SOFIX показа известна сила през 2025 г., с ръст от около 17–18% от началото на годината. На фона на регионалните пазари обаче този ръст изглежда скромен. BET е нагоре с над 25%, WIG – с около 30%, а BUX – с повече от 30%. Дори чешкият PX расте по-бързо, докато Турция остава волатилен, но също предлага възможности. Сравнението е болезнено: изоставането на БФБ не е моментно, а структурно.

Къде все пак е потенциалът?

Ниското P/E на SOFIX може да бъде магнит за ценители на стойностни инвестиции, особено ако глобалната среда насърчи ротация от мегатехнологиите към по-пренебрегвани пазари. Освен това, малкият мащаб на борсата крие и възможност – една поява на нова компания или държавна инициатива за листване може да промени картината за броени месеци. Опитът на Румъния с енергийния сектор показва колко силно може да бъде въздействието на добре подготвено IPO.

Голямата картина обаче остава ясна: ако България иска да навакса, трябва решителна промяна. Повече емитенти, по-добра регулация, насърчаване на индивидуалните инвеститори и интеграция с европейските капиталови потоци. Без това SOFIX ще продължи да бъде второстепенен играч в регион, който сам по себе си е второстепенен на глобалната сцена.

В заключение, настоящите данни за БФБ не са трагични, но разказват история за изоставане. P/E от 7.6 и P/B от 2.3 показват пазар, който е подценен по отношение на печалбите, но и ограничен в дълбочината си. Сравнението със съседите ни е безмилостно: докато те вървят напред с нови IPO-та, растящи обороти и доверие на международните инвеститори, ние оставаме встрани. Но както често става на пазарите, именно в такива моменти се раждат възможности. За тези, които имат търпение и поглед отвъд статистиката, БФБ може да предложи изненади. Въпросът е дали държавата, компаниите и инвеститорите ще направят необходимото, за да превърнат потенциала в реалност.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.