Снимка: Istock
През последните месеци темата за влизането на България в еврозоната отново е на преден план. И докато икономистите спорят за инфлационните ефекти, за цените и за макрорамката, истинският въпрос за инвеститорите е един: колко може да спечели пазарът, ако България наистина премине в клуба на еврото? Историята ни дава достатъчно примери. Приемането на еврото не е само монетарна промяна, а мощен сигнал към глобалните капитали – страната става част от по-голяма система с по-нисък валутен риск и с достъп до ликвидността на ЕЦБ.
Погледнем ли назад, Словения през 2007 г. показа как локалният индекс може да скочи с над 40% в годината около присъединяването. Балтийските пазари – Литва, Латвия и Естония – също отчетоха рязък ръст на интереса, като при Литва индексът се повиши с близо 30% в годината на влизането, а при Естония пазарната капитализация почти се удвои за две години.
Дори по-големи икономики като Словакия и Словения имаха прилив на чужди капитали и съществена ликвидност в локалните борси, макар ефектът да се размива с времето. Важното е, че първите 12–24 месеца носят истинския скок – не заради фундаментална трансформация на компаниите, а заради премията, която международните инвеститори плащат за новото ниво на сигурност.
За България днес контекстът е още по-различен. Пазарът ни е малък, подценен и слабо ликвиден. Това означава, че дори ограничен приток на капитали може да създаде лавинообразен ефект. Ако сравним с балтийските пазари, където активите бяха сходни по мащаб, може да предположим, че индексът SOFIX би имал потенциал за 30–40% поскъпване в рамките на година след еврозоната, особено ако се комбинира с позитивни макро новини като спад на инфлацията и ръст на БВП. Вторичен ефект ще е и по-високият интерес на местните инвеститори – психологическият фактор „влизаме в еврозоната“ често действа като катализатор за масовото участие на дребните спестители.
Но трябва да сме и реалисти. Влизането в еврозоната не е магическа пръчка. Ако глобалните пазари са в корекция, българският няма да е остров. Възможно е да видим краткосрочни колебания, а част от очакваните печалби да бъдат изядени от външни фактори. Истинският въпрос за всеки инвеститор е не дали индексът ще скочи, а как да се позиционира. Историята учи, че печели този, който влиза преди събитието и излиза частично по време на еуфорията. Балтийските примери показват точно това – в първата година има експлозия на доходност, но след това идва консолидация.
В този смисъл, българските акции изглеждат като „кол опция“ върху политическо събитие – ограничен риск, но потенциално значителна награда. Секторите, които могат да излязат напред, са банките (заради интеграцията с евросистемата), инфраструктурните и строителните компании (заради очакваното ускоряване на капиталовите потоци от ЕС), както и дружествата с дивидентна история, които могат да привлекат консервативните инвеститори. Ако вземем средно балтийския сценарий, потенциалът за 30–40% ръст изглежда реален.
За дългосрочния инвеститор това е шанс да се възползва от уникално събитие, което настъпва само веднъж в историята на страната. Рискът е налице – от забавяне на процеса до външни шокове – но балансът риск/възвръщаемост изглежда повече от изгоден. Въпросът е дали ще имаме смелостта да се възползваме преди вратата да се затвори.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.