Снимка: БГНЕС

Дискусията около вноса на стари дизелови автомобили и замърсяването на въздуха се задълбочава. В същото време Министерството на околната среда и водите (МОСВ) предложи за обществено обсъждане Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха (2020-2030 г.), в която се посочва като вариант за решаване на проблема със замърсяването на въздуха - електрическите превозни средства. Това ни накара да се обърнем към председателя на Националната браншова организация Индустриален клъстър „Електромобили" (НБО ИКЕМ) Илия Левков*. Той очерта и перспективите за електромобилността в България.

Една от основните препоръки за разрешване на проблема със замърсения въздух е да се ускори производството и продажбите на електромобили. Има и стимули както за ЕС, така и на нацинално ниво. Достатъчни ли са те и какви са оценките на бранша за тях?

Електрическата мобилност не е панацея, особено за проблемите със замърсения въздух и емисиите на СО2. Но е част от решението, ако то е системно! Защото имаме системен проблем и решаването му не става на парче. Затова и ние от НБО ИКЕМ предлагаме системни решения, особено за по-големите градове в страната.

Преминаването към екологичен транспорт ще ни отвори възможностите да намалим зависимостта от високите цени на горивата , като ни покаже огромния потенциал на бранша Електрическа мобилност. Само си представете, че успеем да синхронизираме публичния транспорт  - метро, електробуси, споделени електромобили, ел.велосипеди, скутери и тротинетки /като пример за София/. В национален мащаб - БДЖ, транспорт, логистика, товарни и пътнически превози, куриерска дейност в система с Български пощи.

Оставям на вашите читатели да си представят и преценят какви са ползите от това предложение за системно решение на проблема.

Как ще коментирате публикуваната за обществено обсъждане Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха (2020-2030 г.), в която e отделено внимание и на електромобилността?

Стъпка в правилната посока, макар и плаха. Електрическата мобилност не може да бъде част от Стратегия, програма или друг документ. Нека да „прогледнем" в близкото бъдеще, където големите производители на МПС имат пълната гама от електрически превозни средства (ЕПС). Ние не можем да се убедим в ползите на Електрическата мобилност като индустрия от нов тип, мащаб и начин на мислене. Колкото повече закъсняваме, толкова повече съседните на нас страни ще ни изпреварят. От 9 години говорим, убеждаваме, споделяме, че системата от временни стимули ще ускори навлизането на ЕПС в България, а защо не български производители да бъдат подкрепяни и стимулирани, така , както се говори за инициативата за привличане на голям производител да построи завод в страната ни?!

Какво е вашето мнение за ограничаване на вноса на стари автомоибили, предимно дизелови? Ефективна ли ще бъде тази мярка или не и защо?

Вижте какво се случва в съседните ни страни - в Северна Македония не можете да си закупите автомобил на повече от 10 години, в Гърция трудно ще видите дизелови автомобили. Европа забранява окончателно колите с дизелови и бензинови двигатели. Евро 6 не може да бъде покрит със сегашните двигатели с вътрешно горене (ДВГ) и видяхме, че всички производители се опитват да заобиколят тази забрана с цената на скандали и големи глоби?!

ДВГ са неефективни и замърсяват въздуха, който дишаме, особено т.нар. и популярен „нов внос". Ние от оправдания за липса на средства, купуваме втора употреба автомобили, достатъчно изхабени експлоатационно, но имат все още някакъв живот и постоянно се виждат какви пушещи , но „запазени" коли се движат по улиците и пътищата на България?! Защо го допускаме това. Ниската цена на тези коли компенсираме през лекарства, болнични, загуби, които не се виждат при повечето анализи за пораженията от такива МПС. Това ли ще оставим на децата си и внуците?!

Какви са вашите оценки за пазара на електромобили в България?

Електромобилите нарастват с всяка изминала година, вече може с гордост да заявим, че дори и електробуси има и се движат в България. Има обявени обществени поръчки за доставка на нови електробуси в различни градове.  Електрически велосипеди, скутери и тротинентки се виждат все по-често по улиците на София и другите градове. Няма да ни подмине вълната на електрификацията на транспорта, въпросът е дали ние сме подготвени за тази кардинална промяна в начина на придвижване? И дали ще можем да се възползваме от тези нови възможности за бизнес, нови работни места и професии?

Въпреки че не е отразен статистически, електрическата мобилност е най-новият икономически сектор, от който се очаква много. Какъв е вашият коментар?

Няма реални данни, все пак е абсолютно нов бранш и тепърва ще се видят резултатите и данните, които ще докажат правилната посока на развитие на автомобилния бранш - към електромобилен. Всеки голям производител декларира електрификация на своите нови модели и ги представят по изложения, а всеки потенциален клиент може да види и усети при дилърите на всички марки, какви са предимствата на ЕПС пред МПС. Мога да кажа, че този бранш е качествено нов етап от развитието на индустрията, където се преплитат нови технологии, цифровизация, ИКТ, нови материали и нов начин на производство, продажби и експлоатация на ЕПС. Това неминуемо ще доведе до смяна на парадигмата на начина ни на придвижване и отношението към ЕПС - от собственост - към услуга!

Увеличаването на електромобилите е свързано и с инфраструктурата на зарядните станции. Докъде сме стигнали по този въпрос в България, какво предсти и какви нивестиции са нужни?

Зарядната инфрастуктура е част от Електрическата мобилност, така, както бензиностанциите са за МПС. За разлика петролните горива, консумацията на ЕПС на електричество е толкова ниска, че представете си 2 до 5 лева на 100 км, как изглеждат на 5 до 10 пъти по-висок разход при ДВГ. Тук не се включват допълнителните ползи, независимо от високата първоначална цена на ЕПС. И затова в услугата зареждане на ЕПС няма бизнес интерес, което първоначално спъваше развитието на разгръщането на зарядната инфраструктура. Сега, в средата на 2019 г. все повече хотели, бензиностанции, ресторанти, магазини отправят запитвания към нас за съвет и съдействие за изграждане на зарядни станции по техните обекти. Големите вериги магазини показаха и тук, че цената на инвестицията и самата услуга, могат да бъдат атрактивни за останалите продукти и услуги, които бизнесът ще достави или направи на клиента с ЕПС, докато той го зарежда .

Чува ли централната и местната власт гласа на ИКЕМ. Какви основни цели си е поставила браншовата организация?

Чуваемост има, все пак повечето нормативни документи са дело на активните ни действия с различни общини и министерства. Ние сме отдадени на каузата Електрическа мобилност с българско участие и ни се иска процесите да се ускорят и като система от стимули, и като нов начин на осъзнаване за потенциала на бранша Електрическа мобилност. Една лека промяна в условията на субсидиране на покупките на ЕПС от Националният Доверителен Екофонд (НДЕФ) към МОСВ, ще отприщи процеса в пъти. Има доста възможности за стимулиране на целия процес, трябва нов прочит на финансирането на покупките на ЕПС.

Възможността за тази „субсидия" да бъде първоначална вноска при наемането на ЕПС за нуждите на общини, образователни институции, държавни админстрации, ще доведе до задействане на други финансови механизми за финансиране. ЕПС не трябва да бъде собственост, а услуга! Това многократно сме го заявявали по различни форуми и участия.

Тази година удостоихте Министерството на образованието и науката с голямата награда „Кубратов меч" за създаването на Секторен съвет за електрическа мобилност (ССЕМ). Какво върши той?

Тази награда е за нещо, което успяхме да създадем заедно с МОН и екипа на министър Вълчев. А именно ССЕМ - различен по вид и съдържание от всички съвети, в които ние като НБО ИКЕМ сме участвали. Тук са представители на професионални гимназии, два технически университета, Военна академия, Центровете за професионално обучение към БСК, МОН и НБО ИКЕМ. Следващата седмица ще имаме поредно заседание, където ще обсъдим свършеното до сега и да набележим новите задачи, които следва да бъдат изпълнени в рамките на два месеца. Какво е уникалното - над 400 деца се обучават и ще се обучават в 8 професионални гимназии в страната по специалността ЕПС.

НБО ИКЕМ заедно с експертите на МОН предлага и валидира нови учебни програми за обучение по специалностите ЕПС.  Вече има интерес от бранш Енергетика в т.ч. ядрена енергетика, Киберсигурност за разширяване на обхвата на професиите, както и търсене на нови такива.

Това провокира интересът на младите хора и възможностите за реализация са повече от сериозни и гарантирани. Ето това прави този ССЕМ и ние всички се гордеем с това! И резултатите го доказват!

*Илия Левков е председател на УС на НБО ИКЕМ и един от създателите на ИКЕМ. През 1990 г. стартира свой частен бизнес в областта на информационните технологии. Организирал е и е ръководил офис на Инвестбанк АД. Бил е регионален мениджър на „Спиди" АД за Югозападна България. Има опит в управление и изпълнение на европейски проекти. Притежава магистърска степен по организация и управление на промишленото производство от УНСС. Специализирал е корпоративен мениджмънт в AOTS - Йокохама, Япония.

Въпросите зададе Георги Вулов

Още по темата:

Няма да има забрана за внос на стари дизелови автомобили, засега

Електромобили и супер луксозни коли събират почитатели на автосалона в Женева