Сега

Съдебната власт засекрети кой е обвиняем и кой осъден. В разрез с неотменимия принцип за публичност на правораздаването държавните институции започнаха да крият изключително важна информация от обществен интерес. Вече са секретни имената на проверявани, разследвани, обвиняеми и подсъдими. Тайна са и някои осъдени, което е пълен абсурд и погазване на правото на информация на гражданите. Оправданието за всичко това е Общият европейски регламент за защита на личните данни (GDPR), който не изисква нищо такова.

Съобщенията за внесени обвинителни актове и повдигнати обвинения от прокуратурата вече идват дори без инициали, като и селищата са обозначени само с една буква. Най-фрапантен е случаят със задържания преди два дни за убийство мъж в хасковското село Козлец, който в четвъртък беше обвинен от прокуратурата, а съобщението дойде засекретено, като селото е с инициал, а обвиняемият е описан като български гражданин, застрелял други двама български граждани - всъщност съпругата си и съседа си.

Абсурдно е и съобщението за внесения в съда обвинителен акт срещу бившия директор на НДК Мирослав Боршош. В него също няма инициали, но обвиняемите се разпознават, понеже са посочени като длъжностни лица от НДК.

Спецпрокуратурата отказа да съобщи кои са обвиняемите за участие в престъпна група за наркотици с обяснението, че това е забранено от Закона за защита на личните данни, което не е вярно. Ако продължи така, прокуратурата скоро ще съобщава само, че един човек е обвинен за едно нещо. От пресцентъра й обясниха пред "Сега", че няма общи правила за съобщенията, а всяко се пуска така, както реши наблюдаващият прокурор.

Прокуратурата си съперничи по абсурдност с новата антикорупционна комисия КПКОНПИ. В решението си за земеделския министър Румен Порожанов не бяха споменати нито името му, нито длъжността му. Вместо тях са сложени звездички, а гражданите могат да се ориентират за кой министър става дума само по косвени описания, например датата, на която е избран от парламента.

Съдебната администрация отказва да съобщи имена на подсъдими, но кани желаещите да разберат кои са в съдебната зала. Софийският градски съд вече премахна от електронното си деловодство опцията да се търси по име на страна по дело. Сега конкретен съдебен казус може да се открие само ако търсещият знае вида на делото и номера му. Прессъобщенията за влезли в сила присъди също вече се пращат с инициали от Върховния касационен съд.

Общият европейски регламент изобщо не налага такива ограничения и всичко това е цензура, налагана от държавните институции. Журналистиката и медиите са изключени от регламента, ограниченията не се отнасят и за държавните органи, които събират и използват лични данни по силата на закон. Точно такива са полицията, прокуратурата и съдът. Освен това в регламента се казва, че общественият интерес е изключително важен.

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) критикува ограниченията за достъп до публичните регистри, включително и от публикуваните онлайн съдебни актове. "Под претекст че са лични данни, от съдебни актове се заличават не само наименования на юридически лица - търговци, неправителствени организации, но дори (какъвто е случаят с Върховния административен съд) и наименования на държавни учреждения. Предложените промени в закона за личните данни ще задълбочат тази негативна тенденция", предупреждават от асоциацията.

Тя алармира, че ако проектът на МВР, с който уж ще се въведе европейският регламент в нашето право, бъде приет, ще има лов на вещици спрямо журналистите. Те ще бъдат принудени да разкриват източниците си на информация, ако Комисията за защита на личните данни поиска това от тях.

По Оруел

"В Германия в промените на тамошния закон за личните данни изрично е отбелязано, че ограниченията на европейския регламент не важат за журналистите и медиите, които служат на обществения интерес да информират. Точно това трябва съвсем ясно да бъде записано в българския Закон за защита на личните данни, за да не се окажем в ситуацията на главния герой от "1984" на Оруел, чиято работа е да преправя и старите вестници, за да се фалшифицира историята", пише в становище на Съюза на издателите.

Председателят на КЕВР настоя бързо да започнат преговори с "Газпром". България трябва в най-кратки срокове да започне преговори за цените на природния газ с руската компания "Газпром". За това настоя вчера председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. През миналата седмица Европейската комисия постигна споразумение с руския газов монополист, според което той трябва да осигури конкурентни пазарни цени за 8 страни от Централна и Източна Европа, сред които и България. Споразумението дойде на фона на заплахата за многомилиардни глоби за "Газпром" от европейския антимонополен орган заради поставянето на тези страни в неравноправно положение.

Призивът на шефа на КЕВР дойде в контекста на задаващото се повишение на цените на тока, газа, парното и топлата вода от 1 юли. Засега цената на тока ще бъде увеличена средно с под 2%, подобно ще бъде и увеличението на парното в София. В същото време от "Булгаргаз" са заявили сериозно увеличение на цената на газа, като се предвижда то да бъде в рамките на около 16 на сто. Ако КЕВР приеме това поскъпване на синьото гориво, ще се наложи ново преизчисление на цените на тока, парното и топлата вода в посока нагоре.

Темата за евентуална промяна на цените на газа изобщо не бе спомената като елемент от посещението на българския премиер Бойко Борисов в Москва в сряда. Вместо това бяха отправени общи пожелания за евентуално транспортиране на руски газ през българска територия като отклонение от строящия се газопровод "Турски поток".

До редакционното приключване на броя вчера от Министерството на енергетиката не отговориха на въпросите на в. "Сега" дали и кога ще има разговори с "Газпром", има ли изобщо намерение да се започнат подобни разговори, както и какви са цените, по които България купува газ, в сравнение с други държави от Западна Европа.

"Очаквам в най-кратък срок българското правителство да започне преговори, защото "Газпром" сами няма да намалят цените. Както знаем, ЕК заяви в своето решение от момента на неговото влизане в сила, че България и още 7 страни са в правото си да поискат начало на преговори. ЕК е дала зелена светлина, българската страна трябва да реагира най-скоро", каза още председателят на КЕВР Иван Иванов.

Според него комисията води "консервативна политика" по отношение на цените на тока и парното. Затова и КЕВР не допускала сериозно увеличение на цените. Вчера темата отново бе коментирана на открито заседание в регулатора. Зорница Генова от ЧЕЗ например обвини КЕВР в кроссубсидиране - искането за повишение на нощния ток за бита било отрязано и това се правело за сметка на увеличаване на цените за фирмите. Чешката компания, която е в процедура на продажба, поиска увеличение на нощния ток с 51%, но според експертите на КЕВР той дори трябва да поевтинее с 2% - до 0.05582 лв. за киловатчас.

Най-голямо повишение на цените при парното е поискала топлофикацията в Бургас (9.06%), следвана от "Топлофикация Плевен" (6.12%) и "Топлофикация Перник" (4.16%). И при тези искания обаче дружествата не са отчели евентуалното поскъпване на газа. "Единственият фактор, който към този момент не можем да отчетем, това е влиянието на цената на природния газ, защото едва на 11 юни "Булгаргаз" ще представи своето заявление за новите стойности", призна шефът на КЕВР и добави, че заявлението ще бъде разгледано "много сериозно". Иванов отказа да коментира предлагания процент на поскъпване, но обясни, че става въпрос за фиксирана цена. "Когато тя се промени, ние сме длъжни да я отразим", обобщи той. По закон при промяна на цената на природния газ с повече от 5% трябва да се преизчислят и цените на тока, парното и топлата вода.

Разминаване

Вместо актуалните въпроси за цените вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова коментира само срещата на премиера Бойко Борисов с президента Владимир Путин в Москва. Според нея най-голямата новина била, че трасето на "Турски поток" можело да мине през България. Петкова коментира, че ако се стигне до реализацията на проекта, ще бъде изграден 10-километров участък от турската входна газова точка Малкочлар до компресорна станция "Странджа". "Няма как от една среща президентът Путин и премиерът Борисов да извадят по един бял лист и да започнат да чертаят трасета. Тепърва ще започнат конкретните разговори на експертно ниво, разбира се, при спазването на европейските изисквания", отбеляза Петкова. На въпрос дали тази договорка е била облечена в документ, тя коментира, че не вижда по-ясна позиция и по-голям ангажимент по проекта от думата на Путин. "Оттук нататък договореностите за "Турски поток" ще се постигнат в следващите месеци", посочи тя. Попитана има ли страната ни финансова възможност да участва в един такъв проект, тя увери, че "Булгартрансгаз" е в много добро финансово състояние. "БЕХ също. За отчетната 2017 година ще реализираме печалба от малко над 100 млн. лева", обобщи Теменужка Петкова.

Капитал

Спорният закон за горивата се придвижва към пленарна зала. Спорният закон за регулиране на пазара на горива се придвижва към пленарна зала. Текстовете бяха одобрени на първо четене на съвместно заседание на бюджетната и енергийната комисия в четвъртък, като са получили и гръб от ГЕРБ, съобщи Mediapool. С "въздържал се" и "против" са гласували депутатите от БСП.

Официалната цел на проекта е борбата със сивата икономика. Текстовете обаче предвиждат редица нови изисквания за фирмите, които търгуват с горива, които ще засегнат основно по-малките играчи и ще ограничат конкуренцията.

Спорната борба със сивия сектор

По проекта имаше затишие в последните два месеца, след като беше отхвърлен от комисиите по икономика и земеделие. Сега основният двигател на промените - Емил Димитров-Ревизоро от "Обединени патриоти", заяви, че всички постигнати договорености по проекта с браншовите организации са били отразени в него.

Официалният мотив за входирането на текстовете беше борбата със сивия сектор на пазара на горива, като законът от години е цел на големите компании от Българската петролна и газова асоциация начело с "Лукойл България".

Той обаче предизвика остро недоволство сред по-малките компании, търговците с пропан-бутан и транспортни дружества заради новите завишени изисквания за участие на пазара. Земеделските производители също протестираха, като казусът стигна до премиера Бойко Борисов.

Негативните становища са станали позитивни

Към края на март с негативни становища по закона излязоха и три министерства - на финансите, на икономиката и на земеделието. Сега по време на дебатите в комисия е станало ясно, че Министерството на икономиката три пъти е сменило позицията си по законопроекта, като на 30 май министър Емил Караниколов в крайна сметка е изпратил писмо, че вече подкрепя необходимостта от приемането на секторен закон. Министерството на земеделието също е променило позицията си и първо е входирало отрицателно становище, а после ново - положително. Така засега само Министерството на финансите остава против текстовете.

"Възникнаха брожения, но ние проведохме разговори с браншовите организации, създадохме работна група и всички постигнати договорености и поети ангажименти са отразени в доклада към законопроекта", заяви Емил Димитров пред депутати в четвъртък, като по думите му той лично ще внесе между първо и второ четене всички ангажименти, поети към земеделците от премиера, така че те да могат да продължат да зареждат земеделската си техника от ведомствени бензиностанции.

Възможен е заем от Русия за строежа на АЕЦ "Белене". Един от вероятните сценарии за реализирането на проекта АЕЦ "Белене" е изграждане на централата с междудържавен заем от Русия по модел на унгарска АЕЦ "Пакш 2". Това стана ясно от думите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова пред ресорната парламентарна комисия. Такова развитие на нещата обаче е в пълно противоречие с направените многократно досега заявление от властта, че държавата няма да дава допълнителни пари за ядрения проект.

От частен проект към междудържавен заем

Премиерът Бойко Борисов каза по време на посещението си в Москва, че АЕЦ "Белене" може да се случи само на пазарен принцип и с участието на стратегически инвеститор. Именно това по думите на министър Петкова пред депутатите е и вторият най-вероятен сценарий за довършване на централата. За изпълнението му обаче държавното участие трябвало да бъде минимум 34%. Само че за това наличните активи, оценени за около 3 млрд. лв., няма да бъдат достатъчни и ще се наложи осигуряването на поне още токова, тъй като прогнозната цена на АЕЦ-а е 20 млрд. лева.

Най-лош според Петкова е вариантът централата да не бъде построена, защото това ще влоши силно финансовото състояние на НЕК. Невъзможен е сценарият държавата сама да построи втората атомна централа, защото не може да си позволи да я плати.

Като бавна и сложна пък бе определена възможността за инсталиране на оборудването от "Белене" в "Козлодуй". "За подобно нещо ще трябват между 7 и 8 години", каза Петкова.

При всички случаи обаче, ако се рестартира строителството, като изпълнител ще трябва да се включи и "Росатом", за да може да поеме гаранцията за произведените от нея реактори.

Русия плаща

Макар да бе публично отхвърляна досега от представителите на правителството, възжможността АЕЦ "Белене" да се изгради с руски заем, изглежда, не е съвсем зачеркната.

Ако се тръгне по този път, НЕК ще трябва да прехвърли изцяло собствеността си върху акциите в ново търговско дружество, в което държавата да е едноличен собственик на капитала и което да е извън структурата на БЕХ.

Финансирането ще се осигурява на базата на държавно гарантиран заем въз основа на сключено междуправителствено споразумение. В този случай е задължително да бъде приложена процедура по нотификация на държавна помощ от страна на ЕК. "По този начин е структуриран проектът за изграждане на атомна електроцентрала АЕЦ "Пакш 2" в Унгария, одобрен с Решение на ЕК от октомври 2017 г. Съгласно междудържавно споразумение между Унгария и Русия ще бъдат изградени два нови блока ВВЕР-1200, които ще заменят четирите стари блока ВВЕР-440, които ще бъдат изведени от експлоатация до 2032, 2034, 2036 и 2037 г.", пише в представения от Петкова доклад.

При унгарците револвиращият държавен заем от Русия е в размер на 10 млрд. евро, с лихва 3.95% до влизането в експлоатация и между 4.50 и 4.95% за период на изплащане - 21 години. Погасяването на заема ще започне едва след построяването и въвеждането на централата в търговска експлоатация. Собствените ресурси от унгарския бюджет са до 2.5 млрд. евро.

Какви са недостатъците

Ако се приеме вариантът с междудържавен заем, това автоматично означава увеличение на държавния дълг. Може да бъде необходим и допълнителен ресурс от страна на новосъздаденото държавно дружество за поддържане на собственото му участие при разпределение на финансирането в съотношение 80:20 дълг към капитал.

Друга важна подробност при този сценарий е, че произведената електрическа енергия следва да се реализира изцяло на пазарен принцип. Това обаче означава, че пазарният риск остава за търговското дружество, в което едноличен акционер е държавата. И при по-ниски борсови цени на електроенергията ще се генерират допълнителни загуби освен лихвите по кредита.

Стандарт

Държавата спасява БДЖ със заем. "Ако започнат да разпродават локомотиви, естествено, че ще спрат дейността си. Това са заеми, наследени от нас. Заемът, който е повод за запориране на сметките е от 2007 г. - 250 милиона са теглени. И искам да кажа, че до момента аз не съм видял нито един документ, който да показва как онези, които са взимали заема тогава, ще го връщат. Тези банки, които са облигационери, техните акционери не са ли се интересували, че се дават нови заеми на технически фалирало дружество. Давали са, защото са знаели, че е държавно и когато е държавно знаят, че винаги накрая държавата ще плати сметката", коментира казуса министърът на транспорта Ивайло Московски.

За 10 години дълговете на превозвача намаляха от 700 до 90 милиона лева, но въпреки това запорът на сметките е факт. Въпреки критичната ситуацията от БДЖ са категорични, че няма да продават активи на дружеството. Две министерства - на транспорта и на финансите продължават с опитите за спасяване на дружеството.

"Дори да се наложи ние да вземем средства от държавния бюджет, те ще бъдат най-вероятно като заемни. Т.е. държавата най-вероятно ще даде безлихвен заем на БДЖ, като след това този заем ще си го покриваме от сектор "Транспорт" под различни форми", допълни Московски.

Той лансира и радикална идея - да се направи референдум за БДЖ. "Ако трябва да бъдем коректни, трябва да направим референдум и да попитаме българските граждани съгласни ли са с техните данъци да плащаме дълговете на БДЖ", обяви Ивайло Московски.

200 лв. глоба, ако продадем колата и не я пререгистрираме. 140 пос терминала за плащане на глобите към КАТ ще се поставят в сградите на Пътна полиция. Това съобщи вътрешният министър Валентин Радев на редовния си месечен брифинг. Така няма да има такса за преводите. Неотдавна стана ясно, че много шофьори са платили актовете си, но системата не отчита това и те продължават да се водят длъжници.

Парите от глобите се събират в бюджета и в гаранционния фонд. Когато не са платени в срок, се търсят от данъчните. МВР провело разговори с НАП и фонда, след които станало ясно, че между системите им няма връзка. Правени били от различни фирми по различно време. Платените глоби към едната институция не се отразяват в системата на другата, обясни директорът на националната полиция Христо Терзийски.

200 лева глоба ще плаща всеки, които си продаде колата, а след това новия собственик не я пререгистрира на свое име, съобщи още Валентин Радев. Промените вече са в сила и са направени заради проблемите, които много българи имаха в Гърция. Те продаваха камионите си, без да приберат обратно за себе си големия талон и да го върнат в българската „Пътна полиция". А машините бяха използвани за трафик на наркотици и бежанци. Така като отговорни за престъпленията се търсят българите.

Внезапна проверка в столичния КАТ направи по-рано вчера МВР-шефът след сигнал на гражданин във фейсбук. "КАТ - София, е тотална щета. Има стотици автомобили, опашката стига почти до бул. "Г. М. Димитров. През задната улица няма минаване. Чаках 30 минути блокиран там", написал мъж. "Това ми преля чашата", каза на брифинга Валентин Радев. Затова отишъл на място да види работата на гишетата. Радев заяви, че е открил много проблеми и обеща да ги реши бързо.

Монитор

Хвърляме боклуците разделно и на плажа. Промени в законодателството, които да гарантират разделно събиране на отпадъците и по плажовете може да влязат в сила от догодина. Това стана ясно от изявление на министъра на екологията Нено Димов по време на официалното откриване на Европейския морски ден, чийто домакин е Бургас.

"Ще стартираме законодателна инициатива през месец септември. Предвижда се нова Наредба от догодина за поставяне на съдове за разделно събиране на отпадъците по плажовете. Моят акцент, който ще представя на вниманието на присъстващите на заседанието на Европейския морски ден, е свързан с пластмасата.

Според проучване на Европейския съюз, 80% от пластмасовите отпадъци в моредо идват от сушата, от плажовете и заведенията. Пластмасовите отпадъци са разградими, но във вечността. Затова още това лято има инициатива за разделно събиране и поставяне на указателни табели", заяви министър Нено Димов.

Той присъства на откриването на 11- то издание на Европейския морски ден, заедно с вицепремиера Валери Симеонов, министъра на транспорта Ивайло Московски и кметът на Бургас Димитър Николов. В събитието участваха още еврокомисарят за околна среда, морско дело и рибарство Кармено Вела, и министрите на транспорта на Грузия, Румъния и Турция.

"Морето не е сезон, а ежедневие за бургазлии, те го харесват и през зимата.

Именно на бургаския морски бряг е запален първият български морски фар. Това е възможност, да се срещнат над 700 участници от различни държави, институции организации и бизнес, за да демонстрират отговорно отношение и постижение в политиките, свързани с морето и с устойчивото използване на неговите ресурси, да дадем своя градски принос към провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз", заяви кметът на Бургас Димитър Николов, който откри форума и приветства гостите. По време на дискусиите бе подчертано, че 40 на сто от гражданите на ЕС живеят в морските региони.

Развитието на синята икономика - транспорт, туризъм и опазване на околната среда, бяха основните акценти на Европейския морски ден. В рамките на събитието транспортните министри на черноморските държави подписаха обща декларация за развитието на региона. Те ще приемат и обща програма за устойчивото развитието на рибарството и аквакултурите в Черно море.

Еврокомисар Кармено Вела поздрави участниците във форума на български език и започна приветствието си с думите: "Морето събира всичко далечно". След това запозна присъстващите със стратегията за справяне с пластмасовите отпадъци в моретата.

Вицепремиерът Валери Симеонов заяви, че Черно море е подходящо за семеен туризъм и има нужда от балансирана политика за запазване на рибните ресурси и риболовните квоти. "Създаването на съвместен план за действие на черноморските държави носи големи надежди. Съвместният транспорт води до ползи за икономиката и туризма, а сближаването за стабилност", допълни Симеонов.

Форумът в Бургас е част от календара на българското председателство на Съвета на Европейския съюз и продължава и днес.

Изпълнителният директор на ПИБ: Югоизточна Европа е с отлични макроикономически показатели. Югоизточна Европа е с отлични макроикономически показатели, но има нужда от развитие на инфраструктурата и бизнес компетентността. Това заяви главният изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка (ПИБ) Неделчо Неделчев, който взе участие в годишната Генерална асамблея на Европейската лига за икономическо сътрудничество (ELEC).

Събитието се провежда в момента в София, като ще продължи и в рамките на утрешния ден. В хода на Асамблеята Европейската лига съвместно с Европейския институт за стратегии и анализи (EISA) организираха международна конференция на тема „Новата Европа, между Запада и Изтока - енергетика и инфраструктура като предпоставки за растеж".

По време на конференцията Неделчев представи пред международните гости инвестиционните възможности, които се разкриват в България и страните от Югоизточна Европа. В хода на дискусията той подчерта сериозното икономическо развитие, което се наблюдава в тези страни през последните години и потенциала за успешно реализиране на бизнес проекти.

„Югоизточна Европа е с отлични макроикономически показатели, но има нужда от развитие на инфраструктурата и бизнес компетентността. Потенциал за стабилен ръст отбелязваме не само в потребителското търсене, но и в индустрията, което е предпоставка за повече инвестиции в България и  региона", сподели Неделчев.

Участие в конференцията взеха също така г-н Барон Бернард Сноа, президент на Европейската лига, г-жа Меган Ричардс, директор Енергийна политика, Европейска комисия, г-н Жак Андре Трош, президент на ARRI, Франция и др. Събитието бе уважено и от Н.В. Симеон Сакскобургготски.

Европейският институт за стратегии и анализи (EISA) е създаден през 2016 г. като съвместна институция между Европейската лига за икономическо сътрудничество (E.L.E.C.) и Българска академия на науките.