Сега

"Гражданска отговорност" е поскъпнала с 25% за година. Цената на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилите продължава ударно да расте, като при повечето компании цената е с над 25% по-висока в сравнение с миналата година, за един и същ автомобил, който не е участвал в произшествия. Увеличението превишава значително утежнението на полиците от средно 12 лева, въведено в началото на февруари, когато на застрахователните компании бе наложена допълнителна такса заради "Зелена карта". По данни на брокери в последните 12 месеца застрахователите няколко пъти са завишавали тарифите.

Най-голямо е вдигането на цените в столицата, която е и най-рисковият за шофиране град. То започва от 20-30 и надхвърля 50 лева. Продължават ударно да растат и сумите, които Гаранционният фонд плаща за щети в чужбина, причинени от автомобили с българска регистрация без "Гражданска отговорност" или с полици, които имат ниско покритие на фона на големите обезщетения, които се присъждат. От началото на тази година парите, които фондът трябва да плати заради злополуки в други държави, са се увеличили с около 20%, съобщиха източници от фонда. Сериозно нарастват и обезщетенията, които се присъждат в България, обясняват застрахователни брокери. Това е и една от причините застрахователните компании, които дълго време задържаха цените на полиците заради голямата конкуренция, сега масово да вдигат премиите, които трябва да плащат шофьорите. "По наши наблюдения най-сериозно поскъпване има при задължителната застраховка за товарните автомобили, най-вече при влекачите", заявиха от "Брокерс инс". Основно това се дължало на големите обезщетения по "Зелена карта" за ПТП извън България. За останалите видове автомобили не се наблюдавало толкова отчетливо поскъпване след февруари.

Както "Сега" писа, от началото на февруари повсеместно задължителната застраховка "Гражданска отговорност" бе завишена средно с 12 лв., тъй като Националното бюро "Зелена карта" наложи нова такса на застрахователите. Това е институцията, която плаща обезщетения, ако българи без "Гражданска отговорност" причинят щети в чужбина. Допълнителните отчисления отиват в специален фонд и служат като банкова гаранция срещу неплащането на щети в чужбина. Създаването на фонда е по решение на Международния съвет на бюрата "Зелена карта". Заради зачестилите случаи на некоректни български застрахователи, които бавят или не могат да платят щетите, всички компании бяха принудени да внесат през март общо 4 млн. евро депозит. Тези пари на практика се плащат от крайните потребители. Поскъпването тогава варираше от 11 до 18 лева за полица при различните компании.

Поради своята задължителност, т.е. масовост, "Гражданска отговорност" е застраховката, по която има най-много претенции и съответно се плащат най-високи обезщетения. Като цяло застрахователните компании през миналата година са изплатили около 407 млн. лв. при 370 млн. лв. през 2016 г., показват данни на КФН. Ръстът се дължи преди всичко на увеличението на сумите, които съдилищата присъждат като обезщетения, обясниха от Асоциацията на българските застрахователи. Всяка година адвокатите по делата внасяли искове за все по-големи суми. Освен това от чужбина пристигали в пъти по-големи искове за причинени от български шофьори пътни злополуки.

Една от забележките след извършената през 2017 г. проверка на целия финансов сектор у нас от МВФ (т.нар. FSAP) бе за занижените застрахователни премии, и по-точно тези по "Гражданска отговорност". По данни от началото на годината средната премия по тази застраховка е 187 лв., което, според МВФ, е ниска сума. КФН е поръчала анализ на Световната банка за размера на тази застраховка и дали той е достатъчен, за да покрие рисковете. Не е известно дали такъв анализ вече е направен и дали са предприети някакви мерки.

Още по-неприятно е, че прословутата система "бонус-малус", която е предназначена да поощрява добрите шофьори и да наказва онези, които причиняват произшествия, едва ли ще заработи и тази година, както бе обещано. "Към момента все още не е представен окончателният доклад", отговориха от Гаранционния фонд на въпрос на в."Сега" кога най-после ще бъде готова методиката на избрания преди година и половина за целта консултант - гръцкото подразделение на E&Y.

Политика

Всяка застрахователна компания си води собствена статистика и методика за определяне на "Гражданска отговорност". Затова за един и същ модел автомобил, при една и съща кубатура, има доста различни оферти. Често обаче, когато има комбиниран продукт - "Каско" и "Гражданска отговорност", се ползват отстъпки и по двата продукта.

Премиите се определят на базата на няколко критерия, всеки от които дава представа за размера на риска. Важни са възрастта и шофьорските навици на собственика на автомобила. Много застрахователни компании искат 25 - 30% по-висока премия, когато собственикът е под 25 г. Някои застрахователи правят отстъпки за по-голям стаж, а други слагат надбавки за по-неопитни шофьори. Предизвиканите ПТП водят до съществено завишение на застрахователната премия, но на практика почти няма застраховател, който да е намалил застраховката при подновяването й, дори клиентът да е изряден шофьор.

Много зависи и къде е регистрирана колата. Заради многото автомобили и тежкия трафик софиянци плащат скъпо. Видът и характеристиките на моторното превозно средство е може би най-значимият фактор. Това е така, тъй като цените на щетите при едно ПТП зависят от размера, мощността и габаритите на возилото. По-мощните автомобили причиняват по-често и по-големи поражения. Използването на МПС за превоз на опасни товари, състезания, отдаване под наем или таксиметрови услуги представлява по-висок риск, което води до по-висока застрахователна премия.

Комисията за личните данни: Фирми и ведомства се престарават с ненужни мерки. Новият еврорегламент за защита на личните данни свари неподготвени редица български институции и създава затруднения на гражданите. Пациенти се оплакаха, че прегледите им се бавят заради искания да попълват декларации, че са съгласни болницата да ползва личните им данни. В Националната кардиологична болница например поискали от човек от Кюстендил със сърдечни проблеми първо да се яви лично и да попълни декларация, за да му насрочат дата за преглед. Това обаче означава значително забавяне на прегледа, както и двойно пътуване до София и обратно, т.е. оскъпяване. "Страшно много се затруднихме, защото се иска изцяло да пренастроим организацията на работа, защото ние предаваме информацията към НЗОК, към министерство, а данните за здравословното състояние на хората е чувствителна информация, която още по-жестоко трябва да се съхранява и да се пази от злонамерени действия", обясни пред "Дарик" д-р Неделчо Тотев, директор на болницата в Чирпан и председател на Сдружението на общинските болници в България.

В банките също настъпи объркване. На места служители обясняваха на клиентите си, че при всяка операция занапред ще трябва да попълват декларация, че са съгласни личните им данни да се обработват. Директорът на "Кредит Център" Тихомир Тошев уточни, че съгласно новия регламент банките ще трябва да искат съгласие за ползване на лични данни само при избор на нов финансов продукт: "Защото различните продукти ще изискват различни данни, които да предоставяте. Тогава ще ви се искат, оттам нататък - не", поясни Тошев.

Председателят на Комисията за защита на личните данни Венцеслав Караджов призна, че някои фирми и ведомства се презастраховат с ненужни мерки за личните данни, подобни на случая с кардиологичната болница. Болниците могат да изискват подписването на декларация само ако искат да ползват личните ви данни за други дейности, които не са свързани със здравеопазване. А банките, веднъж получили личните ви данни, не бива да ви искат ново съгласие за ползването им при всяка нова операция, посочи Караджов. Според него възникналите затруднения са заради неразбиране, неправилно тълкуване на евроразпоредбите и страх от солени глоби. Шефът на КЗЛД изтъкна, че комисията няма да бърза да налага наказания, а ще насочва и ще помага. "Санкциите по еврорегламента целят да създадат превантивна среда, а не да затрудняват бизнеса или да го фалират. Максималната глоба е 20 млн. евро, но тя е за най-тежки нарушения. Санкциите ще се прилагат, след като се установи, че не може с други механизми да се отстрани определено нарушение, или когато то е станало вече съществено", подчерта Караджов по БНР.

Промените в българския закон за личните данни, с който трябва да въведем еврорегламента, все още са на ниво обсъждане. Проектът на МВР бе разбит на пух и прах от редица авторитетни организации, както и от гилдиите на адвокатите, застрахователите и на частните съдебни изпълнители. Според становищата им проектозаконът прокарва откровена цензура за медиите, нарушаване на адвокатската и лекарската тайна, унищожаване на бизнес, блокиране на съдебното изпълнение и затруднения при ползването на публичните регистри.

Бюрокрация:

Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал, окачестви новия регламент като "допълнителна европейска бюрокрация". По думите му фактът, че все още не са приети промени в българския закон, създава притеснения у бизнеса. "Това е едно пререгулиране във връзка със защита на личните данни, което налага допълнителни административни и финансови тежести на бизнеса. В много случаи фирмите не са наясно какво трябва да направят точно, за да изпълнят изискванията на регламента", коментира той.

Капитал

Токът ще поскъпне средно с 1.89% според изчисленията на КЕВР. Средното увеличение на цените на електрическата енергия за бита в страната от 1 юли ще бъде с 1.89%, въпреки че ЕРП-та поискаха много повече. Това става ясно от доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране за утвърждаването на новите цени в сектор "Електроенергетика". Той ще бъде публично обсъден на 31 май, като след това през юни регулаторът ще вземе окончателното си решение за новите тарифи.

Повишаването на крайната цена, според изчисленията на експертите, ще бъде различно за потребителите в отделните райони на страната. За клиентите на ЧЕЗ например увеличението ще е само с 1.7%, за тези на ЕВН - 1.81%, а за абонатите на "Енерго Про" с 2.6%.

Предложените за обсъждане проценти са в пъти по-малки в сравнение с поисканите от самите електроразпределителни дружества, което пък потвърждава думите на председателя на КЕВР Иван Иванов от преди месец, че няма значение какво иска бизнеса, а е важно какво ще реши комисията.

Вместо ръст от 51% ЧЕЗ получи понижение

"ЧЕЗ Електро България" например направи предложение за увеличаване на нощната тарифа с 51% (от 0.05696 лв. за киловатчас до 0.08603 лв. за киловатчас) и на дневната тарифа - с 5%. Като мотив за това бяха посочени цените, на които дружеството купува нощната енергия от НЕК. "Към момента "ЧЕЗ Електро" продава за битовите клиенти енергия по нощна тарифа под себестойност - цената, по която купува енергията от НЕК е 107.71 лв. за мегаватчас, а тази, по която продава на битовите клиенти, е 56.96 лв. за мегаватчас. Поради това предлагаме изравняване на нощните тарифи за стопанските и битовите клиенти", заявиха през април от ЧЕЗ.

Според КЕВР обаче нощната тарифа на "ЧЕЗ Електро България" не само не трябва да се увеличава толкова, а дори трябва да се намали с 2% - до 0.05582 лв. за киловатчас. Дневната тарифа пък следва да нарасне минимално - с 0.1%.

Подобно е положението и при поисканото от "ЧЕЗ Разпределение България" повишаване на цените за достъп до мрежата с 35% и за пренос - с 34%. Изчисленията на експертите на секторния регулатор са показали, че поскъпването не трябва да е повече от съответно 2.8 и 5.5%. Така, с включването и на тези компоненти, цената на тока в Западна България ще се увеличи средно от 1 юли с 1.7 процента.

Още от същото и за останалите

Аналогично КЕВР действа и с останалите ЕРП-та. От "ЕВН "ългария Електроснабдяване" бяха поискали увеличение на дневната тарифа с 6.19%, а на нощната с 21.6%, но вероятно ще получат под един процент ръст за дневната и също както при ЧЕЗ - минимално понижение на нощната. При дружеството на ЕВН, което управлява мрежата - Електроразпределение Юг", пък има най-голямо разминаване между заявени цени и такива изчислени от КЕВР. За пренос на енергия през електроразпределителната мрежа на средно напрежение например компанията бе поискала от над 52% - от 0.00823 лв./КВч до 0.00391 лв. за киловатчас. Предложението на регулаторът обаче е в точно обратна посока - ръст от 7.3 процента. При цената за достъп до електроразпределителната мрежа за битови клиенти дружеството бе заявило скок от 125% до 0.01132 лв./КВч, но КЕВР позволява само вдигане с 2.58% до 0.00516 лв. за киловатчас. С така обявените промени крайната цена на тока за клиентите на ЕВН, с включени тарифи за пренос и достъп, ще се повиши с 1.81 процента.

Заявлението на "Енерго-про Продажби" беше най-умерено - само 1.69% за дневната тарифа и 2.95% за нощната. Според регулаторът обаче и това е много, като изчисленията сочат възможен ръст от 0.4% за електроенергията през деня и понижение от 2.86% за тази през нощта. Мрежовото им дружество "Електроразпределение Север" обаче ще получи доста по-близки до поисканите увеличения от около 17% за различните услуги - малко над 13% за пренос по мрежата за средно напрежение, 9% за тази на ниско и 6.75% за достъп. Именно заради това и общото поскъпване на тока, с включени всички компоненти, в Североизточна България, където оперира "Енерго-про" ще е най-голямо - 2.6 на сто.

Потребителските кредити са се увеличили с 14% през април. Потребителските кредити са се увеличили два пъти по-бързо през април в сравнение с годишния им ръст през март и нарастват с двуцифрен темп. Заемите за бизнеса показват леко ускоряване на нарастването, докато при жилищните кредити бързото повишение от предходните месеци през април се е успокоило. Това показват данните на БНБ от паричната статистика за април 2018 г.

Двуцифрен ръст

Към края на април тази година потребителските кредити отчитат годишен темп на нарастване от 14.4%. За сравнение, през февруари и март годишното повишение е било съответно 6.9% и 7.2%. Така, ако предходните месеци можеше да се каже, че ръстът в този сегмент става по-видим, то през април банките или са направили рязък завой и са преместили фокуса си кампанийно с пролетни промоции в потребителското кредитиране от жилищното, или има голямо отписване на портфейли от заеми за потребление.

При чистене на портфейлите от необслужвани кредити от банките ръстът се вижда по-отчетливо. Голям портфейл, основно от потребителски заеми - 460 млн. лв., продаде неотдавна ОББ. Сделката се случваше в края на миналата година - началото на тази, като реално отписването им от баланса може да е станало сега.

Според строителни компании част от нарастването при потребителските заеми е и заради имотите - с тях се плащат първоначалните вноски при строителството на зелено.

Така в края на април обемът на потребителските кредити достига 8.510 млрд. лв.

По-спокоен темп

В същото време жилищните кредити, които в последните месеци ускоряваха доста бързо растежа си, през април показват по-спокоен темп. Те нарастват на годишна база с 9.3% (при 9.1% годишно увеличение през март, 8.5% през февруари) и достигат 9.724 млрд. лв. В началото на тази година жилищното кредитиране показа силно начало, когато повишението им надхвърли 8%. При темпото, с което растяха, не би било изненада второто тримесечие да беше започнало и с двуцифрен растеж. Това обаче не се е случило. От края на миналата година от централната банка няколко пъти отправиха предупреждение към сектора банките да са по-внимателни в кредитирането, като се посочваха и конкретно жилищните заеми.

Факторите, които благоприятстват ускореното нарастване на кредитирането в сегмента, са ниските лихви по кредитите - има оферти на банки с лихва под 3%, покачващите се цени на жилищата, конкуренцията в сектора, търсенето на заеми за покупка на имоти.

Поради изтънелите маржове, при които банките работят заради реално средата на отрицателни лихви, те се впускат в конкуренция, търсейки доходност. Това обичайно е съпроводено и със занижаване на стандарти на кредитиране, но е предпоставка за натрупване на бъдещи лоши кредити. Това беше и едно от нещата, за което регулаторът отправи предупреждение неотдавна. В първото за тази година издание на тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България управителят на БНБ Димитър Радев посочи, че растежът на кредитирането предполага повишено внимание върху кредитния риск. По думите му "периодите на кредитна експанзия са и периоди на натрупване на потенциал за бъдеща реализация на кредитен риск и поява на нови активи с проблемно качество". В контекста на очакваното повишение на лихвите въпросът е особено актуален.

При фирменото кредитиране темповете изглеждат по-умерени. През април заемите за фирми и компании са се увеличили с 2.9% на годишна база (при 2.3% годишно нарастване през март 2018 г. и 2% през февруари). Обемът им достига 31.951 млрд. лв. Това е първи месец, през който кредитирането в този сегмент показва леко ускоряване в сравнение с темпа до април.

Лоши и преструктурирани

Запазва се тенденцията на намаление на лошите и преструктурирани кредити. На годишна база през април те се понижават с 12.5% до 6.589 млрд. лв. общо за целия кредитен портфейл на сектора. Делът им е 12.9%.

При лошите и преструктурирани кредити не става въпрос за необслужваните кредити, които се отчитат в тримесечната надзорна статистика на БНБ. Те не включват преструктурираните заеми и методологията на отчитане е различна. Техният дял е 9.3% към края на март тази година. По методологията на централната банка това е целият размер на балансово отчитаните кредити, които са преструктурирани или са необслужвани с просрочие над 90 дни, като тук влизат и тези, които се отчитат като загуба.

Стандарт

ГЛЕДНА ТОЧКА: Непрочетените доклади за еврото. През тази седмица бяха публикувани докладите за конвергенцията, които най-общо казано оценяват напредъка на държавите, които са поели ангажимент да приемат еврото.

Докладите са два - единият на Европейската централна банка (виж тук), а другият e на Европейската комисия (виж тук) и се представят на всеки две години. Това представяне беше очаквано с повишено внимание, тъй като заявката на българското правителство е да изяви официално желание за влизане в чакалнята на еврозоната съвсем скоро и съответно написаното в тези доклади е основата за предстоящите разговори, пише в анализа на Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Много от реакциите в родните медии на представените заключения в докладите показват някаква комбинация от 1) непрочитане на докладите и 2) неразбиране на написаното в докладите. Затова говорят категорични заглавия от сорта на „ЕК и ЕЦБ не искат България в еврозоната" и „Европа отразя България за еврото".

В допълнение, огромен фокус се поставя върху корупцията и бедността, които са „спирачки" за еврото.

Детайлното прочитане на докладите обаче, както и поставянето им в контекста на предишни доклади и въобще на процеса по присъединяване към еврото, показва съвсем различна картина.

Разбира се, водещо място в цялата дискусия заема заключението и на двата доклада, че България не отговаря на критериите за еврото. Това общо заключение е безспорно най-безинтересната част от докладите, тъй като в текущата ситуация е абсолютно невъзможно да пише друго - нормално такава оценка получават абсолютно всички страни.

Причината е проста - нито една държава не изпълнява критерия за валутния курс, тоест не са в чакалнята на еврото. Казано с други думи, за да изпълняваш всички критерии, трябва да си в чакалнята - разбирай валутния механизъм (ERM II), поне две години преди да приемеш еврото. Тъй като нито една от тези страни не е в чакалнята на еврото, съответно нито една не отговаря на критериите.

По-важното е, че България вече отговаря на всички други критерии - за ценова стабилност, публични финанси и дългосрочни лихвени проценти. Именно затова и Валдис Домбровскис, заместник-председателят на Комисията, които отговаря за еврото и социалния диалог, изрично поздрави българските органи в желанието им да се включат във валутния механизъм (тоест чакалнята на еврото), тъй като така „ще бъде изпълнен и критерият за стабилност на валутния курс".

На практика, България беше поздравена, че ще предприеме най-голяма стъпка към членството в еврозоната - официалното желание да влезе в чакалнята на еврото.

За да влезем в повече детайли, нека да сравним какво пише по отделните критерии за България в докладите от 2018 г. и да сравним с докладите от 2016 г. В случая ползваме докладите на ЕЦБ, но същото упражнение е приложимо и към докладите на ЕК - общите оценки по критериите са съвсем сходни. Тук ще вървим по основните параграфи в доклада, които обхващат по-широка рамка от самите критерии:

Динамика на цените - България изпълнява този критерий. През март 2018 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлация в България бе 1,4%, т.е. под референтната стойност от 1,9% по критерия за ценова стабилност. Важна е и оценката за дългосрочното развитие на инфлацията - средно за последните 10 години темпът на инфлация се променя от „висок" (доклад 2016 г.) на „умерен" (доклад 2018 г.);

В дългосрочен план остават опасенията за устойчивостта на конвергенцията при инфлацията - в новия доклад дори са „сериозни" опасения, но иначе коментарът е идентичен. Това обаче е напълно очаквано и отдавна коментирано като потенциален проблем, който да ни задържи по-дълго в чакалнята. Причината е, че в процеса на догонване на средноевропейските доходи, е много вероятно инфлацията у нас да изпреварва тази в еврозоната.

Парадоксално, това е особено вярно в добрите години - когато тук растем по-бързо от еврозоната, цените също ще вървят нагоре. Този казус обаче, ще владее общественото пространство, когато сме в чакалнята, сега не е на дневен ред;

Макроикономическите дисбаланси - коментират се в частта с устойчивата конвергенция, стабилната икономическа политика и широкообхватните структурни реформи.

Голямата разлика тук е, че през 2016 г. дисбаласните ни бяха „прекомерни", докато сега са само „дисбаланси". Извън това, без да има някакви критерии да изпълняваме, се казва, че трябва да се правят структурни реформи, което е абсолютно вярно. Тук се казва, идентично в стар и нов доклад, че трябва значително да се намали корупцията и да се осигури независима съдебна система. Наличието на този текст е положително, тъй като поддържа натиска върху родните политици да се борят с корупцията;

Финансов сектор - в доклада от 2016 г. се говори за фалита на КТБ, неефективен надзор и институционални проблеми. В новия доклад се отбелязва прегледа на качеството на активите и стрес теста. Резултатите показват възстановяване на банковата система от труса през 2014 г., както и адекватна капитализация и ликвидност на банковата система. Въпреки това, се посочват проблеми с кредитния риск и нуждата да се усъвършенства надзора върху банковия и небанковия сектор;

Публични финанси - България продължава да отговаря на критериите за дълг и дефицит. През референтната 2017 г. бюджетът на сектор „Държавно управление" отчете излишък в размер на 0,9% от БВП, постигайки с лекота референтната стойност за дефицита от 3%. В доклада от 2016 г. се отбелязва, че сме с бюджетен дефицит, докато в новия доклад имаме излишък. Дългът също леко се свива и очакването е да намалее още. И в двата доклада се отбелязва, че нямаме процедура по прекомерен дефицит. В доклада от 2016 г. има „риск от известно отклонение от изискванията на предпазния лост", докато през 2018 се „показва спазване на мерките по предпазния лост";

Фискална устойчивост - тук има важна промяна. През 2016 г. в дългосрочен план има „средно големи рискове за фискалната устойчивост", докато през 2018 г. има „малки рисове за фискалната устойчивост" в средно- и дългосрочен план през 2018 г. Това показва много по-положителна оценка не само за текущото състояние на публичните финанси, но и за дългосрочното им здраве. Въпреки това, и в двата доклада се казва, че въпреки ниския дълг, следва да се държи благоразумна фискална политика;

Динамика на валутния курс - валутният курс в България е фиксиран към еврото, така че по дефиниция тук отговаряме. Не сме обаче в чакалнята на еврозоната, което вече коментирахме;

Динамика на дългосрочния лихвен процент - България отговаря на този критерий и в двата доклада. През последния референтен период от април 2017 г. до март 2018 г. дългосрочните лихвени проценти в България бяха средно 1,4%, оставайки под референтната стойност от 3,2% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. През 2018 г. се отбелязва, че диференциалът на дългосрочните лихвени проценти (по българските държавни облигации) спрямо средните за еврозоната се е затворил;

Национално законодателство - оценката и в двата доклада е, че законодателството в България не е в пълно съответствие с изискванията за еврозоната. На практика тук почти няма промени в текстовете: „по отношение на въпросите, посочени в Доклада на ЕЦБ за конвергенцията от юни 2016 г., не са настъпили големи промени и затова коментарите са повторени и в тазгодишната оценка." Въпреки, че общата оценка за законодателството звучи негативно, тя по-скоро касае някои детайли, които ще бъдат изчистени при приемането на еврото. В родното законодателство, например, не са разписани правомощията на ЕЦБ по отношение на управлението на международните валутни резерви на страната. Към момента е нормално да няма такива правомощия - това ще се уреди като влезем в еврозоната.

Общата картина показва, че това е един от най-положителните доклади за конвергенцията, които България е получавала. Въпреки всички критики в него, които са напълно основателни, фокусът попада върху формалните критерии за членство в еврозоната. Тях ги изпълняваме и това е ясно отбелязано. Това, което не изпълняваме е, че не сме в чакалнята. Именно за чакалнята ще кандидатстваме в идните седмици, както бе декларирано от правителството наскоро.

Факт е, че публикуването на докладите на ЕЦБ и ЕК разкри и появата на нов критерий за членство в еврозоната, който явно се подразбира и като такив за приемане в чакалнята. Това обаче не са нивата на доходите и корупцията.

Те присъстват като предизвикателства пред конвергенцията и бизнес средата, но не се посочват като пречка пред влизането в чакалнята. Новият критерий, неразписан, но изговорен ясно от Валдис Домбровскис, е членството в банковия съюз. Очевидно, както стана ясно от последните няколко седмици, това е основният казус в преговорите.

Въпросът обаче не е дали да влезем в банковия съюз, а по-скоро кога и как да стане това. Към момента, наблюдавайки развитието на тезите на двете страни по тази тема, не изглежда да има непреодолими прегради в нашата и европейската позиция. Залогът да влезем в чакалнята изглежда е по-голям от разминаването между двете страни, така че това по-скоро ще бъде решено като казус.

Спечелихме 44 медала от „Световното по вино". 44 златни медала спечели България от 25-то издание на „Световното по вино" - Concours Mondial de Bruxelles, което се проведе от 10 до 14 май 2018 г. в гр. Пекин, Китай. На страната ни се присъждат един Голям златен (Grand Gold), 15 златни и 28 сребърни медала. Тридесет от отличията са за червено (68%), десет за розе (23%) и четири за бяло вино (9%). Най-много медали (35) са извоювали производителите от Тракийската низина.

Най-високото отличие - Голям златен медал, е за виното Stallion Classic 2016 на Angel's Estate S.A. "За трета поредна година България печели най-високото отличие - Grand Gold Medal. През 2018 г. ние сме единствената източноевропейска страна с медал в тази категория", коментира Меглена Михова от „Пробежекс", представител на Concours Mondial в България. „За трета поредна година сме сред първите десет по брой отличия. През 2018 г. сме единствената държава от Източна Европа в топ 10 медалисти. Успеваемостта ни е отново над 35% (съотношението между подадени мостри и спечелени медали)", пояснява тя. „Това показва, че в България се произвеждат вина на световно ниво и че поддържаме постоянство в качеството", допълва Кристоф Сепулведа от „Пробежекс".

Най-много са медалите за българските вина до 5.00 евро (15 сребърни и 9 златни медала). Следват тези между 5.00 и 8.50 евро (9 сребърни и 4 златни). На трето място са вината между 8.50 и 12.50 евро (3 сребърни, 1 Grand Gold и 2 златни). Един сребърен медал за България е присъден в ценовата категория 12.50 - 20.00 евро.

Най-много отличия тази година България получава за международните сортове каберне совиньон, сира, мерло и пино ноар. Сред отличените са и типично българските сортове мавруд (3 медала) и рубин (1 медал).

39 държави-производители на вино от шест континента бяха наградени тази година от Concours Mondial. Общо 123 мостри подадоха за участие 32 български винопроизводители.

Следващото издание на конкурса е през май 2019 г. в Егл, Швейцария.

Монитор

Златна монета за 300 лева за бала на детето. По 300 лева за златна монета дават родители на абитуриенти, за да ги зарадват по случай завършването им на 12 клас. Това обясни за „Монитор" Валентина Генчева, директор на дирекция „Злато и нумизматика" в Първа инвестиционна банка (ПИБ).

„Сумите варират от 150 до 300 лева. Това е масовата средна продажба. Естествено има родители и близки, които отделят и над 1000 лева", разясни Генчева. Разбира се, освен златни и сребърни монети и кюлчета, част от семействата избират и традиционните златни накити като гривни, обици и верижки.

По думите й тази година се отбелязва ръст както в интереса, така и в продажбите. В момента изключително актуална била монетата „Богородица Троеучица" с цена 190 лева, която е известна като една от чудотворните икони в българските манастири. Този продукт в момента е абсолютния хит, но наред с нея се продават и кюлчета медальони, каза експертът.

На момчетата най-често се подарявали инвестиционни банкови кюлчета от 5,10 и 50 грама, също като пожелание за късмет, за богатство или пък като първа инвестиция в живота. Така, ако искаме да зарадваме отрочето си с подобно златно кюлче, то за 5 грама ще трябва да дадем 495 лева, за 10 грама - 969 лева, а 50 грама - 4165 лева.

Генчева добави, че през лятото, когато традиционно се правят много сватби и кръщенета, също има интерес към подобни продукти. Хората залагали на мини кюлчета за бебета и деца от 1 и 15 грама, чиито цени са съответно 114 и 496 лева. За малчуганите има и медальончета с ангелчета, патета и Богородица, като цената на една висулка е 136 лева.

Близки и роднини на младоженци пък избирали монетата „Love forever", на която са изобразени две брачни халки и два гълъба. Цената на подобна паричка е 150 лева. Друг вариант за дар за младоженци са златните и сребърни сватбени медали, тъй като те могат да бъдат надписани, което ги прави подаръци с допълнителен личен елемент.

Генчева разясни, че към такъв тип подаръци прибягват хора с традиционен, консервативен вкус, които обичат да се придържат към традицията и да поднасят не толкова необходими подаръци, а такива, които да издържат във времето и които да остават като една непреходна ценност и спомен от важното събитие.

Тя коментира и цената на златото в момента. Цената е в диапазон между 1090-1100 евро или 1300-1350 долара за тройунция. Преживя един съвсем кратък момент на спад в началото на месец май, но определено можем да кажем, че от началото на годината цената е в този диапазон. Борсовата цена в петък 25 май на Лондонската борса бе 1112,52 евро за тройунция злато.

„Това е едно стабилно високо ниво. От години всички ние, които работим в този пазар или го анализираме, очакваме цената да достигне и дори да мине нивото от 1400 долара за тройунция, но в момента заради високия спекулативен интерес към златото от редица фондове, организации и компании, които работят по-скоро с неналично, нефизическо злато, цената се задържа на тези малко по-ниски нива. Но, ако този натиск се премахне, особено от страна на американските участници на пазара, категорично цената би минала 1400 долара за тройунция или 1200 евро", бе категорична Валентина Генчева.

Погват берачите на череши за еднодневни договори. Берачите на череши от утре ще бъдат проверявани за еднодневни договори от Инспекцията по труда в Кюстендилско. Ако подобен контракт обаче липсва то санкцията започва от 1500 лева.

Регистрирането на еднодневните трудови договори може да става и онлайн и не е необходимо да се подават заявления в самата дирекция. Миналата година издадените договори за региона са били около 1500, но тази година, когато реколтата е много по-добра, се очаква те да са двойно повече.

Стотици, предимно безработни и пенсионери, се очаква да се включат в беритбата, а обещаваната надница е 40-50 стотинки за набран килограм.

„С наличието на сключен писмен трудов договор при полагането на труд, ползват се нерегламентирани практики при възникването на трудовите правоотношения, както и на осигуряване на здравословни условия на труд и безопасни условия на труд", казва директорът на инспекцията инж. Валентин Златински пред БНР.

Прави се предварителна подготовка и по охраната на черешовите градини с целия наличен ресурс на Областната дирекция на полицията, а от 4 юни ще се включи и звено от 20 жандармеристи.