Сега

2886 лв. средно имат хората за втора пенсия. 2886.44 лв. е средната сума по партидите за втора пенсия в универсалните фондове, показват последните данни на Комисията по финансов надзор за първото тримесечие на 2018 г. При мъжете средният размер на натрупаните средства е 3025.10 лв. При жените сумата е по-ниска - 2739.62 лв.

Първите, които ще получават втора пенсия - хората, които днес са на 55-59 г., имат 3631.46 лв. в партидите си. С най-голяма сума, заделена за втора пенсия, могат да се похвалят мъжете на възраст 50-54 г. - 3759.37 лв. Индивидуалният размер на натрупаните средства обаче варира в широки граници и зависи от множество фактори като продължителност на осигурителния период, размер на осигуровките, удържаните такси, доходността на съответния фонд и пр.

Пенсионноосигурителните дружества вече управляват близо 13 млрд. лв. Само за първото тримесечие брутните постъпления от осигурителни вноски в универсалните фондове са над 319 млн. лв., като спрямо миналата година има над 12% ръст на приходите от вноски. 3 690 524 са осигурените лица в универсалните фондове към март 2018 г., като най-многобройна е групата на хората на възраст 40-44 г. - 593 319 души. Първите, които ще получават втора пенсия - 55-59-годишните, са 322 142 души. Над половин милион българи - 618 618, са избрали да се осигуряват и за трета пенсия - в доброволното осигуряване. С най-голям пазарен дял сред универсалните пенсионни фондове остава "Доверие" - близо 27% от пазара, следван от "Алианц България" с 20.52%.

Само три фонда имат над 5% доходност за последните две години - от 31 март 2016 г. до 30 март 2018 г. Това са "Съгласие" с 6.21%, "ДСК-Родина" с 5.74% и "Ен Ен УПФ" с 5.20%. Най-големият фонд - "Доверие", е с 3.89% доходност, а най-ниска доходност има при "УПФ-Бъдеще" - 3.02%.

По-различна е картината при доброволните фондове, които имат повече свобода при инвестирането на средствата от универсалните. При тях "Съгласие" постига 9.06% доходност за последния 24-месечен период, фонд "Пенсионноосигурителен институт" има 7.60%, а над 5% доходност има още в "ДСК-Родина" (6.95%), "Ен Ен ДПФ" (6.16%), "Доверие" (5.97%), "ЦКБ-Сила" (5.02%).

За периода от 1 юли 2004 г. до края на 2017 г. реалната доходност на универсалните фондове е 7.75%, а на доброволните - 8.25%. Иначе номиналната доходност на универсалните за същия период е 72.98%, но тук трябва да се вземе предвид и 60.54% инфлация. Отделните фондове обаче имат големи разлики в този показател - реалната доходност варира от 21.41% на "Съгласие" до минус 4.57% на "УПФ-Бъдеще". "ЦКБ-Сила" е с 18.05%, "Доверие" е с 8.81%, "Ен Ен УПФ" е с 8.45%. Още един фонд има отрицателна доходност - "Алианц България", минус 3.36%. При доброволните фондове е любопитно да се отбележи резултатът на "ДПФ-Бъдеще", който е минус 34%.

Както обикновено, приходите на пенсионносигурителните дружества идват основно от такси и удръжки, а инвестирането на средствата носи в пъти по-малко, което до голяма степен се дължи на законовите ограничения. При всички дружества приходите от управление на средствата се влошават спрямо първото тримесечие на 2017 г. с три изключения - "Алианц България" (от 130 на 142 хил. лв.), "Пенсионноосигурителен институт" (от 4 на 5 хил. лв.) и крайно любопитното постижение на ПОАД "ЦКБ-Сила", чиито приходи от управление на собствени средства са скочили от 324 хил. лв. м.г. на 6.7 млн. лв. Общо приходите на дружествата от инвестиции са 7.9 млн. лв. за първото тримесечие на 2018 г. при 2.285 млн. лв. за същия период на 2017 г. За сравнение, приходите от такси са 37.595 млн. лв.

На фона на споровете до каква степен да се позволява наследяване на натрупаните средства фондовете са изплатили през 2017 г. 15 млн. лв. на наследници на осигурени лица. За първото тримесечие изплатените суми по това перо са 3.995 млн. лв. Как точно да се плащат пенсиите от втория стълб предстои да бъде решено в следващите месеци. Занапред обаче не във всички случаи парите за втора пенсия ще могат да се наследяват. Към момента по въпроса има само концепция на социалното министерство, според която ще има няколко начина за получаване на парите - пожизнена пенсия със или без наследяване, програмирано плащане, комбинация от двете.

Преди месец социалното министерство оповести плачевни прогнози за първите кохорти пенсионери, които ще получават по две пенсии. За 70% от хората натрупванията в партидата не биха осигурили дори 50 лв. пенсия, а за 50% тя ще е под 30 лв. Впоследствие частните дружества опровергаха тези разчети. "Сметките са някакви сметки, но те нямат общо с истината за втория стълб и първите пенсии, които ще плащаме", заяви Даниела Петкова от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Според нея разминаването идва от това, че в сметките на социалното министерство са включени много хора, които са емигрирали и не очакват пенсия от универсалните фондове.

Правителството се готви да рестартира проекта „Белене". Правителството окончателно е решило да рестартира проекта за изграждане на АЕЦ "Белене". Това стана ясно, след като премиерът Бойко Борисов обяви, че до седмици кабинетът ще внесе в парламента предложение за отмяна на мораториума върху строителството на втората атомна централа. Замисълът му е това да се случи преди срещата на държавните и правителствените ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай, която ще се проведе през юли в София.

Очевидната причина е потвърденият инвестиционен интерес на Китайската национална ядрена корпорация към проекта, за което съобщи българското енергийно министерство миналата седмица. Управляващите гледат за финансиране и към Русия. Днес енергийният министър Теменужка Петкова заминава на международния форум "Атомекспо", организиран от руската държавна компания "Росатом", която неведнъж е била сочена от правителството като потенциален инвеститор. На миналогодишното си участие на събитието Петкова сондира интереса на компанията да се включи в евентуалното осъществяване на проекта. Възможно е "Белене" да бъде поставен неформално като тема и на предстоящата среща на върха между ЕС и страните от Западните Балкани, след като наскоро Борисов лансира възможността централата да стане "балкански проект".

Строежът на АЕЦ "Белене" беше замразен през 2012 г. по време на първия мандат на Борисов с аргумента, че липсват необходимите финансови средства, за да бъде осъществен. През следващите години Борисов неведнъж лансираше различни варианти за възможната реализация на проекта. Особено след като през 2016 г. Арбитражният съд в Женева постанови, че България дължи 620 млн. евро на руската страна за произведеното досега оборудване за централата.

Досега българската държава е вложила около 3 млрд. лв. в построяването на площадката на централата, нейното лицензиране и закупуването на ядреното оборудване. В края на 2017 г. БАН представи анализ, според който проектът би бил рентабилен, стига крайната му цена да не надхвърли 10.5 млрд. евро. В началото на март т.г. парламентът нареди на енергийното министерство да изготви до 30 юни конкретни предложения какво да се прави с "Белене". Официалната позиция на правителството досега е, че проектът може да се реализира единствено на пазарна основа, без българската държава да му предоставя гаранции или да сключва дългосрочни договори за изкупуване на произведената електрическа енергия.

Капитал

България е трета по финансиране от плана "Юнкер", Гърция води. България е на трето място по привлечен ресурс от плана "Юнкер". Начело с най-много средства като част от брутния вътрешен продукт се нарежда Гърция. Това показват данните на Европейската комисия към април 2018 г. Между двете балкански държави е Естония, а челната петица се допълва от Португалия и Испания.

Ресурс

Одобреният ресурс за България досега от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който е централният стълб на плана "Юнкер", е в размер на 351 млн. евро. Той се очаква да мобилизира допълнителни инвестиции от 1.6 млрд. евро. За сравнение - Гърция е получила 2.5 млрд. евро, които ще генерират инвестиции за 9.2 млрд. евро.

Като абсолютна сума най-голямо финансиране досега е получила Франция (9.3 млрд. евро), следвана от Италия и Испания. Там са мобилизирани и най-много допълнителни инвестиции. Като цяло за ЕС одобрените средства по плана "Юнкер" са в размер на 56 млрд. евро към края на април. Те се очаква да активизират инвестиции за 284 млрд. евро.

Големите проекти

Досега в България са одобрени три проекта за инфраструктура и иновации, които ще бъдат финансирани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) с подкрепата на ЕФСИ. Те са на обща стойност 281 млн. евро и ще активизират допълнителни инвестиции за 652 млн. евро. Най-големият от тях е проектът на "Биовет", която ще получи 100 млн. евро от ЕФСИ. Общата инвестиция ще бъде 212 млн. евро и ще бъде използвана за изграждане на два нови завода за ветеринарни продукти - в Пещера и в Разград.

В края на 2016 г. пък Българска банка за развитие получи кредитна линия от 150 млн. евро за финансиране на малки и средни предприятия и малки дружества със средна пазарна капитализация. Допълнителната инвестиция се предвижда да бъде 408 млн. евро.

Малките печеливши

Отделно по плана "Юнкер" са одобрени 10 споразумения с банки посредници за финансиране на малки и средни предприятия. За тях ЕИБ предоставя линия от 70 млн. евро, към които ще бъдат осигурени допълнителни инвестиции за 930 млн. евро. Прогнозата е от облекчения достъп до финансиране да се възползват 6033 малки и средни фирми.

"JYSK България" ще открие 14 нови магазина в страната до края на 2019 г. "JYSK България" ще отвори 14 нови магазина в страната до края на 2019 г., с което ще осигури още 150 работни места." Това обяви Симона Карп, мениджър "Човешки ресурси" за Румъния и България, на събитие за представяне на новата колекция градински мебели на датската верига за обзавеждане. От стъпването си на българския пазар през 2005 г. досега JYSK ("Юск") има 18 обекта в 13 български града с общо над 200 заети.

За финансовата 2016-2017 г. (която за JYSK приключва в края на септември) "JYSK България" отчита 27.43 млн. лв. приходи от продажби (ръст от 83.6% спрямо предходния аналогичен период) и 1.27 млн. лв. печалба преди облагане (435% ръст), съобщи Симона Карп. По думите й компанията планира 52% ръст на оборота за следващата финансова година.

До 2019 - нов логистичен център

До края на 2019 г. предстои завършването на логистичния център на JYSK в Божурище, чието изграждане започна през май 2017 г. Строителството е поверено на софийската фирма "Микс - констръкшън". В проекта са ангажирани и португалската фирма EFACEC Handlign Solutions - доставчик на автоматизирано оборудване за склада, австрийската Voestalpine Krems за стелажни метални конструкции, германската WEB Elementbau - производител на обшивки и покриви на складове.

Инвестицията е на стойност 100 млн. евро. Тя ще позволи доставки и обслужване на общо 270 магазина от седем държави в Югоизточна Европа и ще отвори 300 нови работни места. Това е четвъртата за JYSK подобна база в света.

Компанията

"JYSK България" оперира в страната през дружеството "Юск бул" - част от групата на JYSK Nordic, която включва 21 страни, сред които Полша, Украйна, Чехия, Словакия, Холандия, Дания, Финландия, Норвегия.

JYSK е собственост на датския търговец Ларс Ларсен, който притежава компании с общ годишен оборот за финансовата 2016/2017 година от 3.35 млрд. евро и 444 млн. евро печалба преди облагане.

Първият магазин на JYSK е отворен в Дания през 1979 г. Днес веригата, която предлага всичко за дома, има над 2500 обекта и 22 000 служители в 49 държави. В Германия и Австрия магазините се наричат Dänisches Bettenlager, а в останалата част на света - JYSK.

Предпочитанията на българите

Освен финансовите си планове "JYSK България" представи и новата си колекция градински мебели за пролет/лято 2018, подчинена на основните съвременни тенденции в скандинавския дизайн. "Не е случаен фактът, че датчаните са най-щастливите хора на света. Тайната се крие в думичката hygge ("хюге"), която е в основата и на нашето вдъхновение. hygge представлява всичко, което ви дава удовлетвореност в живота, което ви носи задоволство в душата, което ви отдалечава от тревогата и стреса. Точно тук могат да помогнат продуктите на JYSK", обясни Ираида Паюк, мениджър продажби и маркетинг за Румъния и България.

"Българските клиенти предпочитат много повече продуктите за декорация на дома от други страни. В това отношение България е шампион - близо 15% от продуктите, които продаваме тук, са в тази група. В Румъния този дял е 8-9%. Там най-много се продават мебели. В България обаче също продаваме доста мебели", заяви в интервю за "Капитал" през юни миналата година Алекс Брату, мениджър за Румъния и България.

Стандарт

Да платиш с едно намигване. Сафира Салех пазарува за себе си и седемчленното си семейство в супермаркет, разположен в бежанския лагер "Азрак", на час и половина път с кола от йорданската столица Аман. Освен журналисти и оторизирани сътрудници на хуманитарни организации, никой друг няма право да влезе в лагера от съображения за сигурност. Супермаркетът, насред прашното нищо на йорданската пустиня, предлага на хора като Салех, прогонена от бомбите от родния си град Хомс, оазис на нормалност. Магазинът обаче е необикновен: Световната програма по прехраната (WFP) на ООН го е оборудвала с технологията блокчейн.

Сред краставиците, брашното и яйцата, преминаващи по лентата, възможностите на този "нов интернет" стават видими.

Бежанците в лагера "Азрак", където Световната програма по прехраната за първи път изпробва технологията в мащабен пилотен проект с 10 000 бежанци през май 2017 година, плащат не с пари или чекове, а с поглед.

На касата е монтирано устройство, което сканира ириса (за момента най-надеждната форма на биометрия), и сравнява идентичността на бежанеца с блокчейна, където е отбелязано колко пари има на разположение всеки.

Всеки месец Салех получава от Световната програма по прехраната 140 йордански динара по блокчейн-сметка. Това са приблизително 160 евро - по 20 евро за всеки член на семейството. Жената не иска да похарчи за деня повече от 40 йордански динара, което успява да постигне благодарение на намаленията.

Салех и Зиад поставят пакетите с ориз и булгур на лентата. Следват домати, краставици и други зеленчуци. Мъжът на касата маркира баркодовете с лазер, след което насочва скенер към лицето на Салех. Екран над касата сега показва дясното й око, което мигва веднъж, след това се появява сумата и секунди по-късно - надпис "трансакция завършена". За наблюдателя това е само кратък момент, но на заден план се случват много повече неща.

В централата на Световната програма по прехраната в Аман иранецът Хуман Хадад, който отговаря за финансите на организацията, разказва какви процеси протичат, след като скенерът е идентифицирал ириса на Салех. Хадад и сътрудниците му са направили блокчейн-сметка за всеки бежанец, включен в програмата - около 100 000 души в двата йордански лагера "Азрак" и "Затари". След като блокчейнът получи запитване от супермаркета, системата проверява дали има достатъчна наличност и разрешава или отказва плащането.

Световната програма по прехраната вече няма нужда от банка за отделните сметки и по този начин си спестява 98 % от таксите или към 140 000 долара месечно. Необходим е само един банков превод седмично, за да се прехвърлят общо сумите, запаметени в блокчейна, на собственика на супермаркета.

За бившия инвестиционен банкер Хадад блокчейнът е "революция", тъй като замества могъщи играчи като Google или банките, които гарантират достоверността на съдържанието.

Благодарение на блокчейна не е необходимо да се минава през Google като централна база данни.

Според Хадад не трябва да се спира до сметките, тъй като блокчейнът предлага още много други възможности. Ако се включат и други хуманитарни организации, то в тази огромна база данни биха могли да се съхраняват и други процеси и по тях да се работи съвместно. Вместо множество малки парчета данни, чието съдържание е известно само на отделни организации, тогава би имало единен информационен масив и помощта би могла да се оказва по-ефективно и по-бързо.

Световната програма по прехраната иска да разшири използването на технологията до 500 000 бежанци. Целта е иновацията да се изпробва заедно с други неправителствени организации и агенции на ООН и да се разпространи до повече страни.

Салех не знае какво точно се случва на касата, но и не я интересува. В началото се е притеснявала, че скенерът може да повреди очите й, но вече възприема този начин на плащане като практичен и много удобен.

За покупките си тя е платила 44,61 йордански динара - малко повече от планираното.

Синът й окача две напълнени торби на дръжките на колелото си. Малки момчета с дървени колички предлагат да отнесат останалите й покупки срещу няколко монети до ламаринената барака, където живее семейството. Тя обаче предпочита да спести парите за следващото пазаруване в свръхмодерния супермаркет. Сбогува се любезно и понася сама торбите през прашната пустиня на Йордания.

-----------------------------------

Този репортаж на Ана Гауто, публикуван във вестник "Ханделсблат" и цитиран от economic.bg., се появи в публичното пространство у нас само броени дни преди 27-та Годишна среща на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ в Йордания. Всъщност съвпадението е случайно. Но историята за бежанците, които плащат с ириса си, показва една голяма тенденция - за все по-мощното навлизане на дигитализацията в разплащанията.

Ще направят ли новите технологии излишни банките, какви са предизвикателствата пред тях и възможно ли е класическото банкиране да бъде изместено от услугите на финансовите технологични компании?

Този въпрос е на дневен ред пред всички банки, които, въпреки че предоставят много по-широк спектър от услуги, все пак трябва да следват тенденциите в развитието на технологиите.

"Банковият сектор никога не е преминавал през такава мащабна трансформация, като протичащата в момента. Процесът стана особено осезаем през последните години по три основни причини: променящите се клиентски модели на поведение, регулаторните изисквания и потенциалните нови играчи в лицето на финтех компаниите", каза Андреа Диаманти /на снимката/, директор Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране за ЦИЕ в УниКредит, който беше модератор на панел за иновациите по време на Годишната среща на ЕБВР. Сред предимствата на банките той посочи голямата клиентска база, изградените отношения и доверието, на което се радват. В полза на финтех компаниите пък е скоростта, с която могат да реализират една идея до продукт.

„Сега е моментът, в който добре установеният банков бизнес ще трябва да се справи с предизвикателството от навлизането на технологиите и да превърне дигитализацията във възможност, а не в заплаха", каза Диаманти. Според него внедряването на нови технологии не е новост, но появяването на повече конкуренция променя фокуса на бизнеса и вниманието към иновации. „Важно е те да се правят в диалог с клиента", коментира още Диаманти.

Той цитира данни, според които над 70% от американците под 35 г. и над 60% на възраст между 35 и 55 години биха купили продукт от технологична компания. „Това е тенденция, която може да се развие и в Европа", допълни Диаманти.

Според него банките не бива да гледат на финтех компаниите като заплаха, а напротив, трябва да работят заедно, за да предоставят по-добри услуги на клиентите.

„При иновациите е ключово улесняването на процесите. Важно е клиентите да получават бързи и качествени услуги, от които именно те имат нужда", допълни Джовани Лучини, директор Иновации и Търговска стратегия за ЦИЕ на УниКредит Булбанк, който също беше участник в панела. „Банкирането вече не е само предоставяне на услуги, а по-скоро консултантски бизнес. В него ние трябва да предоставяме на клиентите си услуги, все по-често не само в рамките на една държава", каза още Лучини.

През тази година УниКредит е направила първото си проучване на финтех компаниите в Централна и Източна Европа /ЦИЕ/. То показва, че периодът 2012-2016 е бил изключително силен за създаването на нови компании. По данни на Tracxn, в момента ЦИЕ е дом на повече от 600 финтех компании. Повече от половината работят в сегмента на трансакции и плащания или финансиране, докато 12% се занимават с инвестиции и управление на активи (платформи за търговия, анализ на лични финанси и др.) Останалите покриват широк сегмент от дейности, в това число криптовалути /60 компании/, проследяване на разходите, застраховки, управление на риска и превенция на измами.

Русия има най-големия дял финтех компании в ЦИЕ - 216, следвана от Турция - 101. В страните от ЕС в региона обаче отличник е България. У нac зaeтитe в тaзи дeйнocт фиpми ca 70, като страната ни е с дял от 12% от общия финтех пазар в региона. След България се нареждат Чexия /67/, Pyмъния /59/, Словакия /30/, Унгария /27/, Словения /15/, ce пocoчвa в дoĸлaдa.

Ocвeн чe е в тoп 3 пo бpoй нa финтex ĸoмпaниитe в ЦИЕ, имeннo бългapcĸo дpyжecтвo e ycпялo дa пpивлeчe нaй-гoлямo пo oбeм финaнcиpaнe пpeз изминaлaтa гoдинa.

B дoĸyмeнтa нe ce пocoчвa имeтo нa ĸoмпaнията, нo oт нeгo cтaвa яcнo, чe инвecтитopи ca влoжили 25 милиoнa eвpo във фиpмaтa, ĸoятo e зaeтa в cфepaтa нa финaнcoвитe ycлyги и yпpaвлeниeтo нa pиcĸa. Haд 20 милиoнa eвpo ca ycпeли дa пpивлeĸaт oщe двe дpyжecтвa oт Typция и Pycия.

Бългapия обаче cepиoзнo изocтaвa пo oтнoшeниe нa интepнeт бaнĸиpaнeтo. Cтpaнaтa ни e нa пocлeднo мяcтo в тoвa oтнoшeниe. Пo-дoбpe ce пpeдcтaвят дъpжaви ĸaтo Чехия, Турция и Cъpбия, където броят на потребителите на интернет банкови услуги се е удвоил от 2010 г. досега.

Използването на мобилни услуги надхвърля 100% (по повече от 1 абонамент на човек), докогато при интернет услугите проникването надхвърля 60%

Демографските тенденции в региона също подкрепят навлизането на дигиталните технологии. По-младите поколения, чиито представители са наричани милениали и поколение Z, представляват около 50% от населението в ЦИЕ. За сравнение, хората на възраст под 35 г. в Западна Европа са 40%.

Bъпpeĸи тoвa oбaчe зaпaднитe cтpaни нa Cтapия ĸoнтинeнт дъpжaт 91 нa cтo oт пaзapa, пpи пoд 9 нa cтo зa ЦИE.

„Доброто проникване на мобилните и онлайн услугите, демографските тенденции и бързото развитие на дигиталните услуги правят региона добра среда за извличане на най-доброто от дигиталното банкиране и внедряването му в традиционния макро и банков анализ", каза Матео Фераци, координатор Стратегически и корпоративни прогнози в УниКредит за ЦИЕ.

Регионът на ЦИЕ е идеална тестова среда за новите дигитални и IT решения, благодарение на бързото възприемане на иновативните идеи, категорични са експертите на Уникредит.

„Целта ни е по-нататъшна консолидация на нашата силна лидерска позиция в региона чрез органичен растеж на приходите и клиентската ни база. Това ще бъде постигнато основно благодарение на дигиталните технологии и иновациите, както и по-ефективното управление на риска и разходите", каза Карло Вивалди, директор на УниКредит за ЦИЕ.

„Дигитализацията не е нова тема, но сме сигурни, че трябва да бъде погледната през перспективата на ЦИЕ и пълният й потенциал да бъде разкрит, особено в банковия сектор. Нашата уникална клонова мрежа в региона е отлична възможност да съчетаем настоящата финансова и пазарна среда в страните от ЦИЕ с напълно разработено дигитално банкиране", коментира Андреа Диаманти, директор Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране за ЦИЕ на УниКредит.

Монитор

„Икономист" ни постави на 49-о място по свобода на словото. България е на 49-о място от 167 държави по свобода на словото в проучването на „Икономист" за индекса на демокрация през 2017 г.

Класацията е част от годишния доклад на „Разузнавателния отдел на Икономист" (EIU), за нивото на демокрация в света и реално ни поставя с цели 62 места по-напред от предизвикалите скандали дори в парламента рейтинги на „Репортери без граници". EIU е част от „Икономист груп". Световноизвестната британска компания освен едноименното списание поддържа и въпросното специално аналитично звено, провеждащо разнообразни проучвания и анализи, които се използват не само от правителствени и международни организации, а и служат за ориентир на големи бизнес инвеститори.

В ежегодния доклад на EIU за „индекса на демокрацията" през 2017 г.  специално внимание е обърнато на заплахите пред свободата на словото.

Иначе въпросният индекс, който се изготвя от 12 години насам, е обект на сериозно изследване и обективен анализ по 60 обективни показателя. В него България е на 47-мо място, което е устойчиво в сравнение с предходни години и е една от водещите позиции за региона Източна Европа. Отделна глава е посветена на „свободата на словото", тъй като според изследователите през последната година в световен план има сериозни заплахи срещу нея, а това е един от основните показатели, по които се изчислява и индексът на демокрацията. Направено е паралелно проучване, което показва, че има сериозни разминавания в класацията за индекса на демокрацията и подредбата по свобода на словото. В нашия случай разликата е едва 2 места, като България попада в графата „отчасти свободна" заедно с още над 30 държави. Направени са задълбочени анализи върху речта на омразата, разпространението на фалшиви новини и най-вече намесата на властите по отношение на работата на медиите. В регион Европа специално внимание е обърнато на Турция, Унгария, Сърбия и Малта.

Особено внимание на престижното проучване обърна Емил Кошлуков.

В профила си във „Фейсбук" програмният директор на БНТ публикува доклада, придружен с коментар. „Сега пускам тук класацията им за свобода на словото, с ясна методика и източници. Не сме цъфнали, но се вижда разликата между сериозно изследване и другото, което, меко казано, е доста субективно и непрофесионално. Това не е публикувано, защото по-лесно е да лепим етикети, вместо да четем", гласи част от коментара на Кошлуков. Множеството коментирали публикацията му също правят паралел с манипулативната класация на „Репортери без граници", в която България е поставена на 111 място от 180 държави. Разликата е, че проучването на EIU е направено на база обективни показатели, тъй като целта му е да даде полезна информация на инвеститори и правителствени организации, докато класацията на НПО-то е направена на база анекти „за усещане за свобода на словото" от журналисти в тези страни. Анкетите обаче са анонимни и не е ясно на какъв принцип се подбират хората, които ги попълват.

Макар и проучването на EIU да ни поставя по-скоро в стабилния център, но все пак да не представлява особен повод за гордост, въпросният доклад позорно беше укрит от медиите от Фабриката за фалшиви новини. Изданията около кръга „Капитал" на олигарха Иво Прокопиев и присъдружните им сайтове, също финансирани от престъпно забогатели с помощта на Иван Костов бизнесмени, упорито тиражират проучването на „Репортери без граници".

Причината е, че техни служители имат сериозно влияние в това НПО и на практика диктуват информацията, свързана с България, която се помества в докладите на „Репортери без граници". Доказателство за това е, че в последния доклад бе поместена фалшивата новина, че депутатът и наш издател Делян Пеевски има монопол върху разпространението на печатни медии. Лъжа, която е лесно проверима в публичните регистри у нас и поради тази причина се тиражира единствено от медиите от Фабриката за фалшиви новини, които не разчитат на истината, а на съмнително финансиране от олигархичните си благодетели.

Именно затова авторитетното проучване на „Икономист" позорно бе укрито от медии като „Капитал", „Клуб ЗЕТ" и „Медиапул" - тъй като компрометира опорните им точки за това колко ужасна е медийната среда в България и как вина за това има Пеевски.

Медийната среда у нас наистина не е в цветущо сътояние. В България има крещяща нужда да се даде публичност кои са истинските собственици на медиите, как се финансират те и колко са зависими от бюджетни средства, еврофондове или грантове от чуждестранни фондации. Поради тази причина Издателската група „Телеграф медиа", притежавана от Делян Пеевски, инициира кампания за прозрачност в собствеността и финансирането на медиите в България.

Еврокомисар пристига в София заради закона „Макрон". В понеделник у нас ще пристигне европейският комисар по транспорта Виолета Булц. Тя ще се срещне с премиера Бойко Борисов и ресорния министър Ивайло Московски относно европейското законодателство за мобилност, обяви самият Московски пред журналисти в Пловдив.

По отношение на пакета „Мобилност", известен още като закона „Макрон", и предстоящите протести на автомобилните превозвачи министър Московски обясни, че позицията на държавата от самото начало е била твърда и категорична и в момента има безпрецедентна подкрепа от всички държавни институции в защита на българските превозвачи.

„Премиерът Бойко Борисов, който е персонално ангажиран с темата, вчера е провел необходимите разговори с канцлера на Германия Ангела Меркел и президента на Франция Еманюел Макрон, а утре му предстои нов разговор с френския президент по темата", коментира още Ивайло Московски.

Припомняме, че на 17 май превозвачите ще окупират столицата с тирове и автобуси по време на срещата на високо равнище ЕС - Западни Балкани.  От бранша се обявиха против предложения от Европейската комисия пакет за мобилност, които предвижда шофьорите да се прибират до родното си място на всеки три седмици; след третия ден в страна от ЕС да получават колкото са ставките в съответната държава; също така да нощуват в места за настаняване, а не в кабините на камионите, които са оборудвани за целта. Според превозвачите това ще доведе до фалит на голяма част от фирмите в бранша.

На 11 май парламентът единодушно прие решение по повод предлаганото европейско законодателство. С него депутатите задължават Министерския съвет да подкрепи исканията на българските превозвачи и да защити интересите им. По-рано през седмицата премиерът Бойко Борисов се срещна с представители на всички браншови организации, на която пое ангажимент да защити интересите им.