Сега

Правителството готви облекчения за купуване на земя от чужденци. Правителството се готви да отслаби ограниченията върху продажбата на българска земеделска земя на чужденци. Министерството на икономиката планира законодателни промени, с които да се разреши на компании от ЕС, получили сертификати за инвеститор от родната агенция по инвестициите, да купуват ниви. Условието е предварително да дадат съгласието си, че могат да ги изгубят, ако не изпълнят поетите инвестиционни ангажименти в 3-годишен срок.

Това стана ясно от изслушване на икономическия министър Емил Караниколов, повикан в парламента по искане на депутатите от ГЕРБ. Като част от кампанията за популяризиране на успехите на кабинета в първата година на управлението му той трябваше да отговаря на въпроси за актуалното състояние на бизнес климата в България. Изслушването бе предавано пряко по обществените медии.

Продажбата на земя е една от мерките, които според Караниколов ще засилят интереса на чуждестранните инвеститори към нашата страна. Министърът се аргументира с опита на съседни държави, но не посочи конкретни примери. "Трябва да видим съседните ни държави. Някои от тях, разбира се, не са в ЕС, но дават дори безплатно земя за потенциални инвеститори. Земеделската земя, ще кажете, е страшен проблем. Добре, защо да не даваме земеделска земя, да продаваме" каза министърът. Той подчерта, че съответното законодателно предложение ще бъде внесено съвсем скоро. Идеята чужденците да връщат земите, ако не изпълнят инвестиционните си обещания, може да бъде приложена само ако те купуват общински или държавни земи. Това няма как да се случи при сделки с частни лица.

Спорът за продажба на земеделска земя у нас върви още от приемането на страната ни в ЕС. В момента за придобиването й се изисква уседналост от 5 години. Правилото беше въведено през 2014 г. През миналата година земеделското министерство поиска това изискване да отпадне. Причината беше, че Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България заради нарушение на правилата за свободно движение на стоки, капитали и хора в ЕС. Предложението провокира остри политически реакции и правилото за уседналост остана въпреки заплахата от сериозни финансови санкции. В края на миналата година от земеделското министерство обявиха, че ще предложат изцяло нов кодекс за поземлените отношения в страната, който трябва да бъде готов до есента на тази година.

Въпросът за привличане на повече чуждестранни инвестиции беше повдигнат от депутати от БСП и ДПС, които посочиха, че обемът им спада, и поискаха да разберат какви мерки взема правителството. Караниколов отказа да признае, че инвестициите трайно намаляват. По думите му имало "различни справки" - преди два месеца данните показвали, че през 2017 г. имало ръст с над 35% в сравнение с 2016 г., ала преди 3 седмици излязла друга информация - около 5% по-малко, отколкото през 2016 г. Той призова да се изчакат окончателните данни.

Караниколов се опита да изкара спадащите инвестиции като добра новина. Потокът на инвестициите отразявал оперативни финансови трансакции, включително извън България - например парите, с които местните предприятия изплащали заеми в чужбина или дивиденти на компанията майка. "В този смисъл дори при по-висок размер на преките чуждестранни инвестиции може да се наблюдава отрицателен размер на показателя", заключи министърът. И се похвали, че "отчитаме тенденции на повишаване на инвеститорския интерес, особено в производството и високотехнологичните услуги". По негови данни общо предвидените инвестиции през първата година от мандата на правителството били за 800 милиона евро и щели да доведат до откриването на 3500 работни места.

Отговорите на Караниколов не задоволиха опозицията, според която правителството не прави достатъчно, за да намали разликата в икономическото развитие между България и останалите членове на ЕС. "Седнете ключовите министри и направете една инвестиционна програма чрез публично-частно партньорство. Може да се движим правилно, но това движение е толкова бавно, че в края на мандата ще отчетете по-голяма разлика в сравнение с Румъния и другите страни", предупреди соцдепутатът Румен Гечев.

От ГЕРБ обаче констатираха, че министърът представил "доста обнадеждаваща картина". "Не слушайте опозицията. Те са способни на бялото да кажат черно. Не разбирам как може при най-висок икономически растеж в Централна и Източна Европа да кажеш от тази трибуна, че нещата са трагедия", заяви Делян Добрев, който оглавяваше икономическото ведомство в първия кабинет "Борисов". Но препоръча, че "тези отлични показатели не бива да успокояват", и поиска мерки за ускоряване на растежа.

Резултати

През 2017 г. в българската икономика са привлечени 901.9 млн. евро чужди капитали, което в сравнение с 2016 г. е с 241.7 млн. евро повече, сочат предварителните данни на БНБ. Въпреки положителния тренд размерът на чуждите инвестиции е далеч от нивото им през 2014 и 2015 г., когато бяха отчетени съответно над 1.1 млрд. и 2.4 млрд. евро. При това ръстът през 2017 г. се дължи основно на повечето заеми, които са поели българските подразделения на чуждите инвеститори - такива са над половината от привлечените капитали - 482 млн. евро. 2018 г. също започна слабо за преките чужди инвестиции. За първите два месеца те са 204 млн. евро. Това е със 148 млн. евро по-малко от същия период на миналата година. По-голямата част от тях - 191.6 млн. евро, са заеми, предоставени от компаниите майки, които после българските дружества трябва да връщат. Привлеченият дялов капитал, който е най-сигурното проявление на дългосрочно инвестиционно намерение, е едва 13.4 млн. евро.

София и ЕК ще търсят компромис за европравилата за мобилност. Европейските правила за мобилност, които предизвикаха недоволството на българските транспортни фирми, не целят да ги ощетят, заяви ръководителят на представителството на ЕК в България Огнян Златев, цитиран от БНР. Той поясни, че компромисен вариант ще се търси следващата седмица, когато у нас ще пристигне еврокомисарят по транспорта Виолета Булц. Златев не се ангажира какъв компромис може да се направи и докъде е склонна държавата ни да отстъпи пред предложените мерки - шофьорите да се прибират по родните си места на всеки три седмици, да спят извън кабините и др., както е заложено в пакета "Мобилност", който предстои да бъде одобрен от Европарламента. "Изходните позиции ги знаем, но да видим в самия разговор как ще протекат нещата", каза още той. От българския транспортен бранш вече обявиха, че ще протестират в София по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани.

Въпроса за европейските правила за мобилност е обсъдил българският премиер Бойко Борисов с германския канцлер Ангела Меркел и с френския президент Еманюел Макрон в град Аахен, съобщиха от правителствената пресслужба. Те присъстваха на церемонията по връчването на престижната награда "Карл Велики" на Макрон. Борисов изтъкнал, че страната ни ще губи 16 млрд. лева годишно, ако европредложенията бъдат приети. Канцлерът Меркел изразила разбиране за притесненията на българската страна и посочила, че трябва да се намери приемливо решение за всички държави в ЕС. Френският президент Еманюел Макрон пък се ангажирал да се чуят по телефона, за да обсъдят темата.

Двигател на промените в транспортния сектор е Франция и затова предложението е известно като закона "Макрон". Той има подкрепата на Германия, Австрия и Италия. Макрон и Борисов обсъждаха въпроса през август м.г., когато френският президент беше на визита във Варна. Тогава българският министър-председател Борисов изрази готовност България да подкрепи плановете на френския президент Еманюел Макрон за затягане на европейските правила по отношение на т.нар. командировани работници от по-бедните страни на ЕС. В сряда обаче правителството обяви, че подкрепя исканията на българските превозвачи за отхвърляне на спорните промени. Срещу тях също са Полша, Румъния, Словения, Хърватия, Унгария и Литва.

Среща

В Аахен премиерът Бойко Борисов разговаря и с управителя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, съобщиха от правителствената пресслужба. Двамата са обсъдили готовността на България за членство в еврозоната, като по време на срещата били отбелязани добрите макроикономически, фискални и финансови показатели на страната. Изтъкнато било също отличното сътрудничество между ЕЦБ, Министерството на финансите и БНБ.

Капитал

1 година правителство: активни навън, превзети отвътре. Когато ГЕРБ спечели предизвиканите от нея извънредни парламентарни избори през март миналата година, ключовата дума, с която Борисов влезе в третия си управленски мандат, беше "стабилност". Тъй като на България предстоеше председателството на Съвета на Европейския съюз, той се беше подготвил да влезе в ролята и на "международен фактор", но пред него нямаше много опции за сглобяване на кабинет.

За разлика от предишния мандат, когато Реформаторският блок придаваше европейска легитимност на управлението му, единствената възможност в сегашното Народно събрание бяха националистите с популисткото си говорене и антиевропейската риторика. За призивите за "стабилност" имаше и още една причина. ГЕРБ отново победи БСП, но разликата този път беше само 5% (15 депутати). Освен сериозното присъствие на социалистите в парламента в сравнение с предишните му два мандата Борисов се сдоби и с още един сериозен политически опонент - президентът Румен Радев. "Залогът ни е държавата. Всичко, което е добро като предложния от опозицията, ще бъде приемано. Аз съм за мир и стабилност", каза смирено лидерът на ГЕРБ малко след като партията му спечели вота.

Външна активност

Година след началото на третия мандат на Борисов оценките на повечето от анализаторите за управлението му са сходни. Те отчитат постижения на терена на проевропейската външна политика - пробивът в отношенията с Република Македония с подписването на Договора за добросъседство и приятелство, превърнатата в приоритет на българското председателство тема за евроинтеграцията на Западните Балкани и активната посредническа роля на Борисов между ЕС и турския президент Реджеп Ердоган. Но виждат в действията на правителството и втори план по отношение на Русия. "Докато на Балканите действаме заедно с партньорите и от името на ЕС, към Москва експериментираме със сепаративни действия, целта на които е спорна и неясна. Случаят "Скрипал" ни направи изолирано малцинство в ЕС. Сгрешена е цялостната идея, че с Русия ще постигнем по-добри условия по икономически проекти, като се самоизолираме в ЕС", казва политологът Даниел Смилов пред "Дневник".

Плюс за третия кабинет на Борисов е и относителната икономическа стабилност - резултат по-скоро от благоприятната международна конюнктура, отколкото заслуга на правителството. За разлика от двата му предходни кабинета, при този пари в държавата има. Заради икономическия ръст и съживяването на пазара на труда в последните години приходите в бюджета растат. Няма и кризи, подобни на тази с КТБ. Това прави и задачата на финансовия министър по-лесна - хем бюджетът да не е на дефицит и да не се поемат нови дългове, хем да планира повече разходи като увеличението на заплатите на учители, полицаи, военни и на част от държавната администрация (представляващи и големи електорални групи). Засега управляващите спазват и обещанието си да не пипат основни данъчни ставки, но за сметка на това косвено влияят върху разходите на бизнеса, като вдигат минималните осигурителни прагове.

Вътрешно превземане

Във вътрешен план обаче Борисов запазва стила си на бизнес договорености и олигархични зависимости. За разлика от предишното му управление, когато ДПС упражняваше влиянието си предимно зад кадър, сега за тази цел откровено използва квотата на "Атака" във властта. Чрез сочения за близък до движението министър на икономиката Емил Караниколов правителството се опита да овладее оръжейното дружество "Дунарит", а зад този опит прозираха интересите на депутата от ДПС Делян Пеевски. ГЕРБ подкрепи внесения от него и още двама депутати от ДПС закон за КТБ, а вестниците на Пеевски и и контролираните от него медии продължиха да се държат като говорители на правителството. Покрай вота на недоверие на БСП Борисов получи и директна подкрепа от почетния председател на движението Ахмед Доган, който в новогодишното си слово пред партийния актив заяви, че управлението му няма алтернатива.

Разногласията и скандалите в редиците на "Обединените патриоти" пък се компенсират от подкрепата на депутатите от партията на Веселин Марешки "Воля".

В сравнение с боязливия подход в предишните два мандата третото правителство на Борисов въпреки гражданските протести прокара отдавна настояваните спорни поправки за управлението на Националния парк "Пирин" - с оправданието за натиск на националистите. Със същия мотив беше отменена и ратификацията на Истанбулската конвенция, подписана от 45 държави - членки на Съвета на Европа, с изключение на Азербайджан и Русия.

Идеологията на "здравата ръка"

"Управлението има успех в прокарването на своята идеология. Не знам дали хората я долавят, но то има идеология, която либерално настроените хора наричат идеология на "здравата ръка". Това е управление на меката сила. То иска да каже: "Прекалено много залитнахме по върховенството на закона с всички тези либерални, западни неща, дайте да стъпим по-здраво и да управляваме не толкова според буквата на закона, а според една логика от типа на всекиго по нещо", казва политологът от "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. Неотдавна с аргумента, че ще водят борба с корупцията, управляващите създадоха още един инструмент за налагането на тази идеология - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Първото й изпълнение със зрелищния арест на кмета на столичния квартал "Младост" Десислава Иванчева обаче предизвика повече съмнения, че този орган може се използва за разчистване на сметки и разправа с опоненти, отколкото за реална борба с корупцията. А дадените му големи правомощия в колаборация с управляваната от Сотир Цацаров прокуратура - да го превърнат в бухалка за разправа с неудобните на властта.

На камък с БСП и президента

"Засега това правителство успява да приобщава и да завзема всички сектори, но удря на камък с БСП и с президента Румен Радев", смята Първан Симеонов. Факт е, че за една година социалистите успяха на няколко пъти да предизвикат трусове около ГЕРБ в парламента. Първо провокираха скандала с роднинските назначения в Хасково, заради който депутатът от ГЕРБ Делян Добрев замалко не напусна Народното събрание. След това обаче успяха да свалят председателя на парламента Димитър Главчев.

Най-серозното разклащане на управляващите обаче беше скандалът около продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ на "Инерком" ЕООД, притежавана от никому неизвестната Гинка Върбакова. Ако сделката не беше спряна (засега), можеше да коства оставката на правителството. И докато от ГЕРБ се опитват да "овладяват" опозиционните удари на БСП, като вадят компрометиращи неща от миналото на лидера Корнелия Нинова или роднински назначения на червени кметове, то засега не намират начин да противодействат на президента Румен Радев и на неудобните въпроси, които той публично поставя. Като например имал ли е Борисов и продължава ли да има общи бизнес интереси с Пеевски.

Предизвикателствата

Първан Симеонов вижда няколко предизвикателства пред управлението. Едното е свързано със заявката за кандидатстване за еврозоната и въвеждането на еврото. "Българите се страхуват от приемането на еврото и при последното ни проучване през април по-голямата част от анкетираните казват, че се противопоставят на идеята. Това е проблем, защото ще бъде един от случаите, в които управляващите ще трябва да вървят срещу общественото мнение, а няма доказателства, че те го могат", казва той. Друго предизвикателство според него може да се окаже близката дистанция между ГЕРБ и БСП. Според социологическите сондажи тя се запазва засега в рамките на 3-4%, но бавно ерозира.

"Управляващите си мислят, че когато данните за икономиката са добре и има международно напрежение, хората ще продължат да се страхуват от резки движения. Но вече ясно се вижда, че отдолу има раздразнение от това, че ГЕРБ престояват във властта, без да се е появява някой да проветри сцената. И това обществено раздразнение може да избива в наглед дребни неща и да ескалира бързо. При Румен Радев данните изглеждаха безметежно 2 към 1 в полза на Цецка Цачева и изведнъж един непознат човек стана президент", коментира политологът и добавя, че може да се прояви на предстоящите догодина местни избори.

Според Даниел Смилов трусове могат да дойдат и от неясната роля на ДПС в управлението: "В лично качество и чрез медиите си Доган и Пеевски подкрепят Борисов, но тъй като очевидно не става дума за идеологически причини за тази подкрепа, тя би трябвало да е обоснована от лични и непрозрачни за обществото мотиви, които свеждат до минимум предвидимостта".

Комисията за ЧЕЗ приключи работа, без да даде отговор на въпросите. Приключи дейността на специално създадената временна парламентарна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на CEZ в България. След два месеца работа обаче конкретните резултати са малко и почти не се различават от известното досега. Няма и отговор на най-важните въпроси - кой дава парите на "Инерком България" и стои ли някой зад собственика на фирмата Гинка Върбакова. Всичко това даде основание на Рамадан Аталай от ДПС да определи комисията, на която е член, като безсмислена.

Все пак при доклада за дейността си временният парламентарен орган одобри проект на решение, което да бъде гласувано в пленарната зала. Съответните мерки обаче няма да имат никакво отражение върху сделката, която в момента е в процес на одобрение от Комисията за защита на конкуренцията.

Какво се предлага

Записано е например, че до една година Министерският съвет трябва да извърши задълбочен анализ относно изпълнението на заложените цели в Стратегията за приватизация на електроразпрделителните дружества от 2003 г. Обект на този анализ трябва да бъдат постигнатите технически, икономически и социални параметри, но в действителност данните са налице и сега. Инвестициите в мрежата са видими и имат ясни измерения, тъй като са одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Постъпленията за държавата от приватизацията пък са малко над 661 млн. лв., а прекъсвания на тока почти няма.

Като друг ангажимент на правителството се предлага включването на активите на електроразпределителните предприятия в списъка на стратегическите обекти със значение за националната сигурност. Сега единствено мрежата на Електроенегийния системен оператор се категоризира като такава.

След дъжд качулка

Една от точките в решението на временната комисия засяга дейността на службите за сигурност. Те ще трябва да представят детайлен анализ на действията си около продажбата на дружествата на CEZ в България, в който да посочат кога и как са информирали компетентните органи на изпълнителната власт. Въпросният анализ трябва да бъде представен в парламентарната комисия за контрол над службите и специалните разузнавателни средства.

Депутатите също така искат БНБ да предостави на Народното събрание информация от всички банки за отношенията им с "Инерком България", макар да е ясно, че тази информация би била вече неактуална.

Стандарт

Симеонов напипа болно място с хазарта. Не е ли интересно, че вместо човек от опозицията, Валери Симеонов от управляващата коалиция се зае с битка, срещу вредата от вихрещия се в страната хазарт и неговата реклама? Битката му е благородна и повече от навременна, защото той ясно назовава един сериозен, засягащ обществото проблем. "Хазартът е патологично разстройство, той е болест. Най-болната държава е България. 3% от БВП е от хазарт. Дали това е нормално? Това е пандемия. По този начин възпитаваме децата, а и българите като цяло, че не е нужно да се трудят и образоват, а ще печелят търкайки картончета. Това ли трябва да е формулата за успех на нашия народ? Това е деморализация на нацията".

По-добре не може и да се каже, че хазартът е болест е световно известен факт, описал го е още Достоевски в своя роман "Картоиграчът". Аз лично съм свидетел на печален пример- синът на мой приятел се разболя от тази болест, не можеше да излезе от казината, като губеше пари изнасяше от вкъщи каквото намери- цветен телевизор, техника, вещи, които продаваше. Когато задлъжня с огромни пари, а в казината охотно му услужваха със заеми, домът му беше посетен от мутри. Изплашен, баща му продаде апартамента, за да се издължи дълговете на сина му и семейството се изнесе при сестра му. Синът му никога не се оправи, лежа даже и в затвора, а бащата, така и умря, болен, беден и дълбоко нещастен.

Прав е Валери Симеонов, че към хазарта посягат главно най-бедните. Не заради удоволствието, те посягат с надеждата, че може да им дойде късмета, да спечелят, да изплатят дълговете си и да им останат и за лекарства и да посрещнат и други насъщни нужди. Но към хазарта посягат и младите, привлечени от обещанията за бърза и лесна печалба.

Хазартът е като наркотик, когато човек е хазартно зависим, той е готов на всичко за да си набави пари да играе. Не само на кражба, но дори на убийство.

Примерите на са малко. На 2 март 2007 г. пристрастеният към хазарт ученик Димитър Кънчев от столичния квартал „Гео Милев" прави опит да открадне от баща си неговия пистолет и да го продаде, за да изплати дълговете си. Баща му го вижда, избухва скандал, ученикът го застрелва, после и мащехата, а накрая с нож прерязва гърлото на 4-годишното си братче.

На 7 януари 2010 г. 28-годишният Георги Серафимов от Исперих се самоубива след като е проиграл и последните си пари в казино в родния си град. На 25 октомври 2013 г. съдът в Разград осъди на 25 г. затвор Алпер Хасан от с. Йонково за жестокото убийство на Румяна Генчева заради чифт златни обици и златна гривна. Хасан затънал в дългове заради хазарт и примамил в апартамента си жената, удушил я е и после изгорил тялото й с бензин.

Затова и много страни в света ограничават и контролират хазарта.

В САЩ няма казина в Ню Йорк. Лас Вегас е разположен в пустинята на стотици километри от Лос Анжелес. И понеже казината служат за лесно правене на пари и привличат организираната престъпност, в САЩ кандидатите да откриват казина се преглеждат под лупа. А в страни като Русия, Турция, Полша, Израел и други хазартът и залаганията изобщо са забранени.

България обаче е рай за хазарта. И защо не?

Това е бизнес без никакъв риск, той не произвежда никакви материални блага.

Бизнес, който наема минимално работна ръка, не изисква инвестиции в ноу хау, суровини, качествен контрол върху произведената стоки, транспорт, високо специализирани кадри, пазарни проучвания и ред други.

При това благодарение на мощното лоби хазартният бизнес у нас плаща завидно ниски данъци. За сравнение, при годишен оборот от 3.5 млрд. лева годишно цигарената индустрия е платила през 2017 г. почти 3 млрд. лева като акцизи и ДДС, докато при годишен оборот от близо 3 млрд. лв., хазартната индустрия е платила през 2016 г. само 177 млн. лв.

Затова и България, най- бедната страна в Европа е на първо място по големина на хазартния пазар. Най- тежкото престъпление, според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрация, за което носят отговорност и политическите елити, е възможността за масирана реклама към хазарта. И дава пример- бюджетът за реклама на хазарт за 2017г. е с 67% по-голям от 2016 г. У нас хазарт предлагат над 800 игрални зали и десетки казина и бинго зали. Хиляди сайтове за онлайн залагания, много от тях нелегални и извън контрола на Държавната комисия за хазарта, са пряко ориентирани към българския пазар.

Защо в България са разрешени толкова много казина и игрални зали, включително в жилищни кооперации ?

Ползван ли е чужд опит по отношение на регламентирането на дейността на казината и игралните домове?

Има ли криминално проявени лица, личности свързани с организираната престъпност, които притежават казина ? Колко от разкритите кражби и обири са извършени от пристрастени към хазарта лица? Правени ли са акции от службите за проверки на такива казина? Има ли отнети лицензи ? Отпускат ли кредити на клиенти, по време на посещения и залагане? Спазват ли се възрастови ограничения? Защо трябва да работят 24 часа ? Това са въпроси, които трябва да се дискутират, включително и в парламента, да получат отговор и да се пристъпи към сериозни регулации и необходимите ограничения на хазартния бизнес, за да не се стига трагични пристрастявания, които да вкарват в дългове млади мъже и разбиват семейства и да водят до тежки престъпления.

Искат бърза сеч на горите, засегнати от корояди. Областният управител на Кърджали Никола Чанев настоя да бъдат локализирани участъците, засегнати от корояда в близост до населени места и да се пристъпи към незабавна сеч. Това стана ясно на работна среща с директорите на Горските стопанства в Кърджалийско, РДГ и РД „ПБЗН" във връзка със защитата от пожари през пролетно-летния сезон. В разговорите участва и заместник-директорът на ЮЦДП Смолян Ивайло Исаев.

Всички Горски стопанства са изготвили списъци на землищата с най-големи количества повредена дървесина, които са съгласувани с Районните противопожарни служби. Най-силно засегнатите терени са в Джебелско и Кърджалийско, сочат справките.

На територията на ДГС Крумовград и ДГС Кирково няма застрашени населени места в опасна близост до площи, засегнати от корояда. На срещата бяха набелязани проблеми, свързани със състоянието на пътищата, почистването на просеките, достъпа на техниката, стопанисването на общинските и частните гори.

Монитор

Жп отсечките ни влизат в "пътя на коприната". Като продължение на "пътя на коприната" от Китай предстои да се изгради двойна жп линия за скоростен влак между Одрин и Истанбул, с идеята да продължи през Пловдив до София.

Това съобщи областният управител на Одрин Гюнай Йоздемир пред представители на български медии, цитиран от БТА.

Гюнай Йоздемир определи Пловдив като важен за Одрин предвид логистичната позиция, която има по отношение на автомобилния и жп транспорт. За целта с приоритет ще се развива жп гарата на граничния пункт Капъкуле, за да може да поддържа трафика и на скоростните влакове, и на товарните. Линиите ще се триблират, тъй като товарните ще се изведат за движение по отделна линия, обясни областният управител.

С пари от бюджета и еврофондовете през последните години се обновява жп линията от столицата до Свиленград.

По отношение на огромните опашки от ТИР-ве по границите Гюнай Йоздемир каза, че за да се справят с този проблем, ще трябва да се изчака разширяването на инфраструктурата на граничния пункт, а за в бъдеще - превозът на товари да се пренасочи по жп линиите. За това вече има направени постъпки в двустранните разговори между двете държави на ниво министри, уточни Йоздемир.

Килограм розов цвят тръгна от 2,20 лв. в пазарджишко. Килограм розов цвят се изкупува за 2,20 лв., но има и пунктове, където дават по 2,80-3.00 лева в зависимост от качеството на ароматното цвете, съобщиха производители на маслодайна роза от Брацигово и Стрелча в пазарджишка област.

Падналите дъждове през последните седмици са оказали благоприятно влияние върху насажденията с рози, като са спомогнали за запазването на по-висок процент маслодайност в цвета. И  в Стрелча, и в Брацигово  отглеждането на маслодайна роза е поминък на цели семейства, които се прехранват по този начин, грижейки се за огромни градини.

Според запознати по-високата цена тази години се обуславя главно от по-високото качество на продукцията тази година. Според розопроизводителите, средният добив тази година е около 380-400 кг./дка.

За производството на един килограм розово масло са необходими 3 000 килограма розов цвят, чиято изкупна цена в момента в Европа е около 6000 евро за килограм. Основните пазари на българско розово масло са Франция, САЩ, Япония и Южна Корея.