Сега

Само за лихви по заеми бюджетът плаща по 120 млн. лева месечно. От началото на годината бюджетът е платил цели 371 млн. лева за лихви по различни заеми на държавата. Това става ясно от данните на Министерството на финансите към 31 март. На практика това означава, че заради дълговото бреме всеки месец над 120 милиона лева от парите на данъкоплатците отиват за лихвени плащания. За сравнение - всички приходи от мита и митнически такси, които държавата очаква да получи за цялата 2018 г., са 190 млн. лева.

Тези данни ясно показват защо е важно държавата да спазва финансова дисциплина и да не затъва в борчове. България е сред отличниците в ЕС по ниска задлъжнялост, но дори сумите, които отиват само за лихви, са впечатляващо големи.

Лихвените плащания са големи, но още по-големи са вноските по самите задължения на държавата. За трите месеца от началото на годината Министерството на финансите е погасило над милиард по вътрешни заеми - 1.02 млрд. лева по държавни ценни книжа, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит. Други 31.7 млн. лева са платени по стари ДЦК, пуснати за финансиране на структурната реформа.

Вноските по задължения към външни кредитори са по-малки. Правителството е изплатило и 32 млн. лева на Германия по старо двустранно споразумение в рамките на Парижкия клуб. На Световната банка сме издължили 19.7 млн. лева, а по държавни инвестиционни заеми (МФ не уточнява кои са те) са погасени 13.5 млн. лева.

Информацията на МФ за изпълнението на бюджета за първото тримесечие разкрива, че за поредна година капиталовите разходи изостават драматично. За първите три месеца държавата е инвестирала едва 132.9 млн. лева, което е 5.6% от плана за годината. Това означава, че средствата, планирани за важни проекти, просто не се оползотворяват. Подобно изоставане имаше и в предните две години, като една от причините е, че закъснява усвояването на еврофондовете. Когато се изпълняват проекти със средства от ЕС - например изграждане на ВиК мрежа, на пътна отсечка или на депо за отпадъци, държавата задължително участва с процент съфинансиране. Данните за капиталовложенията за първото тримесечие на 2018 г. подсказват, че България все още не може да набере скорост с усвояването на европарите от "новия" програмен период 2014 - 2020 г., който всъщност вече е във втората си половина.

Инвестициите на държавата - под 133 млн. лева, изглеждат още по-невзрачни на фона на субсидиите, които бюджетът раздава. Разходите за помощи за първите три месеца са 189.6 млн. лева. Най-големият получател на субсидии е държавният холдинг БДЖ и по-точно дъщерното му дружество БДЖ - "Пътнически превози", на което са преведени 43.6 млн. лева. Парите се дават, защото влаковете возят с привилегии редица категории пътници - пенсионери, полицаи, военни, учещи, служители на железниците и техните половинки - и се налага хазната да доплаща разликата до редовната цена на билетите. Получател на едра субсидия е и другото голямо държавно жп предприятие - Националната компания "Железопътна инфраструктура". Сумата е 38 млн. лева. 8.6 млн. лева са отишли за "Български пощи", още едно държавно предприятие, което играе "социални функции", тъй като поддържа губещи клонове и праща пощальони и в малки селища. 49 млн. лв. са субсидиите, които е изплатил Фонд "Земеделие".

България е усвоила 0.82% от европарите за чист въздух. Въпреки широко декларираната "борба" на правителството с мръсния въздух се оказва, че България не може да усвои почти никакви европейски средства, насочени към подобряването на околната среда. Справка на в. "Сега" показа, че страната ни е усвоила точно 0.82% от парите, предвидени за справяне с проблема с мръсния въздух по програма "Околна среда".

Най-голям е проблемът, свързан с разработване и актуализация на общинските програми за качеството на въздуха, което в момента изостава, показват данните на системата за отчет на парите по европейските програми. Бюджетът по мярката за чист въздух е над 115 млн. лв., но България очевидно не бърза да ги получи. Сходна е и ситуацията с друг наболял проблем - оказва се, че страната ни е усвоила едва 2.61% от общо над 153 млн. лв., предвидени за превенция и управление на риска от наводнения и свлачища.

Мерките за борба с мръсния въздух и превенцията на наводнения и свлачища неведнъж са били изтъквани като приоритети от правителството. В София обаче борбата с мръсния въздух изглежда обречена. Идеята за пускането на "зелен билет" в дните с голямо запрашаване на практика претърпя провал, защото системата сработи само един-единствен път. Не е имало и случаи на ограничения при паркирането, които да допринесат гражданите да дишат по-леко. Мръсният въздух на няколко пъти изкарва на улицата недоволни граждани. Един от последните протести беше на жителите от кв. "Красна поляна", които през зимата и по-студените месеци "падат жертва" на тежко замърсяване заради горенето на всякакви материали като гуми, дрехи, пластмаса и др. в околните ромски махали.

Риск

"Околна среда" е една от най-рисковите европейски програми и е втората след "Морско дело и рибарство" (0.63%), по която изплатените суми са критично малко. Разплатените суми по нея са едва 6.83% при общ бюджет от над 2.9 млрд. лв. Освен за чист въздух и превенция на свлачища, пари по програмата има и за сектор "Води", "Натура и биоразнообразие и отпадъци".

Капитал

Пътища 2.0 - какво се строи сега и какво предстои. След известен застой между края на стария и началото на новия програмен период развитието на пътната инфраструктура в България отново набра скорост. През последната година е започнало изпълнението на пътни проекти за над 1.4 млрд. лева. А обявените поръчки, които ще бъдат възложени през тази година, са за още толкова.

"Действително България прилича на открита строителна площадка, на която се строят магистрали, ремонтират се пътища, мостови съоръжения, тунели и др.", каза преди дни министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. И твърди, че именно строителният сектор е един от моторите за ръст на брутния вътрешен продукт, който през миналата година достига близо 100 млрд. лв.

В действителност сега се изграждат участъци от магистралите "Хемус" и "Струма", работи се по пътищата Бургас - Слънчев бряг, Пловдив - Асеновград, Стара Загора - Раднево, Добрич - Варна, Разград - Търговище, обхода на Габрово и други. Вървят и търговете за магистралата София - Калотина и завършването на Южната дъга на околовръстното шосе на столицата. Процедурата за автомагистралата Русе - Велико Търново пък е блокирана заради жалба, но се правят парцеларните планове и след произнасяне на съда ще може да се започне с изпълнението.

"Хемус" - приоритет №1

Най-важният проект за правителството по думите на строителния министър е магистрала "Хемус". В момента по нея се изграждат 9.3 км между Ябланица и разклона за Тетевен, а до два месеца ще стартира реално строителство на още близо 16.3 км от източна част - между Белокопитово и п.в. Бухово. Очакванията са двете отсечки да бъдат завършени до една година и половина.

Отделно от това в процес на проектиране са още 52 км между разклона за Тетевен и кръстовището на главния път за Ловеч и Плевен, като според министър Нанков до края на годината за участъка ще бъде проведена процедура по избор на изпълнител.

Паралелно с това се извършва и парцеларен план за още 85 км от магистрала "Хемус" - от разклона за Ловеч и Плевен до бъдещата магистрала Русе - Велико Търново. До края на годината за този участък също може да бъде обявена процедура за избор на строител. "Ангажиментът, който сме поели, е по "Хемус" да се строят 77 км през 2018 г., а нови 85 км да са в процедура по избор на изпълнител. По оставащите 90 км към Варна от Велико Търново до п.в. Буховци ще се работи догодина. При този график е напълно реалистично при много добра организация до 2024 г. да имаме изцяло изграден аутобан", каза регионалният министър.

Той посочи още, че през 2017 г. е извършен основен ремонт на тунелните тръби на "Ечемишка" и "Витиня" в посока Варна, а тази година ще започне ремонт и на тръбите в посока София.

"Струма" чака зелена светлина от съда

По отношение на магистрала "Струма" министър Нанков обяви, че до края на годината с 8 месеца предсрочно ще бъдат завършени 24 километра от Кресна до Сандански. Отделно от това се работи по 7-километрова отсечка от Благоевград до Железница, по пътя на която бяха открити останките от древното селище Скаптопара. "Строителните дейности вървят много добре, но сме ги прекъснали в района на археологическите разкрития в землището на село Покровник. Там ще изчакаме становището на експертите и ще се съобразим не само с екологията, но и с археологията, както винаги досега, защото не поставяме в конфликт скоростното строителство на магистрали с тези два аспекта", категоричен бе Нанков.

До 2-3 месеца пък се очаква да има избран изпълнител за изграждането на тунела "Железница" и строителството да започне. За участъка в Кресненското дефиле, който е най-тежък и скъп (800 млн. лв.), министър Нанков обясни, че има готовност да започне процедура за избор на изпълнител, но само при положително становище от Върховния административен съд, в който има жалба срещу оценката за въздействие на околната среда на избраното трасе. Очакванията са магистралата да е изцяло готова до 2023 г.

Пътят към Северозапада

След години на отлагане тази пролет правителството започна работа и по изграждането на скоростния път между Видин и Ботевград. За това, разбира се, спомогнаха и постоянните протести на хората в региона, които на няколко пъти блокираха главния път Е79.

В момента върви обществена поръчка за избор на строител за най-тежкия участък - между Ботевград и Мездра, с дължина 33 км, а индикативната стойност е близо 302 млн. лв. без ДДС. Очаква се следващият търг по това направление да е за отсечката от Видин до Ружинци. Тя е дълга 58 км и ще минава по изцяло ново трасе. Останалите участъци - от Мездра до Враца и от Враца до Монтана, са на по-ранен етап в подготовката и засега не се предвиждат конкретни срокове за обявяването на обществени поръчки или строителство.

Според министър Нанков още този месец ще започнат и предпроектни проучвания за тунел под прохода Петрохан, на който сега се извършва рехабилитация.

Евтини или скъпи

Според данни на Евростат в България един километър магистрала струва средно 3.1 млн. евро. За сравнение, в Румъния цената е 6.5 млн. евро, в Гърция - 10.28 млн. евро на км, в Словакия - 13.7 млн. евро. В Сърбия и Македония пък е 5.5 млн. евро. Министър Нанков е категоричен, че ниската цена у нас не е за сметка на качеството, и дава пример за това с магистрала "Тракия". Точно там обаче по новите участъци вече са се образували пропадания, така че примерът на министъра не изглежда съвсем удачен.

Все пак за подобряване качеството на новоизградените и ремонтирани пътища според Николай Нанков се работи за удължаване на гаранционните срокове, които се залагат в обществените поръчки. "Гаранционните срокове на магистралите в момента са 5 години, а 10 години за съоръженията като мостове и тунели. Гаранцията за текущ ремонт е 1 година. Категорично е, че са прекалено кратки и затова ще работим за удължаването им", каза той. Идеята е гаранционният срок за нова магистрала да стане 10 г., а за мостови съоръжения - 13 години. Предложенията предстои да се обсъдят и с браншовите организации, както и да бъдат пуснати за обществено обсъждане.

"Сирма груп" търси близо 40 млн. лв. капитал от борсата. Българската технологична компания "Сирма груп" ще търси още 40 млн. лв. от борсата. Тя ще издаде нови 39 573 679 броя безналични акции с право на един глас и номинална и емисионна стойност от 1 лв. Това става ясно от документи, подадени към Комисията за финансов надзор. Решението е било прието от съвета на директорите на 2 май. В оптимален вариант капиталът може да бъде увеличен от 59.3 млн. лв. в момента до 98.9 млн. лв. За да бъде предлагането успешно, ще трябва да бъдат записани половината от акциите, в който случай капиталът ще бъда увеличен само със стойността на записаните активи. Посредник по увеличението е ПФБК.

В момента акциите на холдинга се търгуват при цена, почти равна на емисионната - 0.98 лв.

Всички нови книжа ще бъдат от един клас - обикновени, безналични, поименни с право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията.

Средствата от борсата ще бъдат използвани за изпълнение на стратегията за развитие - разширение на портфолиото от продукти и реорганизация на корпоративната структура. Част от средствата ще отиде и за маркетинг и популяризиране на новите продукти на "Сирма груп".

От стратегия към реалност

"Сирма груп" обяви намерението си за увеличение на капитала в стратегията за развитие на компанията до 2022 г. В нея бе вписано още, че холдингът ще търси постоянен двуцифрен годишен ръст на приходите, а до 2022 г. групата трябва да достигне 120 млн. евро продажби.

Операцията по увеличение ще е интересна и като тест за инвеститорите. "Сирма груп" постоянно подобрява резултатите си, но това не се отразява на капитализацията й след листването на борсата. За сравнение - при първичното предлагане в края на 2015 г. цената на заспиване на акциите беше 1.20 лв и тогава компанията набра 11.4 млн. лв.

Според консолидирания отчет на "Сирма груп холдинг" общите приходи на групата за 2017 г. са били малко над 52 млн. лв., което е ръст от 25% спрямо предходната година. Нетната печалба е 6.2 млн. лв. През следващите четири години дружеството ще се фокусира и върху създаването на нови когнитивни продукти, както и блокчейн алгоритми за банковия сектор и киберсигурност.

От началото на годината акциите на компанията са загубили над 10% от стойността си, а за последната година цената на книжата са с над 15% надолу. Пазарната капитализация към момента е 58 млн. лв.

Стандарт

Бием Германия в търговския оборот. България изнася повече стоки и услуги за Германия, отколкото внася от нея. В цялата история на двустранните търговски отношения това се случва за трети път - след 1942 и 2013 г. Условията за правене на бизнес в България не са се влошили през 2017 година, но в същото време няма и никакво подобрение. Този извод правят участниците в традиционната анкета сред германските инвеститори, пише „Дойче веле".

На фона на достигнатия през миналата година рекорд в търговския обмен за 7,5 млрд. евро, нагласите на германските фирми за преки инвестиции в българската икономика не са никак оптимистични. През 2017-а те са били около 130 милиона евро, което ги задържа на нивото на санитарния минимум. За сравнение през 2008-а година преките германски инвестиции в българската икономика са били 6 пъти повече.

Но и това е някакъв успех на фона на постигнатия през 2011-а и 2014-а отрицателен баланс, казва шефът на Германо-българската индустриално-търговска камара д-р Митко Василев. "Независимо от застоя, през миналата година германските капиталовложения са създали нови 55 хил. работни места в българската икономика", допълва той. Растящият дефицит на работна ръка и особено на подготвени специалисти, корупцията, слабата правна система и непрозрачността на обществените поръчки са основните причини за апатията на германския бизнес по отношение на България, сочат изводите от ежегодното допитване до германските предприемачи в 15 страни от Централна и Югоизточна Европа. Малко повече от половината участници в анкетата оценяват средата за правене на бизнес в България като задоволителна, а 44% вярват, че тя ще се подобри. Най-сериозната пречка е липсата на кадри - близо 2/3 от германските инвеститори оценяват проблема като много остър в България. Той се усложнява още повече от лошото качество на българското висше образование - по този показател България е последна от всичките 15 страни в анкетата.

Близо три четвърти от анкетираните не са доволни от напредъка в борбата с корупцията и общата престъпност в България. По този показател България стои по-зле дори и от страни като Албания и Македония. Същото се отнася и за показателя прозрачност на обществените поръчки. По отношение на правната сигурност и върховенството на закона, България е оценена на 10-о място в региона. Доволни от българската администрация са едва 17% от германските инвеститори. За сравнение: близо 2/3 от германските фирми в Естония са много доволни или доволни от работата на държавния апарат. Ниското ниво на заплатите и десетпроцентовата данъчна тежест се оценяват от германските фирми като най-атрактивните предпоставки за нови инвестиции в България. Единствено Албания предлага още по-ниски разходи за жив труд сред 15-те страни от ежегодното допитване. Несъмнено българското еврочленство е сред най-силните конкурентни фактори за привличането на нови капиталовложения - това се признава от 83% от германските инвеститори в страната. Близо половината (48 %) от тях се изказват в полза на въвеждането на еврото, а 36% са против. 88% от установилите се в България германски фирми биха инвестирали отново в нейното стопанство - с 2 процента по-малко, отколкото преди 1 година; всеки втори от тях смята, че България е в застой, а подобрение очакват 44% от германските инвеститори.

КЕВР: Токът скача с 3%. Очаква се поскъпване на тока това лято. Цената ще се вдигне от юли с по-малко от натрупаната инфлация за годината, която е 2,8 процента, обяви шефът на КЕВР Иван Иванов. Според експерти увеличението дори ще е под 2 на сто. Енергийните дружества поискаха скок между 5 и 16 на сто.

Като кажа, че увеличението ще бъде под инфлацията, това означава, че комисията изпълнява важната функция да не позволи произволното ѝ нарастване, каза още Иванов.

Монитор

Всеки втори дилър на улицата е дете. Всеки втори заловен дилър е дете. Това отчитат от МВР в последните си статистики за изминалата година. Според цифрите около 1000 непълнолетни и малолетни са били арестувани за разпространение и употреба на наркотици. По първия член за кратко в районните в страната се оказват 512 деца, а по втория - 421.

Те обаче рядко се сдобиват с ефективни присъди и след 24-часов престой зад решетките са отново на свобода и продават спокойно. Минаването през канцелариите на Детската педагогическа стая и работата с тях рядко дават резултат и те съвсем скоро се озовават отново на улицата.

Кметът на Благоевград насрочи обществена дискусия за разкопките. метът на Благоевград д-р Атанас Камбитов организира открита обществена дискусия, за да бъдат обсъдени всички възможни варианти за запазване на археологическите находки на място край село Покровник и строителството на АМ „Струма", съобщиха от пресцентъра на общината.

Срещата е насрочена за 9 май, вторник, от 18:30 часа в зала „22 септември" на областния град. На дискусията ще бъдат изложени факти и аргументи, касаещи двата важни обекта. Целта на дискусията е да бъде чуто мнението на максимален брой жители на общината и да се изгради една обща за Благоевград позиция, преди новата срещата с премиера Бойко Борисов след около месец. Поканени са всички заинтересовани граждани, представители на различни институции, както и неправителствени организации.