Сега

Имотните данъци може да се вдигнат догодина. Управляващата коалиция обеща да няма вдигане на данъците по време на четиригодишния мандат, но от догодина със сигурност един налог ще бъде по-висок. Данъкът върху недвижимото имущество ще скочи в много населени места - не заради вдигане на ставките, а заради промяна в изчисляването на базата, върху която те се начисляват. Сдружението на общините вече е започнало обсъждания с финансовото министерство за актуализиране на методиката, по която се определя данъчната оценка на имотите.

"Трябва да се промени методиката, по която се изчислява данъчната оценка на имотите. Тя не е пипана от 1998 г., докато пазарната среда вече е коренно различна. В резултат на което сме свидетели на скъпи имоти за стотици хиляди левове, но с данъчна оценка от 1000 - 2000 лв.", казва Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България.

Причината за това изоставане е, че в момента данъчната оценка на един имот зависи преди всичко от големината на населеното място, в което се намира. Този фактор формира 70% от данъчната оценка и в много по-малка степен роля играят подобренията на жилищата, инфраструктурата, градската среда. "Това обаче, което липсва в методологията за изчисляване на данъчната оценка, са стойността на самия имот, разходите за неговото построяване", казва Георгиева. Поради тази причина масово в населени места с до 20 000 жители данъчната оценка на тристаен апартамент е 2000 лв., въпреки че пазарната цена е между 40 000 и 70 000 лв. Стига се до парадокса за изключително луксозен имот в някое село близо до голям град собственикът да плаща 20 лв. данък.

За да може данъчната оценка да се доближи до пазарните стойности на имотите, общините предлагат в методиката да се отчита и стойността за построяването на жилището или за придобиването му. "Така е в повечето европейски държави - данъчната оценка е микс между местоположението, подобренията, градската среда и стойността за построяване или за придобиване на актива. Не казвам да се използва пазарната цена, а да има корекционен коефициент, който да отразява и стойността на актива", посочва Георгиева.

Със сигурност обаче ще се наложи пререгистрация на имотите - т.е. ново подаване на декларации, в които ще трябва да се опишат всички характеристики на имотите. Е, едва ли алуминиевата дограма ще попада вече в графата за луксозни подобрения, както беше преди 20 години при първото подаване на имотните декларации. Не е ясно засега как ще се отразява стойността на жилището и дали ще се изисква при покупка продавачът и купувачът да декларират в общината стойността на сделката.

По-висока данъчна оценка означава по-висок данък сгради и по-висок данък при прехвърляне на имущество. Това няма да важи единствено за новопостроени жилищни сгради, защото техните данъчни оценки се доближават до пазарната им цена, т.е. отразяват реалната стойност на имота.

"Не е задължително при увеличение на данъчната оценка да има и увеличение на данъка. Кметовете може да решат да намалят данъчната ставка, за да направят новия налог по-поносим, защото в противен случай може и да не съберат очакваните приходи", смята Силвия Георгиева. В обезлюдяващи се общини може да има и намаляване на ставките, които по закон трябва да бъдат в диапазона от 0.1 до 4.5 промила върху данъчната оценка.

Статистика на сдружението на общините показва, че през тази и миналата година над 80% от местните управи избират единна ставка за облагане от около 2 промила. Много малко са населените места, където се прилагат диференцирани ставки - било то по видове имоти или по райони в рамките на населеното място. През тази година се е запазило и нивото на данъците в сравнение с миналата. От 154 анкетирани общини 136 са оставили ставките без промяна, 11 леко са ги увеличили, а 2 общини са ги намалили. "Само две общини са на тавана от 4.5 промила. Това са малки общини и причината е, че по този начин те компенсират прекалено ниските данъчни основи на жилищата на тяхната територия", казва Силвия Георгиева.

Но за сметка на това при данък сделки (данъкът при придобиване на имущество) 44 общини са избрали максималната ставка от 3 промила, като и в този случай целта е да се компенсират прекалено ниските данъчни оценки на имотите.

Друго предложение на кметовете е Законът за местните данъци и такси да им даде право на всеки две или повече години да актуализират данъчните оценки на имотите. "Искаме общините да могат сами да го правят в зависимост от пазара, промените в градската среда, подобренията, които общината е направила в даден район. Тогава няма да има такива големи дисбаланси между пазарните стойности и данъчните оценки", посочва Георгиева.

СЗО препоръча да се вдигнат здравните осигуровки. Неформалните доплащания в здравеопазването в България са един от проблемите по пътя към универсалния достъп до медицинска грижа. Това коментира през уикенда ръководителят на българския офис на Световната здравна организация д-р Скендер Сила. Той цитира статистика на Евростат за 2017 г., според която в момента в България пациентите доплащат лични средства за здравеопазване в размер на 44.2%.

"Пътят към универсалното здравно покритие за България е увеличаване на публичното финансиране, намаляване на доплащанията от джоба до 15% и подобряване на политиката на покритие за достъп до здравни грижи", каза д-р Сила. През май се очаква чуждестранни икономисти и финансисти да пристигнат в страната ни със съдействието на СЗО, за да извършат анализ на здравната система и да направят препоръки за промяна с цел намаляване на личните разходи за здраве, съобщи той. Сред най-големите предизвикателства пред страната ни освен проблема с доплащането д-р Сила посочи високите нива на тютюнопушене и употреба на алкохол, наднорменото тегло и незаразните болести като рак и болести на кръвта.

"Надяваме се със законодателните ни усилия и усилията на изпълнителната власт да постигнем по-масово покритие на всички лица, като им се гарантира достъп до здравноосигурителната система, разбира се и с техния личен принос, като си плащат здравните осигуровки. Имаме амбицията да намалим броя на здравно неосигурените лица, който в момента е малко над 700 000 души", коментира по този повод шефката на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова.

Теория

Дариткова цитира четири основни фактора за общественото здраве - 50% е влиянието на начина на живот, по около 20% - на факторите на околната среда и на наследствеността, а едва 10% е влиянието на системата на медицинското обслужване.

Капитал

"Албена" е инвестирала 59 млн. лв. миналата година, планира още 23 млн. през тази. "Албена" АД, която управлява едноименния курорт на северното Черноморие, е инвестирала близо 59 млн. лв. през миналата година, става ясно от годишния доклад за дейността към одитирания отчет. През тази са планирани инвестиции за още 23 млн. лв.

Къде отиват парите

Миналата година е доизграден петзвездният комплекс "Парадайз Блу", в който има 238 делукс стаи и апартаменти в 9-етажна сграда, като 11 от тях са с достъп до собствени басейн. Изградени са и 28 нови студиа в хотел "Гергана", свързани са хотелите "Фламинго Гранд" и "Добруджа", в който има балнеологичен център. Друга по-сериозна инвестиция е тенис център със 7 корта, ресторант до хотел "Лагуна", реконструкции, вложения в инфраструктура и транспортни средства. Освен това е увеличен капитала на "Приморско клуб" с 4 млн. лв.

През тази година инвестициите ще са насочени предимно към реновации на хотелите "Лора", който става с 4 звезди, "Добротица", който ще е с ново име "Калиакра море". Ще се ремонтират и 82 помещения в хотел "Фламинго", които да се присъединят към 5-звездната му част. Дружеството ще разшири и аквапарк "Аквамания" с нови съоръжения и капацитет до 4000 души на час. За финансиране на част от програмите "Албена" е сключила два договора за банкови земи по 16 млн. лв. през миналата година, както и за 2.5 млн. евро от контрагент.

Ръст на приходите

През миналата година нощувките в курорта са се увеличили с 10% до 137 хил., а приходите на индивидуална основа са 88.16 млн. лв., което е с 8.7 млн. лв. повече в сравнение с година по-рано. Най-голям ръст има от германския пазар - 25.5. млн. лв. приходи спрямо 18.1 млн. лв. за 2016 г. Следващите по важност туристи са румънските, руските и тези от България. Нетната печалба за 2017 г. е малко над 18 млн. лв. и се повишава с 13.6%.

1.8 млн. струва на общината поддръжката на парка "Врана" за 7 години. 1 792 991 лева са разходите на Столичната община за поддръжка и охрана на парка "Врана" за последните седем години - от 2010 до края на 2017 г. Средно по 400 хил. лева годишно са били разходите през трите години преди откриването на парка за граждани - 2010-2012 г., когато паркът се е стопанисвал от специално създадено за него общинско предприятие "Парк-музей "Врана". След това паркът се прехвърля към общинската фирма "Паркове и градски градини" и средногодишните разходи стават около 100 000 лв. За миналата 2017 г. общо разходите на общината за поддръжка на "Врана" са 135 295 лв.

Това става ясно от отговор на Столичната община на питане на общинския съветник Иво Божков за статута, управлението и режима в парка "Врана". Въпросът е отправен на 6 декември м.г., отговорът е представен едва сега, четири месеца по-късно. Пълният текст на отговора може да се види тук. От него става ясно, че основните разходи за парка се отчитат по три пера:

- За поддържане на растителността на самия парк с торове, препарати, засаждане на цветя и храсти. За 2017 г. разходите по това перо са 37 984 лв.

- За вода, горива, енергия, пълнене на езерото с лилите, консумативи. Общината е платила 57 176 лв. през 2017 г. по това перо.

- За външни услуги - извозване на отпадъци, охрана и др. (40 135 лв. за м.г.).

Тези разходи биха били напълно приемливи, даже пестеливи, за поддържане на уникалния парк "Врана", ако не беше една съществена подробност. Паркът е отворен за граждани само през два дни седмично за по шест часа - събота и неделя от 10 до 16 часа срещу билетче. Входът е платен, а цената зависи от вида на посетителите - безплатно за деца до 7 години и пенсионери, за възрастни - по пет лева на човек, с намаления при групово посещение. Извън така определените ограничения в парка се допускат групови посещения с най-малко 15 участници и един ръководител по предварителна заявка за определен ден и час на седмицата. През големи празници паркът остава затворен. Така например последното съобщение на официалния сайт на парка "Врана" е, че той няма да бъде отворен за посещение за един месец, между 15 декември 2015 г. до 15 януари 2016 г. (По-нови съобщения няма, а телефоните, посочени за контакт, са изключени.)

През останалото време на седмицата, извън съботно-неделното работно време, паркът се използва единствено от семейството на Симеон Сакскобургготски, което обитава двореца и прилежащите му постройки, разположен сред парка. На практика се получава така, че Столичната община поддържа, охранява и полага всякакви грижи за близо 970 дка красив столичен парк, който да е на разположение на царската фамилия, без семейството да полага никакви усилия и нещо повече - без да плаща никакви данъци и такси за имота, който се води собственост на общината.

Крайно ограниченият режим за ползване на парка е изцяло по решение на общината. Кое налага това ограничение? "Опазването на ценната растителност в уникалния парк и организацията му като естествен природонаучен музей", пише в отговора до Иво Божков. Любопитното е, че това съображение не пречи на Столичната община да определи цени за сватби на територията на парка - 820 лв. за провеждане на сватбени церемонии до 100 човека, и 1640 лв. за провеждане на сватби от 100 до 200 човека. Церемониите могат да са с максимална продължителност до два часа. Отделно има ценоразпис и за заснемане на професионална фотосесия - 120 лв., като мероприятието може да продължи до 4 часа и да включва не повече от 20 участници.

Дворецът "Врана" заедно с парка към него е първият от т.нар. царски имоти, които българските власти реституираха на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок при завръщането им в България през 2000 г.

"Врана" е реституирана през 2001 г. със заповед на тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски, а веднага след това царските наследници даряват на общината парка, като си запазват собествеността върху двореца и прилежащия му терен от 21 дка, включително и прилежащите постройки - оранжерия, караулка, горска къща и др. Още когато станаха ясни условията за дарението преди години, се появиха коментари, че единствената цел на това упражнение е общината да поеме всички разходи по поддръжката на парка, а за царската фамилия да остане ползването, без да плаща данъци и други разходи за имота. Това беше особено вярно за първите 12 години след дарението, когато общината обгрижваше имота, но той бе изцяло затворен за граждани, както по времето на социализма, когато резиденцията се охраняваще от НСО. Паркът е отворен за граждани чак през лятото на 2013 г., а както става ясно, разходите за поддръжката му са доста повече в годините преди това. Няма данни колко е струвал паркът на общината в периода след дарението през 2001 г. до 2009 г. включително, период, който включва и време, през което Симеон Сакскобургготски е бил премиер на страната. (Според публикация на "Дневник" от март 2011 г., позоваваща се на данни, получени след запитване до общината, за първите десет години след реституцията и дарението Столична община е платила за поддържането на парка "Врана" около 3 млн. лева. Пак там се сочи, че докато през 2010 г. общината е платила близо 500 000 лв. за издръжката на парка, бившият премиер Симеон Сакскобургготски е платил близо 4200 лв. местни данъци.)

Според договора за дарение Столичната община се задължава да осигури за своя сметка охраната на парка така, както е организирана дотогава, без да променя числения състав на охраната. В задължението на охраната да се включи не само паркът, но контрол върху частните имоти на царската фамилия - двореца и територията около него. За посощението на граждани в парка общината се задължава да определи съответен ред, дни и часове, но никъде не е казано в какъв порядък. Крайно ограниченият режим, наложен от общината, най-вероятно е въпрос на негласна уговорка между царската фамилия и общинската управа.

В момента дворецът "Врана" е предмет на едно от многото съдебни дела, които държавата води срещу Сакскобургготски и които завършват по един и същи начин - с решения на съда, че реституцията на царските имоти е без законово основание и държавата трябва да си върне собствеността и владението. Делото за двореца "Врана" все още чака решение на първа инстанция.

В същото време процесът за стопанство "Врана" чака дали Върховният касационен съд ще го допусне за касация по искане на царската фамилия, след като две съдебни инстанции преди това го решиха в полза на държавата.

Стандарт

Евростат: България дава гражданство основно на руснаци, украинци и турци. Държавите от ЕС са предоставяли през 2016 г. най-често гражданство на мароканци, албанци и индийци, съобщи БТА, цитирайки данни на ЕК и „Евростат."

За разлика от тази обща тенденция през същата година България е предоставяла най-често гражданство на руснаци (30 на сто), украинци (17,1 на сто) и турци(8,9 на сто) - общо 1626 души. В ЕС гражданство през посочената година са получили общо 994 800 чужденци.

Държавите от ЕС са предоставяли най-често гражданство на мароканци, албанци и индийци през 2016 г.

В ЕС гражданство през посочената година са получили общо 994 800 чужденци. За сравнение през 2015 г. техният брой е бил 841 хиляди, а през 2014 г. - 889 хиляди. От над 100 хиляди мароканци, получили европейско гражданство, близо 90 на сто са придобили статут от Испания, Италия и Франция. Почти всички албанци (97 на сто) с европейски паспорти са получили документите си от Гърция и Италия. Индийци и пакистанци са с най-голям дял сред натурализираните от Великобритания. Около 32 800 турци също са взели европейски паспорт, като половината от тях - в Германия. 24 000 украинци вече също са европейски граждани, предимно на Германия, Румъния, Португалия или Италия.

Измежду гражданите на държава от ЕС, получили паспорт от друга страна в общността, на челни места са поляците и румънците. За 2016 г. от близо 60 хиляди румънци с нови паспорти близо половината са получили гражданство от Италия. Сред поляците, сменили паспортите си (19 800), не се откроява ясно предпочитание към гражданство от определена друга държава от ЕС.

В същото време броят на британците, които са станали граждани на друга страна от ЕС, е нараснал повече от двойно през 2016 г. в сравнение с предишната след решението на Великобритания да напусне евросъюза - до 6555, сравнено с 2478 души година по-рано. Великобритания трябва да напусне ЕС през март 2019 г.

От всички, придобили гражданство в държава от ЕС, 12% са с произход от страна от общността, 29,6 на сто произхождат от държава от Африка, 20,9 - от Азия, а 15,2 на сто - от Америка, сочат данните.

КЗП: Ако хотелите ви подведат с обещания - да ви върнат парите. Термин като кучешки хотел в България няма, това се измисля от хотелни оферти, които целят да привлекат хора. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов пред Нова тв.

"При неотговаряне на стандартите в хотелите от здравна и хранителна част, трябва да има сигнали и проверки. Повечето хотели не се затварят просто така, но могат да се глобят. Най-масовите грешки към потребителите не са в сектор туризъм. Под 5 % от всички сигнали са за туристически обекти", каза още Маргаритов.

"Ако някой хотел не отговаря на заявените стандарти, могат да ви върнат парите. Практически когато не може да се изпълни това, което е обещано, трябва да има обезщетение", посъветва шефът на КЗП. "Често хотелиери избират да предложат нов безплатен престой, пред връщане на сумата", допълни той. "Ако имате проблем като потребители, но сте в чужбина, отново можете да потърсите Комисията", завърши Димитър Маргаритов.

Монитор

Само суджукът с БГ марка в ЕС. Само горнооряховският ни суджук в момента има сравнително по-висока защита на марката в ЕС, притежавайки защитено географско указание (ЗГУ), дадено му от ЕК малко преди Коледа на 2011 г., сочат данни от сайта на евроведомството. В момента в рамките на общността подобна регистрация имат още 138 продукта от категорията „Месни продукти (варени, осолени, пушени и др.)". Най-много са колбасите от Португалия - 39. На второ място е Италия - с 20, трета е Германия - с 18, следвана от Франция - с 15. Ние с единствената ни регистрация си правим компания с Кипър, Ирландия, Норвегия, Люксембург и Румъния. Северната ни съседка е представена със салам от Сибиу. На Балканите пък лидер е Словения с 8 регистрации, следвана от Хърватия с 6.

В Европа други 36 колбаса обаче имат най-високата степен на защита, която е защитено наименование за произход (ЗНП). Тук шампион е Италия - 21 марки. Далеч след нея, съответно с 5 и 4, са Испания и Франция.

В третото, най-ниско ниво на защита на специалитети с традиционно-специфичен характер в категорията месни продукти обаче България е лидер в Европа заедно с Чехия и Словакия. Това сочат данни на сайта на Еврокомисията. Пет наши продукта - филе „Елена", кайсерован врат „Тракия", луканка „Панагюрска", „Пастърма говежда" и роле „Трапезица", са получили тази защита. Чехите обаче имат 4 общи регистрации на колбасите си със Словакия, с която преди време бяха едно, и само една самостоятелна за известната Пражка шунка. Словаците пък имат само 2 самостоятелни. От останалите страни, направили регистрации на свои месни продукти, зад нас са Полша и Великобритания с по 3 такива специалитета.

При прясното месо и карантията в ЕК са регистрирани 121 продукта със ЗГУ, като над половината от тях - 66, се падат на Франция.

От съседите ни Гърция е получила за своето месо от кози и агнета защитено наименование за произход. В Европа подобна регистрация имат още 40 продукта, като 11 от тях са френски. На Балканите само още и Хърватия я е получила за агнешкото си.

Докато при месата имаме някакво, макар и символично участие, то при млечните продукти нещата са стигнали дотам, че може да загубим патентите, притежавани от родните производители от десетилетия.

Медицински одит крие документи от прокуратурата. Изпълнителната агенция „Медицински одит" /ИАМО/ е дала на прокуратурата 50% по-малко материали от необходимото по време на проверката там за закононарушения, съобщи пред „Монитор" ръководителят на Върховна административна прокуратура и зам.-главен прокурор Ася Петрова.

На 22 март т.г. ВАП започна проверка в медицинския ДАНС след сигнал от служител в агенцията. Сигналът е за системни закононарушения при извършването на административно-наказателната дейност на агенцията, както и за методически указания, които противоречат на Закона на административните нарушения и наказания. В него се твърди, че в агенцията е въведен предварителен съгласувателен ред при извършването на проверки по медицинския одит, което е незаконно.

„На практика това означава, че след като одиторът установи административни нарушения в дадено лечебно заведение и състави констативен протокол, вместо да започне административно-наказателно производство одиторът пише доклад до няколко от шефовете в агенцията. Това е все едно катаджия да установи на улицата, че шофьорът е нарушил правилата за движение по пътищата и вместо да напише фиш или да състави акт, да направи доклад до началника си и да чака нареждане какво да прави", обясниха пред „Монитор" прокурори. В сигнала до ВАП се твърди и още нещо - че има случаи на заиграване с маловажността на констатирани административни нарушения.

„След започване на проверката от агенцията бе изискан регистъра на водените административно-наказателни преписки и самата документация. При съпоставка се оказа, че представените преписки са с 50% по-малко от описаните в регистъра. Включително липсваше преписката за починало бебе в Стара Загора.

Изискахме от ИАМО допълнителни материали, т.е. административно-наказателни преписки, които са приключили с прекратяване по маловажност. Сега вече ВАП е получила всичко. Проверката продължава", обясни пред „Монитор" Ася Петрова.

Пред прокуратурата от ИАМО обяснили, че първоначално не разбрали добре и се объркали колко и каква документация да предоставят за проверката. Седмица преди прокуратурата да влезе в медицинския ДАНС „Монитор" написа, че бившият главен секретар на ИАМО Димитър Евлогиев е подал сигнал до Инспектората на Министерския съвет на 21 декември 2017 г. за нарушения в агенцията.

Един от случаите, описани от него, е с раждане, при което бебето почива още в утробата на майката. До трагедията се стигнало, защото в Старозагорската университетска болница „Д-р Стоян Киркович" не е имало анестезиолог и акушерка, независимо че в документацията на лечебното заведение е записано, че то разполага 24 часа с наличен персонал. След половин час тръгнали да ги търсят с кола из града и ги закарали след 45 минути. Детето обаче било извадено мъртво, удушено с пъпната връв. Назначената проверка по сигнал на родителите установила нарушение на медицинския стандарт по „Акушерство и гинекология". Директорът на болницата възразил. Трима от ИАМО и външен консултант отхвърлили възраженията му. Въпреки това директорът на „Медицински одит" проф. Златица Петрова написала върху документацията „резолюция - писмо по маловажност". По смисъла на Закона за административните нарушения и наказания това означава да бъде прекратено дадено производство.