Капитал

Инвестбанк е избрана за купувач на ТБ "Виктория". Инвестбанк е избрана за купувач на ТБ "Виктория", която се продава от синдиците на фалиралата КТБ, според два източника на "Капитал". Все още няма официално съобщение за сделката, като в понеделник за нея съобщи и в. "24 часа", позовавайки се на свои източници.

Така почти пет месеца след подаването на обвързващи оферти има окончателен избор, след като през март БНБ даде предварително одобрение и за двата кандидата на финалната права. Освен контролираната от Петя Славова Инвестбанк обвързваща оферта беше подадена от Българо-американската кредитна банка (БАКБ) на Цветелина Бориславова. Изборът е направен от синдиците на КТБ и е одобрен от управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който надзирава дейността на синдиците и процеса на несъстоятелността на КТБ.

Дълго чакан избор

Сделката за най-малката банка на българския пазар се оказа и най-дългата, като тя премина през различни процедури по продажба в последните две години и половина. В началото на 2017 г. дори имаше избран купувач, но БНБ не издаде разрешение на Д банк, тъй като е планирала да я запази като отделна институция, а не да я влее.

При сегашната процедура имаше първоначален интерес от четири желаещи, сред които и компания на Васил Божков, но само Инвестбанк и БАКБ подадоха обвързващи оферти в началото на ноември 2017 г. Сделката е за 100% от капитала на "Виктория" плюс изплащане на депозита на едноличния й собственик към банката в размер на около 85 млн. лв. В случая е съществено как се предвижда да се структурира като начин и как да се разположи във времето изплащането на депозита към КТБ, тъй като това ще е основният приход от сделката за КТБ и съответно средства от масата на несъстоятелността за удовлетворяване на кредиторите.

На 8 март 2018 г. на свое заседание управителният съвет на БНБ даде предварителни одобрения и на Инвестбанк, и на БАКБ за покупка на "Виктория". Следваше пряко договаряне от страна на синдиците с двата кандидата по подадените оферти, за да изберат купувач. След одобрението от фонда следва сключване на договор за покупко-продажбата и финално одобрение от надзора на БНБ. По сделката ще трябва да се произнесе и Комисията за защита на конкуренцията.

От съобщението на БНБ в началото на март за предварителното одобрение и на двата кандидата ставаше ясно, че и Инвестбанк, и БАКБ са заявили намерение "за преобразуване на придобиваната банка посредством вливане в съответната банка заявител в шестмесечен срок".

Банките в числа

Към края на миналата година Инвестбанк е с активи в размер на 1.982 млрд. лв. и е на дванайсто място в сектора. Капиталът й е 181.7 млн. лв., а печалбата й - 229 хил. лв.

Активите на "Виктория" са за 123 млн. лв., от които почти 47 млн. лв. са по сметки в БНБ, тъй като тя почти няма дейност извън управлението на наследения си портфейл. Собственият й капитал е 31.6 млн. лв., като реално той е най-ценното и при сливане придобиващата банка ще може да подобри собствените си капиталови показатели. Загубата й към края на миналата година е в размер на 5.1 млн. лв. Тя стои на пазара без реална банкова дейност от лятото на 2014 г., след като собственикът й КТБ (която я купи само седмица преди да бъде поставена под специален надзор и повече да не бъде отворена) беше затворена. ТБ "Виктория" също беше поставена под специален надзор от 22 юни 2014 г. до 22 ноември 2014 г.

През есента на 2014 г. кредитният портфейл на банката беше продаден на части - големи и средни корпоративни клиенти (79.81 млн. лв.), малък бизнес (16.86 млн. лв.), жилищни ипотечни кредити (88.57 млн. лв.), потребителски заеми с ипотека (5.38 млн. лв.), отделно потребителски, овърдрафт и кредитни карти (13.05 млн. лв.). Необслужваните заеми също бяха пакетирани поотделно фирмени (49.06 млн. лв.) и на физически лица (15.17 млн. лв.).

Дотук

И двата кандидата сега отпаднаха на различен етап в предишната процедура за "Виктория". Инвестбанк не стигна до фазата на подаване на оферти. Банката показа слаб резултат на стрес теста през 2016 г. и сама трябваше да се капитализира. В края на април миналата година оттам обявиха, че са изпълнили препоръките на БНБ за попълване на капиталовите си буфери. При подаването на необвързващи оферти в тази процедура през лятото на 2017 г. Петя Славова, собственик на Инвестбанк, каза пред "Капитал", че намерението при евентуална покупка на "Виктория" е вливането й в Инвестбанк и консолидация на двете банки. Целта е да се увеличи кредитният ни портфейл, посочи тогава тя. По думите й в предишната процедура мениджмънтът е взел решение да оттегли участието на банката след писмото за интерес поради други бизнес планове пред Инвестбанк към онзи момент.

В предишния търг БАКБ подаде оферта и стигна до финала, но предпочетеният кандидат от синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете беше банката на Фуат Гювен Д банк. Офертата на БАКБ и тогава е предвиждала обединение на двете банки. При сегашното участие в търга Цветелина Бориславова, собственик на БАКБ, заяви пред "Капитал", че намерението й отново е за сливане.

Хората с над 5 хил. лв. месечен доход се увеличават с 60% за пет години. Броят на хората със средномесечни доходи над 5 хил. лв. е нараснал с 61% за пет години и през 2016 г. достига 33.3 хил. души. В същото време най-масовата категория данъкоплатци (две трети от всички) продължава да получава под 600 лв. на месец, като това са почти 2 млн. души. От тях 1.2 млн. са декларирали доходи между 250 и 600 лв. Това показва справка за броя на лицата, които плащат данък общ доход (ДОД), представена миналата седмица от министъра на финансите Владислав Горанов. Тя е в отговор на въпрос от народния представител Лало Кирилов (БСП) по време на парламентарен контрол.

Като цяло през последните пет години данъкоплатците (работещи на трудов договор, свободни професии, еднолични търговци, хора с доходи от наем и др.) постепенно се изместват в по-високите доходни групи. Фактор е увеличението на минималната работна заплата, на осигуровките, както и на заплатите заради растящите потребности от хора на пазара на труда.

Логично растат и постъпленията към държавния бюджет от ДОД. Те достигат 2.8 млрд. лв. през 2016 г., което е ръст от 31.1% спрямо пет години по-рано. За същия период от време минималната заплата се е увеличила с 56% до 420 лв.

По-високи заплати, повече приходи

Броят на хората, които плащат данък общ доход през периода 2012 - 2016 г., се увеличава с едва 100 хил. души до 3.08 милиона. Разбивка на финансовото ведомство показва, че намалява броят на деклариращите доходи под 600 лв. - с 12.6%, или над 280 хил., за разглежданите пет години. Същевременно 113 хил. души са се присъединили към категорията с доходи между 600 и 1000 лв., като това е увеличение от една четвърт за пет години.

В процентно отношение най-значително е повишението на броя на хората с декларирани пред приходната агенция възнаграждения от над 5 хил. лв. месечно (61% за периода 2012 - 2016 г.). Техните доходи са и с най-голям принос към растежа на постъпленията към бюджета за петте години (9.7 пр. п.).

Друга група с голям принос към постъпленията от ДОД са хората със суми между хиляда и 2 хил. лв. средномесечно. Техният брой се увеличава с 50% за пет години и достига 376 хил. души.

Минималната заплата доминира

Най-многобройна обаче остава групата от хора, които декларират и се осигуряват на минимална работна заплата. Тя влиза в доходната категория между 250 и 600 лв. месечно, която включва над 1.13 млн. души през 2016 г. Общият данък, който заплащат работещите в тази група, достига 570.6 млн. лв. през 2016 г., като сумата нараства с относително скромни темпове - 1-3% годишно през периода. Приносът към общия растеж през годините на тази група обаче е малък.

Сега

При 3 млрд. лв. приходи годишно хазартът плаща само 177 млн. лв. данъци. За близо десет години приходите от хазартни игри в България са се удвоили и само за 2017 г. са стигнали над 3 млрд. лв. Тъй като данъчните облекчения са огромни, платените данъци за 2016 г. са само 177 млн. лв. Най-голяма печалба се регистрира от игрите с търкане на билетчета.

"Ако през 2017 г. пазарът на тютюневи изделия е оценен на 3.5 млрд. лв., то платените акцизи и ДДС са за близо 3 млрд. лв. При огромните печалби в хазарта платените данъци за 2016 г. са 177 млн. лв.", показва анализ на Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, който цитира данни от системата Amadeus на Moody's.

Пред в. "Сега" Безлов обясни, че анализът на данните показва агресивно и бързо разрастване на пазара на хазартни игри в България. Според справката в Amadeus в България са регистрирани 1327 компании, които се занимават със залагания и хазарт. Крайните собственици на компаниите се изчисляват през алгоритми на системата. Оттам се вижда, че трите най-големи хазартни клъстера са групирани около компании на Васил Божков ("Ню Геймс" АД, "Евробет" ООД, "Национална лотария" АД и др.), Суди Озкан ("Принцес Свиленград" АД, "Стар Принцес" АД и др.) и "Саневиан" ООД ("Уин Сити" ЕООД, "Букмейкър 1" ООД и др.). Анализът на Amadeus показва броя на обявените служители в хазартните компании на Васил Божков (464 души), Суди Озкан (1307 души) и Саневиан (1762 души).

Според данните най-печеливши са компаниите на Васил Божков, които организират и игрите с търкане на билетчета. За 2017 г. "Ню геймс" АД и "Национална лотария" АД са обявили оборот от 88.5 млн. евро и 15.3 млн. евро, а общият оборот от най-големите хазартни компании на бизнесмена достига 296 млн. евро. След данъчното облагане печалбата е около 76 млн. евро. За сравнение според данните на Amadeus фирмите на Озкан и Саневиан имат оборот от 167 млн. евро и 69 млн. евро, а след данъците печалбата им достига 3.1 млн. евро и 5.8 млн. евро.

Международни изследвания показват, че хазартът създава зависимости, подобни на пристрастяване към наркотични вещества, коментира Тихомир Безлов. "Големият въпрос е защо политическите елити и бюрокрацията у нас за последните 28 години подкрепят нарастването на зависимостта от хазарта сред населението. Това е практически унищожаване на доход на семействата, съответно на страната, разрушаване на конкурентоспособност, създаване на зависими деца и родители - независимо дали е търкане на билетче, или изиграване на заплата на ротативки. Тъжно е да гледаш как няма българско градче без игрална зала. Особено песимистично е как телевизиите все по-активно рекламират тази хазартна зависимост (сравнима с наркозависимостта). Не съм гледал рекламните бюджети, но имам чувството, че освен че са от най-големите, най-бързо растат", коментира той.

За подбуждането на децата към хазартните игри с рекламата в медиите обърнаха внимание от Националната мрежа за децата. "Децата виждат тези образи реално. Те не могат да направят разликата между реалното и нереалното и затова стават жертва именно на този тип реклама", коментира пред БНР вчера изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов. "В Националния съвет за саморегулация има много ясно зададена тема, свързана с това, че търговската комуникация на хазартни игри не трябва да подбужда непълнолетните да участват в хазартни игри или да показва непълнолетни лица да участват в тези хазартни игри. Тоест няма да се използват дори и образи или твърдения, които са привлекателни за децата, а в този случай тази реклама в крайна сметка наистина подтикваше детското население в България да играе и да търка билетчета", обясни той. И припомни, че СЕМ излезе с едно отрицателно становище за това, което се прави в медиите, но Държавната комисия по хазарта и Министерството на младежта и спорта продължават да мълчат и да бъдат безучастни към проблема. "Все още очакваме в Комисията за медии и култура също да се разгледа тази тема, свързана с хазарта и с рекламата", добави той.

Държавата още е в неведение колко са хората без здравни вноски. НАП и здравната каса ползват различни данни колко реално са хората без здравни вноски у нас. Според последните изнесени публично данни те са 719 хиляди души, което е доста под по-често ползваната статистика за над 1 млн. неосигурени. Освен това сред хората без вноски има и графа "други", в която са близо 400 000 души, за които не е напълно ясно защо са извън системата.

"През 2014 г. е изготвен анализ за здравно неосигурените лица в България от дирекция "Управление на риска" при Агенцията по приходите. През 2017 г. е извършена пълна оценка на актуалните характеристики и на ефекта от третиране на анализирания риск "Недеклариране и невнасяне на здравни вноски от задължените лица в България". Съгласно тази оценка българските граждани, които подлежат на задължително здравно осигуряване в страната, но не са здравно осигурени към края на 2017 г., са приблизително 719 хиляди", гласи отговор на министъра на финансите Владислав Горанов в отговор на питане на депутата от БСП Лало Кирилов.

Преди този отговор последната публично известна информация за броя на неосигурените беше от отчета за бюджета на здравната каса за 2016 г., според който "към 31.12.2016 г. неосигурените лица са 18.8% от структурата на лицата, водени като задължително здравно осигурени, или в абсолютна стойност те представляват 1 392 000 души". Това освен това беше увеличение на неосигурените със 73 980 души спрямо края на 2015 г. Тогава от НАП обясниха ръста с мерките, предприети за спиране на правата на некоректни платци - например хора на граждански договор, които се осигуряват на сума под минималната работна заплата, вече не се водят осигурени. Освен това преди няколко месеца от НАП обясниха, че поне половината от хората, които се водят неосигурени, отдавна са в чужбина, а реално живеещите в България хора без вноски се движат между 400 000 и 550 000 души.

Освен че според настоящия анализ, цитиран от Горанов, става дума за над 700 000 души, явно при планирането на разходите на здравната каса се ползват данните за над 1.3 млн. неосигурени.

Горанов обяснява как от НАП са стигнали до настоящите данни. "Броят на здравно неосигурените лица, които подлежат на задължително здравно осигуряване в страната, е определен, като от броя на българските граждани с постоянна адресна регистрация на територията на Република България по данни на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" - 8.387 млн. лица, е изваден: броят на българските граждани в трудоспособна възраст, пребиваващи в чужбина. Броят на тези лица е изчислен на 1.475 млн. лица въз основа на резултатите от проведено през месец юли 2017 г. социологическо проучване - национално представително изследване в 1350 домакинства в Република България, и е верифициран с приблизителните оценки на други външни институции; броят на здравно осигурените лица - общо 6.193 млн. лица, в т.ч. осигурени от държавния бюджет лица - 2.735 млн. лица, и осигурени на друго основание - 3.458 млн. лица".

От НАП са описали и кои са групите неосигурени. Безработни са 233 хил. души. Чужденци, придобили българско гражданство, и бежанци, които не са осигурявани от работодател или от бюджета, са 10 хил. лица. Младежите, завършили средно образование, но неплатили вноски, докато влязат в университет, са 6 хил. души. В тази група са и 57 хил. самоосигуряващи се, "които за годината са декларирали както доходите си, така и задълженията си за здравни вноски, но все още не са ги погасили", както и хора, които са декларирали доходите си, но не са декларирали и не са платили дължимите от тях здравни вноски - 22 хиляди.

Неизвестно

От НАП посочват и графа "други здравно неосигурени лица", в която са цели 393 000 души. Предполага се, че това също са хора, отдавна емигрирали в чужбина.

Стандарт

Търговци ни лъжат с великденски промоции. Редица търговци лъжат с великденските намаления и трябва да бъдем внимателни, особено при храните, алармират от Комитета за защита на потребителите.

В търговската мрежа вече се появяват бомбастични анонси на витрините, че всички стоки са с голям процент намаление. Но някъде с много дребен шрифт се отбелязва, че всъщност има изключения и понякога те могат да бъдат за групи стоки, които са съществен асортимент. В по-малките търговски обекти, когато пак има намалени стоки или такива в промоция, не се посочва старата цена, което затруднява потребителя да прецени дали наистина е налице такова намаление и в какъв процент се изразява.

В интернет също има случаи, при които търговецът непосредствено преди началото на кампанията вдига цената за ден-два и след това от нея прави някаква "отстъпка". Дори може да се стигне до там, че намалената цена е по-висока, отколкото стоката се е продавала преди 2-3 седмици.

Тези хитрини е възможно да се опитат да ги проявяват тази седмица преди празниците. Затова потребителите да правят съпоставки на различен тип интернет сайтове или магазини за сходни стоки. И тогава човек може много лесно да се ориентира дали действително е попаднал на изгодно предложение.

От Инициативния комитет за защита на потребителите призовават хората да внимават какво подписват като кредит покрай празниците, за да не се окажат след това в ръцете на колекторските фирми. Заемодатели гарантират бързо одобрение дори и при лоша кредитна история за малки суми от 300 до 1000 лв. Предложения за великденски кредит, разлепени по стълбовете, се появяват и за по-високи суми. В някои случаи офертата стига до 5000 лв. Комитетът за защита на потребителите апелират гражданите да се запознаят подробно с условията и лихвите при тегленето на бързи кредити и не ги съветват да взимат заеми от нефинансови институции.

Монитор

Токът за бита може да скочи с 16%. Заради поискана висока цена от ТЕЦ „Варна" за доставки на електроенергия за регулирания пазар има риск цената на тока за бита да скочи с 16%. Това алармира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев на пресконференция след среща с ръководители на работодателските организации с омбудсмана Мая Манолова.

Той цитира данни, че централата е подала ценово заявление за 191 лв./МВтч за 2 млн. мегаватчаса за следващия регулаторен период, започващ от 1 юли. Според Велев по методиката на КЕВР това искане може да бъде намалено до 161 лева, което ще натовари домакинствата с още 250 млн. лв.

Относно проблемите с американските тецове в Маришкия басейн шефът на АИКБ назова сумата от 486 млн. лв. или по 161 лв. на домакинство на всеки 12 месеца, които заради договорите, сключени преди доста години от премиера Иван Костов, се изземват по непазарен начин от джобовете на всички български потребители на битова електроенергия. Според него това се случва, защото всяка година Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определя референтна цена на електроенергията и за този регулаторен период тя е 70 лева за мегават час. По думите му на ТЕЦ "Марица изток" 1 е 106,76 лева за мегават час, а на ТЕЦ "Марица изток" 3 - 168,66 лева. „В същото време цената на електроенергията на борсата също е доста по-ниска", каза той.

Велев отново припомни позицията на работодателите за прекратяване на договорите и излизане на тези тецове на свободния пазар. Той цитира и методика, според която "КонтурГлобал", собственикът на ТЕЦ "Марица изток" 3, вече е изплатил инвестицията си, а за другата централа - AES Гълъбово ТЕЦ "Марица изток" 1, оставали още 100 млн. лв. до изплащане на инвестицията и тя можело да бъде покрита от хазната при евентуално прекратяване на договора.

В тази връзка с проблемите с договорите за дългосрочно изкупуване работодателите отново заплашиха с протести. „Този път те ще бъдат пред централите в Маришкия басейн и пред ТЕЦ „Варна", обясни Велев.

Изпълнителният директор на КРИБ Евгени Иванов заяви, че подобни договори за скъп ток гонят сериозните инвеститори от страната. Той посочи за пример неизпълнения проект на голяма германска металургична фирма, имаща завод у нас, която е предпочела да отвори новата си мощност в Хамбург. Според него оперативната печалба на US централите е в размер на 54-59%.

Омбудсманът на Републиката Мая Манолова призова КЕВР, министерството на енергетиката и ресорната комисия в парламента да направят точен разчет за различните сценарии при прекратяване на договорите с американските централи. Тя информира за поискана среща с нея от ръководствата на въпросните тецове и уточни, че това може да стане до дни. Според Манолова липсва и информация докъде е стигнала процедурата в Еврокомисията, инициирана преди няколко години от България за определянето на преференциалните договори с американските централи като непозволена държавна помощ.

На 22 февруари енергийният министър Теменужка Петкова съобщи в парламента, че в договорите на двете централи са вписани неустойки за общо 3 млрд. лева.

Проверяват читалищата в София за дългове. Читалищата в София ще бъдат проверявани за дългове към общината. Това стана ясно по време на днешното заседание на образователната комисия към Столичния общински съвет. Причината за проверката са читалищата "Цанко Церковски" и "Петър Берон" в центъра на столицата, които ползват помещения частна общинска собственост, но са заплашени от закриване заради неплатена еднократна такса на общината. Кметът на район „Оборище" Васил Цолов поиска отмяна на решение от 2012 г., с което СОС е дал безвъзмездно право на ползване от двете читалища на помещения, които са частна общинска собственост. За да ги ползват, ръководствата им е трябвало да платят еднократно по около 4000 лева на общината. Те обаче не са го направили. Ръководствата на двете институции също разказаха, че проблемът е свързан с това, че собствеността от публична държавна собственост е деактувана в частна общинска през 2012 г.

Председателят на образователната комисия Малина Едрева коментира пред „Монитор", че категорично не иска да се стига до закриване на читалища. Заради това съветниците от комисията взеха решение да се създаде работна група, която да изготви оздравителен план на двете читалища. Освен това комисията възложи на зам.-кмета по образование доц. Тодор Чобанов да изиска справка от районните администрации за други подобни казуси.

Както „Монитор" вече писа предвидените за 2018 г. в държавния бюджет средства за подпомагане на развитието на читалищната дейност в страната са в размер на над 63 милиона и 330 хиляди лева. Това надвишава с 8 милиона и 151 хиляди лева миналогодишните отпуснати средства, като стандартът за една субсидирана бройка става в размер на 8375 лева, или 1075 лева повече за една бройка от предходната 2017-а. Имайки предвид, че регистрираните читалища в страната са 3664 високата на пръв поглед сума в крайна сметка идва твърде недостатъчна за нормалното просъществуване на една такава организация. Точно 8357 лева за 12 месеца, или около 700 лв. на месец, от държавна субсидия се падат на голяма част от читалищата, което често е единственият им източник за издръжка.