Капитал

След като премиерът поиска, КЗК започва секторен анализ на медиите. В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е постъпило искане от министрите на икономиката, финансите и културата за образуване на производство за извършване на секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в страната. Регулаторът се самосезира и ще осъществи проучване в рамките на правомощията си, пише на сайта на ведомството.

До намерението за осъществяване на този анализ се стигна, след като в края на февруари на заседание на Министерският съвет бе прието решение, внесено лично от премиера Бойко Борисов, за създаване на работна група, която да изготви промени в действащото законодателство относно собствеността и финансирането на медиите в страната и тяхното разпространение. Тя включваше именно въпросните трима министри писали до КЗК - Емил Караниколов, Владислав Гованов и Боил Банов. Според източници на ClubZ техният документ е подписан на 14 март и комисията е открила процедурата две седмици по-късно на 29 март.

На пръв прочит идеята е да се даде генерално и принципно решение на един отдавнашен проблем с липсата на прозрачност и регулация на медийния пазар в България. Изготвянето на секторния анализ е прокламиранo като първа крачка към него. То обаче идва скоро след като промени с подобна декларирана цел бяха предложени от група депутати от ДПС, сред които й издателя на "Телеграф", "Монитор" и "Политика" Делян Пеевски и може да се разглежда като своеобразна реплика на техния проект.

Какво ще изследва КЗК

В съобщението Комисията извежда пет точки, по които трябва да анализира медийния пазар в страната.

На първо място тя заявява, че ще изследва характеристиката, структурата на общия медиен пазар в страната (както и характеристиката и структурата на съответните подпазари в него). За тази цел ще бъде анализирана дейността на всички видове медии: вестници, списания и други периодични издания, медиите, разпространявани, чрез електронни съобщителни мрежи, като обществените или търговски електронни медии лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги, както и онлайн новинарските услуги - електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.

КЗК ще анализира всички релевантни факти и обстоятелства свързани с медийния пазар и установи съществуват ли данни или предпоставки за предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на общия медиен пазар и/или на негови подпазари в страната и ако да, какви са причините за това. Регулаторът ще преценява има ли бариери за навлизане на пазара и каква е пазарната концентрация. По тази линия вероятно ако се подходи формалистично и се гледат само декларирани собствености, които в голямата си част са известни, едва ли ще има изненади.

Комисията смята още да установи съществуващата и приложима нормативна уредба в страната спрямо медийния пазар, както и дали е налице саморегулация е сектора и от какъв характер е същата и както и да направи изводи и препоръки за състоянието на конкурентната среда в общия медиен пазар и неговите подпазари в страната.

Не е много ясно какво се иска

При така формулираните пределно общи задачи изгледите за някакви по-съществени разкрития на нарушения не са особено големи. Още повече, че както обясняват и от самата тях в писмото на министрите "не са конкретизирани действия на участници или съществуващи нормативни текстове, пораждащи загриженост или съмнение относно конкурентната среда в сектора".

"За да повиши ефективността на извършваните действия и в рамките на законовите си правомощия, Комисията ще изиска актуална информация от компетентните държавни органи, браншови организации и участници на съответните пазари. Заради значимия обществен интерес, КЗК призовава за активно съдействие при предоставянето на информация и данни във връзка с настоящото производство", пишат от КЗК.

Нещо като Пеевски, ама под друго име

В началото на февруари депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева внесоха за обсъждане в Народното събрание (НС) законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Той предвижда всички медии, не само печатните, както е сега по закон, а и сайтовете, да депозират пред Министерството на културата информация за това кои са собствениците им.

Текстът предвижда да се депозират и всички приходи извън рекламата и банковите заеми, т.е. финансиране от неправителствени организации, дарения и пр. Законопроектът предвижда още "осветляване" на бизнеса с разпространението на печатни материали и сезиране на Комисията за защита на конкуренцията, ако се установи, че един "играч" държи поне 1/3 от пазара на разпространението.

Законът на Пеевски не е внесен за разглеждане в медийната комисия в парламента. Междувременно обаче Народното събрание поискало от КЗК становище по закона на Делян Пеевски и група депутати от ДПС за печата. От антимонополния регулатор не са реагирали по това искане. КЗК не се ангажира и със срокове за анализа си, което също може да е фактор за задържане на предложенията на ДПС на трупчета.

Така с активните си действия по темата правителството демонстрира, че лично ще се заеме с медиите, което вероятно и напълно ще обезсмисли алтернативните предложения на Пеевски и сие. Ако това се случи това ще е вероятно първият неуспешен законопроект на депутата, който в дългата си парламентарна кариера досега има само няколко закона, които обаче неизменно получават одобрението на народните представители.

Печалбата на банките през февруари спада до 189 млн. лв. След силния старт на годината с двуцифрен ръст на печалбата през януари за февруари финансовият резултат на банковата система отчита спад. Само за месеца печалбата на банките е била 72 млн. лв., като е по-ниска с близо 30 млн. лв. от отчетното през февруари миналата година (99.7 млн. лв.). Това показват данните на БНБ. Общо за първите два месеца на годината финансовият резултат на сектора е 189 млн. лв., което е равносилно на лек спад от 2.5%.

За разлика от предходните периоди обаче слабият резултат не се обяснява с лоши кредити. Напротив, спадът на обезценките продължава със същия двуцифрен темп и през февруари - обемът им е по-малък от този година по-рано с 34.2% и е 64 млн. лв. за първите два месеца на годината. И през 2017 г. тези разходи се свиваха в сравнение с предходната година, когато банките се готвеха за стрес тестовете и проверката на активите, но спадът беше едноцифрен, докато сега втори пореден месец той е двуцифрен.

Ниски лихви - ниски приходи

Така, ако по-малкото обезценки, които банките правят в сравнение с преди година, допринесоха за силния старта на 2017 г. в печалбата за януари, през февруари те не явно не успяват да компенсират напълно ефекта от ускоряващия се спад на основния им приходоизточник - нетния лихвен доход. Приходите от лихви продължават да се свиват и към края на февруари са с 4.4% по-малко в сравнение с година по-рано (при годишен спад през януари от 2.32%). Обемът им е 422.5 млн. лв. Такъв беше темпът им на свиване - около 4-5% годишно, през втората половина на миналата година.

Като цяло кредитирането набира скорост и ръстът му става все по-отчетлив, което означава и подобряване на приходите от лихви, макар и основната причина за размера му - ниските лихви по кредити, все още да е валидна в пълна степен. Прогнозите са обаче, че за тази година намаляването им ще бъде по-скоро кампанийно и в единични случаи, като се очаква задържане на достигнатите ниски нива и бавно обръщане на посоката през следващата година.

Резултатът от активизиралото се кредитиране е видим при ръста на другия източник на приходи на банките, въпреки че той е с по-малък принос - таксите. След двуцифрения им ръст през януари (12.7% годишно) сега нетният приход от такси се е увеличил за двата месеца със 7.4% на годишна база до 157.8 млн. лв. Така приходите от такси донякъде компенсират спада в лихвения доход.

Ръст има и при административните разходи с 2.2% до 259 мнл. лв. Той е по-малък в сравнение с годишното увеличение през януари (5.25%), но през миналата година до третото тримесечие се наблюдаваше понижение на това перо, което завърши в края на годината със значителен ръст от близо 10%.

Кредити и депозити

Продължава ръстът в кредитирането, като този на жилищните заеми изпреварва значително ръстовете в другите сегменти. Според данните за състоянието на банковата система (които се отличават по методология от тези за целите на паричната статистика - бел. ред.) годишният ръст на жилищните кредити е вече двуцифрен - 11.7%, достигайки 9.8 млрд. лв. На този фон нарастването в потребителското кредитиране изглежда скромно - 4.1% годишен ръст до малко над 9 млрд. лв. Фирмените заеми отчитат най-нисък ръст - 0.5% до 33.3 млрд. лв.

Ръстът на депозитите в системата продължава въпреки почти нулевата или дори отрицателна доходност. Средната за пазара лихва през февруари за депозити на домакинства в левове беше отчетена на 0.13%. Обемът на спестяванията на домакинствата в края на февруари е 49.7 млрд. лв., увеличавайки се на годишна база с 4.9%. Запазва се двуцифреният темп на растеж при фирмените сметки - 12.2% до 23.7 млрд. лв.

Общата сума на активите също нараства до 97.3 млрд. лв. в края на февруари. Собственият капитал в баланса на банковата система възлиза на 12.3 млрд. лв., като през месеца се увеличава с 57 млн. лв. в резултат на натрупаната печалба.

Сега

Фирми печелят солидни обезщетения заради незаконните актове на властта. Данъкоплатците плащат солидни обезщетения на фирми заради незаконните актове на данъчните, митниците и агенцията по храните, показа проучване на "Сега" по Закона за достъп до обществената информация. Общата сума е близо 4 млн. лв. и показва в колко много случаи тези държавни органи причиняват вреди на бизнеса.

От януари 2011 г. агенцията по безопасност на храните е била осъдена по 7 дела за 1 590 249 лв. От 2004 до 5 януари т.г. митниците са били осъдени за 1 215 433 лв. През последните две години Националната агенция за приходите (НАП) е осъдена по 15 дела да плати общо 874 505 лв.

Най-голямото обезщетение за сметка на НАП е 787 хил. лв. То е присъдено на фирма заради адвокатско възнаграждение по обжалване на ревизионен акт, който е отменен от съда.

В друг случай НАП е осъдена да плати над 36 хил. лв., защото не е съхранявала добре и е повредила 4683 бутилки алкохол. Те били иззети, но 5 г. по-късно съдът отменил конфискацията и алкохолът трябвало да бъде върнат на фирмата собственик. Освен че сред бутилките имало счупени и в лош търговски вид, някои липсвали. А и за да ги продава, дружеството трябвало да подмени бандеролите им, тъй като срокът им бил изтекъл, докато алкохолът стоял в държавния склад.

Неотдавна "Сега" разказа за пазарджишка фирма, която осъди НАП за рекордното обезщетение от 3.434 млн. лв. по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдът приема, че с действията си от НАП са провалили имотна сделка на дружеството и това го е ощетило. Това решение още не е влязло в сила.

През 2009 г. митниците са осъдени да платят 247 571 лв. на търговец на горива. Историята: цистерна и влекач на дружеството били задържани от митническите власти заради установено нарушение. 5 години по-късно, когато наказателното постановление на митниците е отменено от съда, превозвачът трябвало да получи обратно машините. Те обаче били в толкова лошо състояние, че вече не ставали за употреба и били предадени за скрап. Освен от загубените цистерна и влекач дружеството било ощетено и защото, докато те били задържани, се налагало да ползва транспортни услуги от други фирми.

По друго изгубено дело митниците плащат 779 857 лв. на фирма, която е ощетена от незаконосъобразен административен акт. Митничарите са отказали да изпълнят формалности по освобождаването на два контейнера със соеви продукти. Съпоставката на съдебното решение и на данните от митниците показва, че близо 200 хил. лв. от изплатеното са лихви. Двойно нараства заради лихвите и друго обезщетение, което митниците са осъдени да платят. То е заради неправомерно иззети мобилни телефони. Присъденото обезщетение е близо 20 хил. лв., а платеното - 40 273 лв.

В края на декември 2012 г. административният съд в София осъжда агенцията по храните като приемник на Националната ветеринарно-медицинска служба да плати на едноличен търговец обезщетение за претърпени имуществени вреди - 299 154 лв., както и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 1 143 129 лв. заедно с лихвите. За адвокатски хонорари и за направени по делото разноски агенцията трябва да плати още над 3500 лв.

Претенциите на фирмата са заради бездействието на ветеринарните органи. Във фермата му се появило опасно вирусно заболяване - мукозна болест, и кравите, които отглеждал, започнали да се разболяват и да умират. И въпреки че властите били сезирани, те не изпълнили законовите си правомощия да се намесят.

Административният съд в Бургас през април 2016 г. осъжда агенцията да плати на еднолично ООД 400 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди. Това са разходите, направени от фирмата за адвокат, когато е обжалвала наложено от агенцията наказателно постановление. Въпросното постановление е отменено от съда като незаконосъобразно.

Този случай не е изключение. Русенска фирма успява да осъди агенцията за 600 лв., колкото е платила за адвокат в производство по отмяна на санкция за това, че в магазина й се продават продукти с изтекъл срок на годност. Първата инстанция потвърждава санкцията, но втората я отменя заради грешки в наказателното постановление. Така фирмата получава право да съди агенцията по храните за разноските, които е направила за адвокати.

През март м.г. излезе тълкувателно решение на Върховния административен съд, че разноските за адвокати, платени от граждани и фирми при обжалване на незаконосъобразни наказателни постановления, могат да се търсят след това по Закона за отговорността на държавата.

Прокуратурата също често е осъждана по този закон. Според последните й официални данни 284 души са я осъдили през 2016 г. Присъдените обезщетения са за малко над 2.47 млн. лв.

На тъмно

Шефът на комисията за конфискация Пламен Георгиев окачестви като служебна тайна информацията за осъжданията й. Неговото изкривено тълкуване на закона е, че става дума за данни, които са станали известни в комисията по повод изпълнението на задълженията й и затова са служебна тайна. Освен това, ако бъдела разкрита, тя щяла да засегне правата на трети лица. "Пълен абсурд е да криеш като класифицирана информация на какво са те осъдили. Това са пари от държавния бюджет, това е въпрос за законосъобразността на твоите действия, как харчиш парите на данъкоплатците като последица от това дали спазваш закона", смята адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация".

Цели квартали може да останат без вода след новия ВиК закон. Хората, които не си плащат водата, ще може да бъдат изключвани от мрежата. Възможно е ВиК фирмата да отреже цели квартали, ако масово са некоректни потребители. Това обяви зам.-министърът на регионалното развитие Малина Крумова, която доразви коментара на началника си - Николай Нанков.

В началото на миналата седмица министърът обяви, че до два месеца ще бъде публикуван нов Закон за ВиК, в който се затягат мерките срещу недисциплинираните ползватели на вода. Предвижда се до 5 пъти увеличение на санкциите, а в най-драстичните случаи на нарушения - директно прекъсване на водоснабдяването.

Законът предвижда цената на водата да се формира по изцяло нов начин. В момента тя включва трите компонента - водоснабдяване, отвеждане и пречистване. Всеки един компонент отчита разходите, които ВиК операторът прави за цялата обособена територия.

Не е ясно точно как новата методика ще се отрази на цените, при положение че ВиК фирмите работят по петгодишни планове, одобрени от енергийния регулатор. В тях, освен плановете за инвестиции и ремонти, са заложени и цените за всяка една отделна година. За част от дружествата плановете са одобрени.

"Обмисляме да се отдели фиксирана компонента в цената на водата. Тя няма да зависи от изразходваното количество вода. Ще зависи от това дали потребителят ползва ВиК системата или не. Причината да предложим тази мярка е, че има населени места с голяма амплитуда на натоварване, която зависи от сезона - например курортните селища", обясни Малина Крумова в интервю пред Медиапул.

Обсъждат се различни варианти как да се определя тази компонента. Един от тях предвижда хората да плащат фиксираната компонента само когато няма потребление. Елемент на тази фиксирана компонента е такса "солидарност". Идеята е събраните пари от нея да влизат в специален фонд за бедните българи.

Бедни

За около 500 000 социално слаби е предвидено безплатно да ползват 1.5 кубика вода месечно. Това ще струва на бюджета около 40 млн. лв. по сегашните цени. Финансирането на сектора ще става чрез специален фонд, който ще привлече около 600-700 млн. лева. Той ще се финансира чрез новата такса "солидарност", от която годишно ще постъпват по около 60 млн. лв., пресмята Малина Крумова.

Стандарт

Колетните пратки стават по-изгодни. Потребителите и бизнесът вече ще имат възможност да сравняват и избират най-добрите условия за доставка на закупени онлайн стоки. Това коментира председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по ТВ „Европа" по повод новите правила за колетните пратки в ЕС и специалния сайт на Европейската комисия с тарифите на куриерските фирми за местни и трансгранични пратки.

„ЕК си поставя за цел да събере и систематизира една голяма база данни, която ще бъде предоставена от доставчиците на такъв тип услуги. Тя ще съдържа информация за условията и цените, при които се осъществяват доставките на колетни пратки от съответния икономически оператор. Тази база данни ще бъде публикувана в специален сайт в интернет и от там потребителите ще могат да се информират и да сравняват условията", обясни Маргаритов.

„Когато един търговец предлага в своя онлайн магазин при условията на отпаднало геоблокиране стоки на една и съща цена за целия ЕС, той може да избере и съответния доставчик, който най-малко ще оскъпи сделката, за да бъде максимално изгодна и за неговия клиент", посочи Маргаритов.

Потребителят ще има възможност да направи сравнение и информиран избор на фирмата, която ще му предложи най-изгодни условия, когато реши да се възползва от правото на отказ от покупката в 14-дневен срок, тъй като в този случай разходите за връщането на стоката най-често са за сметка на клиента.

Маргаритов обясни, че търсеният ефект с новите правила не е да се поставят пределни цени или да се унифицират тарифите, а да се даде възможност на двете страни за информиран и обективен избор по отношение на изгодността. Същевременно на национално равнище надзорните органи в съответните държави-членки ще могат да изискват всякакъв тип информация, която касае условията, при които тези доставчици предлагат своите услуги и да наблюдават дали те се спазват, както и да предприемат съответните мерки, когато това не е така. Така постепенно ще се стигне до намаляване на цените и до това разходите за куриерската услуга да не са чак толкова съществен компонент от една онлайн сделка, какъвто са сега.

Гръцките агнета по-евтини от българските, съседите ще изнасят у нас. Гръцките животновъди обмислят да пласират агнетата си за Великден не в Гърция, а в България, тъй като цените им били по-изгодни, съобщава "Прото тема".

"Тази година за първи път няма да сме изправени пред феномена български агнета да се продават за гръцки, и това е, защото цените на гръцките агнета са паднали толкова много, че са по-евтини и от тези в България", казва пред вестник "Елефтерос типос" председателят на гръцката асоциация на животновъдите Димитрис Камбурис.

Според изнесени от него данни живи агнета в Гърция се предлагали на цени от 2,20 евро за килограм, докато в България те вървели по 3,20 евро за килограм.

При тази ситуация търговците ще се затруднят да внасят агнета от България, тъй като цената им вече е по-висока. Това, естествено, ще спре незаконното предлагане на внасяни от България агнета на ниски цени, които да се продават за гръцки.

Изглежда, че търговците са склонни да дадат от 4,5 до 5 евро за килограм, докато животновъдите искали от 6 до 7 евро за килограм, пише вестникът.

Вестник "Прото тема" припомня, че през януари властите в Гърция са разкрили голямо количество заклани агнета, внос от Румъния, които са били предлагани на пазара за гръцки.

Монитор

Над 10 Е-та ни дебнат на трапезата за Великден. Над 10 от използваните добавки при производството на традиционни продукти, или известни повече като Е-та, ни дебнат на великденската трапеза, показа проверка на „Монитор".

Само в козунаците, продавани масово в супермаркетите и по пазарите, те са най-малко 6.

Най-често във великденския хляб се среща Е-330 известна сред народа като лимонтузу или лимонена киселина. Въпросната съставка се използва за консервант на продукта. Освен нея в масовите козунаци за увеличаване на трайността им се използват още две добавки - Е-220 (серен диоксид) и калциев пропионат (Е-282). От емулгаторите, предназначени да направят възможно образуването или поддържането на хомогенна смес от две или повече несмесими съставки, като олио и вода, в храната се влагат моно- и диглрицериди на мастните киселини (Е-471). За оцветител се влагат азорубин и кармазин (Е-122) и каротин (Е-160а). Целта е да се постигне търговски вид на продукта, защото, за да се намали цената му, за производството му най-често се използва яйчен прах, а не яйца. В шоколадовите яйца, много купувани преди Възкресение, пък се влага емулгатор - лецитин (Е-322).

Част от въпросните Е-та крият немалко рискове. Така например консеврантът Е-282, предпазващ храните от образуването на бактерии, мухъл и плесени, в големи количества е толкова токсичен, че се използва като пестицид. Има свойството да се натрупва в организма и може да предизвика силно главоболие и повишаване на кръвното налягане. При децата може да причини раздразнителност, безпокойство, нарушения в съня.

Гледаме филми на телефона и извън България. Европейците имат достъп до онлайн съдържанието, за което са се абонирали у дома, където и да се намират в ЕС от днес, съобщи пресслужбата на Европейската комисия.

В специално изявление по този повод на зам.-председателя на Европейската комисия Андрус Ансип, комисаря по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел, българския министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и членовете на Европейския парламент Павел Свобода и Жан-Мари Кавада, се казва, че интересите на гражданите са в центъра на всички европейски инициативи в областта на цифровизацията. От 1 април, когато пътуват в ЕС, вече няма да пропускат любимите си филми, телевизионни сериали и спортни предавания, нито ще се лишават от игрите или електронните книги, за които имат цифров абонамент. Правилата ще се прилагат за платени услуги, но доставчиците на безплатно съдържание също могат да се възползват от тях. Полза от тези разпоредби ще имат и доставчиците на онлайн съдържание, тъй като вече няма да им се налага да придобиват лицензи за държавите, в които пътуват техните абонати.

Отмяната на ограниченията, които не позволяваха на европейците да ползват при пътуване абонаментите си за цифрови медии и съдържание, е нов успех на цифровия единен пазар след ефективното премахване на таксите за роуминг, от което се ползват потребителите в цяла Европа от юни 2017 г. насам.

Новите правила са пряк отговор на промените в поведението и навиците на европейските граждани, които използват нови технологии. Между 2010 и 2014 г. разходите на потребителите за видео абонаменти са се увеличили със 113 на сто годишно, а между 2014 и 2015 г. броят на потребителите се е увеличил с 56 на сто. Поне 29 млн. души (5,7% от потребителите) в ЕС биха могли да се възползват от трансграничната преносимост, като в бъдеще техният брой ще нарасне значително. Очаква се до 2020 г. той да достигне до 72 млн. души.

Почти 60 на сто от младите европейци заявяват, че възможността да ползват абонаментите си при пътуване е важен въпрос при избора на онлайн услуги. Преносимостта на тези услуги дава отговор на предпочитанията на потребителите, като същевременно ще помогне на доставчиците да увеличат броя на абонатите си.