Капитал

ЕК: Не наваксвате достатъчно бързо. България не успява да достигне достатъчно бързо средното ниво на икономическо развитие в ЕС. Макроданните на страната са добри, но очакванията на Европейската комисия са за по-висок икономически растеж и по-бързо сближаване, ако не със Западна Европа, то поне със сравнимите ни страни. Това стана ясно от думите на Ищван Секели, директор в Генералната дирекция "Икономически и финансови въпроси" на ЕК.

Той участваше в представянето на доклада за макроикономическите дисбаланси в България в рамките на Европейския семестър 2018. Самият документ беше публикуван в началото на март, като България беше извадена от групата на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси. Основните причини са подобряването на ситуацията във финансовия сектор и на пазара на труда.

Ключът към успеха - инвестиции и институции

Според Секели резултатът от ниският стандарт на живот в България е видим - голяма част от младите и образовани хора избират да емигрират, защото искат живота, който имат връстниците им в Мюнхен, Варшава или Стокхолм. "Това източва вашите таланти, пенсионна и здравна система", коментира Секели. "Изключително важно е за младите хора да виждат, че България се доближава по-бързо до сравнимите й страни", допълва още той.

От изказването му стана ясно, че на това ниво на развитие българската икономика има огромна нужда от инвестиции - корпоративни, на първо място, но и публични с фокус върху пътна и социална инфраструктура. "Получавате огромна подкрепа от Европа, но корпоративните инвестиции идват от вашите фирми. Те трябва да инвестират, защото от тях зависи бъдещият ви успех", коментира Секели. Вложенията в икономиката са и единственият канал, по който могат да се внедрят нови технологии, да се повиши производителността и да се придвижи България нагоре по стълбата на качеството на продукцията.

Друг фактор, очаквано, са хората. Тук ключът е качеството на уменията. "Когато си купите ново оборудване, имате нужда от някой с умения да работи на него. Така че инвестициите в оборудване винаги трябва да вървят ръка за ръка с инвестициите в човешкия капитал", счита Секели.

Според него българската макрополитика и ефикасността на пазара са по-добри от средноевропейските. Но минусът за България идва от качеството на институциите. Тук комисията има предвид както ролята на правителството, така и на частния сектор. Проучване сред бизнеса показват, че корупцията е основният проблем. Секели отбелязва, че почти 90% от анкетираните я смятат за много или сравнително разпространена. "Бизнес пространството има нужда от правила, които се спазват", коментира представителят на ЕК. "Това е толкова задача на частния сектор, колкото и на правителството", допълва той.

Финансовите проблеми

В доклада за напредъка на България положителна оценка получават внедряването на плановете за реформиране на банковия и небанковия сектор и на законовите промени, въвеждащи "донякъде" по-затегнат риск мениджмънт на експозициите към свързани лица. Секели отбелязва, че българските банки са "много стабилни по принцип", а "рентабилността пада малко, но числото би било мечта за много банкери в Европа". Лошо впечатление обаче прави все още високото ниво на несъбираеми вземания - те се понижават, но не достатъчно бързо.

Сава Чоролеев купи хотел "Европа" в Слънчев бряг за над 8.9 млн. евро. Свързаната с бизнесмена Сава Чоролеев компания "Българско туристическо дружество Глобал турс" е новият собственик на хотел "Европа" в централната част на курорта Слънчев бряг. Дружеството е купило обекта от "Синергон холдинг" срещу над 8.9 млн. евро, като сделката е завършена преди седмица, става ясно от документи в Търговския регистър.

Специфично за приватизирания преди 17 години хотел е, че е на първа линия до плажа, т.е. локацията му е много добра. Затова пък е едва с 3 звезди и има нужда от ремонт. Такъв влиза в плановете на новия собственик, като до 2020 г. ще бъдат инвестирани между 7.5 и 8 млн. евро в реконструкция.

Сделката за хотел "Европа" е четвъртата по-голяма в района за последните три години, след като собствеността си смениха комплексите "Парадайз бийч", "Странджа" и "Олд Несебър хилс". Всички сделки продължават тенденцията собственици на хотели в морските ни курорти да са български инвеститори.

Още една морска "победа"

В края на миналата година дъщерното дружество на "Синергон холдинг", което управлява туристическия бизнес на групата - "Синергон хотели", е учредило нова компания - "Европа резорт", в която е бил апортиран едноименният хотел в Слънчев бряг. Преди седмица 100% от компанията е продадена на "Българско туристическо дружество Глобал турс", свързано със Сава Чоролеев.

Той е известен като най-голям акционер в предприятието за захарни изделия "Победа" - Бургас, собственик е и на хотел и казино "Платинум" също в Слънчев бряг, и на казино в "Перун" в Банско. Има план да построи казино и в столичния хотел "Маринела". Преди години беше съдружник в дружеството - концесионер на северния плаж в Слънчев бряг, а отскоро е наемател на плажа в Лозенец. Собственик е и на терен до плажа "Корал". Бил е спонсор на различни футболни клубове.

14-етажният хотел "Европа" е с разгъната застроена площ над 10 хил. кв.м и е с над 150 стаи и апартаменти, басейни, заведения, търговски обекти. Не приема резервации за новия сезон през booking.com.

Пред "Капитал" Сава Чоролеев, председател на съвета на директорите на дружеството купувач, съобщи, че през предстоящото лято хотелът ще работи, като ще изпълнява вече подписани договори с партньори. След това ще започне реновация, която ще бъде направена на два етапа.

"Предвиждаме 3-3.5 млн. евро инвестиции в обновление на първия етап", коментира Чоролеев, допълвайки, че то ще приключи преди лято '2019. На втория етап от реконструкцията - през 2020 г., ще бъдат инвестирани още 4.5 млн. евро, сочат плановете на новия собственик.

Идеята е категоризацията на хотела да бъде вдигната от три на четири звезди, като към момента не е взето окончателно решение дали той ще развива собствен бранд, или ще се търси партньорство с международна верига.

Продавачът "Синергон хотели" управлява още два обекта в Слънчев бряг - "Искър" и "Гларус", както и четиризвездния "Гранд хотел Пловдив" (бившия "Новотел") в Пловдив. Групата приватизира "Европа" през 2001 г. за 14.56 млн. лв.

Още сделки в региона

Настоящата сделка за хотел "Европа" е четвъртата по-голяма в региона за последните две години. През 2016 г. несебърският хотелиер Венелин Ташев купи хотел "Парадайз бийч" в Св. Влас, който допреди това бе в активите на "Балкантурист". Тогава Ташев обяви, че започва обновяване на хотела, като целта е през 2019 г. категоризацията му да стане пет звезди при настоящите четири.

През миналата година под ново име и концепция отвориха още два хотела след сключени сделки. Бившият хотел "Странджа" в северната част на Слънчев бряг бе купен от съсобственика в туроператора "Астрал холидейз" Христо Гълбачев чрез дружеството му "Ай хотел" и отвори врати след основен ремонт под бранда iHot@l. Преди това хотелът беше собственост на дружеството "Филипови- 2000", управлявано от наследниците на починалия през 2012 г. бизнесмен Валентин Филипов.

В района на Св. Влас през лято 2017 отвори врати и новият Family Life Nevis Resort, който е под бранда на туроператора ТUI и е с категоризация четири звезди. Обектът е бившият хотел "Олд Несебър хилс", който дружеството "Холидей вилидж аква невис", контролирано от бизнесмена Заки Маджид, купи малко преди това от "УКТАМ България" - дъщерна компания на Уникредит Булбанк, която управлява имоти на длъжници.

Стандарт

Продават завод мерцедес на цената на трабант. Продават ВРЗ "Вола" - един от най-големите бивши военни заводи, част от военния мега комплекс „Терем", за смешни пари, научи "Стандарт". Сумата е толкова по-ниска от реалната му цена, че дори е трудно да повярваш - 10 и повече пъти. Така твърдят експерти - вещи лица, оценявали не едно и две предприятия от ранга на бившия военен завод.

При това го продават така, че въпреки официално публикуваните обяви, информацията за провежданите търгове явно не достига до голяма част от потенциалните инвеститори. Ако това е отработена схема за сваляне на цената на огромното предприятие, то тя засега успява, тъй като преди поредния търг цената от 6 млн. вече пада на малко над 4 млн. лева. При реална цена от не по-малко от 40 млн. лв., както твърдят спецове по оценяване на такива имоти.За какво всъщност става въпрос.

ВРЗ "Вола" - Враца, е един от най-големите производители на метални конструкции и изделия за енергетиката в страната с множество успешно изпълнени договори за износ и зад граница.

До началото на демокрацията във ВРЗ "Вола" работят около 3000 души. След приватизацията през 2004 г. персоналът е намален до близо 900 души. Но предприятието просперира с производството на горивни системи за топлоцентрали и други продукти, голяма част от които изнася за сериозни клиенти в Германия, Великобритания и други страни от Западна Европа и дори САЩ. Дружеството се развива и разраства много успешно до началото на кризата от 2008 г., по времето на която, както много други предприятия, ВРЗ "Вола" постепенно изпада в сериозни финансови затруднения заради закъсняване на плащанията на голяма част от клиентите му. Това е причината от началото на 2009 г. броят на работещите да се свие до 190 души заедно с администрацията. Оттогава и досега ВРЗ "Вола" работи с около и дори под 10% от производствения си капацитет. Капацитет, който надхвърля изработката на 800 тона продукция месечно и който остава и към настоящия момент запазен. А налице са и вече изготвени бизнес планове, при които с незначителна инвестиция този капацитет може да се увеличи с минимум 20-30%.

Заводът е отлично запазен, гордеят се работещите там и сочат като причини за това отличната охрана и близостта на военни поделения.

Макар и не супермодерни, всички поточни линии се намират в пълна изправност и могат да заработят веднага след продажбата на завода. Да заработят и да произвеждат висококачествена и високотехнологична продукция, която вече има редовни клиенти в страната и зад граница. Което се потвърждава от множеството референции, притежавани от ВРЗ „Вола" за успешно изпълнените от дружеството проекти. Достатъчно е само да се намери добър мениджмънт и още малко работна ръка. А клиенти има достатъчно - и в момента заводът продава продукция и дори ноу-хау на фирми в Германия.

Сред други плюсове на ВРЗ "Вола", Враца, е огромният терен от над 77.6 дка, многото сгради в добро състояние, чудесното местоположение и пр. Разбира се, далеч не на последно място е и фактът, че ВРЗ "Вола" има сключен договор за съхраняване на имущество на Министерството на отбраната, от който получава регулярно добри приходи. Такива приходи ще се получават и от договора за наем на двата трафопоста, намиращи се и работещи на територията на дружеството, който договор следва да се подпише между бъдещия му собственик и „ЧЕЗ България".

Наистина, при такива активи е твърде странно, че продажбата на толкова голям производствен завод при такива изключително изгодни условия не е достатъчно оповестена и че все още не е привлякла вниманието на находчив инвеститор.

* * * *

Близо 5 млн. лева струва само земята

Наистина странно - новата цена, на която се обявява за продажба ВРЗ "Вола", е малко над 4 млн. лева - с 2 млн. лева по-малко от търга, проведен на 30 януари 2018 г., когато публично обявената от синдика Петя Димитрова Цекова - Никлева цена беше 6 028 070 лева.

Изключително привлекателна инвестиция, след като само земята, на която е построен заводът, при сегашните 64-65 лв. за кв. м, струва над 4.840 млн. лв. - повече от обявената начална цена.

Върху тези 77.6 дка са построени 21 сгради. Сред тях се очертават главният корпус на завода със застроена площ 13 104 кв. м., административен и инженерен корпус на 5 етажа със застроена площ 439 кв. м., стари канцеларии (284 кв. м), столова и кухня (802.00 кв.м), склад за метали (2 011 кв. м.), склад за гориво-смазочни материали (637.00 кв.м), складове за метали, готова продукция, КПП, пречиствателна станция, огромни площи открити складове и пр.

Интересно звучи и това, че в активите на ВРЗ "Вола" е и бомбоубежище за 1500 души, намиращо се под него, останало от времето на Студената война. Помещението само по себе си е отлична инвестиция, като може да бъде използвано за съхранение на продукти при специфични изисквания за влажност, склад на винарна и пр.

Новите касови апарати изсветлявали икономиката. „Тези 5,4 млрд. лева са за 18 години. Ако се погледнат нещата назад в годините ще се види, че тези несъбираеми приходи постепенно намаляваха, за да стигнат през 2017 година до 270 млн. Това говори, че постоянно се подобрява работата на приходните агенции". Това каза председателят на Бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова пред БНР.

Тя обясни технологията, по която се трупат тези несъбрани приходи: „Една част са в резултат и на това, че приходната агенция прави ревизия на лица, които много добре знаят, че няма да бъдат събрани приходите.

Това са обикновено тези по веригата за източване на ДДС и те са точно създадени, за да източват ДДС и да не може от тях да бъде събрано, но НАП прави ревизия на тези лица, за да докаже, че там има източване на ДДС и за това не е платен данък и в крайна сметка има възможност НАП да потърси този данък от крайния ползвател на т.нар. скрит данък ДДС. Но за да се случи това чисто технологично, трябва да се направи ревизия на останалите, които още от самото начало е ясно, че няма да бъдат събрани там приходите". „Трябва да се има предвид, че при всички тези случаи НАП сигнализира прокуратурата за търсене на наказателна отговорност.

Отивайки обаче в прокуратурата, трябва да се разбере за каква сума е нанесена щета на бюджета и тогава прокуратурата възлага на НАП отново да направи ревизия и да каже колко са източени. Така че част от тези 5 млрд. са именно на такава база", каза Менда Стоянова. Според нея координацията между данъчните и МВР и прокуратурата се е засилила изключително много в последните години, а с годините се усъвършенствала и законовата разпоредба.

Менда Стоянова подчерта, че всички законодателни промени с цел по-добра данъчна събираемост срещат огромен отпор. Председателят на бюджетната комисия в парламента смята, че подмяната на софтуера за управление на продажбите и касовите апарати е стъпка към изсветляване на икономиката: „Всички ние знаем, че се укриват обороти и те се укриват именно чрез тази система за управление на софтуера, която е свързана с касовия апарат, която дава възможност една касова бележка да бъде издадена, а след това да не отиде към НАП".

Около половината от фирмите в страната ще трябва да подменят изцяло апаратите си, а фирмите, които са ги закупили през последните три години, ще трябва да обновят софтуера си. Стоянова коментира още и задлъжнялостта на общинските болници, която според нея не би трябвало да повлияе на държавния бюджет: „Те в крайна сметка са отговорност на техния принципал.

Трябва да кажа, че повечето от общините не осъществяват нито контрол, нито надзор върху дейността на болниците от гледна точка на финансите. Затова много често натрупват сериозни дългове. За мен обаче там, където болниците натрупват дългове, това преди всичко е свързано с източването на тези болници". Тя прогнозира, че някои болници могат да изпаднат в несъстоятелност, но това предполага стъпки за начина на подобряване на дейността.

Монитор

Дупка в закона пълни МВР с пенсионери. Дупка в Закона за държавния служител позволява на вече пенсионирани служители да продължават работата си в МВР. Това показа проверка на „Монитор". Оказва се, че според законодателството служителите не са длъжни да информират работодателя си, респективно ръководството на вътрешното ведомство, след като са достигнали пенсионна възраст. Така те започват да взимат както пенсия, така и заплата от МВР. Това задържало заети щатни бройки, които могат да се попълнят от по-млади хора и демотивирало останалите служителите, които очаквали някакво повишение.

„Правим всичко възможно, за да се отстранят тези проблеми. Разпоредил съм изготвянето на доклади и проектозакони, които трябва да са готови скоро. С тях ще можем да пенсионираме тези служители. Дори обмисляме и по-ранно пенсиониране. Има униформени, които вече не могат да вършат достойно работата си", обясни пред „Монитор" вътрешният министър Валентин Радев. Според действащото в момента законодателство униформените могат да се пенсионират при навършването на 52 години и 10 месеца, или при стаж от 27 години.

„Правото на пенсия е субективно право и се упражнява по волята на неговия носител. При упражняване правото си на пенсия служителите на МВР не са задължени нито да уведомяват, нито да искат разрешение от орган по назначаването или ръководител на структура на министерството. По тази причина министерството не разполага с информация за броя на новоназначените служители, които са пенсионирани бивши служители на МВР", каза още силовият министър.

Опити за промяна на закона за държавния служител се правят от 2015 година и те касаят както пенсионираните полицаи, така и военните. Служителите са били назначени основно в цивилната администрация на двете министерства. Вече са правени няколко опита тези професионалисти да могат да се освобождават с едномесечно предизвестие. Особено след като са упражнили правото си на пенсия.

Друга справка в регистрите на НОИ и МВР показва, че в силовото ведомство за отминалата година са били назначени малко повече полицаи, отколкото са напуснали. През 2017-а година са прекратени служебните отношения на 2082 полицаи. Назначените пък в МВР за същия период са 2842. От напусналите 145 са го направили поради пенсиониране.

От назначените пък 254-ма са държавни служители с висше образование, тези със средно са 747, а 577 са държавни служители - стажанти. Тези бройки на новопостъпили в системата на полицията са по Закона за МВР. Отделно от това по Закона за държавния служител са назначени 150 души.

Най-много са назначените на трудово правоотношение - 1114 души. При поредното изменение на Закона за МВР през ноември миналата година депутатите дадоха полицейски правомощия на назначените на трудово правоотношение в системата. При тях обикновено става дума за назначения на пенсионирани полицаи и военни по реда на Кодекса на труда, с които МВР се опитва да преодолее недостига на униформени.

„След промените в Кодекса са социално осигуряване през 2015 г. е отпаднало изискването за прекратяване на осигуряването при отпускане на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, като се създаде възможност за хората, които са придобили право на пенсия, да се пенсионират, без да се изисква прекратяване на служебното или трудовото им правоотношение", обясни още Радев пред „Монитор".

От служителите с прекратени правоотношения през 2017 г. 728 са били със стаж до 5 години, 288 със стаж между 6 и 10 години, 214 са се задържали в МВР между 11 и 15 години и 852 са тези със стаж над 25 години. Прекратените години в системата на полицията са от значение за броя на заплати, които ще получат служителите след напускането й. Една от реформите, която се опита да приема кабинетът, беше орязване на броя заплати, които се получават при напускане на системата, от 20 на 12. Впоследствие след полицейски протести МВР се отказа от тази промяна.

Автосекторът у нас с близо €1 млрд. оборот. Оборотът на предприятията, развиващи дейност в автомобилостроенето е около 985 млн.евро, реализиран от около 170 фирми през 2017 г., показват данни на Министерство на икономиката.

През последните години автомобилния сектор в България отчете значителен възход и е обект на засилен интерес от страна на инвеститори и доставчици на компоненти за автомобили. Производството на автомобили и части за тях заема 3.5% от стойността на индустриалното производство в страната, като през 2016 г. в икономическа дейност производство на автомобили е произведена продукция на стойност 995.9 млн.евро. Делът на бранша в брутната добавена стойност е близо 4% и също така нараства през последните 10 години повече от 4 пъти. Секторът участва с около 3% в износа на промишлени стоки на България. Водещи страни в износа на автомобилни части са Германия, Турция, Румъния, Франция и Русия.

В зависимост от различните източници заетостта в автомобилния сектор е близо 40 хил. души, което е 4.6% от заетите в преработващата промишленост. С по-висока концентрация на компании от сектора се характеризират териториите в района около София, Перник, Враца, Мездра, както и района около Пловдив.