Капитал

"Булгартрансгаз" купува земята и активите на "Южен поток" за 13.2 млн. лв. "Булгартрансгаз" ще купи земята и активите на "Южен поток България", след като строителството на едноименния газов проект беше прекратено. Държавният газов оператор ще плати 13.2 млн. лв. на дружеството, в което акционери са Българският енергиен холдинг (БЕХ) и руската "Газпром", макар че по баланс активите са за над 37 млн. лв.

До сделката се стигна, след като в началото на месеца "Булгартрансгаз" обяви обществена поръчка за закупуване на активите по препоръка на БЕХ. Целта е те да останат в групата на държавния холдинг и да се използват за други проекти, включително евентуалното изграждане на газоразпределителен център край Варна.

Имоти и цени

На 6 март "Булгартрансгаз" обяви обществена поръчка за пряко договаряне на покупката на дълготрайни активи, собственост върху 28 поземлени имота и правата за строеж върху 5 имота на "Южен поток България". Прогнозната стойност на поръчката беше 13.2 млн. лв. и това е окончателно съгласуваната цена, въпреки че в процеса на преговорите "Южен поток България" е поискала повече, става ясно от доклада по процедурата. Точно 13.2 млн. лв. беше сумата, която компанията плати преди три години за придобиване на горски парцели до Варна от Министерството на земеделието и храните. Отделно от това обаче дружеството има земя и в редица други части на страната, както и други активи.

Според последния отчет на "Южен поток България" към края на 2016 г. компанията има земя и права на строеж (придобити за изграждане на компресорни станции) за 19.3 млн. лв., а дълготрайните материални активи са малко под 18 млн. лв., или общо над 37 млн. лв. В отчета си компанията предупреждава, че в случай на пълно прекратяване на дейността тя може да понесе съществени загуби от обезценки. Извън земята активите, които ще преминат към "Булгартрансгаз", включват доклад за ОВОС, подробен устройствен план, технически проекти, геотехнически и геоложки проучвания, археологически проучвания, учредено право на строеж и др.

Дружество без проект

Решението за покупката на активите от "Булгартрансгаз" е взето след писмо от енергийния министър Теменужка Петкова в края на януари тази година. С него тя информира компанията, че акционерите на "Южен поток България" са решили да прекратят дейностите по проекта "Южен поток" и съответно да продадат активите. В същото време от БЕХ, който е собственик на "Булгартрансгаз", са изразили становище, че активите трябва да останат в рамките на групата. Затова енергийният министър е предложила на "Булгартрансгаз" като единствен лицензиран оператор за пренос на газ в страната и собственик на газопреносната мрежа да придобие активите и да ги използва при бъдещи инфраструктурни проекти.

Самият проект за газопровода "Южен поток" неофициално беше спрян в края на 2014 г. Смесеното дружество обаче, което трябваше да отговаря за трасето на българска територия, продължава да съществува, макар и с редуциран екип.

Сегашната сделка няма връзка с апетитния имот от 165 дка в местността Паша дере край Варна, който преди малко повече от две години Първа инвестиционна банка продаде за 100 млн. евро. Купувач тогава беше регистрираната в Холандия South Stream Transport B.V. на руската "Газпром", която трябваше да изгради морският участък на газопровода. След спирането на проекта компанията беше пренасочена към строителството на "Турски поток".

CEZ ще излезе на годишна печалба от 389 млн. евро при продажба на българските активи. Положителен финансов ефект от 389.4 млн. евро (9.9 млрд. чешки крони) ще постигне CEZ Group от продажбата на активите си в България. Това са съобщили от чешката държавна енергийна компания по време на презентация за постигнатите резултати през 2017 г. За първи път официално се посочва договорената цена за българския бизнес - 326 млн. евро.

Както е известно, в края на миналия месец CEZ е подписал договор за продажбата на активите си в България с фирмата на Гинка Върбакова - "Инерком". Сделката включва електроразпределително дружество "ЧЕЗ Разпределение", доставчика на ток "ЧЕЗ Електро България", лицензиран търговец на електроенергия "ЧЕЗ Трейд България", компанията за ИТ услуги "ЧЕЗ ИКТ България", соларен парк "Free Energy Орешец", електроцентрала на биомаса "Бара груп", както и "ЧЕЗ България", която ръководи и координира дейността на българските звена на групата.

В CEZ са категорични, че основната им цел за тази година е успешното приключване на "изгодна продажба" на българските им активи, както и спечелването на арбитражното дело във Вашингтон, което компанията води срещу България. "Чрез продажбата на българския бизнес ще бъдат изпълнени две основни стратегически цели, а именно постепенното прехвърляне на дейности в региони с по-стабилна регулаторна среда и допълнителни финансови ресурси за развитие в областта на новите енергийни технологии", казват още от чешкото дружество.

Комисия на старта

Процесът по продажба на активи на CEZ в България е прозрачен и в съответствие с приложимото право. Това според компанията е показал одит на KPMG. В същото време в българския парламент днес започва работа Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на CEZ у нас. Каква точно полза ще има от дейността на тази комисия не е съвсем ясно, тъй като формално сделката не нарушава законодателството. Все пак депутатите решиха да изискат информация от чешките служби за "Инерком" и финансирането й, макар да не е сигурно, че такава ще им бъде предоставена. Същото се отнася и за решението да се поиска документацията от CEZ за критериите към кандидатите в процедурата. По предложение на Таско Ерменков (БСП) отново ще се изслушва Българската банка за развитие и ще се поканят другите две споменати кредитни институции "Уникредит Булбанк" и ПИБ. Наред с това ще се търси и информация от Министерството на финансите за хода на арбитражното дело във Вашингтон. Председателя на временната комисия Жельо Бойчев (БСП) пък поиска да се покани и премиерът Бойко Борисов, който да обясни как е взето решението за участието на държавата в тази сделка и под каква форма може да се случи то.

Междувременно CEZ и "Инерком" вече подадоха уведомление до Комисията за защита на конкуренцията, която до края на април трябва да одобри придобиването. Единствената неизвестна остава финансирането. От "Инерком" твърдят, че имат твърди договорки с международни банки за осигуряване на необходимите средства. Но е невероятно кредитна институция да финансира начинанието без солидно самоучастие (поне 100 млн. евро), с каквото фирмата на Върбакова не разполага.

Засега някак съвсем заглъхна и идеята за включването на държавата в този процес. От CEZ обявиха, че ще следват стриктно договора си с "Инерком", докато анализират подобна възможност. Междуведомствена работна група у нас уж също проучва как точно може да се случи държавното участие, но конкретни резултати липсват. Междувременно се разбра, че чехите са се споразумели с Върбакова след сделката да им оказва съдействие в арбитражното дело - нещо, което би било невъзможно, ако българската държава се намеси.

Сметки за милиони

От изнесените данни става ясно, че приходите, генерирани от българския бизнес на CEZ Group, са се понижили минимално от 960 млн. евро през 2016 г. до 950 млн. евро за 2017 г. Печалбите преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) обаче нарастват с 5% до малко над 51 млн. евро.

Увеличението се дължи основно на ефекта на споразумението за извънсъдебно уреждане на спорове между ЧЕЗ "Електро България" и НЕК относно вземанията, свързани с електроенергия от възобновяеми източници.

Сега

Борисов спря протеста и на надзирателите с 15 млн. лв. Премиерът Бойко Борисов запуши устите на надзирателите и съдебните охранители и потуши протеста им, който му смущаваше европредседателството. Както нямаше пари, така в крайна сметка те ще получат извънредни 15 млн. лв. за по-високи заплати, съобщи министърът на правосъдието Цецка Цачева. На въпрос откъде ще се вземат средствата, тя отговори лаконично: "От държавния бюджет."

Използвайки изпитаната си тактика, Борисов остави седмици наред Цачева да обере негативите с обяснения, че пари за увеличение на заплатите няма. Във вторник обаче е приел синдикалните лидери в кабинета си, без да дава гласност на това, и им е обещал исканите средства. В резултат протестите спират.

При премиера протестиращите първо са се съгласили на предложените 6 млн. лв., с които да се изравни допълнителното заплащане. След това Борисов е поел ангажимент за допълнителни 9 млн. лв.

По същия начин премиерът потуши и полицейското недоволство в началото на годината. След като служителите на МВР заплашиха, че ще протестират при посещенията на лидерите от ЕС, часове преди откриването на европредседателството той им обеща 100 млн. лв. за заплати и тушира напрежението. Тези пари още не са гласувани от кабинета.

От няколко седмици Цачева се кълне, че работещите в затворите и съдебните палати могат да получат единствено 5% увеличение на заплатите, тъй като толкова са заложени в тазгодишния бюджет. Тезата на протестиращите беше, че не е редно полицаите да получават по 15-20% скок, а те - едва 5%, след като също работят по Закона за МВР. От синдикатите многократно обясняваха, че от години изостават не само в основните, но и в допълнителните си възнаграждения в сравнение с МВР. Така например заплащането за работа в специфични условия между МВР и правосъдното министерство е 100 лв. по-малко на човек, отколкото в полицията.

Как точно ще бъдат разпределени парите, трябва да се реши на допълнителна среща със синдикатите следващия четвъртък. Преди това в петък профсъюзите свикват заседание на управителния си съвет, на което да решат дали да приемат предложенията на правителството. Насрочените за тази седмица протести в затворите и следствените арести в Ловеч, Враца, Пазарджик и Стара Загора обаче са отменени.

Според Цачева увеличение ще получат тези, които работят в най-тежки условия. Договорката била да се постигне еднакво увеличение за сходни позиции с тези в МВР. Според министъра в тежки условия работят тези с пряк контакт със затворници и подсъдими. Службата им е непривлекателна, защото има голямо текучество, обясни министърът. "Непрекъснато се обявяват конкурси за свободните бройки, заемат се, но след месец-два млади хора търсят друга реализация", обясни тя. По последни данни в дирекция "Изпълнение на наказанията" работят 4320 души, а в "Охрана" - 1338 души. Основната заплата е 650 лв.

Само преди няколко седмици Цачева бе на мнение, че няма пари за увеличение на заплатите. Смяташе го дори за нереално. По същия начин се държеше и вътрешният министър Валентин Радев, докато полицаите плашеха с протести. "Не разбирам защо синдикатите протестират", заяви в един момент той, а след това каза, че се е уморил от тях. Накрая Борисов извика недоволните в кабинета си и им обеща още пари, докато вътрешният министър бе на посещение в Брюксел.

Раздвоение

"Не мога да им отговоря утвърдително за 20% увеличение на заплатите. Такъв е законът, това са числата, които се съдържат в средствата на държавата, които са разпределени."

Цачева, 7 февруари

"Няма как да бъде изпълнено искането за 20-процентно увеличение на възнагражденията на служителите в затворите и съдебната охрана."

Цачева, 24 февруари

"Синдикатите искат 20 на сто увеличение, каквото за настоящата година няма как да стане, няма такъв процент увеличение и в системата на МВР. Срещнахме се и с финансовия министър и синдикатите на надзирателите, Владислав Горанов им предложи още 5 на сто увеличение над вече полученото от 5%, което сумарно е 10%, но синдикатите отказват."

Цачева, 2 март

"Благодаря както на премиера Борисов за това, че исканията на синдикатите бяха чути, така и на самите ръководства на синдикалните организации за това, че в нито един момент не спряхме диалога и търсихме възможните варианти за решаване на исканията им."

Цачева, 21 март

Просветният министър ще може да маха ректори за плагиатство. Въпреки че до последно имаше опити да се осуетят, промените срещу плагиатството вече са факт. Занапред просветният министър ще може да отстранява ректори, уличени в плагиатство, като за целта ще назначава техни заместници за срок от 6 месеца. Ректор ще може да бъде отстраняван и ако не освободи от длъжност свои подчинени, за които също се установи, че са преписали от чужди научни трудове. Това решиха депутатите, приемайки окончателно промените в закона за развитие на академичния състав, внесени от ГЕРБ и Патриотите.

Текстовете се смятат за революционни, защото за пръв път въвеждат процедури за установяване на научно плагиатство и санкции за това, включително отнемане на научни титли. Прави се опит и да се върне в нормални граници придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности, след като години наред университетите бяха оставени да произвеждат професори и доценти по съмнителни критерии.

"Най-горещо" в пленарната зала стана на финала на законопроекта, когато дойде ред да се гласуват текстовете, според които министърът на образованието може да назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок от 6 месеца, когато за съответния ректор на университет се докаже плагиатство на научните трудове. Предложението за това бе внесено при второто четене на закона в просветната комисия от депутата от БСП Анелия Клисарова и бе подкрепено от самата парламентарна комисия. Вчера обаче Клисарова изненадващо оттегли собствения си текст. Като мотив тя посочи, че наказателните разпоредби не бива да засягат само ректорите, а и останалите в университетите на ръководни длъжности като например деканите. Червената депутатка предложи нова редакция, според която ректорите трябва да се освобождават от органите, които са ги избрали и назначили, т.е. от председателите на Общите събрания на вузовете. Проф. Станислав Станилов от "Атака" обаче реагира светкавично - той заяви, че припознава оттегления текст като свой и настоя той да бъде гласуван.

В създалата се суматоха депутатите призоваха за становище Министерството на образованието. Зам. просветният министър Петър Николов даде твърда подкрепа за текста, който нарече "изключително важен". "В момента МОН е в абсурдната ситуация да не може да санкционира ректор, хванат в плагиатството, защото законът изисква той да се самосвали. Да мислим, че Общото събрание може да свърши това, е наивно", заяви той, очевидно визирайки последния случай с ректора на ТУ-Варна проф. Росен Василев, за който министерството установи плагиатство. Шефът на просветната комисия Милена Дамянова от ГЕРБ поиска 20-минутна почивка. След нея обаче стана ясно, че депутатите са устояли на неофициалния натиск - новопостъпилото предложение на Клисарова бе отхвърлено, а първоначалните текстове за отстраняването на ректорите плагиати - одобрени с 84 гласа "за", 13 "против" и 2-ма въздържали се.

Преди това депутатите приеха текстове, въвеждащи дълго чаканите от научната общност правила и ред за установяване и наказване на плагиатството, каквито в момента липсваха. Конкретизирано бе, че занапред министърът ще проверява сигнали за нарушения при провежданите процедури за академични длъжности, за конфликт на интереси при журитата и за плагиатство в дисертационните трудове. Сигналите няма да са анонимни - трябва да съдържат името, адреса и подписа на подателя, да описват нарушенията и да представят доказателства за тях. В 3-дневен срок просветният министър трябва да назначи комисия от експерт и юрист, които за 7 дни да се произнесат относно допустимостта на сигнала. Ако той е допустим, министърът трябва до 3 дни да прати сигнала към създадената към него Комисия по академична етика, която трябва да се произнесе по същество. Това следва да стане до 1 месец, с възможност за удължаване на срока с още месец. Самата комисия ще се състои от 5-ма членове, един от които правоспособен юрист, а останалите - задължително със степен "доктор" и най-малко 10 г. стаж по специалността. За всяка конкретна процедура комисията може да привлече поне 3-ма арбитри. Тя ще излиза с доклад до министъра, който ще може да спре започналата процедура, ако се установят нарушения или плагиатство.

При заварени случаи, т.е. при защитили вече професори и доценти, за които има сигнали за плагиатство, ще се процедира по същия ред. В този случай министърът ще има право да отмени актовете на вузовете, с които са присъдени научните степени. Според приетите вчера поправки занапред заповедите на ректора за присъждане на научни степени или заемане на академични длъжности ще могат да се обжалват и пред министъра на образованието, а не само пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

При установяване на плагиатство или недостоверност на предоставените данни професорите и доцентите ще губят титлите си, а на докторите и докторите на науките ще се отнемат научните степени. С тази задача са натоварени единствено ректорите на университетите. Министърът ще може да предлага и отнемане на програмната акредитация на съответните докторски програми на висши училища или научни организации, ако те системно нарушават правилата.

Откритите и незавършилите до влизането в сила на закона процедури за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности се довършват при досегашните условия, приеха още депутатите.

Ревизия

В срок до 6 месеца висшите училища трябва да предоставят в МОН справки за индивидуалните наукометрични показатели на своите доценти, професори, доктори и т.н. Дотогава съставът на научните журита ще се сформира както досега. След този срок обаче за журита няма да могат да бъдат избирани лица, които не отговарят на минималните национални изисквания. Заварените случаи на доценти и професори, които вече са защитили званието си, но не отговарят на минималните изисквания, няма да могат и да бъдат вписвани в регистъра на хабилитираните лица, на придобилите степен "доктор" и "доктор на науките" и на защитените дисертационни трудове. Те обаче ще запазят сегашните си постове.

Резерви

Според депутата от БСП Светла Бъчварова промените на практика въвеждат тристепенна структура за установяване на плагиатство (веднъж са научните журита, втори път - 2-членната комисия, и трети път - 5-членната комисия към министъра на образованието), която няма да реши проблема. "Когато има преписване мотамо, нещата ще са ясни. Но когато става дума за заимстване на изследвания или интерпретации на такива, то тримата арбитри ще са на коренно противоположни мнения. Какво правим, ако те не излязат с общо становище, попита тя. По думите й не е ясен мандатът на комисията по академична етика, освен това се създава впечатление, че съставът й ще може да се сменя по всяко време от министъра. Според Бъчварова големият проблем на българската наука е не плагиатството, а финансирането й и устойчивостта на научните кадри. Тя предложи в закона да се заложат минимални размери на заплащането за докторите и докторите на науките - съответно по 300 лв. и 600 лв. Идеите й обаче бяха отхвърлени.

Стандарт

"България ер" пуска над 35 000 места на ниски цени. „България ер" обяви, че с началото на пролетната си кампания пуска над 35 000 места на промоционални цени. До 5 април включително пасажерите могат да купят евтини самолетни билети по всички директни дестинации и да ги използват за пътуване до 30 юни 2018 г.

В рамките на пролетната промоция еднопосочните полети от и до Милано са на цени от 45 евро, а тези до Рим - от 55 евро. Самолетните билети в едната посока за дестинации като Берлин, Ларнака и Барселона са намалени на 59 евро. На ромоционални цени са и еднопосочните полети за Мадрид (66 евро), Тел Авив (77 евро), Цюрих (79 евро), Амстердам (89 евро), Париж (99 евро) и Москва (127 евро). По-евтини са и двупосочните билети до Брюксел (159 евро).

Италианци дават рамо на газопровод през България. Италианските компании Eni и Snam обсъждат възможността да инвестират в изграждането на отклонение от газопровода „Турски поток" през България и Сърбия до австрийския хъб Баумгартен. Това съобщава руското издание Interfax Global Energy. Целта е Италия да си гарантира доставките на руско синьо гориво след прекратяването на транзита през Украйна догодина. През 2017 г. на Ботуша са получили от Русия близо 24 млрд. куб. м газ, като договорът на Eni за доставка на гориво от "Газпром" през Баумгартен изтича в 2035 г.

Поради това шефовете на Eni и Snam - Клаудио Дескалци и Марко Алвера, преди дни заявили, че може да обсъдят възможността за участие в проекта South Stream Lite, който повтаря маршрута на „Южен поток" през България и Сърбия до Австрия, но в съкратен вариант.

Подписахме договор за определен обем и очакваме, че този газ ще стига до нас през Баумгартен, казва Дескалци в интервю за Interfax Global Energy при представянето на стратегията на Eni в Лондон неотдавна. Snam също обсъжда възможността да инвестира в новия газопровод за доставка на руски газ през Балканите, коментира и Марко Алвера. Ако „Газпром" ни покани, ще обсъдим това, казва той в интервю за руския сайт.

South Stream Lite обаче е само един от вариантите за продължение на „Турски поток", които обсъжда „Газпром". Алтернатива за доставки на руски газ за Италия могат да бъдат още Трансадриатическият газопровод (ТАР), както и проектът ITGI-Poseidon.

Монитор

Авточасти и ИТ продукти изместиха конфекцията. Производството на автомобилни части и създаването на софтуер изместиха текстила на ишлеме и други традиционни сектори при износа ни. Това са и двата сектора, които създават най-високите нива на добавена стойност у нас.

Около 170 компании, произвеждащи части и системи за основните автомобилни производители, създават 4% от БВП и генерират заетост за над 40 000 души у нас.

Оборотът на услугите в сектора на информационните и комуникационните технологии в България се е увеличил с 300% за последните 7 години и достига 2,5 млрд. евро. По данни на европейската статистическа агенция Евростат брутната добавена стойност на ИКТ сектора е на стойност 1,14 млрд. евро и нараства устойчиво. По последни данни в сектора са заети около 51 000 души, като броят им нараства със 7% в сравнение с предходната година.

Представители на международния автомобилен бранш вече считат България като незаобиколим фактор на пазара, коментира зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов пред „Монитор". „Бъдещето на автомобилния сектор не може да мине без информационните технологии, а ние имаме и двата и те се развиват много ускорено", допълни Борисов и уточни, че до момента проекти на стойност 800 млн. лева, създаващи близо 13 000 работни места, са сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите и са подкрепени от Министерството на икономиката.

През 2017 г. износът ни надвишава 52 млрд. лева, като спрямо 2016 г. нараства с 11%. Основната причина е, че поръчките към наши български фирми растат заради доброто икономическо развитие на основните ни търговски партньори в ЕС, коментира Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Германската икономика продължава да е двигател на целия ЕС - брутният вътрешен продукт там е нараснал с 2,2% през 2017 г. и това е най-големият растеж за страната от 2011 г. насам. Германия е най-големият пазар за български стоки. За 2017 г. износът на България към страната е 5,6 млрд. лева, което е с 800 млн. лева повече спрямо 2016 г., а да не забравяме, че и тогава също имахме висок ръст спрямо 2015 г., каза Симеонов и допълни, че подобна е ситуацията и във Франция и Италия.

Вносът ни е 59 млрд. лева и показва по-висок растеж спрямо износа - 15,4%, в сравнение с 2016 г. Нарастването на вноса е пряко свързано с увеличеното потребление от домакинствата, което за първа година бе по-ясно изразено като динамика. „Външнотърговското ни салдо за 2017 г. е отрицателно в размер на 7 млрд. лева, но в сравнение с преди 10 години, когато е било 19 млрд. лева, намалява близо три пъти", допълни председателят на БТПП.

Основно място в българския износ за ЕС през 2017 г. имат машини, облекло, храни, мед и медни сплави, руди, електрически изделия, лекарства (виж таблицата). Вижда се, че някои от суровините имат водещо място в експортната ни листа, но за да печелим повече, трябва да се ориентираме към износа на готови продукти с по-голяма степен на преработка, смята Симеонов.

За първи път 2016 г. електроника и електротехника излезе на първо място в нашата експортна листа, изпреварвайки горива и енергийни продукти. През изминалата година също е на първо място, машиностроенето също е в челната тройка, но и при двете ръстът до голяма степен се дължи на включване на българските производители във веригите за доставки, коментира Веселин Илиев от Българската стопанска камара (БСК). Веригата за доставки наподобява ишлемето и при двата сектора, но има еволюция. „Вече не е да получите материали и машини, а да дадете само труд, а напротив - българските фирми трябва да инвестират собствен ресурс все повече в производствата си и да предават крайна продукция по определени параметри", допълни Илиев.

От общия износ на България през 2017 г. около 26% са за балканските държави, което потвърждава значението на търговските отношения с държавите от региона за българската икономика. Българските фирми са по-конкурентоспособни в региона, защото търговските ни потоци показват над 1,3 млрд. лева излишък - тоест изнасяме повече в сравнение с това, което внасяме от тези страни. Експортът ни за Балканите през 2017 г. е 13,7 млрд. лева, а вносът ни от там е 12,3 млрд. лева.

Спират със закон професионалните жалбоподатели. Кабинетът подготвя законови разпоредби, с които да бъде отрязана възможността за умишлено блокиране на търговете за реализирането на важни за държавата проекти чрез фиктивно обжалване на решенията за възлагането им. Това е станало ясно по време на правителственото заседание в сряда. Темата била повдигната покрай електронизирането на административните услуги. Оказало се, че пускането на единната система за обмен на туристическа информация, към която трябва да бъдат вързани МВР, НАП и ресорното министерство, ще се забави до края на годината, тъй като заради обжалване забавило процедурата с година и половина. Новината ядосала премиера Бойко Борисов, който отсякъл, че трябва да се помисли върху това „саботиране на държавата" става ясно от стенограмата от заседанието на МС. Министър-председателят се възмутил от действията на т.нар. професионални жалбоподатели, както ги нарече още миналата година, като напомнил, че търгът за тол системата за пътищата например бил обжалван от фирма, която мете улиците пред „Пирогов". Тъкмо за да не се допуска възникването на подобни абсурдни ситуации в бъдеще, по думите на вицепремиера Томислав Дончев с промени в Закона за обществените поръчки ще може да се прецезира правото на обжалване според евродирективите, като се стесни кръгът от лицата, които могат да подават жалби. „Смесен екип и представители на НС в консултация с всички институции, които са отговорни за обжалването по реда на Закона за обществените поръчки-КЗК и други, сме готови с промени в закона. Това, което сме направили ние, е опит за стесняване на кръга на този, който може да обжалва. Защото към момента прочитът на директивата е, че всеки, който има интерес, примерно фризьорски салон, баничарница, приемаме, че има интерес от строителство на магистрала примерно или от изграждането на електронна система - има право да жали. Първият опит е да свием леко този кръг от заинтересовани страни. По логиката, която се опитваме да въведем, е, че фризьорски салон не може да строи магистрала. Въпреки че според практиката, която е натрупана, една фирма, която се занимава с подбор на персонал или с охрана на труда, може да обжалва", разяснил Дончев идеята как да бъде порязано недобросъвестното обжалване на търгове, което е един от основните прийоми от запаса от рекетьорски похвати на Зеления октопод. Освен че дал да се разбере, че само фирми от бранша ще могат да обжалват поръчките, вицепремиерът също разказал за абсурден случай с обжалване на търг за изграждане на електронна система от фирма за производство на чорапи.

„Аз правилно искам да бъда разбран, говоря за саботирането. Че обжалването е необходимо, че то стимулира и конкуренцията, и прозрачността, въобще не става спор. Говорим за системи... има ли някой, който да не е убеден, че системата, която всеки, отишъл в хотел, ще го регистрира - първо е полезна за националната сигурност, второ за бюджета и за прозрачността на бизнеса. И това година и половина не може да се въведе заради обжалване! Тол системата две години! И то си личи умисълът - чака се последният момент, шест часа вечерта без една минута, тогава се внася от някоя фирма и блокира нещо, което ни струва милион и половина на ден. До вчера асфалт не се ядеше, а сега всички искат асфалт. Хубаво, ама по милион и половина ние губим от това, че тол системата не работи, години наред не можахме и чак сега преодоляхме тази пречка", коментирал от своя страна Борисов.

Освен за търговете, премиерът повдигнал въпроса и за борбата с престъпността след като преди седмица настоя всяко населено място в страната да бъде защитено чрез видеонаблюдение или полицейски служители. „Трябва да се знае в селото, че или има постоянен полицай, или има видеонаблюдение, или веднъж минава полицейски патрул, който отива при кметския наместник или при кмета, подписва се в тетрадката, пита го за проблеми, за да живеят спокойно хората. Затова махнахме лимитите на горивата, нови автомобили се взеха, униформи нови, увеличение на заплатите", казал премиерът, който напомнил, че са назначени допълнително 1330 униформени, и заръчал на МВР шефа Валентин Радев да въведе ред навсякъде. Освен това Борисов поискал законови промени срещу крадците и най вече автоджамбазите, които се измъквали с леки присъди. „В България законът е такъв, че ако направиш десет еднакви кражби, те съдят за една от тях. След това отива на пробация, понеже престъплението става малко и пак излиза. И така, докато не гръмне някой много фрапантен случай и не заговорят хората за него, защото станал голям инцидент. За това нещо се боря от сигурно 15 години и не мога да преодолея противозаконното отнемане на автомобили да стане кражба. Хващаме го в колата, след това излиза, пробация, домашен арест, отива пак да краде и такива случаи, ако извикам директора на Софийско, може би до утре сутринта ще ви разказва с имена, с факти, с хора", казал премиерът, по чието искане вече се работело.

Вчера Борисов участва и в Тристранната социална среща на върха за растеж и заетост в Брюксел, на която изтъкна, че Европа трябва да разполага със силен Социален фонд и силен Кохезионен фонд.