Капитал

В ново партньорство "Оптикс" продаде част от активите си на канадска компания. Производителят на оптична техника "Оптикс" - Панагюрище, е отделил част от активите си в новосъздадено дружество, което е било продадено на канадския холдинг American Optics в края на миналата година. Става въпрос за "Майкро Оптикс Юръп", което вече разполага с персонал от 160 души и е с капитал от 3.95 млн. лв. Управители са Дейвид Джон Пиърс от канадска страна и Петър Чолаков от българска.

Българската фирма от своя страна придобива дял в канадската компания и по този начин запазва правото си да участва както в управлението на новото дружество, така и във вземането стратегическите решения за развитието на холдинга отвъд Океана. Активите и базата са в Панагюрище и в нея ще работят инженери и администрация, отделени от българското дружество, съобщиха от ръководството пред "Капитал".

"Майкро Оптикс Юръп ще прави микрооптични елементи, каквито и досега са произвеждани в "Оптикс". Идеята е чрез този проект да се постигне синергия между участниците в него и на пазара да се предлагат крайни продукти на световно ниво, предназначени за медицината. Групата произвежда цялата ендоскопска оптика на немската компания "Шьоли файбъроптик", включително и за световноизвестния хирургически робот "Да Винчи". В новата компания в Панагюрище засега не се променя продуктовият профил. По-скоро целта е да се промени пазарният профил, да се навлезе на нови пазари и да се увеличи капацитетът на това производство.", коментира за "Капитал" Даниел Даскалов, директор "Ресурсно осигуряване" в "Оптикс".

Новото предприятие ще е настанено в самостоятелна база. За целта компанията закупува нефункционираща производствена сграда със застроена площ от 2400 квадратни метра. Ремонтът ще бъде извършен тази година, като освен тази сграда ще бъде построена и нова с РЗП 2250 кв.м, за да се създадат оптимални условия за производството на микрооптични елементи.

По сделката по преобразуването канадската компания е консултирана от "Ърнст и Янг България".

"Според експерти сделката по преобразуването е сред първите пет по сложност в България за последните няколко години, тъй като не се продава цял бизнес, а се отделя част от него", коментира Даниел Даскалов

Целта на "Оптикс" е да открие нов канал, за да достигне до нови пазари. Друга важна причина е, че по този начин българската компания придобива ново ноу-хау на управление на бизнеса.

"И в двата си големи партньорски проекта - "Майкро Оптикс Юръп" и "Шьоли Оптикс", ние се стремим да запазим достатъчно голям дял от капитала, за да можем да участваме ефективно в управлението на общия ни бизнес", каза Даскалов.

Постоянен ръст

Изпълнителният директор на "Оптикс" Иван Чолаков обясни, че 2017 г. е била най-успешната в историята на компанията от Панагюрище. "Общият обем на реализираната продукция е над 42 млн. лв., а продажбите в цялата ни група от фирми вероятно ще надхвърлят 80 млн. лв. Целта ни е през следващата 2019 г. да достигнем 100 млн. лв. от продажби. А след 4 години тези 100 милиона лева да бъдат резултат само от дейността на компанията майка Оптикс", каза Иван Чолаков. Той обаче свързва инвестициите, направени досега, не само с резултата от приходите и печалбите. Финансовият резултат през последните години до 2016 г. е по около 2-3 млн. лв.

"Инвестициите са и начин да предвидим бъдещото развитие на групата, но все по-трудно е да поставяш дългосрочни стратегически цели заради динамиката в технологиите. В началото, когато започнахме, знаехме какво ще правим през първите 15 години от бизнеса ни. Сега този хоризонт се скъсява на около 5 години. Вероятно ще въведем роботи в монотонните производства. Искаме на хората, които работят при нас, работата да им е интересна", казва Чолаков. За последните 5 години инвестициите на "Оптикс" надхвърлят 20 млн. лв., финансирани основно чрез реинвестиция на печалбите, а други с помощта на банково финансиране.

Преки инвестиции

През 2017 г. "Оптикс" инвестира около 1 милион лева в създаването на полигон за изпитване на своята продукция, който започна работа на 5 февруари тази година. Особено значими за фирмата са инвестициите, които ще реализира през 2018 година. "В момента изграждаме новата ни производствена мощност в Божурище, започваме да изграждаме и развойно-производствен център по електроника в Пловдив. В Пловдив също сме закупили земя - около 20 декара", заяви Иван Чолаков

Компанията участва и в осъществяването на общ европейски отбранителен проект "Сейф шор", който за компанията може да се окаже перспективна прединвестиционна разработка. "Проектът е интересен за нас с иновативната си тема и с директните контакти с водещи учени, фирми и крайни потребители. В консорциума "Сейф шор" се включиха 11 участника - представители на индустрията, научни институти и крайни потребители като граничната полиция и службите за сигурност на Румъния, както и полицията на Белгия и Израел", разказва Желязко Гагов, главен маркетолог на компанията. Целта на проекта е да създаде прототип на мобилна система за крайбрежна охрана срещу дронове, малки лодки и лодки с бежанци.

Една съществена част от проекта е създаване на изкуствен интелект и невронни мрежи, които не само засичат, но и предвиждат движението на дронове в пространството над крайбрежни райони. Това е антидрон система, която е интересна с това, че засича и следи само безпилотните летателни апарати, без да регистрира полетите на птици като потенциал за заплаха. Птиците са вкарани в базата данни в самия софтуер и системата автоматично ги разпознава. Проектът се финансира по програмата за сигурност на ЕС и "Оптикс" е единственият български участник в програмата. Досега охранителни системи на панагюрската фирма охраняват морски и сухопътни граници на 7 държави.

Разрастването на легалния пазар на канабис може да засегне алкохолната индустрия. Тенденцията за легализиране на канабиса в големите икономики може да доведе до промени в пазара на алкохол и цигари. Това пише в свой доклад Euromonitor, като разглежда пазарите на алкохол, цигари и канабис - както легалния, така и нелегалния. Според доклада в момента глобалният алкохолен пазар възлиза на 620 млрд. долара, цигареният - на 660 млрд., а на канабис - 150 млрд.

Сред най-големите пазари в Западна Европа и Северна Америка обаче се забелязва доста по-голям спад в приходите на цигарената индустрия, отколкото при алкохола. Също според данните на Euromonitor по света има 1.89 млрд. потребители на алкохол, 890 млн. пушачи и 183 млн. души, използващи канабис.

Канабисът обаче може да се окаже по-голяма заплаха за алкохолната индустрия, отколкото за тютюневата. Euromonitor отбелязва, че се забелязва голям ръст на концентратите от канабис и ядливите части от растението. Очакванията за всички типове марихуана са те да растат през следващото десетилетие, като Канада и САЩ - два от най-големите потенциални пазари в света, ще нараснат до 8 и 16 млрд. долара през 2020 г.

Към 2015 г. в САЩ легалният пазар възлиза на 5.4 млрд. долара, докато черният продължава да бъде силно доминиращ - 40 млрд. долара. В Канада легалният пазар към 2015 г. е едва 0.04 млрд. долара, докато нелегалният възлиза на 3.9 млрд. долара.

Сега

Водещи юристи сринаха от критики работата на парламента. Законотворчеството на 44-тото народно събрание предизвика истинска лавина от унищожителни критики. Само в рамките на няколко дни водещи фигури в правото избухнаха срещу калпавата продукция на парламента, доминиран от ГЕРБ и "Обединени патриоти", но прокарващ и странни закони на ДПС.

В последните години у нас законите се правят "безотговорно", "популистки" и "непрофесионално", възмути се проф. Огнян Герджиков, бивш служебен премиер и ексшеф на парламента. "Когато виждам как се творят законите, наистина излизам от равновесие. Ние непрекъснато си нарушаваме конституцията, имаме една фасада за конституция и си я погазваме кой както намери за добре. И сме членки на Европейския съюз, и се чудим как ни държат още с такова законодателство", коментира юристът по Би Ти Ви. Законът за КТБ например е "явно противоконституционен, ачик-ачик, не знам защо досега никой от тези, които могат, не са сезирали", коментира Герджиков. Той поясни, че въпросният закон обявява със задна дата сделки, извършени преди законът да влезе в сила. "Това нещо в белия свят го няма, не може да съществува, това е погазване на елементарни правни принципи. Обаче у нас върви, у нас всичко може да се напише на хартия и то минава", с горчивина констатира професорът по право.

На въпрос какво смята по горещата тема за неизбежната отбрана, Герджиков отговори, че сегашната уредба е добра, но трябва да се обърне внимание на правоприлагането й, защото има разминаване в практиката на различните съдилища. "У нас, каквото и да стане, първосигналната реакция е да се търси промяна в закона. Особено опасно е това в наказателното право", коментира Герджиков. Той посочи, че Наказателният кодекс прилича на дреха, на която кръпките са повече от самата дреха - "изключително лош закон, с непрекъснати промени, с архаични текстове. Общата част е чудесна, направена по европейски традиции, но специалната част - отделните видове престъпления и тези опити непрекъснато да се променя - това е нещо, което не води до стабилност", подчерта юристът.

Остри критики към НК отправи и водещият специалист по наказателно право проф. Пламен Панайотов. Той предупреди, че Народното събрание обсъжда опасни поправки в Наказателния кодекс, които могат да превърнат всеки втори длъжник в престъпник.

Панайотов коментира пред Дарик радио, че особен проблем ще предизвикат промените, свързани с т.нар. борба с корупцията при частниците. "Формално погледнато, ако дадете бакшиш на сервитьора, и двамата отивате в затвора", даде пример за абсурдните текстове проф. Панайотов. Той посочи, че в Народното събрание в момента има вече седем различни проекта за промени в Наказателния кодекс, а осмият е за неизбежната отбрана.

Друг от проектите пък заличава маловажните кражби, приравнявайки ги с големите. Това означава, че за кражба на кисело мляко отиваш до осем години в затвора, посочи проф. Панайотов. Според него предлаганите промени грубо нарушават принципа за съразмерност на наказанието и противоречат на европейското законодателство. На юристите хич не им е до смях, защото правните абсурди са толкова големи, че ако се приемат предложените промени в НК, ще има сериозни проблеми, предупреждава професорът.

Колегата му Огнян Герджиков е толкова отчаян от халтурата на депутатите, че се чуди дали има смисъл да остане председател на Консултативния съвет по законодателство към НС. "Събрал съм юристи - капацитети в своята област, но никой не се интересува от тяхното професионално мнение", оплака се проф. Герджиков. Той даде пример как оглавяваният от него съвет е дал становище от 20 страници за противоречия в един закон, но никой не обърнал внимание. "Това е - професионализмът е натикан в ъгъла. Още преди Нова година съм поискал среща с председателя на НС Цвета Караянчева, но до момента нямам реакция от нейна страна", сподели юристът.

За промените в Закона за частната охранителна дейност, които бяха дадени на КС от главния прокурор и президента, Герджиков коментира, че няма да се стигне до връщане на мутрите от 90-те години, но хората от малките населени места не се чувстват защитени и "някои от тях не са виждали полицай, освен на картинка. Това е реакция, че МВР към днешна дата не е в състояние да осигури обществения ред в малките населени места. Затова е тази реакция на кметовете и от тази гледна точка ги оправдавам - те търсят начин да осигурят известно спокойствие на своите хора".

Само преди дни Консултативният съвет даде становище, че промените в Търговския закон, които уж уреждат изплащането на заплати в закъсали фирми и с които управляващите и омбудсманът се хвалят от два месеца, са противоконституционни. Становището е изготвено от двама от най-известните юристи в търговското право - проф. д-р Ангел Калайджиев и д-р Таня Бузева. Депутатите изобщо не се трогнаха.

ЕК: Държавните фирми се управляват лошо. Резултатите на държавните предприятия представляват източник на несигурност и риск за публичните финанси. Изводът е от доклада за България, изготвен от Европейската комисия в рамките на наблюдението за прекомерни икономически дисбаланси. Задълженията на фирмите, в които държавата притежава 50 и повече процента и упражнява контрол, възлизат на почти 17% от брутния вътрешен продукт към средата на миналата година. Критичната оценка идва на фона на надигащата се напоследък покрай сделката ЧЕЗ -"Инерком" популистка вълна с призиви държавата да се върне като собственик в ЕРП-тата.

Всъщност тъкмо държавната енергетика е с особено притеснителни финансови показатели - фирмите в този сектор са най-задлъжнелите, се посочва в евродоклада. Националната електрическа компания например вече има дългосрочни борчове за над 3 млрд. лева. И в транспорта положението не е розово. Само двете големи държавни жп компании - БДЖ и НКЖИ, имат задължения, равни на 2.6 % от БВП. За да реанимира железниците, правителството смята да им влее стотици милиони левове, когато намери концесионер за "Летище София" и получи първата вноска от сделката.

В доклада на ЕК се посочва, че "корпоративното управление на държавните предприятия продължава да бъде предизвикателство". Преведено от дипломатическия брюкселски на обикновен език, това означава, че фирмите се управляват зле. Евроекспертите отбелязват, че у нас директорите и управителите в държавния сектор се назначават без конкурси. Освен това често липсват финансова насоченост и отчетност, а присъствието и ролята на политическия елемент са прекалено силни, пише в доклада. На практика оценката на Брюксел се доближава до местните критики, че държавните фирми са хранилка за партийни кадри и роднини на управляващите, че харчат средства непрозрачно и прахоснически и че са развъдници на корупция. Освен това липсва ясна обосновка за държавната собственост, а надзорната уредба е силно разпокъсана.

Паралели

Резултатите от лошото управление са налице - показателите на държавните предприятия в България са слаби и в сравнение и с частния сектор, и на фона на другите страни от ЕС, подчертава докладът. Рентабилността на държавните предприятия в повечето сектори е значително по-ниска от тази в частния сектор. Те отстъпват и по възвръщаемост на капитала, и по производителност на труда на частните компании и на подобните им предприятия в останалите държави от Евросъюза. Рамката за управление на държавните предприятия не изпълнява повечето от условията, определени в насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно корпоративното управление на държавните предприятия.

Стандарт

21 британски компании на гости в "Асарел Медет". 21 представители на водещи британски компании посетиха „Асарел-Медет" АД вчера. Визитата бе организирана от посолството на Кралство Великобритания в България, а делегацията бе водена от Тим Буйсере - търговски аташе към дипломатическата мисия. Групата включваше представители на производители на минно оборудване, консултантски фирми, проектантски, финансови и инвестиционни компании oт минерално-суровинната индустрия.

Гостите бяха посрещнати от изпълнителния директор и председател на УС на „Асарел-Медет" АД инж. Делчо Николов, който ги запозна с историята, политиките и финансовите резултати на компанията. По време на обиколката в дружеството британските предприемачи се запознаха с управлението на технологичните процеси в диспечерския пункт на рудник „Асарел", след което разгледаха най-модерната в Европа инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води.

„Аз съм изключително впечатлен от видяното в „Асарел-Медет" и благодаря за това, че представители на британски компании имаха възможността да се запознаят с работата на едно модерно и успешно управлявано българско предприятие", заяви г-н Буйсере. Посетителите изразиха надежда, че това посещение ще даде старт на нови партньорства.

25 000 евро за млади фермери. 25 000 евро ще получат млади фермери, ако бъдат одобрени бизнес плановете им по отворената на 15 март 2018 г. мярка 6.1 - "Стартова помощ за млади земеделски стопани", от Програмата за развитие на селските райони.

Кандидатите трябва да са на възраст от 18 до 40 години (включително) към датата на подаване на проектното предложение. Ако те не отговарят на изискванията за професионални умения и компетентности, проектното предложение може да бъде одобрено при условие, че тези изисквания ще бъдат изпълнени в срок до 36 месеца от сключването на административния договор, но не по-късно от избрания период за проверка на изпълнението на бизнес плана.

Изплащането на помощта се извършва на два етапа - половината - левовата равностойност на 12 500 евро - до два месеца след сключване на договор, а останалата част - след извършване на проверка от Фонд „Земеделие", който трябва да установи точното изпълнение на бизнес плана.

Допустими за подпомагане са физически лица, еднолични търговци (ЕТ) и еднолични дружества с ограничена отговорност (ЕООД), регистрирани по Търговския закон.

Към датата на подаване на проектното предложение кандидатите трябва да са регистрирани за първи път като земеделски стопани по реда на Наредба 3. Трябва да са започнали да отглеждат животни в собствен или нает животновъден обект или да стопанисват земя с цел производството на земеделска и животинска продукция.

Стопанството трябва да е в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително. Като кандидатите да са собственици, наематели или арендатори на цялата налична в земеделското стопанство земя или на сгради и помещения, използвани за животновъдната дейност. Да са микропредприятия или малки предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия.

Друго условие е да не са одобрявани за подпомагане по подмерки 4.1 - "Инвестиции в земеделски стопанства", 4.2 - "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти", 6.3 - „Стартова помощ за развитие на малки стопанства", или в рамките на Тематичната подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства.

Освен това фермерите не трябва да са получавали подобно финансиране по време на старата ПРСР.

Друго условие е да нямат изискуеми и ликвидни задължения към ДФ „Земеделие", освен ако е допуснато разсрочване или обезпечение.

Подпомагането се предоставя за максимален срок от 5 г. само при представен бизнес план.

Изпълнението му трябва да започне най-късно 9 месеца след датата на сключване на административния договор.

Бизнес планът трябва да доказва жизнеспособността на земеделското стопанство за максимален срок от 5 г., увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер най-малко с левовата равностойност на 4000 евро.

Разплащателна агенция има право да изиска от кандидата допълнително да представи становище от дипломиран агроном, удостоверяващо съответствието на посочената в бизнес плана информация с обичайните агротехнически практики, съобразени с вида на културите, спецификите на съответната климатична или почвена област, както и с избраната схема на засаждане/засяване. Кандидатът трябва да представи и копие на дипломата за завършено висше образование на агронома.

Монитор

Безработни крадат чужда самоличност, за да бъдат наети. Безработни кандидатстват за работа с чужда самоличност с цел да увеличат шансовете да бъдат наети. За тази порочна практика алармират експерти по подбор на персонала. Кандидатите намират публикувани в сайтове за работа СV-та, избират човек с подходящ опит за позицията, на която искат да бъдат наети и копират целия професионален опит на „жертвата". Така бързо се сдобиват с професионален стаж, осигуряващ им интервю с потенциалния работодател.

„Имаше случай на един мъж, който кандидатства за позиция на търговски представител. На интервюто беше попаднал на колега, който е бил пряк мениджър на човека, чиято самоличност е била взета", обясни пред „Монитор" Анелия Горгорова, член на Управителния съвет на Българската асоциация за управление на хора. Кандидатът дори имал същата фамилия като „жертвата" си, но професионалният му опит нямал нищо общо с този, за когото се представя. Измамата бързо е разкрита, след като експертът по подбор на персонал признал, че той е бил мениджър на мъжа, чиято автобиография е била открадната. В последните месеци специалистите по подбор на кадри се сблъскват с нова тенденция - майки да кандидатстват за работа вместо децата си.

„По време на интервюто, задавайки въпроси по СВ, все по-често чувам „Мама ми го написа, тя ми избра тази позиция", заяви експертът по подбор на персонала Дарина Петрова по конференция „Успешният подбор. Бизнес възможности и предизвикателства".

Архитекти дискутираха приобщаването на Западните Балкани в ЕС. Приобщаването на Западните Балкани в ЕС обсъдиха днес в НДК по време на дискусия "Балканският потенциал" архитекти от района. Проявата е в рамките на българското европредседателство и е свързана с инициативата на Съюза на архитектите в България (САБ) за учредяване на Балкански архитектурен форум.

В срещата взе участие и президентът на Международния съюз на архитектите арх. Томас Воние и ръководителите на архитектурни организации от някои балкански страни. Албанските архитекти бяха представени от арх. Арманд Вокши, македонските от арх. Мартин Пановски, черногорските от Филип Алексич и румънските от Шербан Тиганаш, Учредяването на Балканския архитектурен форум е с подкрепата на министъра на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 Лиляна Павлова, министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на, министъра на културата Боил Банов и главния архитект на Столична община арх. Здравко Здравков.

Гости на откриването на събитието бяха посланиците на Косово, на Албания, на Босна и Херцеговина, на Сърбия.

При откриването на форума председателят на Съюза на архитектите в България (САБ) арх. Георги Бакалов подчерта значението на големите инфраструктурни проекти на Балканите, които дават големи шансове и на архитектите да проявяват своя творчески потенциал.

В приветствието си към форума арх. Томас Воние, президент на Международния съюз на архитектите (UIA) каза, че районът на Западните Балкани има огромен потенциал за развитие. По думите му архитектите могат много да помогнат за интеграцията им към ЕС, въпреки че можем да сме скептични за намеренията на ЕС и дори да не сме съгласни с идеята за интеграцията. „Не можем обаче да игнорираме фактът, че Евросъюзът ще насочи инвестиции в този район. Това дава възможности за архитектите и техните организации", обясни той и добави, че ЕС призовава за специфични реформи, част от които засягат и нашия бизнес.

„Архитектите трудно могат да повлияят на различните политически, етнически и религиозни спорове, но имаме възможност да решаваме заедно проблемите, засягащи нашата работа", смята Вониер. „С развитието на нов икономически потенциал, особено в сферата на отдиха и туризма можем да подобрим живота на хората и да подобрим „видимостта" на културно-историческото наследство в района, което е много богато, добави той.

Главният архитект на София арх. Здравко Здравков запозна присъстващите с плановете на Столична община да отвоюва центъра на града от автомобилите и да се направят още пешеходни зони. „Както в цяла Европа и тук страдаме от високите нива на моторизация", допълни той.

В приветствието си и в презентацията си след това председателят на Асоциацията на архитектите на Албания Арманд Вокши призова колегите си от България и Румъния да помогнат за защита на интересите на гилдията в страната му. „Трябва да се опитаме да работим без граници, както в останалата част на Европа", предложи той и добави, че в страната има над 2500 лицензирани архитекти, което според него е лудост на фона на населението от 2,5 милиона.

Арх. Мартин Пановски, шеф на Асоциацията на архитектите на Македония каза, че архитектите, като че ли са забравили как да говорят помежду си и как да се слушат взаимно. „Мисля, че можем да споделим проблемите и мислите си и това е само началото на бъдещото сътрудничество между държавите", добави той. По-късно той представи пред форума мнението на архитектурната гилдия в Македония относно промяната на облика на центъра на столицата Скопие. В презентацията си той каза, че въпросният проектът „Скопие 2014" е предизвикал протести на професионалната общност. По думите му в промяната на облика на емблематични сгради в центъра са били вложени 800 млн. евро, а в същото време инфраструктурата на града е в много лошо състояние.

Организирането на Балканския архитектурен форум е чудесна идея с корени в България, каза арх. Филип Алексич от Черна гора. „Архитектурата е цел и е резултат от усилията и на архитектите и на цялото общество. За това има смисъл да обединим усилията си. Форумът е най-доброто място за дебат, защото означава откритост, сътрудничество, обмен на мисли", допълни той.