Капитал

Общините бавно подобряват финансите си. Общините, които изпитват финансови затруднения, намаляват от 32 през 2017 г. до 13 в началото на тази година. От списъка за финансово оздравяване на Министерството на финансите отпадат 21 кметства. Въпреки това над половината от общините в страната са с просрочия. Общият размер намалява от 184.4 млн. лв. през 2016 г. до 156.8 млн. лв. към края на миналата година, но сумата остава висока в сравнение с предкризисните нива. Това показват данните за финансовото състояние на общините, които Министерството на финансите публикува на всеки три месеца.

От анализа на ведомството става ясно, че през последните три месеца на годината още три общини са получили безлихвен заем от държавния бюджет по процедурата за финансово оздравяване, като така общият им брой става десет. Нови в списъка са Симитли, Мизия и Видин.

Новите безлихвени заеми

Община Симитли е получила 3.5 млн. лв. от държавния бюджет през декември миналата година. Кметството е удвоило размера на дълга си, който през миналата година е достигнал над 4.7 млн. лв., или 76% от бюджета на общината.

Безлихвен заем от правителството получават и общините Мизия (440 хил. лв.) и Видин (3 млн. лв.). Освен че регистрират високи нива на задлъжнялост, поетите от кметствата ангажименти за разходи растат. Останалите общини с подобни заеми са Велинград, Тетевен, Белене, Перник, Сливен, Септември и Сунгурларе. Общата сума на дадените от държавния бюджет безлихвени заеми е почти 27 млн. лв.

По-малко инвестиции

В края на годината местната власт отчита по-слаба инвестиционна активност. Делът на капиталовите разходи пада от малко над 15% до 12.4% спрямо общия размер на разплащанията. Подобно на държавния бюджет вероятно по-ниското ниво на инвестиционна активност е причината финансите на някои общини да се подобряват, тъй като средствата, предназначени за инвестиции, традиционно се използват в други пера от бюджета.

Дълг и още задължения

Намалява броят на общините, при които плащанията по общинския дълг надвишават 15% от собствените им приходи и субсидия - от 23 до 11 през 2017 г., като най-сериозното превишение е в Симитли (76.3%). Аналогичното се случва и с поетите задължения за разходи - 27 общини са поели задължения над 15% от общите си разплащания, докато преди година броят им беше 37.

Една пета от общините пък имат просрочени задължения, които превишават 5% от отчетените през последната година разходи, като с най-големи отклонения са Доспат (77.7%), Белоградчик (77.3%) и Димово (75%). И трите общини бяха в черния списък и през 2016 г. Шест кметства пък имат отрицателно бюджетно салдо трета поред година, сред които Созопол, Вълчидол и Искър.

Тайният фонд на външно министерство. Миналата седмица Йорданка Христова имаше концерт в Куба. Нищо в това изречение не е изненадващо - българската естрадна звезда е известна от десетилетия с близките си връзки с карибската държава. По-неочакваната част от съобщението беше, че е публикувано на сайта на външно министерство в петък. А най-неочакван беше финалът. "След концерта в Хавана Йорданка Христова замина за Мексико. Това е втората спирка в турнето на певицата, финансирано от Министерството на външните работи по Комуникационния план за българското председателство на Съвета на ЕС."

От това съобщение стана ясно първо, че външно министерство финансира прояви в Латинска Америка, второ - че прави това по някакъв план в рамките на председателството. Пред OFFNews от министерството са обяснили, че концертите на Йорданка Христова са част от културната програма, с която се отбелязва националният празник 3 март в двете мисии и цялата програма ще е на стойност 14 хил. лв., а те са поели само билетите на певицата.

Няма нищо лошо или грешно в това външно министерство да отделя пари за културни събития, които да промотират България. В крайна сметка това е част от задачата на всяка дипломация. На фона на вечния недоимък в българските посолства, дефицита в бюджета на МВнР и липсата на каквито и да било кампании зад граница дори е впечатляващо, че ведомството е успяло да помисли за такъв тип събития.

Проблемът идва от стария и неизкореним порок в българската администрация - липсата на каквато и да е прозрачност за подбора и мотивите, по които се финансира каквото и да е. Да обясним.

Откъде идват парите

Средствата, с които МВнР разполага за такъв тип събития, идват от бюджета по Комуникационния план за българското председателство на Съвета на ЕС. Според решение на МС от 13 април 2017 г., този план се дели на две части - вътрешно и външно измерение. Първото се ръководи от министър Лиляна Павлова, второто - от МВнР под контрола на Екатерина Захариева.

Външно разполага с 2.4 млн. лв. за изпълнение на тази стратегия според разчетите на Министерския съвет. Проблемът е, че никъде по никакъв начин не може да се разбере за какво са отделени тези пари и кой ги получава. В плана на председателството е записано, че Министерството на културата например ще "подава ежедневно информация на български и английски език за културната програма в единната информационна платформа за българското председателство". Нищо такова не пише за външно. То единствено ще "реализира външното измерение посредством Държавния културен институт към министъра на външните работи (ДКИ), българските задгранични представителства, български и чуждестранни партньори от културния сектор". Кой и как ще решава това външно измерение остава мистерия.

"Индикативният план за събитията в сферата на публичната дипломация в изпълнение на Комуникационния план и съпътстващата Културна програма на българското председателство зад граница се основава на предложения на българските задгранични представителства, отразяващи спецификите на политическата и обществена среда в държавите по акредитация", обясниха витиевато от министерството. На запитването кой и как е определил събитията от МВнР уточняват, че "предложенията на българските дипломатически и консулски представителства в чужбина са обсъдени широко в Министерството на външните работи и след съгласуване с политическото и професионално ръководство на МВнР са предложени за утвърждаване на министъра на външните работи". Не личи никой друг извън външно да е взел участие в изготвянето на този календар или одобряването му.

И къде отиват

На сайта eu2018bg.bg/bg няма нито дума за концерта на Йорданка Христова, нито в календара има записани други събития, организирани от дипломатическото ведомство. От министерството, отговарящо за председателството, уточниха, че не разполагат с календара на дипломатическата служба, и пренасочиха въпросите към ведомството на Захариева.

"Капитал" отправи запитване до МВнР за достъп до календара им. Отговорът беше да пуснем запитването си по Закона за достъп до обществена информация. Напоследък има тенденция ведомства да се опитват да крият информация, като отговори, които би трябвало да предоставят публично, биват замотавани по ЗДОИ. Дори на този фон искането на външно се откроява с абсурда си. Комуникационен календар за популяризиране на България, вече одобрен и очевидно в действие, с вече разпределени средства, е толкова таен и разпилян, че се изискват 14 дни, за да може министерството да даде достъп до него.

Това говори две неща. Или външно просто не изпитва особено желание да показва публично как разпределя пари, или има причини да не е споделило никъде тази информация. Ще се разбере, когато министерството отговори.

Къде ще са събитията

В отговора на МВнР се казва, че "като ключови са разглеждани държавите от ЕС със специален фокус върху основните европейски столици". Западните Балкани също са във фокуса, както и държавите, където няма делегация на ЕС и България поема местно председателство: Иран, Катар, Кувейт, КНДР, Монголия.

Друга фокусна група са държавите, където имат седалища основните международни организации, с оглед на съществената роля на ротационното председателство за координиране на позицията на ЕС с тях (ООН, Съвет на Европа, ОССЕ).

Публични прояви, съчетани със съпътстващо културно събитие под егидата на председателството, са планирани и в Северна и Южна Америка, както и в страни от Азия, Африка и Австралия.

Сега

МВР иска още 4 млн. лв. за нови камери на пътя. МВР иска да му се отпуснат още 4 млн. лв., с които да купи нови камери за регистриране на пътните нарушения. Това става ясно от предложения, внесени за разглеждане в държавната комисия по безопасността на движението по пътищата. Сумата ще дойде от пари, които се събират от глоби, наложени за нарушения на правилата за движение.

Около 2.4 млн. лв. ще струват 20 нови стационарни камери, става ясно от предложението. Всяка от тях е на цена 120 хил. лв. Отделно от това МВР иска и над 1.8 млн. лв. за 28 преносими камери с единична стойност 65 хил. лв. Миналата година КАТ получи 28 модерни камери.

В понеделник шуменската полиция направи демонстрация на новата си камера. Тя може да снима автомобилите от около 600 метра и автоматично издава фиш без човешка намеса. Техниката може да работи и през нощта и да следи по три автомобила едновременно. Новите камери не могат да бъдат уловени от антирадарите, използвани от шофьорите, твърдят от МВР. "Това устройство може да засича нарушения на скоростните режими в няколко ленти и в няколко посоки. Измерената скорост е безупречна, тъй като се извършва с лазерен прибор. В устройството има инсталиран софтуер за разпознаване на регистрационните номера. Т.е. при заснемане автоматично се разпознава номерът на автомобила, като впоследствие автоматично се изготвя и справката за собственост", обясни инспекторът в КАТ-Шумен Веселин Георгиев пред БНР. В края на миналия месец новата си камера показа и полицията в Хасково.

Миналия петък вътрешният министър Валентин Радев намекна, че на пътя ще се върнат устройствата, които снимаха от движещи си коли. "Не ме карайте да казвам какви нови мерки ще има, но ще има камери, които ще се движат по пътищата", заяви той в парламента.

Не е ясно доколко новите уреди ще помогнат за намаляване броя на произшествията. И в момента пътната полиция снима и издава фишове, но резултатите не са особено обнадеждаващи. Нарушителите обикновено се измъкват от санкции, защото полицията има проблеми с обработката на фотоматериала, както и с връчването на фишовете за глобите. Дори когато бъдат връчени, голяма част от глобите не се плащат, защото куца процесът по събирането им.

Броят на жертвите при катастрофи през миналата година е намалял минимално, сочат данните на държавната комисия. През 2017 г. по пътищата са загинали 682 души. Година по-рано броят на жертвите е бил 708.

За сметка на това се регистрира скок в броя на загиналите пешеходци. През миналата година у нас са загинали 157 пешеходци, съобщи bTV. Година по-рано жетвите са били 118. В София са регистрирани само 2-ма загинали, което е учудващо на фона на броя на хората и автомобилите в столицата. Има намаление и в броя на пострадалите пешеходци. През 2016 г. в столицата са ударени 439 души, а през изминалата година пострадалите са 419.

Основните причини за катастрофите си остават несъобразена и превишена скорост, неправилни маневри, отнемане на предимство, неправилно изпреварване и употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Най-често нарушенията се правят от шофьорите - в над 95% от случаите. Нарушения на пешеходци са регистрирани при под 2% от катастрофите.

ЧЕЗ допусна провал на сделката с "Инерком". Сделката на ЧЕЗ за продажба на активите на компанията в България на фирма "Инерком" продължава да нагнетява напрежение. Ръководителят на Надзорния съвет на ЧЕЗ Вацлав Пачеш допусна, че купувачът може да не успее да плати парите по сделката, и заяви, че ако България купи ЕРП-то, това ще се превърне в сериозен правен проблем. Президентът Румен Радев обяви, че свиква Консултативния съвет по национална сигурност с тема "енергетика". Австрийският вестник "Дер Щандард" излезе с унищожителна статия, в която се казва, че никой не вярва, че Гинка Върбакова купува ЧЕЗ. В нея се казва и че всички енергийни дружества, включително австрийската ЕВН, която обслужва Югоизточна България, се жалват от политически натиск.

"Премиерът на България Бойко Борисов не иска ЧЕЗ да работи в страната", заяви пред БНР Вацлав Пачеш. Той се опасява, че "Инерком" няма да успее да плати сделката, особено след изтичането на документ, свързан именно с финансирането й. Пачеш изтъкна, че в самата сделка няма политически нюанс в Чехия. Но и призна, че премиерът Андрей Бабиш не одобрява ръководството на компанията и вероятно ще направи промени. Самият Пачеш допусна, че и той ще бъде освободен.

Шефът на надзора на ЧЕЗ разкри подробности около преговорите между ЧЕЗ и Гинка Върбакова, която преди седмица бе в Прага, за да уточни детайлите по сделката. Пачеш поясни, че екипите са работили основно по подготовката на документите, нужни за Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да се произнесе по сделката. Другият въпрос, който е бил обсъждан, е за поисканата от премиера Борисов възможност България да придобие активите на ЧЕЗ у нас. "Това е голям проблем заради арбитража с българската държава. Разбира се, ако българската държава придобие активите, които ние продаваме, това ще бъде сериозен правен проблем", коментира Вацлав Пачеш.

В момента в ЧЕЗ се води разследване за изтичането на документ, който е предоставен и на българското правителство. Става въпрос за схемата за финансиране на сделката, предложена от "Инерком". В нея бяха посочени две български банки, държавната ББР и офшорни компании. Именно този документ премиерът Бойко Борисов изпрати в Народното събрание, когато все още се възмущаваше от сделката и нямаше намерение държавата да става съдружник на "Инерком". Тогава от правителсвената пресслужба съобщиха, че информацията е била изпратена по имейл до съветник в кабинета на Борисов от зам.-министъра на финансите в чешкото правителство и член на Надзорния съвет на ЧЕЗ Ондрей Ланда. Самият Ланда обаче категорично отрече да е извършвал подобно нещо.

"Има изтичане само на един документ, в който се съдържа информация за финансовите институции, които биха осигурили заем за "Инерком", за да закупи активите на ЧЕЗ. Във вестниците прочетох, че заради натиска две български банки са се оттеглили. Става дума за натиск от българското правителство. Ако това наистина е вярно, аз се опасявам, че всичко ще отиде на вятъра. Страхувам се, че "Инерком" няма да успее да си осигури средства, за да плати активите на ЧЕЗ България", казва той. И допълва, че има и други компании, готови да влязат в сделката. "Доколкото знам, интерес има от India Power и от "Енерго- про" - това е друга чешка компания. Все още има интерес те да закупят целия бизнес в България, особено от индийската компания", казва Вацлав Пачеш.

От "Инерком" обаче нямат такива опасения. Компанията вчера не коментира думите на шефа на надзора на ЧЕЗ, но в интервю пред сайта "Гласове" през уикенда от управата й заявиха, че за финансирането на сделката се водят преговори с няколко банки. "Инерком" има активи за около 100 млн. лв., а годишният оборот е около 50 млн. лв., поясни Милена Стоева, председател на съвета на директорите.

Скандалът около сделката с ЧЕЗ намери отражение и в Австрия. "България: Странни сделки в държавата на олигарсите и бедността" е заглавието на унищожителен репортаж на журналиста Маркус Бернат в австрийския вестник "Дер Щандард". В България театралното винаги е било силно, пише той и допуска, че Върбакова "просто прикрива сделка на олигарсите в България, хората, които реално контролират икономиката и политиката в страната". Според автора цената на тока е политическа тема. "От икономическия растеж голяма част от българите не получават нищо", а "по-голямата част от над 2 млн. пенсионери в страната преживяват само благодарение на зеленчуковите си градини и с помощта на децата си", пише още Бернат.

"Дер Щандард" изтъква, че енергийните дружества се жалват от огромното вмешателство на правителството и институциите. В подобна ситуация се намира австрийската ЕВН, която обслужва Югоизточна България. Именно заради политически натиск и определени решения на енергийния регулатор в момента и трите ЕРП-та са завели арбитражни дела срещу България, пише в репортажа.

Президентски

Каква е схемата на финансиране на сделката за ЧЕЗ и по какъв начин тя е получила политическа подкрепа, иска да узнае от правителството президентът Румен Радев. Държавният глава свиква Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС), на който ще бъдат разгледани въпросите за енергийната сигурност на страната. Най-вероятно заседанието ще се проведе през втората половина на април, когато ще е ясно и дали и под каква форма държавата ще участва в сделката за ЧЕЗ. Радев смята, че "докато не е ясен въпросът за схемата на финансиране, няма как да сме наясно и с това под каква форма и по какъв начин българското правителство се готви да стане партньор на госпожа Гинка Върбакова". "Кой води преговорите от името на българската държава и, много по-интересно, кой води преговори от името на госпожа Върбакова? Твърдя категорично, че до момента аз нямах информация от службите по този въпрос. Изрично настоях и получих информацията от компетентните органи, която регулярно е била изпращана в Министерски съвет", каза още държавният глава, без да влиза в подробности.

Стандарт

Владислав Горанов пред "Ди Велт": Чрез България еврото ще е по-стабилно. България иска да приеме еврото, защото така ще подкрепим изцяло финансовата политика на Германия, заяви Това каза финансовият министър Владислав Горанов в интервю пред немската медия "Ди Велт".

"Винаги в България сме имали за цел да изпълняваме критериите поетапно, за да може да приемем еврото и у нас, заяви той. - В момента ние сме изпълнили всички тези критерии: борим се с инфлацията, дълговете ни възлизат на 25% от приходите в икономиката, което е доста по-малко, отколкото при други държави, в които е влязло еврото."

"Чрез нас еврото ще стане по-стабилно, увери Горанов. - От нашето влизане в еврозоната могат да се страхуват само тези, които нямат такава консервативна и предпазлива финансова политика, каквато имаме в България."

По повод на страховете на българите от поскъпване на цените, той допълни: "Много българи се опасяват от поскъпването на услугите, но аз не виждам основание за такова вдигане. Иначе цените на стоките са като тези в еврозоната."

Очакваме доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за кандидатите за еврозоната и след това ще решим. Така отговори Горанов на въпрос кога България ще подаде молба за приемане на еврото.

Големи банкови гаранции за търговците на ток. Всички търговци на ток ще трябва да плащат банкова гаранция или депозит в размер на 150% от месечната стойност на таксата "задължения към обществото". Това съобщи Делян Добрев, председател на парламентарната енергийна комисия, по време на енергийния форум "Преход от дългосрочни договори и преференциални цени към либерализиран пазар", организиран от сп. "Ютилитис". Нововъведението ще е мярка срещу нелоялните търговци, които събират таксата, но не я внасят в НЕК. Така компанията натрупва десетки милиони несъбираеми вземания, тъй като тези търговци нямат други активи, освен офис оборудване, обясни Добрев.

Бъдещата банкова гаранция или депозит за търговците ще е само една от няколкото основни промени в Закона за енергетиката (ЗЕ), предлагани от депутати от ГЕРБ.

Средствата, събирани от добавката "задължения към обществото", ще бъдат преместени от НЕК във Фонда "Сигурност на електроенерийната система" (ФСЕС), добави Добрев. Самият ФСЕС пък ще превежда на НЕК само тази част от събраните от таксата средства, която по преценка на КЕВР е необходима за компенсиране на производителите на енергия от ВЕИ и високоефективното комбинирано производство с мощност до 4 МВт, както и на двете американски централи в "Марица изток" до изтичане на сключените с тях дългосрочни договори.

Друга промяна в ЗЕ е самите производители на енергия от ВЕИ и на високоефективна комбинирана енергия с мощност над 4 МВт да излязат на свободния пазар. Технологичните загуби на ЕРП-ата също да бъдат търгувани на свободния пазар, е друга промяна в ЗЕ, предлагана от група депутати от ГЕРБ.

Не бързаме с промените в закона и дори мислим да направим нещо като обществено обсъждане, въпреки че това противоречи на правилата на Народното събрание, обясни Делян Добрев. Той допълни, че от страна на Обединени патриоти е внесен още един законопроект за изменение на ЗЕ. Добре е двата проекта да бъдат обединени между първо и второ четене, коментира Добрев. Той изказа мнение, че поради малкото време измененията за либерализирането на пазара може и да не влязат в сила от 1 юли. За същото, поради липса на готовност, настояха и всички производители и търговци на електроенергия. "Ние сме против по-нататъшното отлагане, тъй като очакваме тази либерализация вече 14 г.", контрира Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).

Приемането на промените в ЗЕ е задължително, тъй като с тях у нас се прилага Регламентът на ЕС 1227/2011 за интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT).

Монитор

Дупките по улиците гълтат 54 млн. лв. Близо 54 млн. лв. са отделили общинските управи на големите градове за справяне с пораженията по улиците след зимните снегове. Това показа проверка на „Монитор" в София, Пловдив, Варна и Бургас. Част от средствата, отпуснати от общините, ще отидат за поправяне както на пътни настилки, така и за тротоарните пространства. Програмите за реконструкции и справяне с последиците от зимата в големите градове предвиждат цялостни ремонти, които да избегнат практиката да се работи „на парче". Рекордьор по отпуснати средства за справяне с последиците от зимата по улиците и тротоарите е София. 37,7 млн. лв. ще отдели Столичната община за запълване на дупките по улиците, които са се образували след зимните месеци. Това съобщи за „Монитор" зам.-кметът по транспорт Евгени Крусев. Строителни екипи вече извършват фрезоване и ремонт на неравности по пътните платна на улици и булеварди. Веднага след това се нареждат Варна, Бургас и Пловдив.

В столицата приоритетно се работи по трасетата, по които се движи градски транспорт и основни улици в района. Поетапно ще започне и работа по вътрешноквартални улици. Районните кметове имат задача да определят улиците и да следят работата. Най-големият ремонт, които общината е планирала през тази година, е реконструкцията на ул. „Граф Ингатиев". Предвижда се подмяна на настилките, засаждане на дървета, пускане на фонтана и модерни места за продажба на книги на „Славейков", обясни кметът Йорданка Фандъкова. За изцяло ново трамвайно трасе по "Граф Игнатиев" , което ще бъде изпълнено и по нова технология, са предвидени 6,3 млн. лв. Очаква се да продължи реконструкцията на бул. "Тодор Каблешков′′. С нов облик ще се сдобие и бул. "Скобелев". Ще започне и първият етап от изграждането на Източната тангента от бул. „Ботевградско шосе".

Немска фабрика открива още 1100 работни места в Пазарджик. Немската фирма „ Костал", която преди година отвори свое предприятие в Пазарджик, ще разкрие нови 1100 работни места. Това съобщи  кметът на общината Тодор Попов, като уточни, че чуждестранните инвеститори са внесли работните  си проекти в общинската администрация. Решението е било взето на заседание на борда на директорите, които са изразили задоволство от досегашната работа на фирмата си в България и в Пазарджик. Компанията ще инвестира в изграждането на 12 500 кв. м. халета, в които ще се помещава новото им производство, след като преди година взеха базата на бившия завод" Металик" в града и отвориха предприятие за авточасти.

Пазарджишката фирма „ РАИС", която произвежда стругове с цифрово-програмно управление и разшири производството си в съседни държави, като Хърватска и други, също ще разкрие 110 работни места. Очаква се в Пазарджик да бъдат осигурени работни места за около 200 души и от турски инвеститор, който преди време закупи 40 дка площ в Индустриалната зона на града.