Сега

За 5 г. министерствата са обявили поръчки за 6 млрд. лв. Близо 1.2 млрд. лв. на година са изразходвали министерствата за обществени поръчки от 2010 г. до края на миналата година. Общата сума за петилетката е 5.936 млрд. лв., а проведените търгове са 14 416. Това показват изчисления на "Сега" от информацията, публикувана на сайта оpendata.government.bg.

Обемът на обществените поръчки в България бързо расте и вече е около 10 млрд. годишно. В огромната сума влизат всички възложители по Закона за обществените поръчки (ЗОП) - държавни институции, местни администрации, държавни фирми, както и частни компании с обществени задължения, които също трябва да си купуват необходимите стоки и услуги на състезателен принцип. Проблемът е, че тази сфера генерира огромна корупция и злоупотреби. В отчета за дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) през м.г. беше посочено, че при 38% от процедурите през 2014 г. са установени нарушения. През въпросната година в България са възложени 12 661 обществени поръчки на обща стойност 9.7 млрд. лв. На практика това е една десета от целия брутен вътрешен продукт на страната ни. Лошото е, че системата работи зле и не осигурява доставки на най-добро качество срещу най-приемлива цена.

Според информацията на оpendata.government.bg сред държавните институции най-много пари за обществени поръчки е похарчило Министерството на регионалното развитие (като са включени и второстепенните разпоредители на бюджетни средства под шапката на МРРБ). За пет години то е обявило 1072 тръжни процедури за 2.045 млрд. лв. Това е обяснимо заради скъпите търгове за строителство и ремонт на пътища на Агенция "Пътна инфраструктура". Тя е възложител по договори за 1.95 млрд. лв.

На второ и трето място по изразходвани пари за търгове са МО и МВР. Анализът на данните показва, че силовите министерства изпреварват тези, които имат социални функции като здравеопазването и социалната политика. Точно МВР и МО са сред малкото държавни ведомства милиардери - годишният бюджет на всяко от тях надхвърля 1 млрд. лева.

МО и подчинените му структури са изразходвали 877.9 млн. лв. Това министерство има голям брой второстепенни разпоредители на бюджетни средства - служби, поделения, агенции, които организират отделни тръжни процедури. Само Военномедицинската академия е провела 1213 търга за над 409 млн. лв.

МВР заема трето място според средствата, които е отделило за обществени поръчки - 579.49 млн. лв. Под неговата шапка са общо 39 възложители - ГД "Национална полиция", ГДБОП, дирекция "Миграция", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", Академията на МВР, Медицинският институт и областните дирекции. МВР традиционно е сред големите нарушители на Закона за обществените поръчки. Одит на Сметната палата показа, че от 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г. то е нарушило закона в 85% от случаите.

Здравното министерство се нарежда на четвърто място с възложени поръчки за 514.04 млн. лв. Следват го Министерският съвет с 405.92 млн. лв., Министерството на финансите с 397. 87 млн. лв., на транспорта - 218.78 млн. лв. на земеделието - 194.78 млн. лв., като тук не е включен фонд "Земеделие", на образованието - 153.41 млн. лв., на околната среда - 143.27 млн. лв., на труда и социалната политика - 99.83 млн. лв., на правосъдието - 94 млн. лв., на културата - 81.93 млн. лв. Трите министерства - на икономиката, на туризма и на енергетиката, при различните си трансформации са дали общо 80.59 млн. лв. На последно място се нареждат министерствата на спорта и на външните работи със съответно 35,16 млн. лв. и 13, 96 млн. лв.

По един инвеститор на ден е питал за бизнес в България. Средно по една чуждестранна компания на ден се е интересувала как може да започне бизнес в България. Инвестиционните запитвания за 2015 г., постъпили в Българската агенция за инвестиции (БАИ), са над 260, което е средно по едно за работен ден. Данните са към средата на декември.

"В последните години интерес към страната ни са проявили бизнесмени от Холандия, Русия, Люксембург, Швейцария, Белгия, САЩ и др.", обясни шефът на БАИ Стамен Янев. Въпреки това обаче не всяка фирма решава да вложи парите си тук. По различни причини част от инвеститорите отлагат решението си. Други напълно се отказват от "дестинация България", а трети все пак идват у нас.

Отделни инвеститори, които вече са стъпили на българския пазар, отлагат инвестиционните си намерения. Такъв пример е предприятието за рафинирана мед "Аурубис", което първоначално планираше да вложи 85 млн. евро в дейността си, но след поскъпването на тока ръководството се отказа, коментира неотдавна изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Именно цената на тока е едно от нещата, които тревожат както инвеститорите, така и фирмите, които вече работят на българския пазар.

"Оптимист съм, че интересът ще продължи", коментира и бившият шеф на БАИ Борислав Стефанов. Той посочи, че например в периода 2005 - 2009 г. вложенията са били основно в търговски вериги, финансови институции и имоти. "България и сега продължава да бъде интересна дестинация, а политическата стабилност я прави добра среда за компаниите", смята Стефанов.

Друг ексшеф на агенцията - Светослав Младенов, определи финансовата криза от 2009 г. като "буря в чаша вода" в сравнение с международните проблеми в момента. Той изтъкна, че проблемът с образованието е една от основните пречки пред фирмите. "По последни данни 90 000 българи са неграмотни и не могат да си напишат името", даде за пример Младенов. Практика на част от чуждестранните компании все пак е сами да образоват служителите си, като инвестират в различни курсове, обучения и допълнителна квалификация.

Капитал Daily

Опитът за газов пазар в България приключи. Спирането на доставките на природен газ за "Овергаз инк" в навечерието на нова година от руската "Газпром" може да не е заговор срещу правителството, но със сигурност не е и техническа грешка. Вероятно действията на руския монополист, който в началото на декември заяви, че иска да продаде дела си от 49% в "Овергаз инк", ще доведат до заличаването от пазара на единствената компания, която в последните години прави опит да разруши монопола на държавната "Булгаргаз" в продажбите на газ в страната.

Това става ясно от изпратеното на 23 декември писмо от изпълнителния директор на "Овергаз" Сашо Дончев до ръководителя на дирекция "Енергетика" към ЕК Доминик Ристори, до директора на дирекция "Антимонополна политика, енергетика и околна среда" Йоханес Любкинг и до изпълнителния директор на "Газпром" Александър Медведев, което сайтът Euractiv цитира. Всяко прекъсване на доставките от "Газпром експорт", дори за кратък период от време, би довело по всяка вероятност до изчезване на "Овергаз инк" като единствения останал конкурент в България", пише в писмото на Дончев. Друго подобно писмо е изпратено отново на 30 декември, с което "Овергаз инк" уведомява комисията за действията от страна на "Газпром експорт", които нарушават европейските правила за конкуренция, тъй като са ясна злоупотреба с господстващо положение. "Спирането на доставките за "Овергаз" на практика ще елиминира конкуренцията в доставките на газ за крайни клиенти в България", пише в писмото.

Предизвестеният край

Самата "Овергаз" е била наясно, че газът ще спре на 1 януари, още от 21 декември. Тогава в телефонен разговор изпълнителният директор на "Газпром" Александър Медведев е съобщил на Сашо Дончев за намеренията на "Газпром експорт" да преустанови доставките независимо от факта, че двете компании имат договор до края на 2017 г.

Според Сашо Дончев действията на "Газпром експорт" са мотивирани от желанието на "Газпром" да възстанови изграждането на "Южен поток" в светлината на настоящото влошаване на отношенията между Русия и Турция. За целта обаче Русия има нужда от партньорството на българското правителство, което още през 2012 г. "се опита да взаимодейства по този проект под условието да се елиминира "Овергаз" като играч на българския газов пазар". "Допълнителна индикация за съгласувани действия между "Газпром" и БЕХ на първо време идва от факта, че "Газпром експорт" за първи път отказва да гарантира на "Овергаз инк" достатъчни количества газ, с които да задоволи търсенето на клиентите си през 2016 г."

В интервюто си пред Би Ти Ви в началото на седмицата премиерът Бойко Борисов също намекна за затоплянето на отношенията с Русия по газовите въпроси. "Те са (Русия - бел. ред.) много стриктни в момента, защото се надяват, че на газовия разпределител "Балкан" ще дойдат две техни тръби по 10 млрд. куб.", заяви премиерът. В същото време той не намери за нужно да защити "Овергаз" като българска компания от монополните действия на "Газпром", като дори обвини дружеството, че е "изправило държавата на нокти".

В тази връзка бившият посланик на България в Русия Илиян Василев в сряда коментира на блога си: "Моята увереност на човек, познаващ ситуацията, произтича от обстоятелството, че в сегашната ситуация "Газпром" никога не би рискувал да налее вода в мелницата на обвинението на ЕК за злоупотреба с монополно положение. Никога. Затова са му трябвали гаранции и, както виждате, никой от официалната българска страна не задава логичния въпрос защо се прекъсват без правно основание доставки на природен газ и защо се поставя на изпитание българската енергийна сигурност."

Битката за пазара

Връщането на платежоспособните клиенти на "Булгаргаз", които "Овергаз инк" успя да привлече през 2015 г., явно е една от разменните монети. Спирането на доставките на практика доведе до незабавно прекратяване на договорите с новите клиенти и връщането им при "Булгаргаз". "Спечелването обратно на тези клиенти ще бъде почти невъзможна задача дори в случай, че "Овергаз инк" успее да осигури в бъдеще доставки на газ от други източници", посочва той.

Към момента обаче "Овергаз" няма реалистични варианти за алтернативни доставки и в същото време няма запаси в газовото хранилище в Чирен, с които да осигури нужните количества газ на своите клиенти дори за кратък период от време. Ден по-рано Светослав Иванов посочи, че причина "Овергаз" да не съхранява газ в хранилището е, че газовият оператор "Булгартрансгаз" определя изключително неизгодни условия за компанията.

Извънредната проверка

На фона на тези събития в сряда Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обяви, че започва извънредна проверка на изпълнението на лицензионните задължения и финансовото състояние на "Овергаз мрежи", съобщиха от комисията.

Оттам посочват също, че в началото на седмицата са се срещнали с представители на "Овергаз мрежи", "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз", които са ги информирали, че непрекъсването на доставките на клиентите е гарантирано. От регулатора обаче посочват, че в случай на "възникнала необходимост" КЕВР има готовност да изпълни функциите си по закон, което означава налагане на глоба, а в краен случай и отнемане на лицензите на компанията. Разрешителното може да бъде поставено под въпрос, ако дружеството не може да осигури газ за клиентите си - нещо, което поне досега, не се случва.

Синдиците на КТБ публикуваха списъка с цесиите и прихващанията. Синдиците на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) изпълниха законовото си задължение и публикуваха на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) списък на лицата, правили цесии и прихващания. Този тип операции доведоха до намаление на активите на КТБ с около 800 млн. лв. По същество собственици на милионни негарантирани депозити ги прехвърлиха на фирми и хора със заеми и така спасиха парите си, като прередиха останалите кредитори на фалиралата банка.

Специални законови поправки и ранната дата на несъстоятелността направиха възможно развалянето на тези сделки в съда. Засега синдиците не проявяват особена активност в тази насока и ако се съди по големината на списъка, би следвало да заведат стотици дела не само срещу компании, но и срещу държавни предприятия, взаимни фондове и физически лица. Макар повечето сделки да са станали през есента на 2014 г., първите дела започнаха преди месеци и решение по тях още няма.

В края на деня бяха публикувани и още списъци на привилегировани кредитополучатели, на необезпечени кредити, както и на такива, където получените средства са предоставени на трети лица.

Кой е спасявал милиони

Дългоочакваният списък показва кои са били най-активните и контактни клиенти на банката във времето от поставянето й под специален надзор на 20 юни до отнемането на лиценза, което се случи на 6 ноември 2014 г. През тези пет месеца не можеха де се теглят депозити и така стотици граждани и фирми се оказаха с блокирани значителни суми по сметките им, които рискуваха да изгубят или защото са били над гарантирания праг, или защото не са попадали под законова защита - например, ако са били сключени при преференциални условия. Още квесторските отчети тогава показаха, че има близо 950 операции, при които депозанти са прехвърлили вземанията си от банката (целите или част от тях) на други лица, които в най-общия случай са били кредитополучатели. Впоследствие те са искали да им се приспадане задължението към КТБ, което към онзи момент е напълно легална операция. Макар да няма официална информация с каква отстъпка са продавани такива депозити, по информация на "Капитал" някои от големите сделки са минавали на 20 - 30% от размера на негарантираното вземане и с разсрочено плащане. Това означава, че някои кредитополучатели са имали възможност доста евтино да погасят задължението си. Такъв най-вероятно е случаят със собственика на вестник "Труд" Петьо Блъсков, който е имал необслужван кредит за 500 хил. долара и според списъка на синдиците е поискал да му бъде направено прихващане с купено вземане.

Големи суми са спасили също бизнесменът Едоардо Миролио, за когото излизат три цесии - за 12.8 млн. лв., 2.2 млн. долара и 920 хил. лв., и приближеният до премиера Александър Сталийски, който има две цесии - за 20 млн. лв. и за 3.2 млн. евро. Виждат се цесии и за съвсем малки суми - от порядъка за 1500 лв., което би могло да е опит за спасяване на сума извън гарантираното.

Активни в цесиите и прихващанията са били фирмите от обкръжението на бившите партньори Цветан Василев и Делян Пеевски. Цесии е правила БТК - 10 на брой за обща сума 129.1 млн. лв., Domtech Holding - за 35.2 млн. лв. и 2.5 млн. евро, "Авионамс" - за 10.1 млн. лв. Отразени са серии сделки на ГИПС, "В и ВГД оранжерии Петрич", "Дунарит", "Елит петрол", "Нафтекс Петрол". Прихващания са поискали "Риск инженеринг", "Рубин инвест", "Русенска корабостроителница Запад", "Сана спейс хотел Хисаря", "Техномаркет България", "Табак маркет". След тези прихващания стана възможно освобождаване на дадените от тези дружества обезпечения в полза на КТБ.

Освен частния бизнес опцията за спасяване на парите си са ползвали и държавни дружества, особено от енергетиката и транспорта, които години наред държаха парите си единствено в КТБ, с което подхранваха порочната й схема. Така например "БДЖ Товарни превози" се оказа със затворени милиони левове, от които според списъка са цедирали 2.5 млн. лв. и 605 хил. лв. "Булгаргаз" също е проявил активност с цесия за 12.3 млн. лв.  БЕХ е цедирал 21 млн. лв. и 4.2 млн. евро. Виждат се прихващанията на "Мини Марица-изток" за 4.2 млн. евро и "Холдинг Български държавни железници" - 664 хил. евро и 2.5 млн. лв.

Липсващите парчета от пъзела

Тъй като депутатите забравиха да го изискат изрично, преправяйки "на пожар" Закона за кредитните институции миналата година, новият списък на синдиците не съдържа встъпванията в дълг, които също са опция, от която клиентите на КТБ са се възползвали за погасяване на кредити и освобождаване на обезпечения. Според доклад на квесторите от 2014 г. тези операции са били 43 на брой за общо 18 млн. лв.

От списъка не става ясно и дали публикуваното са само удовлетворените искания за прихващания, тъй като още по време на квестурата стана ясно, че е имало и откази. Не са дадени и насрещните страни по цесиите, което можеше да даде много по-ясна представа за процеса. Вечерта на 6 януари синдиците публикуваха и други списъци на лица, участвали в сделки по прехвърляне на активи с произход банката, чийто анализ ще отнеме време и "Капитал" ще пише по съдържанието им в следващите дни. До редакционното приключване на броя не бяха излезли данните за политическите партии и публичните личности, ползвали продукти на банката при преференциални условия.

От данните за цесиите и прихващанията се вижда кои са били активни в този тип операции, довели до свиване на активите на КТБ с около 800 млн. лв. според финансовите отчети на банката. Най-голямо влияние за това обаче имаше обезценката на кредити. Като лоши бяха записани раздадени заеми за 4.3 млрд. лв., с което активите на банката се стопиха от 7.6 млрд. лв. в края на май 2014 г. до 1.8 млрд лв. в края на 2014 г. Така КТБ нямаше с какво да изплати гарантираните депозити и се наложи задължението й да се поеме от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, където всички банки превеждат годишни вноски като застраховка срещу подобни събития. Той взе заем от държавата, за да изплати 3.6 млрд. лв. на вложителите в банката, и сега се опитва да си събере поне част от парите редом с останалите кредитори на банката.

24 часа

Цветан Василев си спасил 80 млн. лева от КТБ с цесии. Цветан Василев направил цесии, с които е спасил 80 млн. лв. от парите си в КТБ. Това става ясно от списък с цесии, които са направили физически и юридически лица с влогове в затворената банка, публикуван от синдиците на КТБ.

От списъка става ясно, че фирма "Бромак", която е на банкера беглец, е направила 5 цесии за близо 40 млн. евро или 80 млн. лева.

И други компании, свързвани с Василев, също са уредили вземанията си чрез прихващания. Сред тях са "Сана Спейс хотел Хисаря", "Хелт енд Уелнес", "Корси маунтин резорт", "Костенец ХХИ", "Инфраструктурна компания", "Партнер лизинг", „Планасат", "Гипс", Русенска корабостроителница Запад, "Телиш". Военният завод "Дунарит" има цесии за 18,7 млн. лева, 29,8 млн. евро и 5,2 млн. долара.

БЕХ е изчистил вземания за 21 млн. лева и 4.2 млн. евро. „Мини Марица Изток" и ТЕЦ „Марица Изток" 2 са направили прихващания, съответно за 4,2 млн. евро и 21,5 млн. лева. Сред държавните компании в списъка са "Булгаргаз" и БДЖ "Товарни превози", фондовата борса и Централния депозитар.

Фирмата на Гриша Ганчев "Елит Петрол" е извършила няколко цесии за 12,7 млн. долара, 2,7 млн. евро и 40 млн. лева. Друго дружество на бизнесмена - "Литекс моторс", е направил сделки с 47 млн. лева и 15,5 млн. евро. "Нафтекс Петрол" има цесии за 1,8 млн. лева, 1,3 млн. лева и 9,9 млн. долара.

В пълния списък са изброени хората и фирмите, направили цесии или прихващания след поставянето на банката под специален надзор на 20 юни 2014 г. Сделките може да бъдат обжалвани от синдиците на КТБ пред съда, като за част от тях това вече е направено.

Над 1000 медикамента отпаднаха от списъка на НЗОК. Здравната каса спира парите на 12 лекарства за рак, които са без заместитeл, пише в. "Телеграф". Това става ясно от публикувания актуализиран списък с лекарства за домашно лечение, които се заплащат напълно или частично от НЗОК след 1 януари 2016 г. Оказва се, че от него са отпаднали над 1000 илача, които вече ще трябва да си купуваме сами.

За това сигнализират и от Центъра за защита на правата в здраеопазването. В новия реимбурсен списък от съществуващите досега 2904 лекарства са отпаднали 1034. Голяма част от тях - 837, вече няма да бъдат покривани, защото са заличени от Приложение №1 на Позотивния лекарстван списък. За други 186 медикаменти пък производителите не се се съгласили да дадат отстъпки, което е причина за отказ на касата да ги заплаща. 11 са отпаднали, след като производителите сами са поискали да бъдат извадени от списъка.

Труд

Външно крие играта с турския посланик у нас. Даниел Митов и външно министерство крият какво са предприели срещу посланика на Турция у нас Сюлейман Гьокче, след като той се опита да спаси поста на бившия председател на ДПС Лютви Местан. От Външно отказаха да обяснят пред „Труд" дали на Гьокче му е връчена дипломатическа нота и дали е привикан в министерството.

Митов каза пред Би Ти Ви, че е призовал Гьокче да не се меси във вътрешните ни работи. Но не пожела да опише конкретно какви действия е предприела българската държава срещу намесата във вътрешните ни работи. Не били важни действията, а резултатът, посочи той. От думите му се разбра, че като резултат разбира единствено отменената визита на турския външен министър Мевлют Чавушоглу за церемониите на различните крила в ДПС край Тюркян чешма в село Могиляне и в Момчилград по Коледа. Борисов бе заявил, че у нас се натиска да дойде не само дипломат №1 на Анкара, но и вицепремиер.

"Не влизат в разбирането ми за професионално дипломатическо поведение действията на един посланик, който си позволява поведение, което общественото мнение в България възприема като намеса във вътрешните ни работи. Затова съм го призовал по съответния начин да направи необходимото, за да преодолее това възприятие", каза дипломатично Митов. Той оправда резервираността си по казуса с нежелание да навреди на българо-турските отношения.

Премиерът Бойко Борисов съобщи пред дни, че премиерът и президентът на Турция са оказали сериозен натиск върху него в нощта срещу 23 декември, за да се намеси в конфликта между Ахмед Доган и Лютви Местан.

Междувременно реклама в социалните мрежи на Turkish Airlines предизвика вълна от негативни коментари. "Все още не сте посетили Истанбул? Резервирайте своя полет от Булгаристан до Истанбул на цени, започващи от €99, и се насладете на страхотната атмосфера на града!", гласеше рекламата на български. Вчера тя беше свалена и турското име на страната ни - Булгаристан, бе поправено на България.

До 1000 лева глоба за ровене в боклука. Между 300 и 1000 лева глоба ще отнасят клошарите, които събират отпадъци от контейнерите за разделно събиране. Това предвижда проект за промени в Закона за управление на отпадъците, публикуван от екоминистерството.

Подобни санкции ще има и за палене и разрушаване на контейнерите, както и за разхвърляне на боклука.

„Стига да могат глобите да бъдат събрани, ще имат ефект, но аз се съмнявам, че ще бъдат събирани", коментира пред „Труд" Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на „Екопак". По думите му единственото, което може да спре кражбите от контейнерите, е да няма пунктове за изкупуване.

Преравянето на кофите за разделно събиране силно удря фирмите от бранша, тъй като те имат конкретни цели за изпълнение, от които зависят лицензите им. От жълт контейнер за пластмаса например трябва да се вадят за седмица около 25-30 кг чиста пластмаса. Според статистиката може да се достигат и 150 кг за месец, ако контейнерът е пълен с опаковките, за които е предназначен. В действителност обаче заради клошарите от контейнерите се добиват около 10 кг в зависимост от района. Така компаниите често не могат да изпълнят нормите и изкупуват материала отново от пунктовете за вторични суровини, за да отчетат целите си.

Според бранша годишните загуби на всички компании за разделно събиране на отпадъци надхвърлят 15 млн. лева, само „Екопак" губела около 7 млн. лева.

С промените в закона частично ще бъде премахната забраната за плащане в брой при предаване на вторични суровини от черни и цветни метали. Предвижда се да бъде разрешено на едно лице да се изплащат до 100 лв. кеш годишно, а сумите отгоре - само по банков път. Не е ясно обаче по какъв начин ще се следи кой, къде и колко метали е предал.

Корекциите предвиждат още намаляване на банковата гаранция, плащана в момента от площадките за събиране на отпадъци от цветни и черни метали, от 25 хил. лева на 15 хил. лева. Освен това пунктовете за изкупуване ще се преместят извън населените места, а общините ще са длъжни да организират прием на боклук.

В момента многобройните площадки за събиране и съхранение на отпадъци от хартия, пластмаса и стъкло най-често са разположени в междублокови пространства, в трафопостове и други градски части. В екоминистерството постъпвали многобройни жалби срещу шума и замърсяванията от тях.

Стандарт

Лавина от дела срещу Карфур и Пикадили. "Пикадили" и "Карфур" са завлекли доставчиците си с милиони левове. На някои от тях не са плащали с години. За това алармираха  пред "Стандарт" от "Произведено в България". "Много членове на съюза са с просрочени плащания в големи размери. Някои имат да вземат над 100 хил. лв. "Това затруднява дейността на малките и средни предприятия, защото влияе на паричните им потоци, на възможности да произвеждат, да плащат заплати на служители си и да разширяват производството си", коментира Пламен Грозданов, изпълнителен директор на Съюз "Произведено в България". Още преди 3 години френската търговска верига "Карфур" (Carrefour), която се представлява у нас от гръцката компания "Маринопулос" (Marinopoulos Group), е спряла да се разплаща със своите доставчици в България. През май 2015 г. Съюз "Произведено в България" огласи на пресконференция, че български производители не могат да получат с години парите си от "четвъртата по големина верига "Карфур", чиито задължения към доставчици надвишавали 20 млн. лв. По думите на Грозданов, откакто "Пикадили" имат нещо общо с "Карфур", и те са започнали да бавят разплащанията към контрагентите си. Справка в Търговския регистър сочи, че на 14 май 2015 г. цялото имущество на "Пикадили" е заложено в Инвестбанк срещу кредит в общ размер до 11 811 009,18 евро. Този заем веригата е използвала, за да се разплати временно с доставчиците си, на които също като "Карфур" дължи пари, но явно сумата  не е била достатъчна.

Най-големите опасения на родните производители са, че двете фирми ще фалират и те няма да получат парите си.

"Ситуацията с "Пикадили" и "Карфур" е много сложна. Заведени са стотици дела, ще започнат съдебни искове, но не знам до колко ще са успешни", опасява се Грозданов. Той е категоричен, че е крайно време държавата да вземе отношение по казуса и да се намеси.

В средата на 2015 г. бяха приети промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за храните, получили популярност като Закон за търговските вериги, който да спре своеволията на големите хипермаркети и да защити българските производители. Една от тези промени е въвеждането на 30-дневен срок за разплащане на търговските вериги към доставчиците им. В Закона за храните обаче е пропусната разпоредба за санкция при неспазване на този срок, както и контролиращ орган. Посочва се само, че всяка клауза в търговските договори, уговаряща нещо над този срок, ще бъде нищожна.

"Не се спазват договорите, а държавата стои и гледа. Предполагам, че тези фирми дължат огромни суми и на НАП. Пълно безобразие е да се търпи подобно положение! Те източват българските производители", заяви Грозданов.

Засегнатите компании прибягват до единствената в момента възможност да се защитят - да заведат дела. По данни на Съюз "Произведено в България" те вече са стотици. Делата обаче ще се точат с години, без да е сигурен резултатът. Освен това производителите се опасяват, че ако търговски вериги фалират, няма да могат да си вземат парите.

Борисов: Опазихме Фонд "Земеделие" от политически апетити. Успяхме да запазим Държавен фонд "Земеделие" от огромните политически апетити за смени и пренареждане. Това каза вчера премиерът Бойко Борисов на пресконференция в ДФ "Земеделие", посветена на резултатите от усвояването на старата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Очаква се България да усвои около 95-96% от средствата по всички еврофондове, което ще я постави на  второ място в Европа, каза още премиерът. През 2015 г. ДФ "Земеделие" е разплатил 99% от бюджета на ПРСР 2007 - 2013 г., като заедно с директните плащания и програма "Рибарство" са разплатени 3,281 млрд. лв. А от началото на ПРСР са разплатени 94% от бюджета й, каза Румен Порожанов, директор на фонда. Борисов поздрави служителите на ДФ "Земеделие" за усвоените евросредства. "Действително това, което направихте като експерти, е изключително добро за българското земеделие и животновъдство. Заслужавате да бъдете поздравени, защото това са над 3,3 млрд. лева отишли от най-малките до най-големите производители, общините и селски райони. Всичко това отива в благосъстоянието на хората", допълни още той.

Той посочи, че според докладите на БНБ след големи плащания се увеличават влоговете на фирми и граждани. "Аз засичам докладите на БНБ. С тези големи плащания веднага се увеличават влоговете в банките. Последния месец са били с над 350 млн. лева. Колкото повече се разплащаме по програмите, толкова повече се увеличават влоговете на фирми и граждани, които минаха 87 млрд. лева", каза премиерът. "Създаваме стабилност във всички системи, включително и банковата", каза от своя страна Румен Порожанов. Борисов посочи, че през 2015 г. държавата е успяла да събере над 2 млрд. и 850 млн. лева повече спрямо миналата година от ефективната борба с контрабандата. "Всичко това е отивало в контрабандисти, знайни и незнайни герои. За всички системи дадохме огромни пари да се съживят цели сектори - инфраструктура, общини, екология, заплати на учители", каза премиерът и припомни сферите с увеличен бюджет, включително бонусите, които пенсионерите получават за Коледа и Великден. Той посочи също, че във вторник са стартирани и първите проекти по програмата за иновации и конкурентоспособност. "Това са живи пари, които влизат в огромни сектори на нашата икономика", каза Борисов.

Монитор

До седмица тръгва договарянето на кредита за НЕК. Очаква се от средата на януари да започне прякото договаряне с 12-те банки, проявили интерес към осигуряването на нужния кредит до 650 млн. евро за НЕК, с които да се разплатят задълженията на държавната компания към двете американски централи в енергийния комплекс "Марица изток". Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Предстои одобряване на графика за водене на преговорите с банките. Министърът предполага, че първата среща ще бъде на 14 януари. „Мисля, че емисията ще е успешна, колегите от БЕХ имат добър опит в тази посока, реализирали са емисия за 1 млрд. през 2013 г.", коментира Петкова.

„С колегите от дирекция "Енергетика" на ЕК сме си дали срок до края на април за определяне на критериите за енергийно бедните, каза министърът по повод предстоящата пълна либерализация на електроенергийния пазар и присъединяването на битовите потребители по-късно през годината. В момента от социалното министерство подготвят информация за критериите, по които в момента се получават енергийни помощи, за техния размер и броя на лицата, които ги ползват. Идеята е данните да се анализират и при определянето на критериите, да се стигне до реално нуждаещите се.

Банковите обирджии в „Люлин" духнали със 170 бона за 27 секунди. Банковите обирджии, които удариха клон в столичния квартал „Люлин" 7, са успели да избягат със 170 хил. лв. Това съобщиха от централата на „Уникредит Булбанк". От там увериха, че клиентите трябва да са спокойни за парите си, тъй като нямало да претърпят никакви загуби. Междувременно полицията е започнала издирване на крадците. До вчера се знаеше, че те са били четирима. Двама са влезли в клона, а другите двама са ги чакали отвън, но не е изключено и участието на пети човек, който да ги е чакал в колата. Всичките са били въоръжени показват иззетите записи от камерите. Първата двойка е взела всичките пари, които са били приготвени за инкасо колата, а другите са отцепвали периметъра и са следили да не дойдат служителите от охранителната фирма, които със сигурност са били въоръжени и са щели да дадат отпор на крадците. Според заснетото видео всичко е станало за 27 секунди. Сигналът за обира е подаден около 18.30 часа. На мястото веднага пристигнала патрулка, а няколко други започнали да търсят извършителите. Всички съмнителни коли били спирани за проверка. Малко по-късно станало ясно, че крадците са избягали с джип. Предполага се, че той е бил краден. Разследващите вече обхождат и близките около София села, където се очаква автомобилът да е изоставен. Той най-вероятно ще е опожарен, каквато е практиката при подобни нападания. Въпреки това обаче от него могат да бъдат снети следи, котио да доведат полицията до извършителите. Източници на Агенция Монитор съобщиха, че вече се търси човека, който е информирал апашите, че по това време в клона ще има такава голяма сума пари. Междувременно се разпитва и целия престъпен контингент в „Люлин", тъй като разследващите предполагат, че дръзкия обир е дело на местни апаши. „Цяло чудо е, че няма пострадали. Мъжете са били подготвени и за най-лошото. Те са носели пистолети и невропаралитични спрейове. Охраната на банката е действала професионално. Ако се е стигнало и до най-малкото съпротивление от страна на гарда, е можело и да има жертви", обясниха от полицията.