Снимка: iStock

Тридневната разпродажба на акции в САЩ, която отне близо 2 процента от стойността на индекса S&P 500, е навременно напомняне на инвеститорите, че трябва да намалят прекомерния си краткосрочен оптимизъм с признание за необичайна несигурност произтичащи от глобалната система. Разпродажбата също така повдига интересни въпроси относно най-добрия тактически отговор на това, което може да бъде повишена нестабилност, водеща до изборите през 2020 г., ако не и след това.

Спадът идва след значително увеличение в цените на акциите, при което и трите основни индекса регистрираха рекорди един след друг, задвижван от месечните печалби през ноември и очакванията за решение на търговската война. Водещите щатските индекси се повишиха с между 3% и 5%, като ръстът се подхрани от четири основни фактора:

Деескалиране на търговското напрежение между Китай и САЩ; частични високочестотни индикатори предполагащи, че забавянето на световната икономика може да е приключило; възобновяване на значителните ликвидни инжекции от двете най-мощни централни банки в света - Федералният резерв и Европейската централна банка; по-благоприятната пазарна среда.

Интересно е, че разпродажбата бе предизвикана от обрат на първите два фактора. Колко дълбоко ще продължи и какви ще са тактическите последици за инвестициите, ще бъде повлияно от силата на последните две.

Повторната ескалация на търговското напрежение е почти неизбежна последица от очакваната политическа несигурност в отговор не само на икономически, но и на вътрешнополитически фактори, но в някои случаи и на потенциални проблеми на националната сигурност и правата на човека.

засилената политическа реторика на икономическите инструменти в отговор не само на икономическите и вътрешнополитическите цели, но и в някои случаи на проблемите на националната сигурност и правата на човека.

По-слабите от очакваното американски производствени данни, които се появиха в понеделник, посочиха рязко свиване в сектора. Размерът му беше достатъчно голям, за да предизвика текущи притеснения относно възможните неблагоприятни разливи за по-силния и доминиращ сектор на услугите в икономиката.

Данните също така послужиха като ярко напомняне за дълбочината на глобалния спад в производството, причинен от комбинация от фактори, които трудно ще се нормализират в скоро време: несигурност относно международния търговски режим; прекъсвания в някои от големите и по-традиционни сегменти, причинени от технологични иновации, като например автомобили с бензинови двигатели; по-бавна експанзия на пазара в развиващите се икономики; и продължаването на обратната връзка към действителния и потенциалния растеж в много напреднали страни.

С тези фактори, които представляват "тъмни облаци" над световната икономика и през 2020 г., ако не и след това, бързото възобновяване на акциите зависи изключително от силното доверие на пазара в силата на другите два фактора - тоест, постоянната ангажираност, желание и способност централните банки да поддържат цените на активите чрез балансови операции и по-ниски лихви; и потенциала за пари, останали на страничната линия за навлизане на пазара.

Продължителното, все по-задълбочено и единствено разчитане на нетрадиционните парични мерки рискува централните банки не само да не бъдат част от решението, но и да се превърнат в допълнителен проблем. Това е риск, който вече примигва в червено в случая с ЕЦБ, където отрицателните лихви бавно, но последователно изяждат стабилността и целостта на финансовата система, при дългосрочната си приложимост.

Освен това е само въпрос на време, докато пазарите ще натиснат за още слаби финансови условия. Но подобен политически отговор от централните банки ще продължи да се оказва по-малко ефективен в насърчаването на икономическия растеж и, ако не бъдат внимателни, може да премине от повишаване на цените на активите към засилване на пазарната нестабилност, която може да се разлее и да навреди на реалната икономическа активност.

Тези фактори са в основата на това, което трябва да бъде подходът „към високо качество“ за инвестиране пред все по-нестабилните пазари през 2020 г. Ралитата трябва да се използват за продажба на компании с по-слаби основи (тоест тези, които нямат устойчиви баланси, солидни бизнес модели и добро управление) в полза както на по-силните имена, така и на натрупването на пари. Разпродажбите трябва да се използват за добавяне към възможностите на по-силните имена, изпаднали в затруднените ситуации, търгуващи се на изгодни цени и по-директен достъп до по-здравите части на реалната икономика.

С това портфейлите постепенно ще се отдалечат от силно разчитане на инвестиции, базирани на индекс, които са работили добре в свят на почти безспорна пазарна вяра в наличието и ефективността на инжекциите на ликвидността на централната банка и все по-ниските лихвени проценти.

Още по темата:

В какви активи да инвестирате по време на рецесия?

Могат ли страховете от рецесия да провалят коледното пазаруване в САЩ?

И все пак търговската война може да е по-болезнена за Китай