Снимка: Istock

Рекордните потоци към европейските акции не са просто статистика за седмицата. Те са сигнал за по-дълбока промяна в начина, по който глобалният капитал оценява риска, концентрацията и режима на растеж. Два поредни седмични входящи потока от около 10 милиарда долара, исторически месечни рекорди според EPFR, индексът Stoxx Europe 600 на нови върхове, националните борси в Германия, Франция, Великобритания и Испания също в подем. На повърхността това изглежда като възстановяване на Европа. В действителност става дума за нещо по-структурно - преоценка.

В продължение на повече от десетилетие американският пазар беше безспорният център на глобалния капитал. Технологичните гиганти доминираха индексите, печалбите растяха по-бързо от останалия свят, а доларът служеше като магнит за ликвидност. Концентрацията в S&P 500 достигна исторически високи нива, като малка група компании генерираше непропорционален дял от доходността. Това работеше добре, докато растежът изглеждаше безкраен и лихвите бяха ниски. Но когато оценките достигат 27–28 пъти печалбата, а лидерството се стеснява до няколко имена, системата става чувствителна.

Европа в този контекст изглежда различно. Stoxx 600 се търгува при приблизително 18 пъти печалбата - значително по-ниско от американските индекси. Секторната структура е коренно различна. Технологиите имат много по-малка тежест. Вместо това доминират банки, индустрия, енергия, суровини, фармацевтика и отбрана. Това означава, че европейските пазари не са пряко зависими от един-единствен технологичен наратив. В момент, в който инвеститорите започват да се питат дали AI търговията не е преминала от оптимизъм към спекулативна концентрация, Европа предлага алтернативна експозиция.

Важно е да се разбере, че това движение не е породено от внезапен ентусиазъм към европейската икономика. То е продиктувано от нуждата от диверсификация. Глобалните портфейли бяха станали прекомерно концентрирани в САЩ и в технологичния сектор. Когато страхът от прекалена концентрация започне да се появява, реакцията рядко е паника. Тя е ребалансиране. Инвеститорите не излизат от пазара. Те преразпределят риска.

Тази ротация съвпада с друг по-дълбок фактор - фискалната трансформация в Германия. След години на бюджетна дисциплина и ограничени държавни разходи, Берлин обяви исторически програми за отбрана и инфраструктура. Дълго време пазарът се съмняваше дали този стимул ще се материализира реално. Сега индустриалните поръчки се подобряват, фабричната активност показва признаци на стабилизация, а анализатори започват да повишават оценките си за германските акции. Това не е просто счетоводен ефект. Това е структурен импулс към физическата икономика.

Отбранителните компании са ясен пример. Rheinmetall и BAE Systems продължават да поскъпват, след като миналата година вече отбелязаха силен ръст. Този сектор вече не се разглежда като временна геополитическа тема, а като дългосрочна стратегическа необходимост. Инфраструктурните и индустриалните компании също привличат интерес. Ако глобалният икономически режим наистина преминава от „дигитална доминация“ към „физическа реконфигурация“, Европа се оказва естествен бенефициент.

Но тук има нюанс. Ръстът на печалбите в Европа все още изостава значително от този в САЩ. Американските компании се очаква да отчетат двуцифрен годишен растеж на печалбите, докато европейските прогнози са далеч по-скромни. Това означава, че настоящата ротация не се основава на по-силен фундаментален импулс, а на относителна оценка и секторна експозиция. Европа изглежда евтина спрямо САЩ. Тя не изглежда по-динамична.

Това поставя важен въпрос за устойчивостта на движението. Ако американските технологични гиганти възстановят инерцията си и отново започнат да изненадват положително, капиталът може бързо да се върне. Но ако глобалната икономика навлиза в фаза, в която държавните разходи, индустриалната политика и стратегическите инвестиции доминират над дигиталната експанзия, тогава Европа може да се окаже в по-добра позиция от очакваното.

Допълнителен фактор е валутната диверсификация. Инвеститорите не търсят само различни сектори, но и различни валутни експозиции. Дългогодишната доминация на долара създаде натрупан риск. Разширяването на експозицията към евро и британски паунд е част от по-широка стратегия за намаляване на едностранния валутен риск. Интересът от страна на американски и азиатски инвеститори потвърждава, че това не е регионално движение, а глобална тенденция.

Това, което наблюдаваме, не е еуфоричен европейски бум. Това е процес на преоценка на риска. Когато оценките в един регион се разширят прекомерно, а концентрацията стане твърде висока, капиталът започва да търси баланс. Европа в момента предлага точно това - по-ниска оценка, различен секторен профил и нов фискален импулс.

Разбира се, структурните ограничения на континента не са изчезнали. Демографските предизвикателства, по-ниската производителност и по-бавната иновационна динамика остават реалност. Европа няма свой „Magnificent Seven“. Но може би в новия режим това не е толкова важно. Ако лидерството на пазара се разширява отвъд технологиите, тогава тежестта на индустрията, банковия сектор и отбраната става предимство.

Истинският въпрос не е дали Европа ще изпревари САЩ в растеж. Въпросът е дали премията на САЩ остава оправдана. Когато глобалните инвеститори започнат да си задават този въпрос масово, пазарната структура вече се променя. Рекордните потоци към Европа са симптом на тази промяна.

Европа не преживява класическо възстановяване. Тя преживява преоценка. И в моменти като този капиталът не се движи от ентусиазъм, а от прагматизъм. Балансът между оценка, секторна експозиция и макро режим определя посоката.

А когато балансът се наруши в една посока твърде дълго, ротацията не е изненада. Тя е неизбежност.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява инвестиционен съвет.