Снимка: Istock

В продължение на десетилетия Nestlé и Unilever се възприемаха като почти взаимозаменяеми стълбове на европейския потребителски сектор. И двете компании оперират в глобален мащаб, разполагат с портфейли от масови брандове с висока честота на потребление и традиционно се позиционират като стабилизатори в портфейлите при пазарна несигурност. Ниската бета, предвидимият паричен поток и устойчивите дивиденти ги поставят в категорията „защитни активи“. Но в среда на по-високи лихви, нормализираща се инфлация и изчерпване на ценовия импулс, защитният сектор вече не се търгува като хомогенна група. Разликите вътре в модела започват да имат значение. И именно там започва същественото разграничение между Nestlé и Unilever.

Nestlé генерира приблизително 90.9 милиарда евро приходи за последните дванадесет месеца, което я прави значително по-голяма от Unilever по обем. Нетната печалба възлиза на около 10.3 милиарда евро, а оперативният марж е 16.1%. Това са силни числа в абсолютна стойност. Но динамиката разкрива по-сложна картина. Тримесечният ръст на приходите е отрицателен (-1.8% на годишна база), а печалбата се свива с над 10%. Това показва, че след години, в които ръстът се поддържаше основно чрез повишения на цените, обемната слабост започва да тежи. Приходната база остава мащабна, но импулсът се охлажда.

Unilever, с приходи около 50.5 милиарда евро, е по-малка по размер, но демонстрира по-висока текуща ефективност. Оперативният марж достига 20.2%, а нетният марж е 18.75% – значително над тези на Nestlé. Това означава, че Unilever конвертира по-голяма част от приходите си в печалба. В среда на забавящ се растеж именно маржовата дисциплина се превръща в основен буфер срещу цикличния натиск. Когато ценовата сила отслабва и обемите не растат автоматично, по-високият марж осигурява по-голяма гъвкавост.

Рентабилността на собствения капитал и при двете компании изглежда впечатляваща – 33.8% при Nestlé и 31% при Unilever. Но тези числа трябва да се разглеждат в контекста на капиталовата структура. Nestlé носи приблизително 65.6 милиарда евро общ дълг, а съотношението дълг към собствен капитал надхвърля 225%. Unilever също използва значителен ливъридж, но при около 160%. И двете компании оперират с агресивни баланси, което е характерно за зрели потребителски гиганти с предвидими парични потоци. Въпросът обаче е чувствителността при евентуално по-дълбоко забавяне. По-високият дълг означава по-малък толеранс към продължителна обемна слабост.

Паричният поток е другата ключова линия на разграничение. Nestlé генерира около 14.6 милиарда евро оперативен паричен поток и 5.76 милиарда евро свободен паричен поток. Unilever генерира 8.35 милиарда евро оперативен и 6.39 милиарда евро свободен паричен поток. Тук се появява интересен контраст: въпреки че Nestlé е значително по-голяма по приходи, свободният паричен поток е съпоставим. Това означава, че Unilever в момента демонстрира по-висока ефективност при конвертирането на счетоводната печалба в реална ликвидност. В среда на по-скъп капитал именно свободният паричен поток става критичен индикатор.

Оценката допълнително подчертава различията. Nestlé се търгува при около 20 пъти текущата печалба и 17.9 пъти очакваната печалба, с EV/EBITDA около 14.75. Unilever се търгува при по-високи множители на база печалба – около 24 пъти текущата и 19.6 пъти очакваната – но EV/EBITDA е сходно, дори малко по-ниско. Това показва, че пазарът е готов да плати премия за текущата маржова стабилност на Unilever. Същевременно изключително високият PEG коефициент при Nestlé сигнализира, че очакванията за растеж са ограничени спрямо цената. С други думи, Nestlé вече не се възприема като автоматичен „качествен премиум“ актив.

Пазарната динамика също отразява тази вътрешна ротация. За последните дванадесет месеца акциите на Unilever са нараснали с над 16%, докато Nestlé отчита лек спад. Това не е случайност. Инвеститорите в защитния сектор започват да избират по-активно. Не става дума за бягство от потребителските стоки, а за селекция вътре в тях.

Важно е да се подчертае, че нито една от компаниите не е в структурна криза. И двете разполагат с глобална дистрибуция, силни марки и дивидентна политика с доходност около или над 3%. И двете имат ниска бета – 0.47 при Nestlé и 0.24 при Unilever – което ги прави относително устойчиви при пазарна волатилност. Но режимът се променя. В постинфлационната фаза, когато ценовите увеличения вече не компенсират обемната слабост, капиталът започва да се насочва към компаниите, които демонстрират по-добра оперативна ефективност в реално време.

С други думи, разликата не е в мащаба, а в текущата ефективност. Nestlé остава гигант със стабилен паричен поток, но с признаци на краткосрочна слабост в растежа и по-висока задлъжнялост. Unilever, след години на стратегическо преструктуриране, показва по-силен марж и по-добра конверсия на печалбата в свободен паричен поток, което в настоящия цикъл се възнаграждава с по-добро пазарно представяне.

В по-широк контекст това е пример за това как дори „скучните“ защитни компании вече не се третират еднакво. Инвеститорите вече не плащат само за стабилност. Те плащат за устойчивост на маржа, дисциплина в капитала и ефективност при по-бавен растеж. В този смисъл секторът не се разпада. Той се преценява по-внимателно.

Ако трябва да формулираме стратегическия извод: Nestlé остава качествен защитен актив, но преминава през фаза на охлаждане. Unilever в момента изглежда по-добре позиционирана в текущия цикъл по отношение на марж и парична ефективност. Крайната оценка не е въпрос на размер, а на способност да се поддържа рентабилност, когато растежът вече не е автоматичен.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява инвестиционен съвет.