Снимка: Picserver

Никой вече не иска да държи пари в брой в евро като актив, но всички го искат като пасив. Това коментира ръководителят на отдела за валутни анализи към Deutsche Bank Джордж Саравелос, цитиран от "Блумбърг".

"Към момента еврозоната се очертава като новият глобален доставчик на ликвидност на международната финансова система, бавно заместваща американския долар", добави Саравелос.

Общата европейска валута все повече се използва при международни заеми, междубанково финансиране и трансгранични транзакции. Това помага за понижаване на стойността на еврото в периоди на апетит към риск, но може да допринесе за нестабилността и поскъпване на валутата, когато инвеститорите търсят по-ниско ниво на риск.

Така наречените „кери трейд“ операции представляват заемане в ниско доходна валута и влагане на парите във финансови инструменти с по-високи лихвени проценти или други активи с по-голяма възвращаемост.

През тази година еврото поевтиня с над 3%, а волатилността на валутната двойката евро-долар достигна рекордно ниски нива в края на миналия месец. Липсата на големи ценови колебания се дължи предимно на стабилните перспективи на паричната политика в Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералния резерв.

Наскоро новият президент на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че централната банка ще действа "решително" за възстановяване на стабилността на цените в еврозоната по време на нейното председателство.

"Позицията на ЕЦБ за приспособяваща лихвена и парична политика е ключов двигател на вътрешното търсене по време на икономическото възстановяване и тази позиция на централната банка остава в сила", заяви Лагард в реч пред Европейския парламент.

"Би било преждевременно да се впускаме в дебати относно точният обхват, посоката и времевият график на нашия преглед, тъй като въпросът все още не е обсъден подробно от Управителния съвет. Това, което обаче мога да потвърдя, е, че прегледът на стратегията ще се ръководи от два принципа: задълбочен анализ и непредубеденост", отбеляза Лагард.

Лагард призна за наличието на странични ефекти от прекалено разхлабената парична и лихвена политиката на ЕЦБ, а именно от отрицателните лихвени ставки, "количественото улеснение" и евтините дългосрочни банкови заеми, отбелязвайки, че предстоящият преглед ще се опита да предостави по-добро разбиране за това как дългосрочните тенденции влияят върху това, което централната банка може да контролира.

Инфлацията все още не успява да се върне към целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2% въпреки годините на наливане на ликвидност във финансовата система, а централната банка става все по-загрижена, че нейните политики могат да застрашат финансовата стабилност.

Още по темата:

Еврото може да поскъпне, ако Драги отговори на очакванията към ЕЦБ

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ

Евро-долар - приключи ли спадът?