Снимка: iStock

САЩ прекратиха ударите срещу Иран за втора поредна нощ, а Техеран обяви, че временно е спрял ответните си атаки. Паралелно с това ирански и омански представители започнаха нов кръг от разговори за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток.

Временното затишие последва 13 поредни нощи на американски удари, насочени към ограничаване на способността на Иран да атакува търговски кораби.

Вашингтон не обяви официално прекратяване на операцията и не даде обяснение за паузата. Това оставя отворен въпроса дали президентът Доналд Тръмп действително се насочва към дипломатическо решение или само дава време на преговорите, преди да вземе решение за нова военна ескалация.

Иранската армия заяви, че Техеран е спрял ответните действия заради прекратяването на американските удари. В същото време предупреди, че географският обхват на войната ще се разшири, ако САЩ възобновят въздушната кампания.

Петролът поевтиня рязко

Временното прекратяване на атаките намали непосредствените опасения за доставките на енергия от Близкия изток.

Фючърсите върху американските борсови индекси поскъпнаха, а петролът сорт Брент се понижи с до 7,4% и падна под 90 долара за барел, преди да ограничи част от загубите.

Реакцията показва колко голяма рискова премия беше натрупана в цените заради опасенията от продължителна блокада на Ормузкия проток и разширяване на конфликта към Червено море.

Движението през Ормуз остава практически парализирано. Преди войната през стратегическия воден път преминаваше около една пета от световните доставки на петрол.

Дори ограничен напредък към възстановяване на корабоплаването може да понижи цените, тъй като пазарът вече оценяваше сценарий с продължителен недостиг и нови атаки срещу танкери и енергийна инфраструктура.

Вашингтон не изключва нови удари.

Американският представител в ООН Майк Уолц отхвърли предположенията, че Тръмп окончателно се е отказал от разширяване на военната операция.

Според него президентът продължава да държи всички възможности отворени и временно дава пространство на дипломатическите разговори.

Уолц заяви, че преговорите се водят на всички равнища - от технически дискусии до контакти между най-високопоставени представители на САЩ и Иран.

Тръмп заяви в края на миналата седмица, че американската армия е готова за мащабни удари, но все още не е взел окончателно решение.

По-рано той обяви, че обмисля масирана атака срещу Иран заради отказа на Техеран да възстанови свободното движение през Ормузкия проток.

Белият дом продължава да твърди, че президентът предпочита дипломатическо решение, но ще използва военна сила, ако Иран продължи нападенията срещу корабоплаването или американските съюзници.

Военните може да са изчерпали подходящите цели.

Сред възможните причини за паузата са оценки на американските военни, че продължаващите удари вече носят ограничена допълнителна полза.

Според медийни съобщения адмирал Брад Купър, който ръководи американските сили в Близкия изток, е препоръчал прекратяване на атаките.

Оценката му е, че ударите са намалили способността на Иран да атакува кораби и че списъкът с подходящи цели е практически изчерпан.

Друг фактор може да бъде състоянието на американските запаси от ракети за противовъздушна отбрана.

Съобщава се, че Тръмп и съветниците му са отложили разширяването на операцията от опасения, че войната може да изчерпи допълнително запасите от ракети за системите Patriot и други средства за защита на американските бази и съюзниците в региона.

Уолц отрече американската армия да изпитва недостиг и заяви, че разполага с всичко необходимо за продължаване на кампанията.

Дори при достатъчно налично въоръжение обаче продължителната война изисква скъпи боеприпаси и увеличава риска САЩ да отслабят запасите си за други потенциални конфликти.

Оман отново пое ролята на посредник.

Заместник-министрите на външните работи на Иран и Оман са се срещнали в Техеран в петък и събота, за да обсъдят движението на кораби през Ормузкия проток.

Иранската страна определи разговорите като конструктивни и съобщи, че е постигнат известен напредък. Конкретни подробности обаче не бяха представени, а трафикът през протока остава без промяна.

Оман традиционно играе ролята на посредник между Иран и западните държави и често е домакин на непреки преговори.

Основният спор е свързан не само с възстановяването на свободното корабоплаване, но и с намерението на Иран да формализира контрола си върху маршрута.

През май Техеран и Маскат обсъждаха възможност за създаване на постоянна система за таксуване на преминаващите кораби.

Подобна схема би дала на Иран официален механизъм да контролира и облага един от най-важните енергийни маршрути в света, което САЩ и партньорите им трудно биха приели.

Хутите продължават да застрашават Червено море.

Докато ударите между САЩ и Иран временно спират, напрежението около втория ключов морски маршрут остава високо.

Подкрепяните от Иран хути заявиха, че са атакували с ракети и дронове обекти, свързани със Saudi Aramco, в пристанищните градове Джизан и Янбу.

Саудитското правителство и компанията не потвърдиха веднага нападенията. Местните власти издадоха краткотрайни предупреждения за извънредна опасност, след което обявиха, че рискът е отминал.

По-късно ръководена от Саудитска Арабия коалиция нанесе удари по позиции на хутите в Йемен.

Тези действия показват, че дори при временно затишие между Вашингтон и Техеран регионалните съюзници и въоръжени групировки могат да продължат ескалацията.

Янбу е жизненоважна алтернатива на Ормуз.

Саудитското пристанище Янбу има ключово значение за петролните доставки в условията на почти пълно спиране на движението през Ормуз.

До него достига нефтопровод, който пренася милиони барели дневно от източната част на Саудитска Арабия към Червено море.

Това позволява на кралството да изнася петрол, без танкерите да преминават през Персийския залив.

Продължителни атаки срещу Янбу или корабите, които го използват, могат да премахнат основния обходен маршрут и отново да изтласкат цените на петрола нагоре.

Хутите вече обявиха блокада на Саудитска Арабия и атакуваха три танкера, свързани с кралството.

Саудитската коалиция отговори с удари по пристанището, от което групировката обичайно извършва нападенията си в Червено море.

Баб ел Мандеб остава вторият голям риск.

Участието на хутите поставя под заплаха пролива Баб ел Мандеб при южния вход на Червено море.

Част от корабите вече избягват маршрута, което увеличава времето и цената на доставките между Азия и Европа.

Дори ако Ормуз бъде постепенно отворен, продължаващите нападения в Червено море могат да запазят част от рисковата премия в цените на петрола и морския транспорт.

Хутите разполагат с ракети, дронове и стратегическо крайбрежие, от което могат да атакуват преминаващите плавателни съдове.

Групировката оцеля след седемгодишна въздушна кампания, ръководена от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, и продължава да контролира територии, в които живее по-голямата част от населението на Йемен.

Иран е основният ѝ външен поддръжник, но хутите действат с по-голяма автономност от други ирански съюзници в региона.

Това означава, че дори споразумение между Вашингтон и Техеран не гарантира автоматично прекратяване на нападенията в Червено море.

Паузата не е равнозначна на примирие.

Временното спиране на ударите намалява непосредствения риск от ново разширяване на войната, но не решава основните противоречия.

Иран не е възстановил движението през Ормуз и продължава да настоява за контрол върху трафика.

САЩ не са отменили заплахата за мащабна атака и не са обявили край на военната операция.

Хутите продължават да атакуват саудитски цели, а ръководената от Рияд коалиция отговаря с удари в Йемен.

При тези условия паузата изглежда по-скоро като възможност за дипломацията, отколкото като устойчиво прекратяване на конфликта.

Пазарите реагираха с облекчение, но следващото движение на петрола ще зависи от това дали разговорите с посредничеството на Оман ще доведат до реално възстановяване на корабоплаването.

Ако САЩ и Иран успеят да удължат затишието и да договорят практичен режим за Ормуз, рисковата премия в енергийните пазари може да продължи да намалява.

Ако преговорите се провалят, Вашингтон възобнови ударите или хутите нанесат нови поражения на саудитската инфраструктура, петролът може бързо да обърне посоката и отново да премине над 100 долара за барел.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.