Снимка: iStock

Китайските компании Moonshot AI, Z.AI и DeepSeek ускоряват надпреварата в изкуствения интелект, като предлагат модели, които се доближават до възможностите на водещите американски системи, но работят при значително по-ниски разходи.

Новото поколение китайски модели поставя под въпрос едно от основните предположения на инвеститорите - че американските лаборатории могат да запазят технологичната си преднина, като влагат повече средства в чипове, центрове за данни и изчислителна мощност.

Последният пример е Kimi K3 на базираната в Пекин Moonshot AI. Компанията представи модела на 16 юли и го определи като най-големия модел с отворен код, публикуван досега.

Според резултатите на Moonshot той се представя близо до Fable 5 на Anthropic, смятан за един от най-мощните публично достъпни модели, но използването му струва значително по-малко.

Независима класация на Arena.AI дори постави Kimi K3 на първо място сред достъпните модели, пред предложенията на някои от водещите американски лаборатории.

Kimi K3 изненада пазарите

Представянето на модела беше очаквано от технологичната общност, след като през първата половина на юли се появиха сигнали, че Moonshot подготвя значително обновление.

Реалните възможности на Kimi K3 обаче надминаха очакванията и съкратиха прогнозирания срок, в който Китай може да се доближи до най-добрите американски системи.

Ръководителят на Anthropic Дарио Амодей по-рано предполагаше, че китайска лаборатория ще има нужда от поне още шест месеца, за да достигне подобно равнище. Илон Мъск очакваше това да се случи най-рано през първото тримесечие на следващата година.

Moonshot промени тази оценка. Китайските компании вече показват, че могат да разработват конкурентни модели въпреки ограничения си достъп до най-модерните американски чипове.

Резултатът предизвика разпродажби в азиатския технологичен сектор. Индексът на производителите на полупроводници във Филаделфия се понижи с 1,6%, а Nvidia временно загуби близо 600 млрд. долара от пазарната си стойност и отстъпи позицията на най-скъпа публична компания в света на Apple.

Реакцията отрази опасенията, че огромните разходи за инфраструктура в САЩ може да не гарантират трайно конкурентно предимство.

Китайските модели привличат и американски компании

Ниската цена на използване прави китайските системи привлекателни не само за местния пазар.

Американски технологични компании и големи международни корпорации вече започват тихо да внедряват китайски модели в част от вътрешните си процеси, за да ограничат бързо растящите разходи за изкуствен интелект.

За много приложения не е необходимо компанията да използва най-мощния и скъп модел. При обработка на документи, анализ на данни, обслужване на клиенти или писане на програмен код по-евтин модел може да осигури достатъчно добър резултат.

Това създава натиск върху американските разработчици да намаляват цените, дори когато инвестират десетки милиарди долари в нова инфраструктура.

Ако китайските модели продължат да се подобряват и останат значително по-евтини, част от пазара може да се превърне в стандартизирана услуга, при която клиентите избират основно според цената.

Подобно развитие би затруднило OpenAI, Anthropic, Google и останалите американски компании да поддържат високите маржове, необходими за оправдаване на рекордните капиталови разходи.

Moonshot е част от по-широка китайска офанзива

Moonshot AI не е изолиран случай. Z.AI и DeepSeek също разработват модели, които се конкурират с американските предложения при по-ниски разходи за обучение и използване.

DeepSeek вече показа, че китайска компания може да постигне висока производителност с ограничен достъп до най-модерните графични ускорители.

Z.AI също увеличава присъствието си при корпоративните приложения и моделите с отворен код.

Общата тенденция показва, че китайската екосистема е по-развита, отколкото много западни анализатори предполагаха. Страната разполага с голям брой инженери, научни изследвания, местни облачни компании и силна подкрепа от държавата и частния капитал.

Конкуренцията между самите китайски лаборатории също ускорява развитието. Компаниите са принудени да подобряват моделите и да намаляват цените, за да спечелят клиенти на вътрешния пазар.

Така ограниченията върху ресурсите не спират иновациите, а в някои случаи насърчават по-ефективното използване на наличната изчислителна мощност.

Американските ограничения не постигнаха очаквания ефект

САЩ започнаха да ограничават достъпа на Китай до най-модерните процесори за изкуствен интелект през 2022 г.

Целта беше да се забави развитието на китайския технологичен сектор и да се запази преднината на американските компании при обучението и използването на големи езикови модели.

Ограниченията обхванаха не само продажбата на най-мощните чипове на Nvidia, но и част от оборудването, необходимо за тяхното производство.

Стратегията действително затрудни китайските компании. Те трябваше да работят с по-слаби процесори, ограничени количества хардуер и по-скъпа инфраструктура.

Въпреки това лабораториите започнаха да разработват по-ефективни методи за обучение, да оптимизират програмния код и да използват комбинации от специализирани модели.

Вместо да разчитат единствено на по-голям брой чипове, те се съсредоточиха върху намаляването на необходимата изчислителна мощност.

Резултатът поставя под съмнение доколко експортният контрол може трайно да запази технологичното предимство на САЩ.

Ограниченията могат да забавят Китай, но също така насърчават развитието на местни чипове, софтуер и производствени вериги.

По-ниската цена се превръща в основно оръжие

Американските модели продължават да имат силни позиции при най-сложните задачи, надеждността и интеграцията с корпоративни системи.

Китайските конкуренти обаче се насочват към област, която може да бъде също толкова важна - цената.

Разходите за използване на един модел се натрупват бързо, когато той обработва милиони заявки дневно. Дори малка разлика в цената за една операция може да се превърне в милиони долари годишно за голяма компания.

Това означава, че клиентите няма да избират задължително модела с най-добър резултат във всяка класация. Те ще търсят най-доброто съотношение между цена, скорост и качество.

Китайските модели могат да спечелят именно в този сегмент.

Подобна динамика вече се наблюдава при облачните услуги и потребителската електроника, където по-достъпните решения постепенно отнемат пазарен дял от премиум доставчиците.

Отвореният код ускорява разпространението

Kimi K3 е модел с отворен код, което позволява на компаниите и разработчиците да го изтеглят, променят и използват в собствена инфраструктура.

Това намалява зависимостта от външен доставчик и дава възможност на клиентите да контролират данните и разходите си.

За предприятията в регулирани отрасли подобна възможност е особено ценна. Банки, здравни компании и държавни институции често не желаят чувствителна информация да се изпраща към външни сървъри.

Моделът с отворен код може да бъде внедрен в частен център за данни и адаптиран към конкретни задачи.

Това обаче създава и опасения за сигурността. Западните правителства се тревожат, че използването на китайски модели може да създаде риск от изтичане на информация, скрити ограничения или зависимост от чужда технологична екосистема.

Компаниите ще трябва да преценяват не само цената и производителността, но и произхода на модела, начина на обучение и възможните регулаторни ограничения.

Геополитическият риск остава висок

Колкото повече китайските модели се използват в западни компании, толкова по-голямо ще бъде политическото напрежение около тях.

САЩ могат да въведат ограничения за използването на определени китайски системи в държавни учреждения или критична инфраструктура.

Подобен подход вече беше приложен спрямо телекомуникационното оборудване, приложенията за социални мрежи и част от китайските облачни услуги.

Вашингтон може да настоява, че моделите представляват риск за националната сигурност, особено ако обработват корпоративни, финансови или държавни данни.

От друга страна, пълната забрана би могла да повиши разходите на американските компании и да ограничи достъпа им до конкурентна технология.

Това създава конфликт между икономическата ефективност и геополитическата сигурност.

Nvidia е сред най-застрашените от промяната

Успехът на по-ефективните китайски модели поставя въпроси и пред производителите на чипове.

Инвестиционната теза за Nvidia се основава на очакването, че разработването на все по-мощен изкуствен интелект ще изисква непрекъснато увеличаване на изчислителния капацитет.

Ако компаниите успяват да постигат сходни резултати с по-малко чипове, растежът на търсенето може да се окаже по-слаб от заложеното в оценката на акциите.

Това не означава, че нуждата от графични ускорители ще изчезне. По-ниската цена и по-голямата ефективност могат да доведат до още по-широко използване на изкуствения интелект и в крайна сметка да увеличат общото търсене.

Краткосрочно обаче пазарът се опасява, че американските компании изграждат прекомерно скъпа инфраструктура, докато китайските конкуренти намират начин да постигат близки резултати с по-малко ресурси.

Надпреварата вече не се определя само от размера

Първият етап на развитието на генеративния изкуствен интелект беше доминиран от идеята, че по-големият модел и по-големият брой чипове почти автоматично водят до по-добри резултати.

Китайските компании показват, че ефективността, архитектурата и начинът на обучение могат да бъдат също толкова важни.

Това променя характера на конкуренцията.

Американските лаборатории запазват предимство по отношение на капитала, достъпа до най-модерните чипове и връзките с големите облачни доставчици.

Китайските компании компенсират с по-ниски разходи, бързо внедряване и стремеж към максимална ефективност.

В резултат разликата между двете страни се свива по-бързо от очакваното.

Следващата битка ще бъде за корпоративните клиенти

Истинският тест за Moonshot, Z.AI и DeepSeek няма да бъде само представянето в техническите класации.

Компаниите трябва да докажат, че могат да осигурят надеждност, сигурност, постоянна поддръжка и работа при голямо натоварване.

Големите корпоративни клиенти рядко избират технология само заради ниската цена. Те изискват гаранции за наличност, защита на данните и съответствие с регулациите.

Американските компании имат предимство именно в тази област заради развитите си облачни платформи и дългогодишните отношения с бизнеса.

Китайските модели обаче вече са достатъчно добри, за да бъдат използвани като по-евтина алтернатива при част от задачите.

Това може да принуди западните доставчици да предлагат повече отстъпки и да намалят цените на услугите си.

Китай променя икономиката на изкуствения интелект

Най-важното постижение на китайските лаборатории може да се окаже не само технологичното доближаване до САЩ, а промяната в цената на достъпа до изкуствен интелект.

Ако мощните модели станат значително по-евтини, повече компании ще могат да ги използват в ежедневната си дейност.

Това би ускорило разпространението на технологията, но едновременно ще намали възможността отделни доставчици да извличат извънредно високи печалби.

Американските лаборатории вече не могат да разчитат единствено на по-голям бюджет и повече чипове.

Те ще трябва да доказват, че предлагат достатъчно по-добър продукт, за да оправдаят по-високата цена.

Kimi K3 показва, че Китай вече не е само последовател в глобалната надпревара. Страната започва да влияе върху технологичните стандарти, цените и очакванията за това колко изчислителна мощност действително е необходима.

Следващият етап от конкуренцията няма да бъде спечелен задължително от компанията, която харчи най-много. Все по-вероятно е предимството да принадлежи на тази, която извлича най-добри резултати от всеки вложен долар.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.