Снимка: iStock

Изминаха три години, откакто Доналд Тръмп беше избран за президент, което означава, че са изминали три години да слушаме президента Тръмп да се хвали с това колко страхотно се справя фондовата борса. И докато щатските индекси са при нови рекордни стойности, може би е добър момент да погледнем как се е справял пазарът по време на Тръмп, съпоставен с представянето му при останалите щатски президенти.

Индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average, Standard & Poor's 500 и други пазарни индекси, разбира се, не са съвършени икономически показатели. Те отразяват убежденията на инвеститорите за това колко добре се справят и ще се справят публичните компании в бъдеще, а не непременно реалността на това как се правят в момента.

Индексите, най-цитирани в медиите, също отразяват главно състоянието на най-големите корпорации; дори напоследък Dow и S&P 500 да поставят нови рекорди, показателят Russell 2000 следящ по-малките компании е с 9% под пика си от август на миналата година.

Все пак, предимството на S&P 500 като показател за производителност е, че той (1) често се актуализира, (2) е наличен до 1926 (1) и (3), не подлежи на грешка в измерването по начина, по който, да речем, процента за безработица или БВП. Инвеститорите може да се окаже че грешат, но самият индекс просто е това, което е.

И така, ето общата възвръщаемост на S&P 500, коригирана спрямо инфлацията, за първите три години след първоначалните избори на всеки президент след Хърбърт Хувър:
Някои предпочитат да проследяват представянето на фондовата борса от Деня на избирането, а CNN има удобен онлайн тракер, който вече прави това за Тръмп и последните няколко президенти.

Тръмп твърди, че пазарът трябва да се мери от деня на изборите и макар че със сигурност го прави, защото това го кара да изглежда по-добре, той до голяма степен има своята логика. Пазарните индекси са перспективни показатели и вече отразяват мнението на инвеститорите относно избирането на Тръмп на 9 ноември 2016 г.

Що се отнася до Джералд Форд, той не беше нито избран, нито служи в продължение на три години, така че няма място за него в тази класация.

Общата възвръщаемост измерва колко инвестиция в компаниите от индекса S&P 500 би нараснала, ако дивидентите бъдат реинвестирани в тези компании, тъй като те са били изплатени. Дивидентите са много по-голяма част от възвръщаемостта на инвеститорите преди Втората световна война и дори преди 90-те години, така че всяко сравнение, което ги изключва, надценява пазарните резултати при последните президенти. Всяко сравнение, което игнорира инфлацията, междувременно подценява ужаса на фондовия пазар през 70-те и надценява благоприятния пазара от 80-те години.

Представянето на фондовия пазар през първите три години от избирането на Тръмп, след това, е на четвърто място сред 14-те избрани президенти след Хърбърт Хувър. Това е доста добре!

Заслужава да се отбележи обаче, че преднината му пред призиденти, като Джон Ф. Кенеди, Бил Клинтън и Джордж Х. У. Буш е много малка. Лоша седмица или две и той лесно може да падне до осмо място. От друга страна, падането до девето би отнело малко повече, което означава, доходността на пазара да се понижи наполовина на настоящата.

Трудно ще е Тръмп да се изкачи и на трето място и да измести Дуайт Айзенхауер.

Това, което наистина се откроява от този списък, е колко големи са били 50-те години за инвеститорите на фондовите пазари. Тригодишната възвръщаемост беше по-висока при Франклин Рузвелт, отколкото при Айзенхауер и Хари Труман, но цените току-що бяха паднали с 80% за четирите години, преди той да бъде избран.

Пазарът на бикове от 1950-те години е бил изключително силен и ако ръстът тогава се коригира с инфлацията, може би това би бил най-голямото повишение на индексите в историята.

Още по темата:

Купърман: Тръмп може да доведе до корекция от 25% за пазара

Гласувайте за Тръмп - или може да се сбогувате с ралито на фондовия пазар?!